№ 56
гр. Смолян, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500009 по описа за 2022 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.268 и следващите от ГПК,във връзка с чл.40ал.1 ЗУЕС.
С.т окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 2109 от 01. 12.2021година,
депозирана от М. Р. М. и М. М. М., депозирани чрез пълномощника си адв.Р.Ч.,срещу
Решение №96 от 09.11.2021година, постановено по гр.д.№47/2021година по описа на М.
районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Р. М. с ЕГН ********** и М. М. М. с
ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: гр.М., ул.“М.“ бл.2, ап.5, срещу Етажната
собственост на сграда, находяща се в гр. М., ул. „М.“ № 2, представлявана от управителя
В.С.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна като
незаконосъобразни на решенията на Общото събрание на Етажната собственост, проведено
на 21.09.2020г.
С въззивната жалба се атакува постановеното съдебно решение изцяло.От
изложените оплаквания съдът извежда извод за неправилност на атакувания съдебен акт
поради неговата материална незаконосъобразност и процесуални нарушения. Изразено е
несъгласие с приетото от районен съд, че разпоредбата на чл.16, ал.З от ЗУЕС не е нарушена
и че не е нарушение включването на точка в предварително обявения дневен ред „
обсъждане и приемане на решение за ремонт на покрива“, взетото впоследствие на самото
заседание решение за „неотложен ремонт, каквато точка е нямало в дневния ред. Твърди се
още, че е нарушено правото на ищците да бъдат информирани за въпросите, които ще се
обсъждат на общото събрание, тъй като от предварително обявения дневен ред е видно, че
ще се обсъжда решение за извършване на ремонт на покрива, което за ищците означава, че
ще се вземе решение дали да бъде извършен или не ремонта. Обсъждането на решение за
извършване на „неотложен ремонт“ влече след себе си други последици, а именно, че не
просто ще се вземе решение за ремонт на покрива, а е възможно да се вземе и решение за
набиране на средства за извършване на неотложния ремонт (съгласно чл.49, ал.2 от ЗУЕС),
каквото решение всъщност е било взето и на проведеното ОС на 21.09.2021г. Според
жалбоподателите районен съд М. неправилно приравнява двете понятия „ ремонт“ и
„неотложен ремонт“. Развива се оплакване, че в решението неправилно са кредитирани
свидетелските показания на лицата С.К. и М.И., без съдът да съобрази възражението
1
(изразено в писмената защита), че тези лица са пряко заинтересовани от изхода на делото,
тъй като са собственици на апартаменти от Етажната собственост - ответник по делото, а
свидетелката К. е била и протоколчик на проведеното събрание, противоречията във връзка
с твърденията, че през 2-3 години се прави ремонт на покрива, както и че се е извършвал
частичен ремонт, което не обосновава твърдението за нужда от неотложен ремонт.
На следващо място се излагат оплаквания, че показанията на свидетеля Г.П. са
ясни и конкретни относно състоянието на покрива на блока, тъй като не е имало опасност
за живота на преминаващите покрай блока или живеещите в него, нямало е компрометирани
участъци или висящи таванки, същите са незаинтересовани, а съдът не им е дал вяра.
Позовава се разпоредбите на чл.48, ал.З и чл.6 , ал.1, т.9 от ЗУЕС за съразмерност при
заплащане разходите за ремонт. Посочено е също така, че определянето на една сума за
всички собственици на апартаменти нарушава правата на тези, които притежават по-малък
процент идеални части и води до облагодетелстване на тези, които притежават по-голям
процент, което на първо място е несправедливо, а на второ е и незаконосъобразно, като
съдът недопустимо толерира подобни противоречащи на закона принципи. Твърди се
също, че е взето неясно решение как ще бъде избран изпълнител на предстоящия ремонт,
като тази неяснота нарушава правата на останалите собственици лишавайки ги от
информация и от възможност да възразят срещу конкретен изпълнител и цената на труда,
която се договаря с него.
С въззивната жалба се навежда твърдение, че в хода на съдебното производство е
допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в направен отказ от страна на съда,
пълномощника на ищците да представи в съдебното заседание на 05.10.2021г. изготвен
списък с разноски. Счита,че искането за представяне на списъка е направено своевременно,
след приключване на устните състезания, но преди обявяване на делото за решаване и
закриване на заседанието, който се пР.га към въззивната жалба.Моли окръжният съд отмени
изцяло атакуваното съдебно решение и уважи предявените в обективно и субективно
съединение искове. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.
В законово установения срок по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от
насрещната страна Етажна собственост.
В съдебно заседание жалбоподателите М.М. и М.М. редовно и своевременно
призовани се представляват от пълномощника си адв.Р.Ч., която поддържа изцяло
депозираната възизвна жалба.
Въззиваемият Етажна собственост, представлявана от управителя В.С. редовно и
своевременно призован не изпраща представител. От пълномощника му адв.С.К. е
постъпило писмено становище, с което предлага окръжният съд да потвърди атакуваното
решение, като излага съображения по съществото на спора.
С.т окръжен съд, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи
на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
С определение №294 от 11.07.2021година,постановено по в.ч.гр.д.№262/2021година
по описа на С. окръжен съд е отменено определение №77 от 01.06.2021година за
прекратяване производството по делото от М. районен съд поради процесуална
недопустимост на иска, като е прието, че предявяването на иска за отмяна взетото решение
от общото събрание на етажните собственици от 21.09.2020година е предявен в рамките на
преклузивния срок по чл.40ал.2 ЗУЕС и делото е върнато за продължаване
съдопроизводствените действия. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 ал. 1
т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК и с оглед депозирането й от активно легитимирани страни по
делото, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт(съгласно влязлото в сила определение
на С. окръжен съд) е процесуално допустима, поради което съдът пристъпи към
разглеждане нейната основателност.
2
За да се произнесе по основателността на жалбата, С.т окръжен съд като въззивна
инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12
ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:
Производството е образувано по искова молба от 08.02.2021година и уточнителна
към първоначално предявената от 06.04.2021година, подадена от М. и М. М.и, чрез
пълномощника им адв.Р.Ч., срещу Етажна собственост на сграда с адрес гр.М., ул."М.№2,
представлявана от управителя В.С.,ЕГН ********** за отмяна като незаконосъобразни
решенията на Общото събрание на Етажната собственост,проведено на 21.09.2020година.
Изложени са фактически твърдения, че първоначално управителят, съвместно с
един –двама собственици на апартаменти вземат еднолични решения относно закупуване
материали и избор на изпълнители за ремонт на покрива, като е съобщено на
собствениците,че всеки един от тях следва да заплати по 1000лева за извършване на
ремонта,впоследствие сумата е увеличена,тъй като през септември 2020година управителят
на етажната собственост инициира провеждане на общо събрание, при вече започнал ремонт
на покрива, ищците не могли да присъстват и макар няколкократно да са поискали
предоставяне копие от протокола,управителят им отказал и ги уведомил,че дължат сумата
от 2 500лева за заплащане ремонт на покрива.Твърди се още,че ищците не са били съгласни
с начина на взетите решения, с начина на изпълнение на ремонта,тъй като работата била
некачествена, липсата на отчетност за изразходваните средства и договорената цена за труд.
Твърди се, че на 05.01.2021година М.М. получил съобщение от РС М., с приложена към
него заповед издадена по чл.410 ГПК, с която въз основа на посочения по-горе протокол
М.М. дължи на етажната собственост сумата 1580лева за неотложен ремонт на покрива на
блок 2. С молба от 20.01.2021година М. поискал от РС да се запознае с протокола на
ОС,проведено на 21.09.2020 година(предоставен му на 22.01.2021година(, а М.М. поискала в
писмено изявление до управителя на ЕТ(изпратено по пощата), но последният отказал да го
предостави. Излагат оплаквания за незаконосъобразност на взетите решения на ОС на ЕС в
срок до 05.10.2020година всеки собственик на апартамент да внесе в касата на етажната
собственост сумата 2 500лева., тъй като решението противоречи на разпоредбата на чл.48
ал.3 ЗУЕС разходите да се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти
съразмерно с притежаваните от тях идеални части.Направено е и оплакване,че решението е
незаконосъобразно и неясно относно определяне изпълнител,който да извърши
ремонта,оспорва законността на процедурата за свикване и провеждане ОС на ЕС.
