О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .05.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в,
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
мл.с. И. СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 2475 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба вх.№ 10174/16.04.2020 г. от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна, чрез адв. Лила Мачева, в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 522 от 14.04.2020 г. в частта за разноските.
Молителят твърди,
че делото не се отличава с фактическа или правна сложност и адвокатското
възнаграждението на процесуалния представител на ответната страна е прекомерно.
Сочи, че своевременно е релевирал възражение за прекомерност в открито съдебно
заседание, но съдът не се е произнесъл. Моли за намаляване на размера на
хонорара до минимума по Наредба № 1 за МРАВ.
Препис от молбата е връчен на ответната
страна И.М.И., който в срока е подал отговор с твърдения за неоснователност на
молбата.
За да се произнесе по
направеното искане, съдът взе предвид следното:
С Решение № 522 от 14.04.2020 г. по делото настоящият състав е присъдил в полза на въззиваемия сумата от 550 лв. адвокатско възнаграждение. Действително съдът е пропуснал да се произнесе по релевираното с въззивната жалба (не в открито съдебно заседание, както твърди молителят) възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна.
По същество на молбата следва да се приеме, че възражението за прекомерност от процесуалния представител на въззивника, е неоснователно, доколкото минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за МРАВ (преди изменението с ДВ бр. 45 от 2020 г.) на хонорара е 418,34 лв., а претендираният от въззиваемия размер не се различава съществено от минимума, макар и при липсата на особена правна и фактическа сложност на делото. Следва да се съобрази също обстоятелството, че въззивникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1 140 лв. с ДДС, което е два пъти по-високо от претендираното от въззиваемия. В тази хипотеза приложение намира и практиката на ВКС изразена в Определение № 3 от 5.01.2015 г по ч.гр.д. № 7153/2014 г., IV г.о. на ВКС, според която възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е неоснователно когато направилата го страна сама е оценила високо фактическата и правната сложност на делото и е поискала по-високо адвокатско възнаграждение за своя процесуален представител.
Въз основа на горното съдът приема, че не са
налице основания за изменение на решението му в частта му за разноските.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 10174/16.04.2020 г. от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна, чрез адв. Лила Мачева, в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 522 от 14.04.2020 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.