Р Е Ш Е Н И Е
Номер 219, 01.03.2023 г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 20.02.2023г.,
в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2062 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по процесуалния ред на
чл.145 и сл. от АПК вр. чл.54, ал.6 от ЗКИР. Образувано е по жалба на В.Ж.Н.
срещу писмо изх. № 17-302/03.11.2022г. на Началника на СГКК Бургас, с което е
отказано да се извърши изменение на кадастралната карта по отношение на
самостоятелен обект с идентификатор № 07079.650.65.1.2, като е прието, че е
налице спор за материално право между жалбоподателя, от една страна, и
заинтересованите лица К.К. и Д.К., от друга. Жалбоподателят изразява несъгласие
с приетото от административния орган, като твърди, че за да е налице спор за
материално право, и двете страни следвало да притежават конкуриращи се помежду
си легитимационни актове за собственост. Твърди се, че правото на собственост,
което К.К. и Д.К. притежавали върху описания имот, било придобито от
жалбоподателя на 31.05.2021г. по силата на постановление за възлагане, с което
ЧСИ С. Н. възложила на жалбоподателя ½ идеална част от ПИ № 07079.650.65
ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.650.65.1.3 със
застроена площ 114.34 лева и предназначение – жилище, апартамент, както и прилежащите към него части, а именно избено
помещение с площ 11 кв.м.
Самостоятелният обект с идентификатор № 07079.650.65.1.2
се намирал в приземния етаж на сградата, но според нотариален акт от 1986г. в
приземния етаж се намирали избените помещения. Към момента самостоятелен обект
с идентификатор № 07079.650.65.1.2 имал предназначение, обслужващо жилището,
заснето с идентификатор № 07079.650.65.1.3, находящо се на първия жилищен етаж
и именно по тази причина при отразяване на предназначението била допусната
грешка.
Моли съда да отмени обжалваното писмо, имащо характер на
индивидуален административен акт. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
Като заинтересовани по делото страни са конституирани К.Д.К.
и Д.К.К..
В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването
не е подал писмен отговор.
Заинтересованите страни, чрез пълномощника си адвокат И.
Н.от АК Бургас, са подали общ отговор, в който оспорват жалбата като неоснователна.
Заявяват претенция за собственост относно самостоятелен обект с идентификатор №
07079.650.65.1.2, представляващ жилище-апартамент. Оспорват посоченият обект да
е бил възложен на жалбоподателя по изпълнителното дело и той да е придобил
собствеността върху него. Молят жалбата да бъде отхвърлена. Заявено е искане за
определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява
по пълномощие от адвокат М.Б. ***, която поддържа жалбата и наведените в нея
отменителни основания. Разноските се претендират, съобразно представен списък.
Ответникът оспорването – Началникът на СГКК Бургас, не се
явява и не изпраща представител.
Заинтересованите страни не се явяват и не се
представляват. С молба, депозирана преди съдебното заседание, пълномощникът им
адвокат Найденов поддържа отговора срещу жалбата, както и претенцията за
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
С нотариален акт № 58/02.09.1986г., том VІ, нотариално
дело № 1976/1986г. на Съдията по вписванията при РС Бургас, е оформена покупко
– продажба на недвижим имот по реда на глава ІІ от ЗСГ (отм), с който Минно
селище „Черно море“ е прехвърлило в полза на заинтересованите страни –
съпрузите К.К. и Д.К., собствеността върху недвижим имот, описан по следния
начин : дворно място от 628 кв.м., образуващо парцел ІV-21, кв.50, по плана на
кв.Меден рудник заедно с построената масивна жилищна сграда със застроена площ
114.34 кв.м., състояща се от жилищен етаж и избено помещение, както и
подобренията и трайните насаждения, за сумата 20244 лева, която купувачите
внесли в ДСК. Представен е оценителен протокол, съставен по реда на чл.34 от
ППЗСГ (отм), в който комисия оценила недвижимия имот, предмет на сделката.
Описано е, жилищната сграда е строена през 1979г. и е със застроена площ 114.34
кв.м. Описано е избено помещение от 31,54 кв.м. и 13,16 кв.м. общи части.
