№ 116
гр. Перник, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720103517 по описа за 2021 година
Производството по делото e образувано по искова молба на „НД Мениджмънт“ ООД
срещу ЕЛ. Д. Б. и Л.П. Л., с която се иска ответниците да бъдат солидарно осъдени да
заплатят сумата от 3306 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит
№ 52019 от 18.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че между ищеца и ответницата Е.Б. С., в
качеството на кредитополучател, и ответницата Л.П. Л., в качеството на поръчител, е
сключен Договор за потребителски кредит № 52019/18.11.2020 г., въз основа на който
ищецът предоставил на кредитополучателя сумата 4 752,00 лв., която последният се
задължил да върне на 24 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 198,00 лв., с краен
падеж на договора 10.05.2021 г. Твърди се, че ответниците заплатили само девет вноски по
кредита, поради което ищецът подал молба за обезпечаване на бъдещ иск, въз основа на
която била образувано ч.гр.д. № 3199/2021 г. на РС-Перник. Моли за уважаване на
предявените искове по изложените съображения и присъждане на сторените за настоящото
производство и производството по обезпечаване на иска разноски.
Ответната страна ЕЛ. Д. Б. не е подала отговор на исковата молба и не се явява в
съдебно заседание.
Ответницата Л.П. Л. в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения срещу нея иск по изложени съображения, като основното й
възражение е, че кредиторът следва да поиска първо изпълнение на задължението от
главния длъжник и едва след това от нея в качеството й на поръчител.
В първото съдебно заседание е постъпила молба от процесуалния представител на
ищеца, с която се иска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника ЕЛ. Д.
Б..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира че са
1
налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1
ГПК спрямо ответника ЕЛ. Д. Б.. Ответниците като солидарни длъжници са обикновени
другари в процеса и не съществува пречка да се постанови неприсъствено решение спрямо
един от тях, като спрямо другия разглеждането на делото продължава по общия ред.
Констатира се, че ответната страна ЕЛ. Д. Б. не е подала отговор на исковата молба и
не се явява в съдебно заседание по делото, за което е редовно призована, както и не взема
становище по спора.
От представените писмени доказателства (договор за кредит и касов ордер) се прави
извод, че страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който
ответната страна получила парични средства в размер на 4752 лева, като след това е
настъпил падежът за тяхното връщане. Заплатена е сумата от 1446 лв., видно от
отбелязванията в приложение 1 към договора. Дължима е останала останалата част от сумата
в размер на 3306 лв. Това води до извод за вероятната основателност на исковата претенция.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника ЕЛ. Д. Б.. В този смисъл настоящият състав
намира за основателна исковата претенция „НД Мениджмънт“ ООД срещу ЕЛ. Д. Б..
Горното налага предявеният иск да се уважи, като на основание чл. 239 ал. 2 ГПК,
съдът не следва да излага мотиви за това.
Относно предявения иск срещу ответницата Л. П. Л..
Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, се установява, че
на 18.11.2020г. ответниците Е.Б. С., в качеството на кредитополучател и ответницата Л.П.
Л.в, качеството на поръчител, са сключили с ищцовото дружество Договор за потребителски
кредит № 52019/18.11.2020 г., в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, съдържащ индивидуалните
условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за кредит, направено от
ответника. Договорът е сключен за предоставяне от кредитора на кредитополучателя на
сумата в размер от 4752 лева. Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредита,
се уреждат от договора и общите условия към него. С подписване на договора за кредит,
кредитополучателят удостоверил, че кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи
от този договор, съгласил се с тях и желае договорът да бъде сключен.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на
заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за
неговото връщане. В тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
2
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл.
10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със
специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
С подписването на договора, кредитополучателя е удостоверил, че е получил сумата
от 4752.00 лева изцяло в брой. Предоставянето на сума, посочена в договора, съставлява
изпълнение на задължението на кредитодателя и създава задължение на кредитополучателят
да върне същата, разсрочено на съответните падежи, договорени между страните. Уговорено
е кредитът да бъде изплатен с 24 седмични вноски, всяка в размер на 198,00 лева.
Представеният договор обективира и договор за поръчителство, по силата на който
втората ответница се е задължила солидарно с кредитополучателя и при същите условия за
връщане на сумата.
Заплатена е сумата от 1446 лв., видно от отбелязванията в приложение 1 към
договора. Дължима е останала останалата част в размер на 3306 лв. Не са ангажирани
доказателства за погасяване на задължението - за заплащане на останалата дължима сума по
договора за кредит, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Неоснователни са възраженията на ответницата Л.Л., че кредиторът следва първо да
изиска изпълнение срещу длъжника и едва след това срещу поръчителя. Поръчителството е
договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за
изпълнението на задължението на това трето лице /чл.138 ал.1 изр.1 ЗЗД/. Касае се за лично
обезпечение, чрез което се гарантира изпълнението на чужд дълг – този на главния
длъжник. Поръчителят обещава същия резултат, който главният длъжник трябва да
осъществи – и дължи това, което последният дължи /“каквото и колкото дължи главният
длъжник, това и толкова дължи и поръчителят“/ - освен ако не е уговорено друго или друго
следва от естеството на дължимата престация. Отговорността му е акцесорна - в генетична
и функционална зависимост от главния дълг /обуславя се от съществуването и обема на
отговорността на главния длъжник/ - но и относително самостоятелна /поръчителството
може да бъде дадено при полеки условия/. Тя е солидарна – длъжникът и поръчителят са
солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси
изпълнение на вземането си /чл.141 ЗЗД, Тълкувателно решение №.4/18.06.14 по тълк.д.
