Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК. С Решение №666 от 20.07.2015 година, постановено по ГР.Д.№1052 по описа за 2015 година на Великотърновски районен съд, по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по отношение на „ЕПП“ , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., В. Т. Г, бул. В. В. №*, че В. Г. Я., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул."Л." № *, не дължи на „ЕПП“, ЕИК *, сумата от 1155,38 лв. /хиляда сто петдесет и пет лева и тридесет и осем стотнки/, представляващасума за ел.енергия за периода от 09.11.2014 г. до 09.12.2014 г.; осъдено е „ЕПП“ , ЕИК *, да заплати на В. Г. Я., ЕГН-*, сумата от 505 лв., представляваща направените от ищеца разноски по делото за ДТ и възнаграждение за ВЛ и адвокатско възнаграждение. Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от „ЕПП“, ЕИК *, чрез процесуалния представител по пълномощия. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението и доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски. Няма доказателствени искания. Връчен е препис от въззивната жалба на насрещната страна. Не е постъпил отговор на въззивната жалба. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложеÝи от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, е предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендираните от последния вземания. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му. Твърдяното и претендирано от ответника право се оспорва от ищеца, който твърди, че спорното право не съществува. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ответникът твърди съществуването на оспорваното от ищеца вземане. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.Крайният извод и на двете инстанции е един и същ – предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Съображенията за този извод са следните: От фактическа страна. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: За да направи въззивният съд извод за основателност и доказаност на предявения отрицателен установителен иск ±ъобрази следното: Със Закон за енергетиката, Общите условияна договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН.Б.П.” , сега „ЕПП” , и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН.Б.М.” , сега „ЕПМ” , както и с Правилата за измерване количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приложими на основание чл.83, ал.1, т.6 от Закон за енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, които Правила са обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 година, са регламентирани правата и задълженията на страните при доставяне и използване на електрическа енергия. Фактическият състав, от който възникват претендираните от ищеца вземания, е регламентиран с разпоредбите на ОУ на „Е.ОН.Б.П.” исПИКЕЕ. На основание чл.98а, ал.1 и чл.98б, ал.1 от Закон за енергетиката Общите условияса приложими при продажба на електрическа енергия от крайния снабдител и използването на разпределителните мрежи, към които са присъединени потребителите на крайния снабдител. Спазени са разпоредбите на чл.98а и чл.98б от ЗЕ, в редакцията им към процесния период, за публикуване, както на ОУ на „Е.ОН.Б.П.” и ОУ на „Е.ОН.Б.М.” , така и на изменението на ОУ на „Е.ОН.Б.М.” . Обстоятелства, служебно известни на решаващия състав. Общите условия и изменението им са влезли в сила. Аргумент чл.98а, ал.4 и чл.98б, ал.4 от ЗЕ, в редакцията им към процесния период. С огледвида на търсената защитаи разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува. Фактическият състав, от който би възникнало претендираното от ищеца спрямо ответника вземане, и който е регламентиран с разпоредбите на ОУ на „Е.ОН.Б.П.” исПИКЕЕ, действащи към процесния период, е следният: = ищецътда е продавач на електрическа енергия и да осигурява снабдяването с електрическа енергия на имот, който е присъединен къмелектроразпределителната мрежа на „Е.ОН.Б.М.” , сега „ЕПМ” ; = ответникът да е „потребителна електрическа енергия за битови нужди”, в качеството й насобственик наимот, който е присъединен къмелектроразпределителната мрежа на „Е.ОН.Б.М.” , сега „ЕПП” ; = да е пренесена идоставена електрическа енергия до имота, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, и който е собственост на ответника; = да е потребено количество електрическа енергия за определен период от време, измерено чрез изправно СТИ, монтирано на имота, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, и който е собственост на ответника; = да са издадени фактурисъс съдържанието, регламентирано с разпоредбата на чл.18а, ал.2 от ОУ на „Е.ОН.Б.П.” , сега „ЕПП” , а именно: количеството електрическа енергия за отчетения период; продължителност на периода; цената за снабдяване; цената за разпределение; дължимата сума за отчетената електрическа енергия; дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа; акциза; дължимия ДДС; периода на следващото отчитане, както и срока за плащане. В настоящия казус по делото не е установено осъществяване на последните два от кумулативно изискуеми се юридически факти от сложния фактическият състав, от който възниква правото на ищеца да получи стойността-цената на доставената и потребена от ответника електрическа енергия за определен период от време, а именно: потребеноколичество електрическа енергия за про÷есния период, измерено чрез изправно СТИ, монтирано на имота, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, и който е собственост на ответника. Този извод е обоснован от следното: Исковата претенция е за доставена и потребена енергия за период: от 09.11.2014 година до 09.12.2014 година. Във всички представени по делото от ответника документи, приети, като писмени доказателства по делото, се съдържат данни, че за исковия период, посочен по-горе, е потребена енергия на стойност 1 155.38 лв. - т. е. исковата претенция. Посочените документи са с невярно съдържание. Обстоятелство, установено чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. Вещото лице категорично установява, че вписаното в посочените документи количество потребена енергия за процесния период от 09.11.2014 година до 09.12.2014 година е количество потребена енергия за период от 13.02.2013 година до 09.12.2014 година. Изложеното обосновава извод, че всички приети по делото писмени доказателства, нямат обвързваща съда доказателствена сила, тъй като са с невярно съдържание. Отчитането на количествотопотребена електрическа енергия е регламентирано с разпоредбите на ПИКЕЕ. Аргумент чл.1, т.4 от ПИКЕЕ, който гласи: с правилата се определят измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставянето на данни от измерването на електрическата енергия. По делото не е събрано нито едно доказателствено средство, чрез което да се установят данните за количеството потребена от ответника електрическа енергия за процесния период, които са измерени, обработени и съхранени по реда и начина, визиран с разпоредбите на ПИКЕЕ. Изложеното обосновава извод, че за процесния период от 09.11.2014 година до 09.12.2014 година не е установено потребеното количество енергия. Дори да се приеме, че по делото чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза е установено количеството потребена енергия за период от 13.02.2013 година до 09.12.2014 година, от една страна такава искова претенция не е предявявана и произнасянето на съда би било свръх петитум и постановяване на едно недопустимо решение, и от друга страна за установеното количество потребена енергия за период от 13.02.2013 година до 09.12.2014 година не е установена дължимата стойност по цени действали през същия период, не е остойностено правилно потребеното количество енергия за този период. Това е така, защото всички приети по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, съдържат стойността на количеството потребена енергия за период от 13.02.2013 година до 09.12.2014 година по цени САМО към процесния период от 09.11.2014 година до 09.12.2014 година. Обстоятелство, също установено чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. Не е без значение и факта, че процесното СТИ е с изтекла метрологична годност. Обстоятелство, също установено чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. Фактът, че не е доказано количеството потребена електрическа енергия за процесния период, измерено по реда и начина, регламентиран с ПИКЕЕ, е достатъчен за да се направи извод – не е осъществен фактическият състав, от който възниква претендираното от ищеца вземане. Изложеното обосновава извод, че направените във въззивната жалба възражения и изложени твърдения са неоснователни. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, обжалваноторешение е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят дължи на ответник жалба направените разноски във въззивното производство в размер на 350 лв., които следва да бъдат присъдени. На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №666 от 20.07.2015 година, постановено по ГР.Д.№1052 по описа за 2015 година на Великотърновски районен съд. ОСЪЖДА „ЕПП“ , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., В. Т. Г, бул. В. В. №*, да заплати на В. Г. Я., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул."Л." № *, направените разноски във въззивното производство в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |