РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20221000502541 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Невена Богомилова, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение 1057 от 11.05.2022 г. по
гр.д. 9004/2021 г. СГС Първо ГО 21 състав:
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД гр. София, ЕИК *********, да заплати на В. В. А. ЕГН
**********, сумата от още 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от травматични увреждания, настъпили
при ПТП на 22.05.2020 г. в гр. София бул. „Възкресение“, виновно причинено от Любен
Кръстен А. при управление на л.а. „Мерцедес ГЛК“ с рег. № ********, ведно със законната
лихва от 31.07.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска по чл. 432 ал. 1 от
КЗ над тази сума до предявения размер от 65 000 лева.
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД гр. София да заплати на В. В. А. сумата от 3305,56 лева
(три хиляди триста и пет лева и петдесет и шест стотинки) законна лихва върху сумата от 35
000 лева изплатено по извънсъдебен ред застрахователно обезщетение, за периода от
31.07.2020 г. до 05.07.2021 г., като отхвърля иска над тази сума до предявения размер от
3305,82 лева.
Отхвърля искането на В. В. А. за осъждане на „ЗК Лев инс“ АД гр. София да заплати
законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо
както размера на обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл. 429 ал. 3 от
КЗ), считано от 24.08.2020 г. деня, следващ изтичането на 15 работни дни от уведомяването
на застрахователя до окончателното им изплащане.
Отхвърля искането на В. В. А. за осъждане на „ЗК Лев инс“ АД гр. София да заплати
сумата от 3362,60 лева законна лихва върху общия размер на изплатеното по извънсъдебен
ред обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, в това число и законна
лихва по чл. 429 ал. 3 от КЗ, считано от 24.08.2020 г. деня, следващ изтичането на 15
1
работни дни от уведомяването на застрахователя до окончателното погасяване на вземането
05.07.2021 г.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по:
- въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната част. Поддържа се неправилно
приложение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на
производствените правила, довели до несправедливо определяне на обезщетение,
неотчитане на трайните последици за ищеца включително за психическото му състояние.
Твърди се, че справедливото обезщетение е 90 000 лева, както и че извънсъдебното плащане
от 35 000 лева и определеното от СГС допълнително обезщетение от 35 000 лева не са
достатъчни, за да обезщетят пострадалия. Иска се присъждане на още 30 000 лева.
Отправени са доказателствени искания за съдебно-психологична и психиатрична експертиза
и за комплексна съдебно-медицинска експертиза.
- насрещна въззивна жалба от ответника в осъдителната част. Поддържа се неправилно
приложение на материалния закон поради неотчитане на възражението за принос на
пострадалия. Посочва се, че преценката за справедливо обезщетение от 70 000 лева е
правилна, но приносът на пострадалия е 50 %.
Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими. Постъпили са отговори от
страна на ищеца на насрещната въззивна жалба и от страна на ответника на въззивната
жалба. Ответникът е възразил срещу назначаването на съдебно-психологична и
психиатрична експертиза.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение, като е оставил без уважение искането за съдебно-психологична експертиза при
наличие на твърдение в исковата молба за тежка и остра психотравма в резултат на ПТП,
довела до психогенни кризи. Ето защо, както и предвид оплакването за необоснованост,
съдът е назначил съдебно-психологична експертиза.
Назначена е и КСМЕ, за да бъдат съобразени новонастъпили факти в здравословното
състояние на ищеца, изготвена от вещите лица, работили пред първата инстанция поради
липсата на оспорване на техните изводи от страните.
В съдебно заседание от 17.11.2022 г. е прието заключението на КСМЕ, изготвено от
лица д-р Ц. Н. Г. и д-р К. А. С.. В съдебно заседание от 26.01.2023 г. е прието заключението
на СПЕ, изготвено от клиничния психолог Г. Й. А.-А..
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
Поради извънсъдебното плащане на 35 000 лева обезщетение и предвид изявленията на
страните пред двете инстанции, както и отделеното за безспорно от СГС, пред въззивната
инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на
застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и наличието на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред въззивната
инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, както и налице ли е принос и в каква степен на пострадалия пешеходец за настъпване
на пътния инцидент и на вредите.
