Решение по дело №1067/2020 на Районен съд - Враца

                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

                                   

                                    гр.Враца, 14.01.2021 г.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, V-ти наказателен състав в публично заседание на първи декември, две хиляди и двадесета година в състав :

                                                                      

                                                  Председател : СТЕЛА КОЛЧЕВА

 

При секретаря Б.Стефанова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1067 по описа за 2020 г. , за да се произнесе взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.М.М.Х. от гр.**** против Електронен фиш серия К №2009060, издаден от ОДМВР-Враца, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв.  В жалбата, поддържана и в съдебно заседание се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания електронен фиш, поради допуснати при издаването му нарушения на материалния и процесуален закон. На това основание се иска и отмяната му. 

Въззиваемата страна – ОДМВР Враца, редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена административно-наказателната преписка, наказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата и формулира искане за потвърждаване на атакувания електронен фиш.

Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 29.03.2018 г. полицейски служители от сектор „ПП”-Враца между които и свидетелят Я.Й. *** до бензиностанция „Еко” с посока център-Враца, където работели по скоростните режими със система за видеоконтрол ТFR1-М №611. След позициониране на служебния автомобил, въвели настройките за контрол на скоростта, за засичане на скорости над разрешена максимална скорост 50 км/ч., за населено място.

В 21:54 ч. автоматизираното техническо средство – „Мобилна система за видео-контрол”, „TFR1-М № 611” автоматично засякла нарушител, като регистрирала превишение на скоростта от лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег.№ ****, собствено и ползвано от настоящият жалбоподател, а именно движение със скорост 78 км/ч., при разрешена такава за населено място до 50 км/ч., за което системата с №611 е заснела клип. Автомобилът не е спрян, като след заснемането и извършена справка за собствеността му, е последвало издаване на процесния ел. фиш, с който за заснетото нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от свидетелските показания на Я.Й., кореспондиращи напълно и с приложените по делото писмени доказателства – писмо, копие от ел. фиша, снимков материал от заснетото нарушение в клип №3321 с разпечатка от АТСС и карта на мястото на нарушението, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от последваща проверка №4 -13-17/19.16.17 г.  на радарна система, протокол за използването на АТТС и докладна записка за констатираните нарушения на мястото на контрол, Заповед № 8121з – 931 от 30.08.2016 г., справка за собственост на МПС и др.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, срещу акт от категорията на обжалваемите. По делото няма данни за датата на връчване на процесния ел.фиш на жалбоподателя, поради което от ответната страна изрично са изискани доказателства в тази насока. В техен писмен отговор е посочено, че не разполагат с такива доказателства и затова нямат възражения по срочността на подаване на жалбата. При това положение съдът приема, че жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок за обжалване. Ето защо жалбата като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът намира следното:

Електронен фиш серия К № 2009060 е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Същият съдържа всички лимитативно посочени в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство или действителния му ползвател; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата. При това съдът приема, че електронният фиш е напълно редовен от външна страна.   

Намирайки, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и обуславящи отмяна на атакувания фиш, съдът изследва материално-правната законосъобразност на акта. В хода на тази проверка настоящата инстанция намира, че от възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство да не превишава разрешената за пътния участък скорост от 50км/ч. Действителната скорост, с която жалбоподателят се е движел е 78 км/ч, която скорост е установена с годно техническо средство. Движейки се с отчетената скорост жалбоподателят е превишил ограничението с 28 км/ч, при което е осъществил от обективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За пълнота следва да се отбележи, че в електронния фиш е отразено, че отчетената скорост на движение е 75 км/ч, а не 78 км/ч, както е вписано в снимковия материал от системата и отговорността на нарушителя е ангажирана за превишаване с 25 км/ч, а не за измереното от техническото средство превишение от 28 км/ч. Установеното разминаване е отразено в обжалвания ел фиш с отчетен толеранс, свързан с техническите характеристики и параметри на АТСС за максимално допустими грешки при измерването на скоростта от +/- 3км/ч. При това, с оглед отклонението, което е възможно да бъде дадено от техническото средство, ненамаляването на отчетената скорост би могло да доведе до ситуация, в която нарушителят ще е санкциониран за управление на МПС със скорост по-висока от действителната. Ето защо, наказващият орган правилно е възприел практиката за намаляване на отчетената от техническото средство скорост и правилно в случая при отчетена скорост 78 км/ч, в електронния фиш скорост за движение е намалена на 75 км/ч.

Нарушението е констатирано и заснето, както вече се посочи с автоматизирано техническо средство, което има необходимото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на БИМ. Автоматизираното техническо средство е преминало последваща проверка видно от приложения по делото и цитиран по-горе протокол от последваща проверка и съответства на одобреният тип радарна система. Също така по делото е представен и протокола от 29.03.18 г. по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.15 г., съдържащ всички задължителни по закон реквизити, като в тази насока са налице и свидетелските показания на разпитания свидетел, които не са оборени по делото. Затова и всички доводи за неспазване на законовите изисквания и процедури за използване на АТСС /пункт 1-3 от жалбата/, са изцяло неоснователни, още повече, че касаят вид АТСС /ARH CAM S1/, различен от посочения и действително използвания за издаване на процесния фиш /TFR1-М 611/.

Не се споделят и възраженията по пункт 4 от жалбата.Действително в ел.фиша мястото на нарушението е конкретизирано като конкретен пътен участък с посочване на улица, номер, пътно съоръжение и прочие, а в приложения снимков материал мястото на установяване и заснемане на нарушението е конкретизирано с географски данни. По делото обаче са налице други доказателства- протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.15 г., както и докладна записка към него /л.21-22 от делото/, данните от които при съпоставка с тези посочени в ел.фиша и снимковия материал, еднопосочно установяват и изясняват мястото на извършване на нарушението.

От субективна страна жалбоподателят е осъществил деянието при форма на вина евентуален умисъл. Същият е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение (съгласил се е с настъпването на последиците).

С оглед конкретната стойност на движение и превишение, санкционната норма, по която е ангажирана отговорността на нарушителя - чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП /, също се явява правилна и законосъобразна.  

Съдът не възприема и последната група пространни доводи, изложени в жалбата /пункт 5/ за незаконосъобразност на фиша, поради противоконституционност на правната му уредба. Видно от съдържанието им, тези доводи се базират на изцяло субективен прочит, оценка и тълкуване на съответни правни норми и избирателно цитиране на съдебна практика, което обективно не почива и не намира отражение в другата трайно установена /около 10 години/ практика на съдилищата / в т.ч. РС и АС-Враца/ по приложение на института на ел.фиш.

При така изложените съображения, съдът счете, че атакувания електронен  фиш като правилен и законосъобразен следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №2009060, издаден от ОДМВР-Враца, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП на \с.М.М.Х. от гр.****, с ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца, в 14-дневен срок от уведомяване на страните за изготвянето му.                                                                                     

 

                                                                              Районен съдия :