Направено е искане за отмяна на решенията на ОС на ЕС проведено на 21.09.2020
година, обективирани в Протокол от ОС на ЕС от 21.09.2020година. В т. 4 от направеното
във връзка оставяне без движение уточнение на исковата молба от 06.04.2021година(л.55)
се заявява, че няма твърдения за нарушаване процедурата за свикване Общото събрание на
етажната собственост на 21.09.2021г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който се оспорват изцяло
предявените в обективно и субективно съединение искове са процесуално недопустими, а
разгледани по същество неоснователни и недоказани. Твърди се също така, че наведеното
оплакване за противоречие на взетото решение на ОС с разпоредбата на чл.48 ал.3 ЗУЕС е
3
неоснователно, тъй като в протокола са записани притежаваните идеални части от
съобразно представените от тях документи за собственост в съответствие с чл.14 ал.4 ЗУЕС,
съобразно предоставените и записани в домовата книга документи за собственост.
Твърди се още,че ищците притежават 8.40% идеални части от общите части на
сградата, които са повече от притежаваните от всички останали собственици на
самостоятелни обекти на сградата и последните са облагодетелствани от решението,срока за
обжалване решението е изтекъл на 21.10.2020година за присъствалите на събранието
собственици и могат да защитят само своите права, не и на необжалвалите решението
собственици,присъствали на събранието.
Счита също така,че на събранието е прието решение за извършване неотложен
ремонт на покрива и няма спор,че ремонта е такъв съгласно даденото легално определение в
параграф 1т.9 от ДР на ЗУЕС. В съответствие с разпоредбата на чл.50 ал.5 ЗУЕС
разпореждането със средствата от сметката по ал.3 се извършва от управителя въз основа на
решение за тяхното използване,прието от ОС и това е спазено.
Производството се развива след проведено заповедно такова по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№ 334/2020 г. по описа на РС-М., където в полза на заявителя-ищец, против
длъжниците - ответници е издадена заповед № 146/16.12.2020 г. за изпълнение на парично
задължение за сумата от 1 580 лв., представляваща дължима сума за неотложен ремонт на
покрива на етажната собственост, обективирано в решение на ОС на ЕС ,проведено на
21.09.2020година,ведно със законната лихва за забавено плащане от 05.10.2020година до
окончателно изплащане на вземането.
По делото не е налице спор, че ответниците са собственици на недвижим имот в
сграда в режим на етажна собственост, представляващ самостоятелен обект в сграда в
режим на етажна собственост, с площ по документи 92,73 кв. м., находящ се в гр.М., ул.
"М."2, апартамент №5.
Приложен е по делото протокол от Общо събрание на Етажната собственост,
проведено на 21.09.2020 г. (л. 10 д.), в който е отбелязано, че общото събрание е свикано с
покани поставени на таблото във входа на сградата, като поканата била поставена на
13.09.2020 г. На събранието присъствали собствениците на следните апартаменти: ап. №1 -
собственик А.Б. - притежаваща 7,97% идеални части от етажната собственост; ап. №2 -
собственик В.С. - притежаващ 7,351% идеални части от етажната собственост; ап. №3 -
собственик Р.К. - притежаваща 8,676% идеални части от етажната собственост; ап №4 -
собственик Х.А. - притежаващ 7,351% идеални части от етажната собственост; ап. №6 —
собственик С.Ч. - притежаваща 7,351% идеални части от етажната собственост; ап. №8 -
собственик З.К. - притежаваща 7,351% идеални части от етажната собственост; ап. №9 -
собственик М.И. - притежаващ 7,97% идеални части от етажната собственост; ап. №10 –
собственик С.К. - притежаваща 7,351% идеални части от етажната собственост; ап. №11 -
собственик С.Х. - притежаваща 8,676% идеални части от етажната собственост; Като
предварително обявен ред на събранието е посочено „обсъждане и приемане на решение за
ремонт на покрива на етажната собственост, състоящо се в подмяна на покривна
4
конструкция, керемиди, улуци и водосточни тръби. На събранието всички присъстващи
собственици са взели решение за извършване на неотложен ремонт на покрива на етажната
собственост, който да се състои в описаните в протокола дейности. Определено е всеки
собственик на апартамент да внесе в касата на етажната собственост сумата от 2500 лева в
срок до 05.10.2020 г. за извършване на ремонта.