Няма спор по възприятия от СГС механизъм на ПТП. Пътният инцидент се е състоял
на 22.05.2020 г. около 10:00 ч. в гр. София, бул. „Възкресение“ в района на бл. 132 вх. А с
участието на Л. К. А. като водач на л.а. „Мерцедес ГЛК“ с рег. № ******** и ищеца В. В. А.
като пешеходец. Последният предприел пресичане на платното за движение на МПС на бул.
„Възкресение“ в района на бл. 132, извън обозначено за пресичане място. В същото време
по платното за движение в посока от бул. „Вардар“ към бул. „Никола Мушанов“ се движел
л.а. „Мерцедес ГЛК“. При възможността на водача на автомобила да възприеме пресичащия
пешеходец, същият е бил извън опасната зона за спиране. Водачът на автомобила не е
2
предприел своевременно действия за спиране на МПС, вследствие на което автомобилът
ударил ищеца.
Твърдените неимуществени вреди, описани в исковата молба, са охлузвания по
слепоочно-челната повърхност на гравата; открито, разместено диафизарно счупване на
дясна бедрена кост с рана 5/10 мм на дясно бедро; вътреставно в коленната става счупване
от компресионен тип тибиалното плато на лява голямопищялна кост с излив на кръв и
мастни тъкани в коленната става – липохемартроза; счупване на главичката на
малкопищялна кост и многофрагментно счупване на лява коленна капачка. Ищецът
претърпял общо четири оперативни интервенции: операция на 22.05.2020 г. при която била
извършена фиксация на сцупването на дясна бедрена кост с имплантиране на дълъг
интрамедуларен бедрен пирон в бедрената кост. Поради травмата на лявата колянна става
били проведени три операции на 27.05.2020 г., като при първата била извършена кръвна
репозиция и фиксация на счупването на коленното капаче с 2 киршнерови игли и винтове.
При втората операция била отворена коленната става, евакуиран 1 излива на кръв от
ставната капспула и извършена алоостеопластика, а при третата операция била осъществена
фиксация на счупването с L-образна плака и винтове. Травмите били придружени от силни
болки, невъзможност да се стъпва на крака, налагащи имобилизация, приемане на
болкоуспокояващи и превантивна антикоагулантна терапия. След травмите ищецът не е
можел да се обслужва сам и поради това във всичките си битови нужди щял да се нуждае от
придружител в ежедневието си. Засягането и на двата крака налагало необходимост от
чужда помощ в бита и провеждане на рехабилитация. Влошеното здравословно състояние се
отразявало тежко и на психиката на ищеца – станал потиснат, изпитвал постоянно чувство
на страх, тревожност, безпокойство, загуба на апетит, безсъние, стряскане, кошмари,
преживяване отново на психичната травма, което било свързано с треперене, главоболие,
сърцебиене, световъртеж. Ищецът продължавал да е тревожно-дистимен, като тревожността
се засилвала от качването в транспортно средство.
Установените по делото увреждания на ищеца съобразно приетите медицински
документи и изслушаните от двете инстанции комплексни съдебномедицински експертизи
са: контузия на главата с охлузване на челно-теменната част; открито диафизарно счупване
на дясна бедрена кост; закрито многофрагментарно счупване на капачката на лява коленна
става; закрито вътреставно счупване на външния кондил на големия пищял на лява
подбедрица с обилен вътреставен кръвоизлив с наличие на ниво на кръв и масти –
липохемартроза. След представяне на допълнителна медицинска документация вещите лица
са установили и счупване на костите на дясна подбедрица (л. 295). Счупванията наложили
неколкократни оперативни интервенции: на 22.05.2020 г. на счупването на дясната бедрена
кост, на 27.05.2020 г. на коленната капачка и външния кондил на лява тибия, и на 01.06.2020
г. оперативно лечение на счупването на костите на подбедрицата. Според заключението на
вещите лица, възстановителният период без усложнения е с продължителност една година.
При прегледа на 14.12.2021 г. вещите лица установили ограничение в движението на
дясната колянна става, което според заключението е с траен характер.
