РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Силистра, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20243400500517 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№4863/11.10.24г. от „БАНКА ДСК”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Московска” №19, чрез юк Нинакрин срещу Решение №171/13.09.24г.,
постановено по гр.д. №231 по описа за 2024 година на РС – Тутракан, с което
исковите претенции са отхвърлени изцяло.
Въззивникът релевира доводи за неправилност на първоинстанционното
решение и постановяването му в нарушение на материалния закон. Намира за
неправилен извода на първоинстанционния съд, че посоченият в процесния
договор за кредит ГПР не отговаря на действителния такъв. Излага
съображения за липсата на необходимост в последния да бъде включена
дължимата застрахователна премия, доколкото същата не е задължителна за
сключването на договора или получаването на кредита при сочените условия,
както и поради това, че кредитът е обезпечен със залог, а сключената
застраховка няма такава функция. Сочи, че неправилно вещото лице е отчело
заплатените суми по застрахователна премия и включва същите като
плащания по главницата за кредит. Счита, че при вече присъдена в
заповедното производство главница от 65 592, 71 лв., следва при разглеждане
на осъдителния иск да бъде присъдена разликата до пълния претендиран
размер на същата. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено,
1
като вместо него бъде постановено такова, с което ответникът да бъде осъден
да заплати претендираните с исковата молба суми. Не сочи нови писмени
доказателства и не прави доказателствени искания. Претендира разноски за
две инстанции и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна е
постъпил писмен отговор, с който се сочи неоснователност на въззивната
жалба и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не сочи нови писмени
доказателства и не прави доказателствени искания. Претендира разноски.
В о.с.з. въззивникът, чрез процесуален представител – юк Н., поддържа
позицията по спора.
В о.с.з. въззиваемата страна не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Настоящият състав на Силистренски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред РС –Тутракан е образувано по предявен от
„БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Московска” №19 срещу Е. Ш. Ю., ЕГН **********, искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.79 ЗЗД
вр. чл.430 ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 4 868.20лв. /осем хиляди триста и осем лева и деветдесет
ст./, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от
21.09.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
/26.10.2023г./ до окончателното изплащане на задължението, 2 281.96лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 01.02.2023г. до
05.10.2023г., 170.64лв. – лихвена надбавка за забава за пириода 01.02.2023г. -
05.10.2023г., 513.58лв. – обезщетение за забава за периода 06.10.2023г. –
25.10.2023г. и 120лв., разходи при изискуем кредит, за които суми е отказано
издаване на Заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 620/2023г. на РС – Тутракан.
Навежда се в искова молба, че по силата на сключен Договор за кредит
за текущо потребление от 21.09.2021г. „Банка ДСК” АД, като кредитор е
предоставил на Е. Ю. като кредитополучател сумата от 80 000лв., усвоен по
посочена от последния банкова сметка. Въз основа на т. 8 от договора и т.5.1
от ОУ е определен променлив лихвен процент, който към датата на сключване
на кредита е 4.77% годишно, при изпълнение на условията за ползване на
преференциален лихвен процент за клиенти с пакет Премиум. Срокът, за
който е предоставен потребителският кредит е 120 месеца. Длъжникът е
преустановил плащанията на вноските по кредита, като последното плащане е
на 04.04.2023г. На основание чл.16.2 от ОУ твърди, че „Банка ДСК” АД е
предприела действия по обявяване на договора за предсрочно изискуем с
уведомление изх. № 0030-20-01545/02.10.2023г., връчено лично на ответника
на 06.10.2023г. Обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с
постановеното по ч.гр.д. № 620/23г. разпореждане на РС – Тутракан, с което е
2
отхвърлено искането за издаване на Заповед за изпълнение. Моли се за
уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендира
разноски.
В границите на срока по чл.131 ГПК ответникът не депозира писмен
отговор.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
Определение №733/29.11.2024г., поради което жалбата подлежи на
разглеждане по същество.
