№ 21249
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110147263 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*****************” АД,
чрез юрк. Е.П., срещу Н. Б. В., с която е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 2639,34 лева, представляваща
стойността на доставена и потребена вода за периода от 01.02.2012 г. до 24.09.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че през процесния период между страните съществували
облигационни отношения, свързани с предоставянето на ****** услуги до следния имот, а
именно: апартамент № ************************************, договорна сметка №
*************** към клиентски номер ***************. Договорните отношения между
страните били регламентирани от публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи
или от съответния регулаторен орган, съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. За процесния период били в сила Общи условия за предоставяне
на ****** услуги на потребителите на ****** оператор „*****************“ АД, влезли в
сила на 01.09.2006 г., както и Общи условия за предоставяне на ****** услуги на
потребителите на ****** оператор „*****************“ АД, в сила от 28.08.2016 г. На база
отчетените показания на потребена вода и използвани ****** услуги ищецът издавал
ежемесечни фактури. Въпреки настъпването на падежа сумите по фактурите не били
заплатени от ответника. За вземанията си ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.06.2021 г. по ч. гр. д. № 31718 по описа за 2021 г.
на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Н. Б. В. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. И..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и
недоказан. На първо място прави възражение за погасяване по давност на част от
претендираното вземане. Оспорва пасивната легитимация на ответника, тъй като същият не
бил потребител на ****** услуги. В тази връзка твърди, че процесният имот бил придобит
от ответника на 30.06.2020 г. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка, като преди тази дата ответникът не бил нито собственик, нито
ползвател на имота. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото
разноски, в това число за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „*****************” АД, редовно призован, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът Н. Б. В., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. И.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата
молба. В хода на устните състезания изразява становище, че ищцовото дружество не успяло
да установи при условията на пълно и главно доказване качеството потребител на
ответника. Последният станал такъв едва след като придобил имота. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по
делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
От представен с отговора на исковата молба нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
**************************** г. по описа на нотариус Ц.С. рег. № ****, с район на
действие Софийски районен съд, се установява, че на 30.06.2020 г. Ю.Н.В. прехвърлила на
ответника следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент №
6*****************************, срещу задължението на Н. Б. В. да поеме лично и
непосредствено гледането и издръжката на прехвърлителя, като й осигури спокоен и
нормален живот, какъвто е водила и й е бил осигуряван и досега, докато е жива.
Видно от писмо изх. № ******************** г. на Столична община, Дирекция
„Общински приходи“, отдел „Илинден“, процесният имот бил деклариран от ответника с
декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ вх. № ******************** г. след придобиването на
2
правото на собственост.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото
лице от ищцовото дружество. От заключението се установява, че процесният имот бил
водоснабден, като за същия се извършвали услугите доставка на питейна вода, отвеждане на
използваната вода и нейното пречистване. Извършването на трите услуги било включено в
цената. Поради наличието на уреди за търговско измерване с изтекла метрологична годност
още преди 2002 г., за процесното жилище таксуването на ползваните ****** услуги
преминало на база по 5 куб. м. на човек за един обитател, като в последствие базата била
увеличена до 12 куб. м. на човек на основание чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4/2004 г. Това
положение продължило до 06.08.2020 г., когато в имота били монтирани два водомера – за
топла и за студена вода с метрологична годност до 2**** г. До 09.11.2020 г. партидата на
имота се водела на името на А. И. Гъдев. След прехвърлянето на имота на ответника срещу
задължение за издръжка и гледане, на името на Н. В. бил открит нов клиентски номер, на
който били префактурирани всички стари задължения за периода от 01.02.2012 г. до
11.11.2020 г. Така за периода от 01.02.2012 г. до 24.09.2020 г. за процесния имот били
начислени общо 1255,230 куб. м. вода, за чиято стойност в общ размер на 2639,34 лева били
издадени 2 броя фактури. Според вещото лице претендираните от ищцовото дружество суми
били в съответствие с начислените количества ****** услуги и по утвърдени от КЕВР цени.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква
съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото
лице от ищцовото дружество. От заключението се установява, че начислените от
„*****************“ АД задължения били определени в съответствие с утвърдените от
КЕВР цени, като процесните вземания били определени по следния начин: 1180 лева – стари
задължения; 3809,93 лева – текущи задължения; -2350,59 лева – намаление по партида. За
процесния период нямало извършени текущи плащания. Вещото лице изчислило, че за
исковия период задълженията за процесния имот били в общ размер на 2639,34 лева, за
периода от 04.06.2018 г. до 24.09.2020 г. – в общ размер на 1040,85 лева, а за периода от
30.06.2020 г. до 24.09.2020 г. – в общ размер на 169,25 лева. Съдът намира, че заключението
на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата
правилност, поради което го възприема изцяло.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за водите (обн. ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.), Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ, бр. 18 от 25.02.2005 г.), Наредба №
3
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството (обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.), Общи условия за
предоставяне на ****** услуги на потребителите от ****** оператор „*****************“
АД, одобрени с Решение № ******************* г. на ДКЕВР, влезли в сила на 01.09.2006
г., както и Общи условия за предоставяне на ****** услуги на потребителите от
„*****************“ АД, одобрени с Решение № ****************** г. на КЕВР, в сила
от 28.08.2016 г.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
203 ЗВ:
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ) обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване на изискванията на
този закон. В § 1, т. 2 ДР ЗРВКУ е дадено легално определение на понятието „потребител на
****** услуги“ – това са: 1. юридически или физически лица – собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят ****** услуги; 2. юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; 3. предприятия,
ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди и
подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. Аналогична е разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която потребители
на услугите ****** са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради – етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника изрично е
възразил, че Н. В. не е бил собственик на процесния имот през исковия период и поради
това не е имал качеството потребител на ****** услуги. В тази връзка представи нотариален
акт за прехвърляне на процесното жилище срещу задължение за издръжка и гледане, от
който се установява, че ответникът е станал негов собственик едва на 30.06.2020 г.
Посоченото обстоятелство се потвърждава и от събраните по искане на ищеца доказателства
– писмото на Столична община, Дирекция „Общински приходи“ и заключенията на
допуснатите експертизи. Следователно, за облигационни отношения между страните може
да се говори едва от 30.06.2020 г. За останалата част от исковия период – от 01.02.2012 г. до
29.06.2020 г. по делото не бяха събрани каквито и да било доказателства, че ответникът е
бил собственик или ползвател на процесното жилище. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка
4
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно
и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в
обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ищецът не
ангажира никакви доказателства, още по-малко безспорни такива, че ответникът е бил
собственик или ползвател на процесното жилище през периода от 01.02.2012 г. до
29.06.2020 г. и като такъв е притежавал качеството потребител на ****** услуги. При тази
доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи
последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт е недоказан. Ищецът не успя да докаже, че през посочения период
между него и ответника са съществували облигационни отношения, свързани с
предоставянето на ****** услуги до процесното жилище, поради което съдът намира, че за
Н. Б. В. не е възниквало задължението да заплаща тяхната цена.
По отношение на периода от 30.06.2020 г. до 24.09.2020 г. настоящият съдебен състав
намира, че претенцията на ищеца също е неоснователна по следните съображения. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимата за този
период сума възлизала на 169,25 лева, като била определена на база, както и всички
задължения преди това от исковия период. Причината е изяснена от вещото лице, изготвило
съдебно-техническа експертиза – монтираните в имота водомери за топла и студена вода
били с изтекла още преди 2002 г. метрологична проверка. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г., периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за
измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради – етажна
собственост се извършвали през 10 години. Когато длъжностно лице на оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на
проверка на водомерите бил три месеца. В случай че след изтичането на този срок не била
извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се
начислявала по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредбата, т.е. по 6 куб. м. при топлофицирано
жилище и по 5 куб. м. – при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като всяко
тримесечие така определените количества вода се завишавали с по 1,0 куб. м. за всеки
обитател (чл. 34а, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.). Съдът намира, че по делото не бяха
представени доказателства, установяващи спазването на описаната процедура и
осъществяването на предпоставките за начисляване на количествата вода на база за
процесното жилище. В заключението на съдебно-техническата експертиза е констатирано,
че двата водомера били с изтекла метрологична проверка, но по делото няма доказателства,
установяващи посоченото обстоятелство, както и това, че ответникът, респ. неговият
праводател били уведомени за необходимостта да поискат извършването на периодична
проверка на двете средства за измерване. Заключението на вещото лице само по себе си не е
достатъчно за установяване на посочените обстоятелства. Същото представлява
доказателствено средство за установяване на факти, обстоятелства и причинно-следствени
връзки, за които съдът няма необходимите специални знания, но вещото лице не може да
прави логически и правни изводи или да събира доказателства. Без представяне по делото на
5
писмени доказателства, установяващи констатираните от вещото лице обстоятелства, и то от
страната, която ще се ползва от тях, при наличие на изрично оспорване от ответника на
реално доставеното количество питейна вода в имота, съдът не може да приеме, че
релевантните обстоятелства са били установени при условията на пълно и главно доказване.