№.4/13, ОСГТК на ВКС, т.5в/ - и не е субсидиарна – длъжникът няма възражение за
предварителен иск или поредност, кредиторът може да насочи претенцията си както срещу
основния длъжник, така и срещу поръчителя /независимо от това дали първо се е обърнал
към главния длъжник/, поръчителят няма право да иска от кредитора първо да насочи иска
си срещу главния длъжник, а срещу него - едва ако не бъде удовлетворен при принудително
изпълнение срещу главния длъжник. Тези характеристики на отговорността на поръчителя –
самостоятелност на договорното отношение, солидарност и липса на субсидиарност -
обуславят извода, че със сключването на договора за поръчителство поръчителят става
допълнителен длъжник на кредитора. /ТР № 2/2017 г. ,ОСГТК на ВКС, т.1/.
3
Поръчителството се прекратява, както при погасяване /прекратяване/ на главния дълг, така и
с настъпване на останалите общи или специални основания за прекратяване отговорността
на поръчителя. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД урежда едно от специалните основания за
прекратяване на поръчителството по право - ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника
в шестмесечен срок от падежа на главното задължение. С разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД
урежда изключение от акцесорния характер на договора за поръчителство, а и от правилото
за солидарност в отношенията между поръчителя и главния длъжник, то същата не следва
да се тълкува в посока към разширяване на това изключение. Посоченият в чл. 147, ал. 1
ЗЗД относително кратък срок на бездействие на кредитора, след изтичането на който
поръчителството се прекратява по право, е обвързан от крайния момент, към който
поръчителят е поел отговорност за главния дълг. Следователно при уговорено погасяване на
главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, без
значение, дали същата е предсрочно обявена. / ТР № 5/21.01.22 г. на ОСГК на ВКС/.
В конкретния случай крайният момент, до който се е задължил поръчителят е
последната падежна дата 10.05.2021 г., искът е предявен срещу главния длъжника на
05.07.2021 г. – в шестмесечния срок, поради което поръчителството не се е прекратило на
това основание.
С оглед на изложеното предявеният иск срещу ответницата Л. П. Л. е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски за производството. Съобразно представения списък и доказателства за извършени
разноски, ищцовото дружество е заплатило държавна такса за производството по делото в
размер на 132,24 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 460,00 лв., които следва да му
бъдат присъдени.
По искането за присъждане на разноските за обезпечителното и изпълнителното
производство, съдът намира следното: Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно
решение № 6 / 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по
обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй
като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на
правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното
производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените
искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение
разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното
производство разноски по обезпечението на иска. Разноски, понесени в обезпечително
4
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част (по налагане на допуснатите обезпечителни мерки)
това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител (в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011
г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о.,
ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о.,
ТК). С оглед изложеното, в настоящото производство на присъждане подлежат единствено
разноските, сторени в обезпечителното производство, но не и тези в изпълнителното
производство. От представената вносна бележка се установява, че на 21.06.2021 г. ищецът е
заплатил държавна такса по сметка на РС-Перник за обезпечение на бъдещ иск срещу
ответниците в размер на сумата 40,00 лв., а от представената обезпечителна заповед от
05.07.2021 г. се установява, че искането за допускане на обезпечение по ч.гр.д. № 3199/2021
г. на РС-Перник е уважено. С оглед изложеното и доколкото произнасянето по искането за
допускане на обезпечение е предпоставено от внасяне на дължимата държавна такса по чл.
22, т. 1 от ТДТССГПК, съдът приема, че ищецът е сторил разноски за държавна такса по
ч.гр.д. № 3199/2021 г. на РС-Перник в посочения размер. Претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство съдът намира за недоказани,
поради което и не следва да бъдат присъдени. За да се приеме, че разноските са направени в
обезпечителното производство, следва да се представят доказателства за това до
приключване на това производство, тъй като въпреки че присъждането им зависи от изхода
на спора по същество, това производство е отделно от исковото /в този смисъл Определение
№396/28.07.2017 по дело №729/2017 на ВКС, ТК, I т.о./. В настоящия случай ищецът не е
направил искане за прилагане на ч.гр.д. № 3199/2021 г. на РС-Перник, а с оглед
състезателното начало в гражданския процес служебното му изискване е недопустимо.
Представеният договор за правна защита и съдействие има характера на разписка за плащане
в брой на сумата 300,00 лв. - адвокатско възнаграждение за образуване и водене на
обезпечително производство срещу ответниците, но не установява дали тези разноски са
извършени и представени именно до приключване на обезпечителното производство по
ч.гр.д. № 3199/2021 г. на РС-Перник.
С оглед изложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕЛ. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. **** и Л. П. Л., ЕГН **********,
солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“, бл. 80, вх. „В“, ап. 71, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК сумата в размер на 3306 / три хиляди триста и
шест/ лева, представляваща главница за предоставени парични средства по договор за
потребителски кредит № 52019 от 18.11.2020 г., сключен между страните по делото, ведно
5
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЕЛ. Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. **** и Л. П. Л., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“ бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71,
сумата 592,24 лв., представляваща разноски в исковото производство, и сумата 40,00 лв.,
представляваща разноски за държавна такса в обезпечителното производство по ч.гр.д. №
03199 по описа за 2021 г. по описа на РС-Перник, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението в частта, с която е разгледан иск срещу ЕЛ. Д. Б. е постановено при
условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не
подлежи на обжалване в тази му част.
В останалата му част по иска срещу Л. П. Л. подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишкия окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6