Представен е в хода на делото и приет приемо-предавателен протокол от
20.10.2020 г. (л. 84 д.) между М.Л.Й., ЕГН **********, в качеството на предаваща страна и
Етажна собственост с адрес: гр. М., ул. „М.“ № 2, представлявана от В.С.С. – управител, в
качеството на приемаща страна относно извършени строително ремонтни работи на обект-
Ремонт на покрив на жилищен блок № 2, находящ се в гр. М., ул. „М.“.
Свидетелят Г.П. живущ на ул. Р., бл. 5 – до спортна площадка установява, че ясно
се виждал блока на ищците и когато се прибирал от М. покрай блока, в който живеели
ищците не видял висящи тавани от блока, които да били опасни за минаващите. От
спортната площадка, в близост до която живеел свидетеля, много ясно се виждал техния
блок и на покрива нямало нарушена конструкция. Пред блока имало пейка, на която
постоянно сядали възрастни хора, дори и преди извършване на ремонта. Нямало нищо
видимо, което да е опасно. Веднъж, когато бил на гости на ищеца М.М., последният го
поканил да се качи с него на тавана. Свидетелят видял наредени 4-5 кофи на тавана под
капките, които се стичали от покрива, тъй като предния ден валяло дъжд.
Според свидетелката С.К., живуща в сградата около 24 години на последния
етаж, проблемът с покрива го имал още от тогава, почти всяка година се хващали капки, но
на 2-3 години се правил по-сериозен ремонт от тяхна страна, защото непрекъснато имало
мухъл в нейната баня, както и в другите таи имало течове. През есента, когато направили
ремонт в апартамента и на покрива от тяхната страна, при един по-сериозен дъжд или сняг
пак прокапвало от някъде. Постоянно поставяли найлони на таваните. При по -сериозен
дъжд поставяли легени и кофи на местата, където най-много тече вода. Таванът, който бил
над стълбището към покрива бил в ужасно състояние, щял да се срути и ако не бил
направен този ремонт, имало опасност някой да бъде ударен. Между етажните
съсобственици ремонтът бил обсъждан от много време, но ищците почти никога не
присъствали на събранията или заявявали, че не могат да участват. Свидетелката била
протоколчик на общото събрание. Сумата за ремонта била предавана на управителя на
етажната собственост, който бил и касиер, а ремонтът бил извършен от лице на име М.,
както и още едно лице, на което свидетелката не си спомня името. На общото събрание
имали само идеи кои да бъдат лицата, които да извършат ремонта. В началото били избрали
други изпълнители, обаче впоследствие се отказали от услугите им, тъй като последните
вдигнали цената за извършване на ремонта. Установява, че блокът бил с гредоред.
Според свидетелят М.И., живущ в същия блок на последния етаж, още когато се
нанесъл в неговия апартамент преди 3 години видял, че таваните са много зле, паднал бил
тавана на коридора и за малко да нарани членовете на семейството му. В голямата стая и
там бил тръгнал да пада тавана. Свидетелят искал да вземе незабавни мерки за
5
отстраняването на този проблем, но никой от останалите етажни съсобственици не
съдействал. Свидетелят И. взел решение да наеме майстор, който да му помогне да смени
керемидите и да отпуши комините. Това се случило, като се нанесъл в апартамента. След 1-2
години имало събрание на собствениците на обекти в сградата, на което било предложено да
се съберат пари за подмяна на покрива, защото имало теч в коридора на блока и все още
имало следи- петна от теча. На събранието няколко семейства изявили съгласие, че този
ремонт следва да се състои, защото покрива бил опасен ипредприели ремонт на част от
покрива. Домоуправителят бил заявил, че не правели ремонт на целия покрив, защото някои
семейства нямали възможност да дават пари , а ищците заявили на свидетеля, че нямало да
предоставят пари за ремонта, тъй като от тяхната страна не капело. Ремонтът започнал.