В изслушаното от САС заключение вещите лица са описали, че от 01.03.2022 г. до
04.03.2022 г., ищецът е настанен в отделение Ортопедия и травматология при МБАЛ
„Сердика“ София, където е извършено оперативно лечение по отстраняването на металната
остеосинтеза - интрамедуларен бедрен пирон от лявото бедро, поставен при лечение по
повод откритото счупване на дясна бедрена кост. Следопертивният период е протекъл
нормално без усложнения. На 26.04.2022 г. ищецът е постъпил отново в отделение
Ортопедия и травматология при МБАЛ „Сердика“ София и бил там до 02.05.2022 г., където
е извършено оперативно лечение за смяна на дясната колянна става. След провеждане на
първоначалното оперативно лечение на счупванията на дясно бедро и дясна подбедрица
през м. май 2020 г., постепенно е настъпило усложнение в състоянието на дясна колянна
става, изразяващо се в развитие на артрозни промени, деформация на ставата, болки и
ограничени движения. Това е наложило провеждането на оперативно лечение за смяна на
колянната става. За да може технически да се извърши тази операция, е било необходимо
3
преди нея с друга операция да се отстрани поставената в дясна бедрена кост металната
остеосинтеза. По време и след първото оперативно лечение, ищецът е търпял болки и
страдания за около 30 дни, като през първите 15 дни, болките са били с по голям интензитет.
По време и след второто оперативно лечение, ищецът е търпял болки и страдания за около 4
месеца, като първите 30 дни, болките са били с по голям интензитет. Към момента на
прегледа, ищеца съобщава за болки в дясна колянна става и тазобедрена стави при
натоварване и смяна на времето. На 20.10.2022 г. е извършен нов преглед от вещите лица,
които са констатирали, че състоянието на ищеца е стабилизирано, съобразено с резултатите
от извършените оперативни интервенции. Не са установили данни за настъпващи
усложнения и прогнозата е добра. В съдебно заседание вещите лица са обяснили, че при
ищеца е имало дегенеративни промени в ставата, ускорени и утежнени от счупванията, като
двата фактора са довели до смяната на ставата.
В заключението на съдебнопсихологическата експертиза, прието от САС, се посочва,
че предвид възрастта на ищеца и претърпените физически травми, са налице изразени
психологически прояви като чувство на безпокойство и повишена тревожност. В съдебно
заседание експертът, като съобразява подкрепата на дъщеря му и нейното семейство,
ограниченията на социални дейности и смъртта на съпругата му през 2021 г., заявява, че не
може да прогнозира кога ще отшуми това състояние.
По делото е разпитана като свидетел А. В. А.[1]П., дъщеря на ищеца, която разказва, че
след изписването му от болницата ищецът не е можел да се придвижва и обслужва сам в
продължение на 4-5 месеца, което наложило помощ от близките му и от нает от тях
рехабилитатор. Впоследствие започнал да се придвижва сам, но с помощни средства. Към
момента ходел с бастун. Това се отразило отрицателно на емоционално-психичното му
състояние, ищецът изразявал пред близките си нежелание да живее по този начин и искал
„Господ да го прибере“. Преди смъртта на майка й няколко дни преди съдебното заседание,
в което е проведен разпитът, за ищеца са се грижили двете.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва
да се вземат предвид уврежданията, описани по-горе. Следва да се отчете първоначалния
болничен престой от десет дни, през който са извършени три операции, впоследствие
нуждата от рехабилитация за два месеца, нуждата от чужда помощ за 4-5 месеца,
възстановителен период от една година, както и втори и трети болничен престой през 2022
г. от три и от седем дни и новите две операции със съответния възстановителен период след
смяната на колянната става. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и
наблюдаваните при ищеца чувство на безпокойство и повишена тревожност. При
определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и възрастта на ищеца –73 години,
която предполага само частично възстановяване, както от физическите увреждания, така и
от психическия дискомфорт, ако личността на ищеца преди ПТП не предполага справяне със
стресогенни събития. Предвид смъртта на съпругата му и фактът, че е останал сам,
адаптацията му към пълноценен живот е затруднена. Наред с това, следва да се съобрази, че
от ортопедична гледна точка няма усложнения и прогнозата е добра. От значение са и
конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 22.05.2020 г., когато е настъпило
произшествието. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната
практика по сходни случаи, като размерът му се определи на 80000 (осемдесет хиляди) лева.
