РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 26.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и първа година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 6423 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 54291 от 28.02.2020 г., постановено по гр. д. № 51796
по описа за 2019 г. на СРС, II ГО,
156-ти състав, първоинстанционният съд частично е уважил предявения от ищцата В.Д.С.
срещу ответника „З.К.Л.И.” АД иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 52 oт ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
2500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на пътно-транспортно произшествие от 12.12.2018 г., ведно със законната лихва
от 19.05.2019 г. до окончателното плащане, като за горницата до пълния предявен
размер от 10000,00 лева искът е отхвърлен като неоснователен. С решението
ищцата е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ответното
дружество сумата в размер на 225,00 лева, представляваща сторени деловодни
разноски. Със съдебния акт ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищцата сумата в размер на 75,00 лева, представляваща сторени
по делото разноски, и на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
– на адв. Я.Д.Д. сумата в размер на 207,50 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Срещу решението на СРС в отхвърлителната част за разликата над
присъденото обезщетение от 2500,00 лева до сумата от 7000,00 лева, е подадена
въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство. В жалбата се
излагат оплаквания, че първоинстанционният съд не е преценил действителната
тежест на претърпените от въззивницата вреди – физически и морални, поради
което определеното от съда обезщетение е в занижен размер. Поддържа се, че
съдът не е отчел всички обстоятелства, имащи значение за определяне на размера
на обезщетението, което е довело до неправилност на крайните му изводи по
приложение на материалния закон и присъждане на обезщетение в занижен размер.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване на друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4500,00 лева,
заедно със законната лихва, считано от 19.05.2019 г. до пълното изплащане на
сумата. Търсят се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „З.К.Л.И.”
АД, в който се поддържа, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Посочва
се, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано.
Моли се жалбата да бъде оставена без уважение. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалбата е допустима -
подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
След извършената служебна проверка на
първоинстанционното решение въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и е
допустимо в обжалваната част, което обуславя настоящата инстанция да се
произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК и
постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето по правилността на
обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в
жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предмет на разглеждане в първоинстанционното
производство е бил иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.
52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявен за сумата от 10000,00 лева.
Доколкото във въззивната жалба не се
релевират оплаквания срещу част от фактите и с оглед обявените за безспорни по
делото обстоятелства, следва да се приеме, че в производството са установени
следните релевантни към предмета на спора обстоятелства: на 12.12.2018 г. около
16.00 часа в гр. София МПС с марка „Пежо”, модел „Боксер”, с рег. №*******,
управлявано отБ.К.Б., се е движело по бул. „Цариградско шосе” с посока на
движение от бул. „Александър Малинов” към бул. „П. Яворов”, като в района над
кръговото кръстовище с бул. „Асен Йорданов” е настъпило ПТП с аварийно спрелия лек
автомобил с марка „Пежо”, модел „307”, с рег. № *****Т, управляван от Н.И.Г.;
по повод процесното ПТП ответникът е бил сезиран с претенция за изплащане на
обезщетение с вх. № 2279/19.02.2019 г., по която е образувана ликвидационна
преписка по щета № 0000-1000-03-19-7123.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че виновен за настъпилия инцидент е водачът на МПС
с марка „Пежо”, модел „Боксер”, с рег. №*******, поради управление на
превозното средство с несъобразена с интензивността на движението скорост. Към
момента на реализиране на произшествието за процесния автомобил е бил налице
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество - застрахователна полица № BG/22/118003338748
с период
на застрахователно покритие от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г.
Вследствие на процесното ПТП, като пътник в автомобила с марка „Пежо”, модел
„Боксер”, с рег. №*******, ищцата е получила следните телесни увреждания:
подкожен хематом на челото, хематомни очила, оток и кръвонасядания на коленете,
разкъсно-контузна рана на носа, уплътнение зад дясната вежда около 1,5/1,5 см. По
делото няма данни за постъпило плащане на претенцията по ликвидационната
преписка за щета № 0000-1000-03-19-7123.
Първоинстанционният съд е назначил
комплексна автотехническа и медицинска експертиза. Въззивната инстанция
кредитира представеното заключение като компетентно изготвено от специалисти в
съответната област след обстоятелствено запознаване с наличните материали по
делото. От изводите на вещите лица се установява, че уврежданията на ищцата са
настъпили от процесното ПТП и отговарят на медико-биологичните характеристики
на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно заключението, претърпените
от ищцата увреждания не са причинили на същата по-силни от обичайните болка и
страдание, като периодът за възстановяване комплексно за всички травми е бил до
три седмици. Установява се, че уврежданията не следва да оставят последствия за
живота и здравето на ищцата, като разкъсно-контузната рана на носа обаче ще
зарасна с ръбец-белег, който ще остане за цял живот, макар да избледнее.
От събраните гласни доказателства – показанията
на свидетеля Й.С..Т., се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е изживяла
и психична травма. Следва да се отбележи, че СРС правилно е кредитирал
показанията на разпитания свидетел, като въззивната инстанция изцяло се
съгласява с изводите, че предвид последователността и подробността на
разказаното от свидетеля няма причина за съмнение за тенденциозност на
показанията на свидетеля предвид близките му лични отношения с ищцата, а
напротив – като лице от най-близкото ѝ обкръжение същият е имал
непосредствената възможност лично да възприеме негативното въздействие на процесното
събитие върху ежедневието и психичното здраве на ищцата.
Предвид изложено, СРС правилно е приел,
че са доказани предпоставките за уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Спорен
по делото е въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди, който
следва да се присъди в полза на ищцата.