С нотариален акт № 27/19.12.2007г., том V, нотариално
дело № 754/2007г. на нотариус А. Д. – рег. № 450 на Нотариалната камара, е
оформен договор за покупко – продажба, по силата на който Р. П. и Т.Д. продали
на жалбоподателя В.Н. собствените си недвижими имоти, описани така :
1/1/2 идеална част от застроено и незастроено дворно
място, цялото с площ 657 кв.м., съставляващо УПИ VІ-224, кв.97, (бивш парцел
ІV, кв.52, по плана на зона „Г“, кв. Меден рудник), при описани граници;
2/Самостоятелен обект в сграда, представляващ втори
жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в описаното в пункт
първи място, със застроена площ 140.45 кв.м., състоящо се от кухня, трапезария,
дневна, три спални, WC, коридор,
стълбище и три тераси, при граници : североизток – външен зид към двора;
северозапад – външен зид към двора; югоизток – външен зид към ул. Юбилейна;
югозапад – външен зид към двора; отгоре – подпокривно пространство; отдолу –
първи жилищен етаж на К. и Д. Кирилови, ведно с ½ идеална част от
приземния етаж на жилищната сграда, целия със застроена площ от 120.96 кв.м.,
при граници : североизток – външен зид към УПИ V-221; северозапад – външен зид
към УПИ Х-203 и УПИ ХІ-206; югоизток – външен зид към улица Юбилейна; югозапад
– външен зид към УПИ VІІІ-226 и УПИ VІІ-225.
При ЧСИ С. Н., рег. № 805 на КЧСИ, било образувано
изпълнително дело № 20118050400770/2011г., по което длъжници били
заинтересованите страни К.К. и Д.К.. Имотът на длъжниците бил изнесен на
публична продан и с постановление от 18.03.2021г., в сила от 31.05.2021г., в
полза на жалбоподателя бил възложен недвижим имот, описан, съобразно
индивидуализацията му по КККР, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, по следния начин: ½ идеална част от ПИ с
площ 664 кв.м. с идентификатор № 07079.650.65, находящ се в град Бургас, ул.
Юбилейна 3, с номер по предходен план : 224, кв.97, парцел VІ, трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до 10 м), при съседи : ПИ №№ 07079.650.67; 07079.650.66;
07079.650.361; 07079.650.62; 07079.650.63; 07079.650.64, ведно със
самостоятелен обект в сграда със застроена площ от 114.34 кв.м. с идентификатор
№ 07079.650.65.1.3, разположен в сграда № 1 в ПИ № 07079.650.65 и
предназначение на самостоятелния обект :
жилище-апартамент, брой нива на обекта: едно, при съседни самостоятелни обекти
в сградата : на същия етаж – няма; под обекта – идентификатори №
07079.650.65.1.1 и № 07079.650.65.1.2; над обекта : идентификатор №
07079.650.65.1.4, ведно с прилежащите към него части, а именно избено помещение
с площ от 11 кв.м., при граници : от двете страни – външни зидове, гараж и
наследници на Петър Иванов Петров.
На 13.08.2021г. бил извършен въвод по реда на чл.498 от ГПК и жалбоподателят бил въведен във владение на имота, описан в предходния
абзац. В полето за възражения и искания на страните е записано, че както
жалбоподателят, така и заинтересованата страна Д.К. са заявили, че е налице
спор за собственост на приземния етаж във връзка със захранването с
електрическа енергия и вода.
Административното производство пред СГКК Бургас е
започнало по заявление на жалбоподателя В.Н. с рег. № 01-134276/10.03.2022г., в
което той твърди, че е собственик на целия недвижим имот на основание
нотариалния акт от 2007г. и постановлението за възлагане. При справка в КККР
жалбоподателят установил, че имотът, предмет на сделката от 2007г., се намирал
на трети жилищен етаж и е идентификатор № 07079.650.65.1.4, макар в нотариалния
акт да било посочено, че се намира на втори жилищен етаж. Възложеният му през
2021г. имот се намирал на първи жилищен етаж, но в постановлението за възлагане
бил описан, че се намира на втори жилищен етаж и е с идентификатор №
07079.650.65.1.3. Посоченото разминаване било довело до отразяване на приземния
етаж като жилищен. Според нотариалния акт и приложените към него обяснителни
записки, на приземния етаж се намирали складови помещения, вкл. и помещението,
придобито на основание постановлението за възлагане. Заявява, че приземният
етаж не се ползва за живеене и желае промяна на предназначението на
самостоятелни обекти с идентификатори №№ 07079.650.65.1.1 и 07079.650.65.1.2
или същите да бъдат заличени от кадастралната карта и да бъдат описани като
прилежащи части съответно на самостоятелни обекти с идентификатори №№
07079.650.65.1.3 и 07079.650.1.4.
