С тъжба от 05.11.2019 г. частният тъжител З.С.М. *** е обвинил И.И.Д. *** в това, че на 24.08.2019 г. в с.Семерджиево, обл.
Русе разгласил публично позорно неистинско обстоятелство по отношение на З.С.М.,
„че е психично болен човек“ –
престъпление по чл.148 ал.2 от НК.
Частният тъжител поддържа обвинението.
Подсъдимият не дава обяснения и не се
признава за виновен.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият не е осъждан. Живее в с.
Семерджиево, обл. Русе, където частният тъжител също
има имот. Двамата са във влошени отношения.
В Кметство с. Семерджиево работи свид. И.Н., която създава официална страница на селото
„Кметство Семерджиево“. До публикации в тази страница има достъп единствено свид. Н., която публикува в нея информация за живущите в
селото. Достъп до тази страница имат всички, които имат фейсбук
профил и са приятели на конкретната страница.Тези профили могат да коментират
публикациите на свид.Н..
Свид. Ю. И. също живее
в с. Семерджиево, обл. Русе. Двамата с тъжителя се
познават. В края на м. август 2019 г. свид. И. вижда
на страницата си във Фейсбук коментари между които и
снимка на частния тъжител с надпис под нея „Психично болен човек“. И. се среща
с тъжителя и му показва снимката. Твърди пред него, че това е официалната
страница на селото „Кметство Семерджиево“ и че публикацията е направена от
подсъдимия. След неустановен период от време
И. забелязва, че публикацията е изчезнала от фейсбук
страницата. Липсват доказателства, други лица да са възприели този коментар.
М. подава жалба и е образувана прокурорска
преписка, по която свид. Н.П. – мл. пол. инспектор
във Второ РУ Русе извършва проверка и снема писмени обяснения от подсъдимия. Въз
основа на тези писмени обяснения и докладна записка от свид.П.,
прокурор от Районна прокуратура Русе с постановление от 28.10.2019г. без да събира доказателства
приема, че подсъдимият е извършил деянието,с което е осъществил състава на
престъпление – обида, което се преследвало по частен характер. Това
постановление тъжителят представя като доказателства за направените в тъжбата
твърдения.
В хода на съдебното производство е назначена
съдебнотехническа експертиза със задача изследване
съдържанието на компютъра в Кметство с. Семерджиево. Според заключението на
официалната страница на селото „Кметство Семерджиево“ липсва снимка на частния
тъжител и съответно коментари. Освен това от експертизата се установява,че на 24.08.2019 г. на тази страница не са правени
публикации под които да може изобщо да се коментира. Установява се, че
последната публикация преди тази дата е от 29.07.2019г. и е обява за среща с
представители на конкретна фирма за предложения за свободни работни места. Под
тази публикация няма каквито и да е коментари включително и твърдения от
тъжителя.
Горната фактическа обстановка,съдът намира
за безспорно установена от показанията на свидетелите Ю. И., И.Н., М.Х., Н.П.,както
и от писмените доказателства - свидетелство за съдимост, както и от
заключението на назначената съдебнотехническа
експертиза.
Анализирайки
всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира,че съставомерните факти се установяват от следните
доказателствени средства:
Приложеното по
делото свидетелство за съдимост дава основание да се направи извода,че
подсъдимият не е осъждан.