Свидетелят се познавал с майсторите и те му казали, че ще изчакат със заплащането, като
всеки месец от заплата свидетелят щял да дава от трудовото си възнаграждение, докато не
заплати сумата. Покривът бил в много лошо състояние, от покрива стърчали таванки и
улуци. Свидетелят заявява, че ремонтът бил извършен от лице на име М.. Ищецът бил
предоставил сумата то около 900-1000 лева за ремонта. Частичният ремонт започнал около
месец септември. Свидетелят ходил да купува материалите за ремонта и се бил снабдявал
със стокови разписки. Ищецът също бил закупувал материали – улуци и капандура, но не
бил участвал с труд в ремонта.
По делото са представени и приети като доказателство - 8 бр. извлечения от
кадастрално-административна информационна система (л. 16, л. 18 – 23 д. и л. 25), от които
е видно, че прилежащите идеални части от етажната собственост в процесната сграда към
апартамент № 1 са 7,97%; към апартамент № 3 са 8,676 %; към апартамент № 4 - 7,351 %
ид.ч.; към апартамент № 5 – 8,40% ид.ч; към апартамент № 6 – 9,03 % ид.ч., към апартамент
№ 8 – 8,37 ид.ч.; към апартамент № 9 – 7,748% ид.ч., към апартамент № 11 – 7,155% ид.ч.,
към апартамент № 12 – 7,76 ид.ч.
Съгласно представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
24.07.2009г. – апартамент № 2 (л. 17 д.), находящ се в процесната сграда прилежащите
идеални части от правото на собственост са 7.351 %, както и че собственик на апартамента е
В.С.С..
По делото е приет като доказателство нотариален акт за покупкопродажба на
недвижим имот от 06.11.1997 г. (л. 24 и л. 47), от който се установява, че към апартамент №
10, собственост на В.З.К., находящ се в процесната сграда в режим на ЕС принадлежат 8,37
% ид. ч. от общите части на сградата.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на имот от 05.02.2018 г.(л. 45),
касаещ апартамент № 9 от процесната сграда, собственост на М.Ч. И., с прилежащи 7,748%
идеални части от общите части на сградата. Видно от нотариален акт за покупко-продажба
на имот от 13.10.1999 г. (л. 48 д.) касаещ апартамент № 11 от процесната сграда,
собственост на С.М.Х. и Е.С.Х., с прилежащи 7,155% ид.ч. от общите части на сградата.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на имот от 21.12.2020г. (л. 49 д.) -
апартамент № 12 от процесната сграда, собственост на Р.С.К., с прилежащи 7,76 % ид.ч. от
6
общите части на сградата.
При тази фактическа установеност с атакуваното решени е прието, че предявените
искове са неоснователни и недоказани по съображения, че самостоятелните обекти в
процесната сграда са с близка квадратура в диапазон от 7.351% до 8.676%, поради което
взетото с необходимото мнозинство решение на ОС на ЕС за разпределение разходите за
извършения ремонт по равно е законосъобразно.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи
на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от първата инстанция, обосноваващи окончателен извод
за неоснователност на предявените от ищците срещу ответника иск с правно основание на
чл.40 ал.1 ЗУЕС, тъй като по делото доказателства е установено, че е проведено общо
събрание на етажните собственици на 21.09.2020година, на което присъстващите
притежатели на 72.021% идеални части от общите части на сградата са взели единодушно
решение за извършване ремонт на покрива на етажната собственост, състоящо се в подмяна
на покривната конструкция,керемиди,улуци и водосточни тръби,доизграждане на комини.
Макар по делото да не е представена поканата за свикване общото събрание на етажните
собственици , по делото няма спор,че съдържанието й е точно възпроизведено в протокола и
е взето валидно решение за ремонт на покрива на етажната собственост.
От събраните по делото доказателства не се установява нарушение на нормативно
определените процедурни правила за свикване и провеждане на общото събрание на
етажните собственици, нито противоречие на взетото решение с императивни норми. За
проведеното на 21.09.2020година ОС на етажните собственици е съставен протокол, в който
са вписани дата и място на провеждането му, дневния ред, явилите се лица и идеалните
части от етажната собственост, които те представляват, направените изявления във връзка
проведените разисквания и предложения на етажните собственици, приетите решения,
протоколът е подписан от председател, протоколчик и присъствали лица, поради което се
налага и извода,че са спазени изискванията на чл.16ал.5 ЗУЕС и взетото решение на ОС на
етажните собственици е валидно.