С допълнително заявление рег. № 01.156533/21.03.2022г.
жалбоподателят уточнил, че самостоятелни обекти с идентификатори №№
07079.650.65.1.1 и 07079.650.65.1.2 се намират на приземния етаж на сграда с
идентификатор № 07079.650.65.1.
С уведомление изх. № 24-8177/16.03.2022г.
заинтересованите страни К.К. и Д.К. били уведомени за започнатото по искане на
жалбоподателя административно производство за промяна на КККР и им било
разяснено в 7-дн. срок да представят документи за факти и обстоятелства от
значение за техните права, с предупреждението, че ако не представят изрично
становище, аргументирано с документи, ще бъде издадена заповед по чл.51, ал.1,
т.2 от ЗКИР за промяна на КККР на град Бургас по отношение на описаните обекти.
Съобщенията били получени от заинтересованите лица на
30.03.2022г.
На 04.04.2022г. заинтересованите лица подали становище –
възражение, в което те не спорят жалбоподателят да е собственик на обект с
идентификатор № 07079.650.65.1.1, разположен на половината от първия етаж на
сградата, но обектът не представлявал склад, а гараж и две жилищни стаи.
Заявяват, че са собственици на самостоятелен обект с идентификатор №
07079.650.65.1.2, който бил с предназначение жилище, не представлявал склад и
нямало основание за заличаването му от КККР. Твърдят, че жалбоподателят не бил
придобил собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор №
07079.650.65.1.2. На жалбоподателя бил възложен самостоятелен обект с
идентификатор № 07079.650.65.1.3, находящ се на втория етаж, а спорният обект с
идентификатор № 07079.650.65.1.2 бил посочен като граница на обекта, възложен с
постановлението за възлагане. От страничната планировка на сградата се
установявало, че сградата била на три етажа, с таванско помещение, но
таванският етаж не бил заснет в КККР, а отразено като обща част. Позовават се
на изготвена оценка на имота, както и на писмо от ЕВН, в което се отказва смяна
на партидата за електрическа енергия по повод направено от жалбоподателя
искане.
Според приложената схема, издадена на 15.11.2022г. от
СГКК, обект с идентификатор № 07079.650.65.1.2 се намира на първи етаж на
сграда с идентификатор № 07079.650.65.1, като предназначението на
самостоятелния обект е жилище-апартамент. Не е посочена площ. Като съседни
обекти са посочени : на същия етаж - № 07079.650.65.1.1, под обекта – няма; над
обекта - № 07079.650.65.1.3. За собственици са записани жалбоподателят на
основание нотариалния акт от 2007г. и двете заинтересовани страни – на
основание нотариалния акт от 1986г.
С писмо изх. № 17-302 / 03.11.2022г. Началникът на СГКК
Бургас отказал на основание чл.51, ал.1, т.2, ал.2, ал.6 и чл.54, ал.2 от ЗКИР
вр. чл.59, ал.1 от АПК да извърши исканото от жалбоподателя изменение на КККР
по отношение на самостоятелен обект с идентификатор № 07079.650.65.1.2, като се
мотивирал, че е налице спор за материално право, поради което непълнотата или
грешката се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.
Решението било съобщено на жалбоподателя на 10.11.2022г.
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело, е подадена на
21.11.2022г., при спазване на 14-дневния срок.
Горните факти съдът установи след анализ и преценка на
събраните по делото доказателствени източници. Писмените доказателства съдът
кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК. От
доказателствената съвкупност съдът изключи данъчната декларация, подадена на
10.11.2021г. от жалбоподателя, схемата на вертикалната планировка на жилищната
сграда, виза за проектиране, издадена през 1970г., жалбата на заинтересованата
страна К.К. до „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, експертна оценка, изготвена
през 2018г., тъй като посредством тези доказателства не се установяват факти,
включени в предмета на доказване.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
Жалбата е насочена срещу писмо, имащо характер на
индивидуален административен акт и подлежащо на оспорване по реда на АПК. Оспорването
е извършено от
лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, като е отхвърлено искането му за изменение на КККР.
