№ 2463
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300502539 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт
Р. И., срещу Определение № 3002/23.08.2022г. по гр.д. № 403 по описа за
2022г. на Районен съд- Асеновград, II гр.с-в, с което е върната исковата
молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото. В жалбата
се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение като се
поддържа, че дружеството има заведени две заповедни производство против
лицето В. Ц. Р., като по отношение на сключения с нея договор за
потребителски кредит № ********** е образувано ч.гр.д.№ 2020/2020 г. и е
налице влязло в сила решение по гр.д.№ 584/21г., на АРС, а по отношение на
договор за потребителски кредит № 30036071973 е образувано ч.гр.д.№
2478/2020 г. и гр.д.№ 403/22 г. на АРС, като предвид липсата на връчване на
заповедите за изпълнение в производството е допуснало техническа грешка
при предявяване на исковете. Посочва, че е получило сканираната заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 2478/2020 г., но не и съобщение за предоставения
срок за изпълнение на указанията. Иска се отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия с постановяване на решение по правния спор.
1
Постъпил е отговор на частната жалба от ответника В. Ц. Р., чрез
пълномощника адвокат С., с който оспорва същата като неоснователна и иска
същата да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба
и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимира страна – ищец в
първоинстанционното производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството по гр.д.№ 403/2022г., АРС е образувано по искова
молба на „Профи кредит България“ ЕООД против В. Ц. Р. за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумите по
договор за потребителски кредит № 30036071973, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2478/2020, АРС.
С обжалваното определение, първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото на осн. чл.130 от ГПК и е върнал исковата молба
след като е приел, че в указания срок ищецът не е отстранил несъответствието
между заявените претенции в исковото производство и в заповедното
производство.
Определението е правилно.
Производството по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във
връзка с чл.415 от ГПК, представлява продължение на заповедното
производство, тъй като има за предмет установяване със сила на пресъдено
нещо спрямо ответника съществуването на вземането по издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдът, разглеждащ
иска с правно основание чл. 422 от ГПК, е длъжен да извърши преценка за
идентичността на претендираното материално субективно право, съобразно
неговата индивидуализация, въведена от заявителя, съответно - ищеца по
иска за установяване съществуването на претендираното вземане. Тази
преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум -
идентичност на фактите, от които произтича материалното субективно право,
в какво се състои това право, както и кои са носителите на
правоотношението. С решението в производството по предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, следва да се признае или отрече със сила на
2
пресъдено нещо от гражданския съд същото право, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Поради това субективната и материалноправна
идентичност на претендираното вземане в заповедното и исковото
производство по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК е
предпоставка както допустимостта на предявения иск, така и за редовността
на исковата молба, за която съдът следи служебно.
В конкретния случай съдът намира, че не се установява идентичност
между вземанията, заявени в заповедното производство и предявените за
установяване в исковия процес. Вземанията в заповедното производство са
заявени по договор за потребителски кредит № **********/03.08.2018 г. За
разлика от последното, в исковото производство вземанията се претендират
по договор за потребителски кредит № 30036071973/01.04.2019 г., които са и
в различен размер и за различен период от заявените в заповедното
производство. До този извод е стигнал и районният съд, който е оставил без
движение исковата молба за отстраняване на констатираните нередовности,
изразяваща се в несъответствие между претендираните с петитума суми и
присъдените в заповедното производство. Последвала е молба от ищеца, с
която е поискал връчване на заповедта за изпълнение. Въз основа на
определение от 20.05.2022 г. на ищеца е връчено копие от заповедта за
изпълнение и на осн.чл.63 от ГПК е удължен срокът за отстраняване на
нередовностите с още три седмици, считано от първоначално определения
срок. На 23.08.2022 г. е постановено обжалваното определение след като в
указания му срок ищецът не отстранил нередовностите на исковата молба.
С подадената частна жалба не се сочи изпълнение на указанията на съда
за отстраняване на нередовностите в срок, както и същото не се установява да
е било изпълнено. Напротив установява се, че срокът за отстраняване на
нередовностите е изтекъл на 13.06.2022 г. след изтичането на триседмичния
срок считано от първоначално определения едноседмичен от съобщението за
оставянето на исковата молба без движение, връчено на ищеца на 16.05.2022
г., в който нередовностите не са били отстранени.
Възраженията на жалбоподателя са, че не е бил уведомен от съда за
продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба,
не обосноват процесуалното му бездействие. Съдът няма задължение да
уведоми страната за определението, с което е продължил срока, а същата
3
следва да следи за това. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 63, ал.
2, изр. 2 от ГПК, която изрично сочи, че продължаването на срока тече от
изтичането на първоначалния срок, а не от съобщението до страната. Следва
да се има и предвид, че преписи се връчват само от подлежащите на
обжалване актове, а този, с който срокът за изпълнение на указанията на съда
се продължава, не е сред тях.
Процесуалното бездействие на ищеца за остраняване нередовността на
исковата молба не може да бъде извинено със сочените от жалбоподателя
технически причини и заведените заповедни и искови производства против В.
Ц. Р.. След като заявителят е инициирал заповедно производство за
вземанията си по ДПК № **********/03.08.2018 г. и в същото е получил
указанията на заповедния съд по чл.415 ГПК за предявяване на иск за
установяване на вземанията си, е следвало надлежно да изпълни тези
указания.
Горното обосновава извод, че причина за връщане на исковата молба и
прекратяване на производството по делото се дължи на проявеното
процесуално бездействие на ищеца да охрани интересите си, като изпълни
указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба.Като не
е сторил това, първоинстанционния съд правилно е приложил разпоредбата на
129, ал. 3 от ГПК и върнал исковата молба на подателя й.
По изложените съображения, настоящата частна жалба е неоснователна
и определението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Съгласно задължителните разяснения в т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, компетентен да
обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 от ГПК е съдът в
исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.
Обезсилването на заповедта за изпълнение следва да се постанови
едновременно с определението за прекратяване на производството по иска от
съда в исковото производство. Поради изложеното и доколкото с
обжалваното определение не е постановено обезсилване на заповедта за
изпълнение, исковият съд следва да се произнесе и за обезсилване на
заповедта за изпълнение.
4
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3002/23.08.2022г. по гр.д. № 403 по
описа за 2022г. на Районен съд- Асеновград, II гр.с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5