В тази връзка направените оплаквания в жалбата и изразеното несъгласие с
изводите на районен съд, че разпоредбата на чл.16ал.3 ЗУЕС не е нарушена, с твърдения, че
в дневен ред е включено обсъждане и приемане на решение за ремонт на покрива, а е взето
впоследствие решение за неотложен ремонт, не се споделят от въззивния състав.
Възражението е правено и в хода на разглеждане на делото и извода на районен съд, че
записването в протокола за неотложен ремонт на покрива не нарушава по никакъв начин
правото на ищците да бъдат информирани за въпросите, които ще се обсъждат на общото
събрание, се споделя изцяло от настоящия състав.
От изслушаните в съдебно заседание показания на свидетелите С.К., М.И. се
установява необходимост от извършване ремонт на покрива, в какъвто смисъл са и
показанията на свидетеля на ищците Г.П., който установява, че по молба на ищеца М. се
качил на тавана и видял наредени легени за да се хващат капките.
Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите
части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците или на
7
сдружението, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Тези разходи спадат
съответно към необходимите и полезните разноски - дефиниции на понятията "необходим
ремонт", "неотложен ремонт" и "полезни разходи" се съдържа съответно в §1, т. 8, 9 и 12 от
ДР на ЗУЕС. Само необходимите и полезни разноски за общите части се понасят
задължително и изключително от собствениците на апартаменти и други самостоятелни
помещения в ЕС(чл. 41 ЗС и чл. 48, ал.3 ЗУЕС), без оглед на това дали тези собственици
обитават или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица
изцяло или частично.
Съответно от компетентността на Общото събрание на етажните собственици е
вземането на решения относно извършването на разходи, които са необходими или
неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, за извършването на
полезни разходи, както и за определяне на размера на разходите за изпълнението на
указанията в техническия паспорт - чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "а" вр. с чл. 17 вр. с чл. 48, ал.3 и
чл. 49, ал.2 ЗУЕС.
В разглеждания случай Общото събрание на етажните собственици на процесната
сграда е взело решение по протокол от 21.09.2020 г. за извършване неотложен ремонт на
покрива на сградата и е определено всеки собственик на апартамент да внесе в касата на
етажната собственост сума в размер на 2500 лева в срок до 05.10.2020година.
От доказателствата по делото е установено, че ремонта на покрива на етажната
собственост е не само необходим, но и неотложен, тъй като е наложително отстраняване
значителните повреди, които предпоставят възникване опасност за здравето и живота на
живеещите собственици, в какъвто смисъл има гласни доказателства. Без значение за спора
е обстоятелството, че свидетелката С.К. е била протоколчик на събранието, както и че тя, и
свидетеля М.И. са собственици на апартаменти в етажната собственост. Същите имат
непосредствени впечатления и са потърпевши, а и техните показания съответстват и на
констатациите на доведения от ищците свидетел Г.П. относно състоянието на покрива,
поради което няма основания да бъдат елиминирани. Тежестта на доказване на
възражението е на ищците, които не опровергават така депозираните показания.
Не може да бъде споделено и оплакването в жалбата, че показанията на свидетеля
Г.П. не са кредитирани от съда с доверие, както и се твърди,че макар и общи, депозирани са
от незаинтересовано лице и конкретни относно факта,че покривът на блока не е в състояние
опасно за живота на преминаващите покрай блока. Свидетелят П. е очевидец на състоянието
на покрива, тъй като е посетил тавана, а от впечатленията които той е придобил може да се
направи извод,че в тази част показанията му съответстват на показанията на С.К. и М.И..
Не е нарушен и принципът на съразмерност в разпоредбата на чл.41 ЗС, съгласно
която всеки от собствениците е длъжен да участва в разноските необходими за
поддържането и възстановяване на общите части на сградата, както и в полезните
разноски,съобразно взетото решение на общото събрание съответно на притежаваните от
етажните собственици идеални части от общите части на сградата.