В тази връзка частично основателни са оплакванията на ищеца за занижен размер на
обезщетението, като се вземат предвид множеството операции и дългия възстановителен
период. Неоснователни са оплакванията, че предвид чувството за непълноценност, дължащо
се на ПТП, обезщетението следва да е по-високо. Психологическите измерения на
страданието, причинено от ПТП, не се отличават от други сходни случаи и не налагат
завишаване на обезщетението от определената от настоящия състав сума от 80 000 лева до
търсената сума от 100 000 лева. Наред с това, следва да се отчете, че към момента
възстановяването е приключило, прогнозата е благоприятна, ищецът се придвижва с бастун,
но бастун е ползвал и преди инцидента, както самият той признава в протокола си за разпит
4
в досъдебното производство, като протоколът с обективираните в него неизгодни факти,
може да се ползва като доказателство.
По повод възражението за принос на пешеходеца въззивният съд излага следните
съображения. В константната си практика по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД Върховният
касационен съд последователно застъпва становището, че намаляването на обезщетението за
вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите за него вреди. За да е налице
съпричиняване по отношение на настъпилите вреди според смисъла на законовата
разпоредба е необходимо обективно да е налице поведение на пострадалия, с което същият
да е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпване на
конкретното увреждане, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен
за съпричиняването съответно за прилагане от съда на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.
В отговора на исковата молба е направено възражение за пресичане извън пешеходната
пътека, без да се съобрази с движението на МПС, и за внезапно навлизане на пътното
платно. СГС е разгледал само възражението за внезапно излизане на пътното платно и
правилно е счел, че е неоснователно. Следва обаче да се разгледа и възражението за принос
поради пресичане извън пешеходната пътека при несъобразяване с движението на
приближаващия автомобил. В заключението на СТЕ, приета без оспорване от страните в с.з.
на 31.03.2022 г. (л. 308 от делото пред СГС) е даден изричен отговор, че пешеходецът е
пресичал на необозначено място, като е описано пътното платно с три пътни ленти и
трамвайно трасе. От заключението на СТЕ и протокола за оглед на местопроизшествието (л.
190-192 от делото) се установява, че общата широчина на платното е 10,50 метра: 4,5 метра
дясна лента, по 3 метра средна и лява лента. Съгласно чл. 113, ал. 2 ЗДвП извън населените
места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън
определените за това места, като при това спазват правилата да се съобразяват с
приближаващите ППС, не навлизат внезапно и не удължават ненужно времето си за
пресичане. Пътното платно в случая е било от три ленти във всяка от посоките, което е
съобразено и от самия пешеходец, видно от показанията му в досъдебното производство.
След преценката на тези данни следва да се приеме, че има основание за намаляване на
обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради нарушение на правилата за
пресичане от пешеходци, уредени в чл. 113 ал. 1 и 2 от ЗДвП и приносът следва да се
определи на 20 %, като се съобрази, че в близост е имало спирка на превозно средство от
градския транспорт и отговорността на водача на МПС е завишена. Основателни са
оплакванията в насрещната въззивна жалба срещу неуваженото възражение, тъй като
независимо от спирката, пешеходецът е пресичал по средата на пътното платно с три ленти,
както самият той признава в протокола си за разпит в досъдебното производство, който
може да се ползва за неизгодни за него факти – пресичал е срещу трамвайната спирка, но не
на светофар, пешеходна пътека или на мислено продължение на тротоара (л. 219-220 от
делото). След отчитане на приноса от 20 % дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е 64 000 (шестдесет и четири хиляди) лева. Като се съобразят платените преди
подаване на исковата молба 35 000 лева, ответникът дължи 29 000 лева или обжалваното
решение следва да бъде отменено за 6000 лева в осъдителната му част и потвърдено в
останалата част.
По повод оплакването на ищеца във връзка с претендираните лихви за забава
въззивният съд излага следните съображения. Правилно е прието от СГС, че се дължи
законна лихва върху обезщетението от 31.07.2020 г., като за платената извънсъдебно сума от
35 000 лева лихвата се дължи до датата на плащането – т.е. от 31.07.2020 г. до 05.07.2021 г.,
като първата инстанция правилно е изчислила общия й размер. Като се е съобразил с
решение № 128 по т.д. № 2466/ 2018 г. на ВКС, Първо ТО по касационен въпрос, допуснат
на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, СГС е изложил правилни и законосъобразни мотиви,
5
които се споделят от настоящата инстанция.