С оглед събраните по делото
доказателства и разпределението на доказателствената тежест, недоказани остават
твърденията в исковата молба за появила се страхова невроза и манифестирането
на психологически последици от инцидента с постоянен характер. Разпитаният
свидетел говори за появата на депресия и паник атаки, както и за използването
на медикаменти от страна на ищцата за преодоляване на психичната травма, но без
да посочи каквато и да е конкретика. Не са представени доказателства в тази
насока, поради което СРС правилно е приел за недоказани твърденията за претърпени
по-големи от обичайното болка и страдание или травматични преживявания.
Въпреки това въззивният съдебен състав
счита, че предвид доказаните обстоятелства районният съд не е определил
правилно обезщетението за настъпилите неимуществени вреди. Изхождайки от
доказателствата по делото и постановките на ППВС № 4/1968 г. относно критериите
за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди като резултат
от травматични увреждания, а именно: младата възраст на пострадалата към датата
на произшествието, комплексният характер на вредите, обстоятелството, че
разкъсно-контузната рана на носа, от която, въпреки предприетите мерки, е
останал незаличим за цял живот видим белег, който е на постоянно видима и
централна част от лицето, интензивността на болките, относително краткия
възстановителен период за причиненото травматично увреждане, но нелеките
последици от удара в емоционален и психологически план, изразили се в стрес
непосредствено след инцидента и пристъпи на тревожност след това, съдът намери,
че справедливият общ размер на дължимо обезщетение е 4000,00 лева.
Предвид изложеното и обстоятелството, че
първоинстанционният съд е уважил иска на ищцата за сумата в размер на 2500,00
лева, като е отхвърлил иска ѝ за претендираната разлика до 10000,00 лева,
въззивният съд счита, че следва да отмени частично решението на СРС в
обжалваната част досежно отхвърлената разлика, като присъди още 1500,00 лева
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищцата вследствие на
процесния инцидент.
При този изход на спора решението на СРС
следва да бъде отменено и в частта с разноските за сумата над 180,00 лева до
присъдената сума от 225,00 лева в полза на ответника. В полза на ищцата следва
да се присъди сумата 45,00 лева, представляваща сторени в първоинстанционното
производство разноски, а в полза на адв. Я.Д.Д. – сумата в размер на 124,50
лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Предвид уважената част от въззивната жалба и обстоятелството, че въззивницата
претендира разноски във въззивното производство с оглед представения списък по
чл. 80 от ГПК за сумата в размер на 40,00 лева, представляваща заплатена
държавна такса, в полза на въззивницата следва да се присъдят разноски в размер
на 13,33 лева. Въззиваемата страна претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450,00 лева. Предвид малкия обжалваем интерес,
правната и фактическа сложност на делото, процесуалната активност на
пълномощника на страната и обстоятелството, че във въззивното производство не
са събирани нови доказателства, размерът на юрисконсултско възнаграждение следва
да бъде определен в минимално предвидения в Наредбата за правната помощ размер
от 100,00 лева, от който с оглед отхвърлената част от въззивната жалба следва
да се присъди сумата в размер на 66,67 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 54291 от 28.02.2020
г., постановено по гр. д. № 51796 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 156-ти състав, в частта, с
която е отхвърлен иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, във
вр. с чл. 52 oт ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК: *******със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на В.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата над уважения размер от 2500,00 (две хиляди
и петстотин) лева до 4000,00 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.05.2019 г.
до окончателното плащане, както и в частта, с която В.Д.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, е била осъдена да заплати на „З.К.Л.И.” АД на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата над 180,00 (сто и осемдесет) лева до 225,00 (двеста двадесет и
пет) лева, представляваща деловодни разноски за първоинстанционното
производство,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК: ******, със седалище
и адрес на управление:***, да
заплати на В.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 52 oт ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от още 1500,00 (хиляда и петстотин) лева (или общ
размер на дължимото обезщетението за неимуществени вреди от 4000,00 (четири
хиляди) лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болка и страдания от подкожен хематом на челото и разкъсно-контузна рана на
носа, зад дясната вежда уплътнение около 1,5/1,5 см, нос с охлузвания и
хематомни очила в стадий на обратно развитие и оток и кръвонасядане по колена,
вследствие на ПТП, настъпило на 12.12.2018 г. около 16,00 часа, като автобус
„Пежо Боксер”, с рег. №******* се движи по бул. „Цариградско шосе”, с посока на
движение от бул. „Александър Малинов” към бул. „П. Яворов” и в района над
кръговото кръстовище с бул. „Асен Йорданов”, заради движение с несъобразена
скорост с интензивността на движението, поради виновното и противоправно поведение
на водача настъпва ПТП с аварийно спрелия в дясната пътна лента лек автомобил
„Пежо 307”, рег. № *****, като за МПС „Пежо Боксер”, рег. №******* е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност” застрахователна полица № BG/22/118003338748, с период на застрахователно
покритие от 01.12.2018 г. до 30.11.2019 г., ведно със законната лихва от
19.05.2019 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 54291 от 28.02.2020 г., постановено по гр. д. № 51796 по описа за 2019 г. на
СРС, II ГО,
156-ти състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК: ******, със седалище
и адрес на управление:***, гр. София, бул. „******да
заплати на В.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 45,00 (четиридесет и пет) лева,
представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски, и сумата в
размер на 13,33 лева (тринадесет лева и тридесет и три стотинки),
представляваща сторени във въззивното производство разноски.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК: 1*****,
със седалище и адрес на управление:***, гр. София, бул.
„*********ие чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата в
размер на 124,50 лева (сто двадесет и четири лева и петдесет стотинки),
представляващо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА В.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, гр. София, бул. „С*****на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 66,67 лева (шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство.
Първоинстанционното решение в осъдителната част
не е било обжалвано и е влязло в сила.
Настоящото решение подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на
предпоставките по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.