РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Ямбол, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330103289 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба от адв. Д. М. от АК П. в качеството на пълномощник
на И. Х. Т. от гр. Я. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД - гр. София и „Файненшъл
България“ ЕООД - гр. София.
С исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за паричен заем № *** г.,
сключен с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по който договор ищецът е получил заем
- сумата от 400 лв. и общо дължима сума с лихва 420.24 лв., при срок на кредита 12 вноски.
Във връзка с чл.4 от посочения договор за паричен заем, ищецът бил сключил с
втория ответник „Файненшъл България“ЕООД договор за предоставяне на поръчителство №
***, с който да бъде обезпечен сключеният договор за заем.
Сочи, че възнаграждението, което ищецът е следвало да заплати за поръчител било в
размер на 119.76 лв. или 9.98 лв. за всяка вноска.
Поддържа се, че по този начин общото задължение по договора за заем и по
допълнително сключеният с него договор за предоставяне на поръчителство, възлизало за
ищеца в общ размер на сумата от 540 лв.
На подробно изложените в исковата молба съображения се поддържа, че договорът за
паричен заем е нищожен на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от
ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузите на чл.4 от договора
за паричен заем е нищожна на осн. чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.146
1
от ЗЗП.
На следващо място се поддържа и, че договора за предоставяне на поръчителство
също е нищожен на осн. чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, както и на осн. чл.26, ал.1, предл. 2,
във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
В заключение се претендира от съда да постанови решение, с което съдът да приеме,
че договор за паричен заем № *** сключен с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
нищожен на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с
чл.22 от ЗПК, в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договора за паричен
заем сключен с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е нищожна на осн. чл.26, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, както и да приеме съдът, че
сключеният договор за предоставяне на поръчителство № *** е нищожен на осн. чл.26, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД, както и на осн. чл.26, ал.1, предл. 2, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от
ЗЗП.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който се
оспорват предявените искове и се иска тяхното отхвърляне.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от
ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, по чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД,
чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП против „Изи Асет Мениджмънт“ АД - гр. София.
Предявени са искове по чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, както и на осн. чл.26, ал.1, предл.
2, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП „Файненшъл България“ ЕООД - гр. София.
Видно от представените по делото писмени доказателства на *** год. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в качеството на заемодател и И. Х. Т. в качеството на заемател е бил
сключен договор за паричен заем № *** въз основа на който заемодателя е предал в
собственост на заемателя сумата от 400 лева, която заемателят се е задължил да върне, при
следните условия: размер на седмичната погасителна вноска – 35.02 лева; срок на заема – 12
седмици; брой вноски – 12, като са били уговорени между страните и падежните дати на
всяка от 12 погасителни вноски. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема –
40.00% , както и че с всяка вноска се погасява част от главницата и начислената
възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно погасителния план главница за
съответния период в зависимост от периодичността на вноските. Посочена е в договора и
общо дължимата от заемателя сума по договора – 420,24 лева, включваща размера на
заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора, при
годишен процент на разходите – 45,32%. Изрично в договора е посочено, че при изчисление
на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него
срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое
от задълженията по договора, както и други разходи, освен посочените в договора.
2
В чл.3 от Договора страните са се съгласили, че с подписването на договора същият
има силата на разписка за предадената, съответно за получената сума.
С чл.4 от Договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до 3 дни считано
от датата на сключването му за представи едно от следните обезпечения: две физически
лица – поръчители, отговаряща на посочените в договора условия; банкова гаранция с
бенифициер или одобрено от заемодателя дружество – гарант.
Във връзка с горното и за обезпечаването на вземането е бил сключен от същата дата и
договор за предоставяне на гаранция № *** между ищеца И. Х. Т. и второто дружество
ответник - „Файненшъл България“ ЕООД, с който с чл.3 от него е прието, че потребителя
дължи възнаграждение на гаранта в размер на 119,76 лева платимо на вноски като са
посочени падежните дати съвпадащи с падежните дати по договора за паричен заем.