Неоснователно е искането за заплащане на „законна лихва върху общия размер на
дължимото застрахователно обезщетение (включващо както размера на обезщетението за
неимуществени вреди, така и лихвата по чл. 429 ал. 3 от КЗ), считано от 24.08.2020 г. деня,
следващ изтичането на 15 работни дни от уведомяването на застрахователя до
окончателното им изплащане“. Превратно би било тълкуване на закона, според което се
дължат две лихви за забава, течащи паралелно.
Ето защо решението е правилно в частите, в които е отхвърлено искането на В. В. А. за
законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо
както размера на обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл. 429 ал. 3 от
КЗ), считано от 24.08.2020 г. деня, следващ изтичането на 15 работни дни от уведомяването
на застрахователя до окончателното им изплащане, и е отхвърлено искането за сумата от
3362,60 лева законна лихва върху общия размер на изплатеното по извънсъдебен ред
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, в това число и законна лихва
по чл. 429 ал. 3 от КЗ, считано от 24.08.2020 г. деня, следващ изтичането на 15 работни дни
от уведомяването на застрахователя до окончателното погасяване на вземането 05.07.2021 г.
По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта, в която „Лев
инс“ АД е осъдено да заплати на В. В. А. обезщетение от 6000 (шест хиляди) лева ведно със
законната лихва от 31.07.2020 г. до плащането, като искът бъде отхвърлен в тази част. В
останалата осъдителна и отхвърлителна част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед променения изход на спора следва да се променят разноските за първата
инстанция. Следва да се намали адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
дължимо на адв. Н. Д. до 1422,93 лева (1717,34х29000/35000) и решението да се отмени за
разликата от 1422,93 лева до 1717, 34 лева. Разноските, дължими на ответника, са 195,72
лева (163,10х36000/30000) и следва да се присъдят допълнително 32,62 лева.
Юрисконсултското възнаграждение следва да е в размер на 251, 64 лева (209,70
х36000/30000) лева и следва да се присъди допълнително 41,94 лева.
За въззивната инстанция с оглед уважената част от насрещната жалба в полза на
жалбоподателя-ответник следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 120
(сто и двадсет) лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева. С
оглед оставяне без уважение на въззивната жалба следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение от 300 (триста) лева. Възражението за недължимост и прекомерност на
адвокатското възнаграждение, изложени в молба за последното с.з., са неотносими към
претендираното юрисконсултско възнаграждение.
В полза на жалбоподателя-ищец не се дължат разноски. За изготвяне на отговор по
насрещната въззивна жалба на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. Г. Р. следва да се
присъдят 1178 лева с включен ДДС съобразно чл. 9 вр. чл. 7, ал. 2 от. 4 Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения - редакция ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г. (3/4 х 1580
х1,2х29000/35000).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1057 от 11.05.2022 г. по гр.д. 9004/2021 г. на Софийски градски
съд Първо ГО 21 състав в следните части:
в която ЗК „Лев инс“ АД гр. София, ЕИК ********* е осъдена да заплати на В. В. А.
ЕГН ********** сумата от 6 000 (шест хиляди) лева застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от травматични увреждания, настъпили при ПТП на
22.05.2020 г. в гр. София бул. „Възкресение“, виновно причинено от Л. К. А. при
управление на л.а. „Мерцедес ГЛК“ с рег. № ********, ведно със законната лихва от
6
31.07.2020 г. до окончателното изплащане, представляващи разликата между
дължимото допълнително обезщетение от 29 000 (двадесет и девет хиляди) лева до
присъденото от СГС обезщетение от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева
в която ЗК „Лев инс“ АД гр. София е осъдена на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да
заплати на адв. Н. Н. Д. адвокатски хонорар за разликата от 1422,93 лева до 1717, 34
лева
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. В. А. ЕГН ********** с правно основание чл. 432 КЗ за
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от травматични
увреждания, настъпили при ПТП на 22.05.2020 г. в гр. София бул. „Възкресение“, виновно
причинено от Л. К. А. при управление на л.а. „Мерцедес ГЛК“ с рег. № ******** в размер
на 000 (шест хиляди) лева ведно със законната лихва от 31.07.2020 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД гр. София, ЕИК ********* на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв да заплати на адвокат Г. Г. Р., Адвокатска колегия София адвокатски хонорар от 1178
лева с включен ДДС за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. В. А. ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ЗК „Лев
инс“ АД гр. София, ЕИК ********* разноски и юрисконсултско възнаграждение за първата
инстанция в размер на 74,56 лева и разноски и юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7