№ 184
гр. Видин, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20241320102475 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация ******“ЕАД - ****** против
Н. И. Г. - И. от гр. ******, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че ответницата в качеството си на собственик на процесния имот е клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за топлоснабден имот в гр. ******,
общ. ******, ж.к. ******, ул. ******2. Поддържа се, че по силата на ОУ за продажба на
топлинна енергия, същата е длъжна да заплаща месечните дължими суми в 45 дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва се също, че сградата – етажна
собственост, в която се намира имота е сключила договор с третото лице – помагач „Техем
сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия.
След края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия на база на реален отчет на уредите
за дялово разпределение. За имота на ответницата са издадени изравнителните сметки, но не
са платени. В топлоснабдения имот е използвана доставяната от дружеството топлинна
енергия за абонатен номер 106584 през процесния период от м.05.2021г. до м. 04.2023г.,
също така и услугата дялово разпределение , като ответницата не е погасила задълженията
си.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на
ищцовото дружество сумата в общ размер от 1574.00 лева, от които 1360.59 лева – главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане на вземането, сумата от 131.59 лева – мораторна лихва за забава
от 15.09.2022г. до 16.02.2024г., както и суми за дялово разпределение главница – 68.63 лева
1
за периода от м. 05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на вземането и 13.19 лева – лихва за периода от
16.07.2021г. до 16.02.2024г.
Ответницата в срока за отговор е признала вземането на ищеца за сумата от 1360.59
лева като дължимо. Посочила е обаче, че непогасяването на това задължение в срок е изцяло
по вина на кредитора, който не е осигурил начин на надлежното му изпълнение поради това,
че фактурираните вземания по отношение на процесния имот възлизат на обща сума от 14
048.96 лева като разликата до сумата от 1360.59 лева е погасена по давност. При
многократни опити на ищцата да заплати текущите задължения в офисите на ищцовото
дружество или по друг начин, е получавала отказ с аргумента, че заплатената сума ще бъде
насочена не към текущата фактура, а към най – старите по време вземания, някои от които
датират от 2012г. Ответницата е поискала ищецът да представи банкова сметка за плащане
на признатото от ответницата задължение.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище по исковете в
указания месечен срок.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно –
счетоводна експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
От представяния нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97 / 1996г. на
нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, се установява, че ответницата е
надарена от леля си Н. Г. П. с процесния недвижим имот: апартамент № 72, находящ се в гр.
******, ж.к. ******, ****** като последната си е запазила правото на ползване до края на
живота си. Видно е от представен препис –извлечение от акт за смърт, изд. от Столична
община, район ******, е че ползвателя на имота Н. Г. П. е починала на **.**.****г., за което
е издаден акт за смърт № ****/**.**.****г. , съставен в гр. ******, район ******.
Видно от представения договор от 15.11.2000г., Етажната собственост на бл. 18 е
сключила договор с „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода. От представените приписи на протоколи от 01.11.2000г. и от 22.07.2022г., се
установява, че ОС на ЕС в сградата на адреса, на който се намира процесния имот е взело
решение дяловото разпределение на топлинната енергия да бъде извършвано от третото
лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД .
Представена е обща фактура № ********** от 31.07.2022г. за отчетен период от
01.05.2021г. до 30.04.2022г. за сумата от 457.12 лева със срок на плащане – 14.09.2022г. ,
както и е представена фактура общо потребление № ********** от 31.07.2023г. за отчетен
период от 01.05.2022г. до 30.04.2023г. за сумата от 894.10 лева със срок на плащане –
14.09.2023г.
Представена е и справка от ищеца номер на инсталация ********** за периода от м.
05.2021г. до м. 09.2023г. с общо задължения в размер на 1574.00 лева, от които 1429.22 лева
– главница и 144.78 лева – лихва.
Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза е посочило в
заключението си, че имота на ответницата е с абонатен номер при ответника – 106584.
Посочило е също, че с направени погасителни вноски и дялово разпределение, са покрити
2
задължения на ответника за периода до м. 04.2021г. и е останала дължима главница за
процесния период от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. в размер на 1360.59 лева – стойност на
доставената и незаплатена ТЕ за периода от 68.63 лева – стойност от дялово разпределение
за периода от м. 05.20221г. до м. 04.2023г.
Посочено е в заключението, че за имота на ответницата са издадени фактури по
периоди, както следва: фактура № ********** от 31.07.2022г. за отчетен период от
01.05.2021г. до 30.04.2022г. за сумата от 457.12 лева и фактура № ********** от 31.07.2023г.
за отчетен период от 01.05.2022г. до 30.04.2023г. за сумата от 894.10 лева, или всичко
неплатена стойност на фактурите – 1360.59 лева. Посочено е още, че за периода са издадени
24 броя фактури за дялово разпределение за 68.63 лева, или всичко неплатени фактури с
дялово разпределение – 1429.22 лева.
Вещото лице е посочило и размерът на законната лихва за забава върху всяка от
главниците, считано от изпадане на ответницата в забава до 16.02.2024г., а именно: върху
сумата от 457.12 лева мораторната лихва възлиза на сумата от 79.91 лева, върху главницата
от 894.10 лева мораторната лихва възлиза на сумата от 51.29 лева, както и 0.39 лева върху
9.37 лева – изравнителна главница. Така общият размер на мораторната лихва върху
главницата за периода от 15.09.2022г. до 16.02.2024г. възлиза на сумата от 131.59 лева.