От показанията на свид.Ю. И. се установява времето през което той е възприел
публикувана снимка на подсъдимия и коментари под нея, факта на премахването
ѝ. При установяване на фактите съдът не дава вяра на показанията на свид. И. по отношение на твърдението ,че е видял инкриминираната публикация на
официална страница на селото „Кметство Семерджиево“ имайки предвид, че в част
от показанията си И. твърди точно това, но самият той изпитва известни
съмнения. В частта с която се твърди ,че публикацията е била на официална
страница на селото „Кметство Семерджиево“, показанията не се подкрепят от нито
едно от събраните доказателства и не само това, но и се опровергават изцяло от показанията
на свид.Х. и от обективно доказателствено средство
като заключението на техническата експертиза. Освен това И. е непоследователен
в изложението си и твърди взаимноисключващи се факти
– веднъж, че не знае в какви отношения са тъжител и подсъдим и веднага след това
– „..те постоянно се дракат и не са в добри
взаимоотношения“ или пък: „…отдолу пишеше, че Илийчо го е публикувал“ и в края
на изложението на конкретно зададен от съда въпрос – „..не пишеше, че е
публикувано от конкретно лице, но аз си помислих , че е от Илийчо,защото те
двамата постоянно се дракат“ Тези вътрешни
противоречия в показанията на свид. И. както и други
свързани с мястото на което свидетелят е видял публикацията и възможностите му
за достъп до определени страници в това число и на подсъдимия също дават
основание на съда да не кредитира показанията му изцяло.
От заключението на назначената съдебнотехническа
експертиза се установява, че при преглед на съдържанието на компютъра, на който работи свид. И.Н. не се установяват снимки на лица и не е намерена информация, касаеща
публикация от 24.08.2019г, както и коментари към нея. Видно е също, че тази
страница се използва за информационен канал - съобщения, публикации и други и всеки
член на тази група може да качи снимка или обява, като отбележи въпросната
страница, така че всички членове да я видят. Ако се допусне, че е имало такава
публикация, то тя не може да бъде възстановена, защото тя се съхранява в
сървърите на Facebook, а не локално на компютъра, от
който се администрира. Освен това се установявя,че
единствената възможност да се публикува информация освен тази от свид.Н. е чрез коментарите по определена информация
публикувана от нея. Безспорно се установява, че последната публикация близо
месец преди инкриминираната дата не е
коментирана от подсъдимия ,а и самото ú съдържание логически не
предполага коментари.
Приетата за установена фактическа обстановка
дава основание на съда да направи следните единствени и несъмнени правни изводи
относно деяние и вина:
Подсъдимият не е осъществил обективните
признаци на състава на престъплението по чл.148 ал.2 от НК, тъй като на 24.08.2019г.
в с.Семерджиево Русенска обл. не е разгласил публично
позорно неистинско обстоятелство по отношение на З.С.М., „че е психично болен
човек“.
Единствения безспорно установен факт в
подкрепа на обвинението е този, че свид.И. е видял на
мобилния си телефон публикация във Фейсбук със снимка
на тъжителя и коментар под нея с текст „психично болен“ и той показал това на
тъжителя.
Освен за този факт липсват доказателства за
авторството на деянието, времето и мястото на извършване.
Липсват доказателства събрани по реда на НПК
преки или косвени, че подсъдимият е автор на текста под снимка на тъжителя,
както и че самият той е публикувал снимката във Фейсбук.
Установява се по безспорен и категоричен начин, че публикацията не е била
направена на официалната страница на селото „Кметство Семерджиево“,както от
заключението на експертизата ,така и от показанията на свид.
Х.. Не се установява по безспорен и категоричен начин датата на деянието.
Липсата на информация в
изследвания компютър също не дава възможност към момента на събиране на
доказателствата да се намери отговор на съставомерния
въпрос като авторството на деянието.
Тъй като не се установяват по безспорен и
категоричен начин съставомерните елементи в
обвинението ,съдът намира, че подсъдимият не е осъществил деянието, в което е
обвинен от частния тъжител и следва да бъде признат за невинен и оправдан по възведеното обвинение с тъжба вх.№44528 ,
депозирана от З.С.М..
Тъй като подсъдимият е признат изцяло за
невинен и оправдан,тъжителят следва да бъде осъден на основание чл.190 ал.1
пр.последно от НПК да заплати направените от подсъдимия разноски за защита,
както и направените в хода на съдебното следствие разноски за изготвена
експертиза.
Мотивиран така, съдът се произнесе с
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: