РЕШЕНИЕ
№ 20069
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110123822 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу К. К. М., за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6582/2025г. по описа на
СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 981.83 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2022г. – 30.04.2024г., както и сумата 73.24 лева – главница за извършено дялово
разпределение за периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 04.02.2025г., до окончателното изплащане, които услуги
са предоставяни за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к.
„М.“, бл. ..., вх. ..., ет. ..., абонатен №...;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 80.64 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2023г. – 30.01.2025г., както и сумата 15.30 лева - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.-30.01.2025г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника като
собственик на топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство и въз основа
1
на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия
до топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. ..., вх. .., ет.
..., абонатен №..., като ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на
услуга за дялово разпределение, което не е сторил. Твърди, че съгласно общите условия от
2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена в
45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като
обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната
енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период.
Релевира, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в случая ЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределениена топлинна енергия с „Техем
Сървисис“ ЕООД в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ. Твърди, че съгласно чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснадбяването. Излага довод, че за имота са издадени
изравнителни сметки, които прилага към исковата молба, като акцентира, че сумите са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота. При тези съображения моли исковете да бъдат уважени.
Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания, както и
искане за привличане на трето лице - помагач.
Ответникът К. К. М. редовно уведомен за исковата молба, подава чрез договорния му
представител адв. И. писмен отговор в предоставения срок, в който оспорва исковете по
основание. Възразява, че не е собственик на целия имот и не дължи стойността на
предоставените услуги в този размер. Релевира, че е собственик само на 5/8 ид.ч. от
собствеността върху имота и дължи стойността на услугите, съответстваща на припадащата
му се част. Моли да не се допускат исканите експертизи. Моли за отхвърляне на исковете
изцяло или за съответната част. Претендира разноски.
Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД представя изисканите
документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 20.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.
2
„М.“, бл. ..., вх. ..., на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение
на взетото решение се установява, че ЕС е сключила договор с „Техем Сървисис“ ЕООД от
25.09.2002г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и
ФДР. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС
обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом
като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран
отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва
собствениците на имота.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че
ответникът К. К. М. е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент №
121, находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. ..., вх. .., ет. ..., в рамките на исковия период в
качеството на негов собственик, заедно с трети за спора лица, както и че ищецът е доставял
и ответника е ползвал доставяна от ищеца топлинна енергия в процесния период и
твърдения от ищеца обем и стойност, че е извършвана услугата дялово разпределение
съобразно нормативните изисквания.
Страните не спорят за спазване на реда и начина на отчитане и изчисляване на ТЕ и се
извежда, че начисляването е правено въз основа на реален отчет – л. 75.
Спорен по делото е въпросът каква част от стойността на ТЕ за целия топлоснабден
имот дължи ответникът.
Правото на собственост върху топлоснабдения имот е придобито от Й. К. М. и Кр. К. М.
по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за
държавните имот от 05.11.1990г.
Извежда се, че Кр. К. М. е починал на 15.05.2011г. и е оставил за свои наследници
преживяла съпруга Й. К. М., и деца – И. К. М. /неженен и без деца, починал на 08.11.1998г./
и К. К. М..
Със заявление-декларация от 05.07.2011г. Й. К. М. до ищеца е направила искане да бъде
открита партида на нейно име за процесния топлоснабден имот, като е посочила, че
домакинството се състои от 1 член.
Установява се от удостоверение за наследници на л. 58 от делото, че Й. К.а М. е
починала на 15.08.2019г. и е оставила за свои наследници две деца – ответникът К. К. М. и
И. Ст. К..
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
3
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
4
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем
Сървисис“ ЕООД, което обстоятелство страните не оспорват. Страните не спорят, че за
процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово
разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за
дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този
смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на
което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете
услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание. Релевираното възражение, че няма облигационна обвързаност
между ФДР и ответника не се споделят, защото е налице решение на ОС на ЕС, което
обвързва индивидуалния потребител щом няма отказ от услугата, какъвто не се твърди и
няма доказателства да е направен. Освен това, стойността се дължи щом услугата е
извершена.
Страните не спорят, че монтирания в етажната собственост топломер е годен и е
преминал е метрологична проверка и че имотът е топлоснабден.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
5
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответникът К. К.