Жалбата е подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151
от АПК. Липсват очертаните в
чл.159
от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на
акта, дори да липсва искане за това.
При
извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния
абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Оспореното
писмо е издадено от Началника на СГКК Бургас, който е материално и
териториално компетентен орган, предвид нормата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР.
Актът
е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания
за постановяването му, с което са удовлетворени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил словесно описание на приетите за
установени факти и е посочил правното основание за отказа да бъде извършеното исканото от
жалбоподателя изменение на КККР на град Бургас.
Съдът
не установи съществено нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяна на оспореното
писмо. Административният орган е осигурил участието
на страните в производството, като им е дал възможност да изложат
становища и да ангажират доказателства. Събраните по административната преписка
доказателства са проверени и преценени от
административния орган, като обжалваното писмо, имащо характер на индивидуален административен акт, е издадено след
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Оспорваното писмо е постановено в съответствие с материалноправните
норми. Правилно в писмото исканията на жалбоподателя са квалифицирани като
такива по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, според който КККР се поддържат в актуално
състояние, като се изменят при установяване на непълноти и грешки. Според
ал.3-та, измененията на КККР се извършват по заявление от собственик, друго
лице, когато това е предвидено в закон, или във основа на служебно постъпила
информация от ведомство или община. Очевидно в случая, жалбоподателят,
твърдейки да е собственик на целия ПИ № 07079.650.65, на наличното в него
застрояване, вкл. и на самостоятелен обект с
идентификатор № 07079.650.65.1.2, е поискал изменение на КККР досежно този
обект и на съседния му самостоятелен обект с идентификатор № 07079.650.65.1.1,
като бъдат заличени и да бъде описани като прилежащи на самостоятелни обекти с
идентификатори № № 07079.650.65.1.3 и 07079.650.65.1.4.
Непълнотите
или грешките по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР са несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние.
Когато
непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по
съдебен ред - чл.54, ал.2 от ЗКИР,
като влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение,
изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната
карта по реда на чл. 53а, т. 1.
Разпоредбата
на чл.2, ал.1 от ЗКИР
определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението,
границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и
другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на
кадастъра съгласно чл.23 от ЗКИР са
поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или
технически съоръжения, като данните за тези обекти се документират в КККР, съобразно съществуващото положение, като се
отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и
технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните
очертания - чл. 29 от ЗКИР и чл.38
от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Кадастралните
карти и регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при наличие на някое от
основанията, посочени в чл.51, ал.1 от ЗКИР,
след информация, получена по реда на чл.52 и чл.86, ал.1 от ЗКИР и чрез геодезически измервания.
Предвид изложените в
оспорваната заповед фактически и правни основания следва да се установи дали е
налице грешка или непълнота в КККР (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР) и дали е налице
спор за материално право, което е
пречка за
одобряване на изменението на КК – чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
В кадастралния регистър за самостоятелен обект с
идентификатор № 07079.650.65.1.2 като собственици са посочени както
жалбоподателя, така и двете заинтересовани лица. В случая административният
орган е процедирал по реда на чл.53, ал.2 от ЗКИР, според който при наличие на
документи, удостоверяващи дублиране на носителите на правото на собственост,
съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на
недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Действително
е налице неяснота какъв обем права е придобил жалбоподателят от приземния етаж на
сграда, посочен като първи жилищен в КК. В нотариалния акт от 1986г.