Представен е погасител план видно от който размера на отделната вноска е 9.98 лв. и е
определен общ размер на дължимата от потребителя вноска, включваща главница по
договора за заем, лихва по договора за азем и възнаграждение за предоставената гаранция
или всичко в общ размер на сумата от 45 лева.
По исковете за недействителност на договора за паричен заем:
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2
ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е
посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви,други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1,т.1
от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита,включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е
възнаграждението за поръчител, уговорено по договора за гаранция, сключен между ищеца
и „Файненшъл България“ ЕООД.
Това е така, доколкото договорът за поръчителство е свързан с договора за
кредит,поради което и предвиденото в него възнаграждение за гаранта е разход, който е
пряко свързан с договора за кредит. Наред с това заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД
3
е бил наясно с договора за поръчителство и неговото съдържание, още към датата на
слючване на договора за кредит, доколкото в самия договор за гаранция е отразено /чл.4/, че
„ФайненшълБългария“ ЕООД се задължава да заплати задълженията на длъжника по
договора за кредит след като бъде поискано писмено това от „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Наред с това заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД събира вноските за
възнаграждение за гаранта видно от представения погасителен план, от който се установява,
че в седмичните погасителни вноски по договора за паричен заем е включен и размера на на
възнаграждението за предоставяне на гаранция. Ето защо съдът намира, че „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е следвало да включи възнаграждението на гаранта в ГПР и в общо
дължимата сума по кредита.
Като не е сторено това е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, не е
посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл.22 ЗПК договора за паричен
заем се явява недействителен, поради което искът ще бъде уважен.
По иска за недействителност на договора за гаранция:
Видно от договора за предоставяне на гаранция за обезпечаване на задълженията на
ищеца по договора за кредит от страна на „Файненшъл България“ЕООД, в полза на
последното се дължи възнаграждение в размер на 119,76 лева, разсрочено и платимо заедно
с месечните вноски по договора за кредит /видно от представения погасителен план/.
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки,
каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „Файненшъл България“ЕООД, от
извършената от него търговска дейност като гарант, се разпределя в полза на едноличния
собственик - „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за
гаранция се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК като в договора за
гаранция се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за гаранция не се цели реално
обезпечаване на договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
кредиторът плаща вземането си сам на себе си.
Със сключването на договор за поръчителство се цели
едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на
договора за гаранция, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на
възнаграждение на основание осн. чл.26, ал.1, предл. 2, във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК, както и
поради липса на основание, основанието не е това което е посочено в договора.
По разноските:
4
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
сторените от него разноски. Ищецът доказа разноски в размер на 100 лева – платена
държавна такса, която на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще му се присъди изцяло по 50 лева от
всеки от ответниците.
По делото ищецът се е представлявал от адв. Д. В. М. от АК П., който е поискал
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Представен договор за
правна помощ и съдействие от 07.12.2022 год. /л.45 гръб/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Д. М.. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към датата на
сключване на договора.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Д. В. М. от АК П. в
размер на по 400лева по всеки един от предявените искове.
По делото е представено удостоверение от НАП /л.49/ видно от което от адв. Д. В. М. е
регистрирано по ЗДДС лице от 11.04.2023 год. на основание чл.96, ал.1 от закона.
Съгласно § 2а от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС.
Следователно всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
адв. Д. В. М. от АК П. сумата от 480 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38
ЗА.
На изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен Договор за паричен заем № ***/*** год., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.Люлин № 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2 и И. Х. Т. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Я., ул.“***, на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 , поради
противоречие със закона.
ОБЯВЯВА за нищожен Договор за предоставяне на гаранция № № ***/*** год.
„Файненшъл България“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.Люлин № 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46 и И. Х. Т. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.Я., ул.“***, на основание чл.26, ал.1, предл. 2, във вр. с чл.19, ал.4
ЗПК, поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, със
5
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Люлин № 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28,
ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Я., ул.“*** сумата
от 50,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Файненшъл България“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Люлин № 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28,
ет.2, ап.40-46 ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Я.,
ул.“*** сумата от 50,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ЗА, „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Люлин № 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28,
ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. от АК П. сумата от 480,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ЗА, „Файненшъл България“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Люлин № 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28,
ет.2, ап.40-46 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. от АК П. сумата от 480,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6