М. в рамките на исковия период е съсобственик на 5/8 ид.ч. от процесния имот по силата
на наследствено правоприемство, а останалите 3/8 ид.ч. е собственост на трето за спора
лице. Обстоятелството, че ответникът е собственик на ¾ ид.ч. се извежда по следния начин:
след смъртта на Кр. М. неговият дял от ½ ид.ч. от апартамент преминава върху
наследниците му – сина му и ответник К. М. и преживялата съпруга – Й. М. Това е така,
защото по делото няма доказателства дали имотът е бил придобит от двамата съпрузи по
време на брака им, след като няма доказателства от кога датира последния. Ето защо и при
липса на посочване на квотите в съсобствеността в договора, съдът приема, че те са равни.
След смъртта на Й. М. нейният дял от топлоснабдения имот – ¾ части преминава върху
нейните наследници – ответника К. М. и И. К., които като братя получават равен дял от
наследството на майка си или по ½ от ¾ или дял за всеки от 3/8 част. Така, ответникът
получава в дял 1/4 част в наследство от баща си и 3/8 ид.ч. в наследство от майка си или
неговата част от съсобствеността в апартамента възлиза на 5/8 части.
Като собственик на 5/8 ид.ч. от имота той се явяват страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г.
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника. В настоящото
производство придобиването от ответника на топлоснабдения имот в рамките на исковия
6
период се доказва анализа на приложените по делото документи за собственост – договор и
удостоверения за наследници, и изводите на съда за наличието на облигационно
правоотношение между страните, възникващо при общи условия в качеството на ответника
на собственик на имота се доказва. Същевременно, други доказателства, които да оборват
констатираната облигационна връзка, не са налични по делото, поради което релевираното
възражение остава несподелено.
В заключение, ответникът К. М. дължи 5/8 част от претендираните вземания, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката за
сумата 613.64 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г. –
30.04.2024г. за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к.
„М.“, бл. ..., вх. ., ет. .., абонатен №..., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК – 04.02.2025г., до окончателното изплащане, като искът за разликата над тази
сума до пълния искан размер от 981.83 лева подлежи на отхвърляне като
неоснователен;
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката за
сумата 45.77 лева – главница за извършено дялово разпределение за периода
01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК – 04.02.2025г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за
топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. ..., вх. ..,
ет. .., абонатен №..., като искът за разликата над тази сума до пълния искан размер от
73.24 лева подлежи на отхвърляне като неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на
сумата 50.40 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2023г. – 30.01.2025г., като искът за разликата над тази сума до пълния искан
размер от 80.64 лева подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от общо 15.30 лева -
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.-
30.01.2025г.
7
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 200.00 лева, от които 75.00 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 6582/2025г. по
описа на СРС, 55 състав, и 125.00 лева – разноски в настоящото производство, включващи
25.00 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78,
ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната
помощ. От тях, дължими от ответника К. М. съобразно уважената част от иска спрямо този
ответник /709.81 лева/ и при материален интерес спрямо този ответник /1151.01 лева/ са
разноски в общ размер на 123.33 лева, от които 46.25 лева по ч.гр.д. № 6582/2025г. по описа
на СРС, 55 състав, и 77.08 лева – разноски в настоящото производство. Останалите
направени от ищеца разноски, следва да се понесат от него поради отхвърляне на исковете.
С оглед отхвърляне на иска за главница за топлинна енергия и лихва върху нея, както и
отхвърляне на иска за лихва върху главницата за дялово разпределение право на разноски
има ответника К. М.. Разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство в размер на 420.00 лева са своевременно претендирани и има доказателства,
че са сторени, поради което и съобразно размер на отхвърлената част от иска /441.20 лева/ се
присъждат разноски в размер на 161.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Л., ул. „Ч. д.“ № ..., вх. .., ет. .., ап...., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...,
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 6582/2025г. по описа на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката сумата
от 613.64 лева – незаплатена главница за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2022г. – 30.04.2024г. за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр.
София, ж.к. „М.“, бл. .., вх. , ет..., абонатен №..., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК – 04.02.2025г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до пълния искан размер от 981.83 лева като неоснователен
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката сумата
от 45.77 лева – главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2022г.-
30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК –
8
04.02.2025г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
тази сума до пълния искан размер от 73.24 лева като неоснователен
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите сумата от 50.40 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2023г. – 30.01.2025г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
тази сума до пълния искан размер от 80.64 лева като неоснователен, както и
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2022г.-30.01.2025г. в размер на 15.30 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. К. М., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 123.33 лева - разноски съобразно уважената
част от иска, от които 46.25 лева по ч.гр.д. № 6582/2025г. по описа на СРС, 55 състав, и 77.08
лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на К. К. М., ЕГН **********, сумата 161.00 лева - разноски в настоящото исково
производство съобразно размера на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ..., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9