При тези данни съдът намира, че ищецът не установи количеството на реално доставената
до процесния имот вода и други ****** услуги през периода от 30.06.2020 г. до 24.09.2020 г.
или наличието на законовите предпоставки за начисляване на количествата на база, поради
което за Н. Б. В. не е възниквало задължението да заплати тяхната цена.
С оглед всичко изложено дотук искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на направените в
заповедното и в исковото производства разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
като е представил списък по чл. 80 ГПК. В исковата молба е направено изрично възражение
за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 12
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС съдът в
исковото производство разполага с правомощието да разпредели отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение. С решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа
възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното
производство, искането на ответника за присъждане на разноски в заповедното
производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно цитираната разпоредба, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По отношение на минималния размер на дължимото за заповедното производство
адвокатско възнаграждение следва да бъде взето предвид следното. Правната защита и
съдействие, оказани на длъжника от процесуалния му представител в хода на това
производство, се изразяват в подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Частна жалба по чл.
413 ГПК не е била депозирана. Изготвянето на възражението срещу заповедта за
изпълнение, макар да не е била използвана изпратената от съда бланка, не представлява
нито фактическа, нито правна сложност, тъй като същото не е мотивирано. Основна част от
съдържанието на възражението заемат претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение и списъкът по чл. 80 ГПК. Настоящият съдебен състав напълно споделя
практиката на Върховния касационен съд, която приема, че заповедното производство е
6
уредено като едностранно. Затова в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. то е
поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на
бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна
жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание
за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а
само указания до молителя за предявяване на иск по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника (вж.
Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., ІІ Т.О., ВКС, Определение №
45 от 23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г., І Т.О., ВКС).
С оглед тези особености на заповедното производство настоящият съдебен състав
намира, че разпоредбата на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е
неприложима за случая. Възнаграждението следва да бъде определено съгласно § 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата, която разпоредба гласи, че за непредвидените в
тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия. Съдът намира, че
извършените от процесуалния представител на длъжника действия – действително
извършените и тези, посочени в договора за правна защита и съдействие, попадат в следните
хипотези – оказване на правна консултация (чл. 6, т. 2 от Наредбата в редакцията й към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 14.07.2021 г.) и
процесуално представителство по делото, изразяващо се в изготвяне и депозиране на
възражение по чл. 414 ГПК (чл. 6, т. 5 от Наредбата в редакцията й към датата на сключване
на договора за правна защита и съдействие – 14.07.2021 г.). Или общият размер на
минималното възнаграждение за всички извършени от процесуалния представител на
ответника процесуални действия в заповедното производство съдът определи на 110 лева.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение за исковото производство,
изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата (в приложимата към датата на сключване на
договора за правна помощ редакция – 08.10.2021 г.), възлиза на 414,75 лева. Съдът, като
съобрази обстоятелството, че настоящото производство приключи в едно съдебно заседание,
с изслушване на две експертизи и приемане на едно допълнително писмено доказателство, и
като взе предвид, че действителната правна и фактическа сложност на делото е малка,
намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в исковото производство
следва да бъде намалено до 414,75 лева. С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия
спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „*****************“ АД следва да бъде
осъден да заплати на ответника Н. Б. В. направените в заповедното и в исковото
производства разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 524,75
лева.
Воден от горното, съдът:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*****************” АД, ЕИК *************,
представлявано от изпълнителния директор В.Б.Т., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „************************************, срещу Н. Б. В., ЕГН **********,
с постоянен адрес гр. София, ***********************************, иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ за признаване
за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на
2639,34 лева, представляваща стойността на доставена и потребена вода за периода от
01.02.2012 г. до 24.09.2020 г. в следния имот, а именно: апартамент №
************************************, договорна сметка № *************** към
клиентски номер ***************, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума, което вземане е било предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 24.06.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 31718 по описа за 2021 г.
на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „*****************” АД, ЕИК
*************, представлявано от изпълнителния директор В.Б.Т., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „************************************, да заплати на Н.
Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
***********************************, сумата 524,75 (петстотин двадесет и четири лева и
75 ст.) лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 31718 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8