Вещото лице е посочило и размера на мораторната лихва върху дяловото
разпределение от 68.63 лева и същата е в размер на 13.19 лева или общо мораторна лихва
върху главницата от 1429.22 лева е в размер на 144.78 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
През исковия период, ответницата като собственик на процесния имот има
качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на пар. 190 от ДР на ЗЕ.
Съгласно чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребитЕ. се осъществява при
публично известни Общи условия, които са влезли в сила един месец след надлежното им
публикуване. Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ - в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия и отразяването им в писмени допълнителни споразумения – обстоятелство, което
ако е налице е в тежест на ответника да го установи. От представените ОУ за продажба на
топлинна енергия, е видно какви са правата и задълженията на двете страни, поради което
между тях са възникнали валидни облигационни отношения. С оглед на това се налага
извода, че за титуляра на партидата е възникнало задължение по силата на закона да заплаща
на ищцовото топлофикационно дружество количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и консумираните в
жилището топлинна енергия и топла вода. Видно от чл. 33, ал. 1 от общите условия,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
3
(прогнозни или изравнителни) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят; съгласно ал. 3, купувачите имат право да предявят възражения за начислената сума
за топлинна енергия, а ал. 6 указва следващата се при неизпълнение на задълженията за
плащане санкция - обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на
доказателства за направени възражения от ответницата по отношение на начислените от
ищеца суми за плащане или направен отказ от нейна страна от ползване на топлоенергия и
същевременно наличието на такива доказателства, които установяват по категоричен начин,
че за жилището е отчетено и таксувано ползване на доставена топлоенергия, налага се
извода, че за периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. исковите суми са дължими за
процесното жилище.
Ответницата е признала вземането на ищеца за сумата от 1360.59 лева като дължимо.
Видно е, че тази сума е главницата по издадените фактури. Наред с тази сума, на
ответницата е начислена и сумата от 68.63 лева от дялово разпределение. Така общият
размер на дължимата главница от ответницата е 1429.22 лева. Ответницата не оспорва, че не
е платила това задължение към ищеца. За не плащането изтъква причини, които съдът
приема за неоснователни, тъй като доказателства за това ответницата не е представила,
както и не е представила доказателства, че е предприела действия, от които да е видно, че
пред доставчика на услугата е възразила за дължимостта на предходни задължения. Поради
това, съдът приема, че същата дължи на ищеца неплатената и изискуема главница в общ
размер от 1429.22 лева поради виновно неизпълнение на това задължение.
Основателността на иска за главницата предполага наличие на дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата се определя съобразно уговореното между страните
в Общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ купувачът е длъжен за заплаща месечна сума за топлинна
енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, което важи и за
случаите, когато топлинната енергия се заплаща при условията на чл. 30, ал. 1, т. 1 ОУ - на
равни месечни вноски и една изравнителна, както е в настоящия случай. Съгласно чл. 33, ал.
6 от ОУ при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната
лихва. От анализа на разпоредбите се налага извода, че независимо от прогнозния характер
на месечните вноски, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при
забава дължи лихва, а в случай, че след изравняването се установи по-малко количество на
потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече задължение за лихви върху
забавената месечна вноска. Затова ответниците дължат лихви върху месечните задължения
съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане- Решение № 35
от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят
Капка Юстиниянова.
Исковата претенция ще следва да бъде уважена като ответницата бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 1360.59 лева – главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2021г. до м.04.2023г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.03.2024г. до окончателното
4
плащане, сумата от 131.59 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 16.02.2024г.,
както и суми за дялово разпределение главница – 68.63 лева за периода от м. 05.2021г. до
м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
21.03.2024г. до окончателното плащане и 13.19 лева – лихва за забава за периода от
16.07.2021г. до 16.02.2024г.
Съгласно чл. 81 от ГПК, съдът с акта си следва да се произнесе и по искането за
разноски. С оглед изхода на делото, ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски по исковото производство за платена държавна такса в размер на 62.96
лева и разноски за вещо лице в размер на 120.00 лева и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. И. Г. - И. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ******, ж.к.
****** да заплати на „Топлофикация ******” ЕАД с адрес: гр.******, ул.”Ястребец” 23 Б с
ЕИК ********* сумата от 1360.59 лева – главница, представляваща стойност на доставена
и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2021г. до м.04.2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.03.2024г. до окончателното
плащане на сумата, сумата от 131.59 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до
16.02.2024г., както и суми за дялово разпределение - главница – 68.63 лева за периода от м.
05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
- 21.03.2024г. до окончателното плащане на сумата и 13.19 лева – лихва за забава за периода
от 16.07.2021г. до 16.02.2024г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ******, общ. ******,
ж.к. ******, ул. ******2.
ОСЪЖДА Н. И. Г. - И. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ******, ж.к.
****** за заплати на „Топлофикация ******” ЕАД с адрес: гр.******, ул.”Ястребец” 23 Б с
ЕИК ********* разноски в общ размер от 282.96 лева.
Решението е постановено при участие на третото лице – помагач на ищеца - „Техем
Сървисис“ ЕООД - ******.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5