заинтересованите лица К.К. и Д.К. са придобили жилищна сграда и прилежащо към
нея избено помещение, без последното да е описано с квадратура, съседи,
местоположение. В оценителния протокол, съставен в процедура по ЗСГ (отм), е
отразено, че избеното помещение е с площ 31.54 кв.м. В нотариалния акт от
2007г. жалбоподателят е придобил собствеността върху ½ идеална част от
приземния етаж на жилищната сграда, целия с площ 120.46 кв.м. С постановлението
за възлагане жалбоподателят е придобил собствеността върху избено помещение от
11 кв.м. Изложеното означава, че е налице неяснота относно придобитите от
жалбоподателя права, тъй като с акта от 2007г. жалбоподателят придобил ½
идеална част, т.е. той не е придобил някаква реална част от приземния етаж, а с
постановлението за възлагане – избено помещение от 11 кв.м., което очевидно не
е спорният обект с идентификатор № 07079.650.65.1.2, тъй като последният е
посочен като граница на обект № 07079.650.65.1.3, представляващ жилище на
втория жилищен етаж. Ако избеното помещение от 11 кв.м. беше идентично на обект
с идентификатор № 07079.650.65.1.2, това обстоятелство би било отразено в
нотариалния акт. Изводът, който се налага от анализа на посочените придобивни
актове, е, че на първия етаж жалбоподателят е придобил собствеността върху
избено помещение от 11 кв.м., както и ½ идеална част от етажа, което
означава, че той не е придобил целия обем права от този етаж, което, от своя страна,
не изключва правата на заинтересованите лица върху първия етаж от сградата.
С оглед изложеното по – горе, съдът е конституирал К.К. и
Д.К. като заинтересовани страни, отговарящи на критериите на §1, т.13 от ДР на
ЗКИР, според който „заинтересовани лица“ са собствениците и носителите
на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права
на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата.
В
решение № 14615 от 25.11.2020г., постановено по административно дело №
5921/2020г., на ВАС, II о., е възприето тълкуване в следния смисъл : „Всяко
несъгласие (възражение) от заинтересовано лице, вписано в регистъра като
собственик или носител на ограничено вещно право, вкл. носител на правото на
управление върху засегнат от изменението поземлен имот, се счита като оспорване
на правото на собственост на искателя върху частта от имота - предмет на
изменението, независимо от наличието на документ за собственост“.
Тъй
като съдът установи, че е налице спор за материално право, разрешимо по реда на
чл.54, ал.2 от ЗКИР от граждански съд, то административният орган правилно е
отказал да допусне исканото от жалбоподателя изменение на КККР, поради което
жалбата срещу писмото, обективиращо отказа, следва да бъде отхвърлена.
По
разноските :
С
оглед изхода на делото, претенцията на жалбоподателя да му бъдат присъдени
разноски е неоснователна.
С
писмото, с което жалбата е изпратена на АдмС Бургас, е направено искане за
присъждане на разноските, които административният орган бил направил. Тъй като по делото няма доказателства за
направени разноски, претенцията се явява неоснователна.
Според
чл.143, ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които
актът е благоприятен. В случая актът е благоприятен за заинтересованите страни
и съдът отхвърли оспорването. Адвокат Ивайло
Найденов е сезирал съда с искане да
определи адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, по причина
че на заинтересованите
страни е оказана безплатна правна помощ като
материално затруднени.
Представен е договор за правна помощ от 25.01.2023г., сключен
между заинтересованите
страни, от една страна, и
адвокат И. Н., от друга, за
процесуално представителство по настоящото дело. Не са представени доказателства за регистрация на адвокат
Н.по ДДС, а и не е направено
искане възнаграждението да се присъди с ДДС. Според чл.38, ал.2 от ЗАдв, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждение и осъжда другата страна да го заплати. Делото е без материален интерес, поради което
възнаграждение следва да се определи в размер на 1250.00 лева, съобразно чл.8,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото не се отличава с правна
и фактическа сложност, различна от
обичайната, и по тази причина минимално възнаграждение се явява справедливо и обосновано.
Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд
Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ж.Н.,
ЕГН **********,***, срещу писмо изх. № 17-302/03.11.2022г. на Началника на СГКК Бургас, с
което на основание чл.51, ал.1, т.2, ал.2, ал.6 и чл.54, ал.2 от ЗКИР вр.
чл.59, ал.1 от АПК е отказано да се извърши по искане на жалбоподателя вх. №
01-134276/10.03.2022г. изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, по отношение на самостоятелен обект с
идентификатор № 07079.650.65.1.2.
ОСЪЖДА
на основание чл.143, ал.4
от АПК вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв
В.Ж.Н., ЕГН **********,*** 3, да
заплати на адвокат И. Л. Н.от АК
Бургас, личен № **********, адрес на кантората град Бургас, ул. Морска 4, ет.1, сумата 1250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляващи определено
от съда адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
заинтересованите страни К.Д.К. и Д.К.К..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я :