От представените в хода на делото писмени доказателства-нотариални актове,
извлеченията от кадастрално-информационната система са установени притежаваните
идеални части от съсобствениците и констатациите на районен съд, че самостоятелните
обекти са с близка квадратура и са в диапазона 7.351% до 8.676% идеални части, поради
което и взетото решение с изискуемото се мнозинство за разпределяне разходите за
8
извършване ремонта по равно не накърнява правата и законните интереси на
ищците,настоящи жалбоподатели, които видно от приложения и приет като доказателство
по делото договор за продажба държавен недвижим имот от 01.03.1994година са
притежатели на 8.40% идеални части от общите части на сградата. Ищците са
облагодетелствани от решението, тъй като притежават по-висок процент от идеалните части
на сградата спрямо преобладаващите проценти идеални части на останалите съсобственици.
В случая присъствалите на събранието етажни собственици с по-нисък процент идеални
части от общите части не са възразили и са се съгласили, същите не са обжалвали решението
и същото е влязло в сила по отношение на тях. Освен това нормата на чл.48ал.3 ЗУЕС не е
императивна, а диспозитивна и няма пречка с решение на общото събрание да бъдат
определени други размери на дължимите от етажните собственици вноски, без обаче да се
засягат неправомерно правата на етажните собственици.
Неоснователно е и поддържаното от жалбоподателите оплакване за неяснота на
взетото решение как ще бъде избран изпълнител на предстоящия ремонт.на събранието
проведено на 21.09.2020година етажните собственици не са вземали решение за избор на
изпълнител. Такова решение съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 ЗУЕС не е в
правомощията на общото събрание, а избора на изпълнител съгласно чл.23ал.3 ЗУЕС е в
правомощията на управителя на етажната собственост, който следва да представи отчет,
така както изискват разпоредбите на чл.23ал.1т.4 и чл.23 ал.2 ЗУЕС.
Неоснователно е оплакването за допуснато от районен съд процесуално нарушение
относно отказ на съда да приеме представения списък за разноски по чл.80 ГПК от
процесуалния представител на ищците в съдебно заседание на 05.10.2021година.
Въззивният съд констатира,че е проведено производство по реда на чл.151 ГПК в открито
съдебно заседание на 04.11.2021година, в което след изслушване звукозаписа е
констатирано,че непосредствено след приключване пледоарията на пълномощника на
ответника, пълномощникът на ищците е поискала да представи списък на разноските, срещу
което искане пълномощникът на ответника е възразил.
Следва да бъде отбелязано, че искането на пълномощника на ищците за
представяне списък на разноските по чл.80 ГПК е несвоевременно направено. Съгласно
задължителното за съдилищата ТР№6 от 06.11.2013 година на ВКС, по т.д.№6/2012година
най-късно до приключване устните състезания в съответната инстанция страната следва да
представи списък на разноските, тъй като събирането на доказателства в исковия процес
приключва с постановяване определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене
и дава ход по същество на спора. След приключване устните състезания се стига, когато
страните са изчерпили всички съображения, които според тях съдът следва да вземе предвид
при постановяване съдебния акт. След тази фаза съдът постановява своя акт и страните не
могат валидно да извършват действия свързани с фазата на производството, което е
приключило.
На основание гореизложените съображения ще следва атакуваното решение да
бъде потвърдено като законосъобразно постановено.
С оглед изхода на спора се дължат направените от въззиваемия разноски, които са
своевременно поискани, надлежно документирани и следва да се възложат в тежест на
9
жалбоподателите в размер на сумата 300лева за ползвана адвокатска помощ.
Мотивиран от гореизложеното съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №96/09.11.2021година,постановено по гр.д.
№47/2021година по описа на М. районен съд.
ОСЪЖДА М. Р. М. с ЕГН ********** и М. М. М. с ЕГН ********** да заплатят
на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. М., ул. „М.“ № 2, представлявана от
управителя В.С.С., ЕГН ********** направените разноски във въззивната инстанция за
ползвана адвокатска помощ в размер на сумата 300(триста)лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10