Предмет на въззивна проверка e решението, с което
първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1, т.3 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.430
ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като ги е отхвърлил изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ОС - Силистра
намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради което
се явява валидно. Исковете са предявени в границите на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на
ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. №620/2023г. на РС - Тутракан,
произнасянето на РС съответства на заявената за разглеждане осъдителна
претенция, поради което решението се явява и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията във въззивната жалба:
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от
приобщеното ч.гр.д. №620/2023г., на РС-Тутракан, че в полза на въззиваемия е
издадена Заповед по чл.417 ГПК, с която е разпоредено въззивникът да
заплати сумата от 65 592.71лв. – главница, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението /31.10.2023г./ до окончателното изплащане на
вземането.
С разпореждане №1082/17.11.2023г. заявлението за издаване на Заповед
за изплънение по чл.417 ГПК е отхвърлено за сумите, предмет на предявените
осъдителни искове.
За успешното провеждане на иска, ищецът следва в условията на пълно
и главно доказване да установи възникването в негова полза на изискуемо
вземане, за което е отказано издаването на заповед за изпълнение, т.е. да
докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по
посочения в исковата молба договор, по силата на който за ответника /сега
въззиваем/ е възникнало задължение да заплати сумата, предмет на иска в
претендирания размер поради настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита съобразно предвиденото в договора.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията
3
си да заплати процесната сума или направените правоизключващи
възражения.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото доказателства наличието на сключен Договор за кредит за текущо
потребление от 21.09.2021г., по силата на който ищецът е предоставил на
ответника кредит за текущи нужди в размер на 80 000лв., усвоен по посочена
банкова сметка. ГПР е 4.88%. Кредитът се обезпечава със залог на вземания по
разплащателна/депозитна сметка.
Съгласно чл.16.1 и чл.16.2 при забава на плащането на месечната вноска
от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен
с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. При допусната забава в
плащанията на главницата и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен
остатък от главницата става предсрочно изискуем. Последицата по
предходното изречение настъпва автоматично, а ако законът го изисква – след
уведомяване до кредитополучателя и съдлъжника, изпратено до последните
посочени от тях адреси за кореспонденция. В чл.17.1 са уредени и други
хипотези, при които кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Съобразно приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, договорената лихва е с променлив
компонент, който се променя два пъти в годината. В периода на действие на
договора РЛП намалява в различните времеви периоди, но от 11.01.2023г. има
повишение, което е повишило и прилагания лихвен процент. Вещото лице
излага, че това не е едностранно увеличение на лихва от страна на банката.
ГПР, определен при експертизата е 6.9802%, като при изчислението му са
взети предвид плащането на застрахователната премия в размер на 55.11лв.,
20лв. месечна такса за обслужване на разплащателната сметка и платената
сума от 400лв. такса за разглеждане и одобрение на кредита. Излага се от
вещото лице, че сключената застраховка „Кредитна защита” е част от
елементите при одобрението на кредита. Премията по застрахователната
полица е платима в сроковете за плащане на кредита. В застрахователния
договор дължимата премия е определена на 6.5% от месечната вноска по
кредита и 6.56% от вноската с включен 2% данък върху застрахователната
премия. В кредитното предложение е включен застрахователния пакет.
Размерът на дълга към 26.10.2023г. при условие, че се връща само главницата
по кредита е определен на 65206.94лв.
Не се спори, че застрахователната премия не е включена в ГПР. Спорно
по делото е дали същата трябва да бъде включена в ГПР, респективно ако да,
дали това се отразява на действителността на договора.
По спорните по делото въпроси, настоящия състав намира
следното:
Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
4
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит /чл.19 от ЗПК/.
Тъй като договорът за потребителски кредит по своето правно естество
представлява възмездна правна сделка, годишният процент на разходите
изразява насрещната парична престация, която кредитополучателят е длъжен
да осъществи /включваща общите разходи по кредита – лихвени и нелихвени
разноски, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит/. Той е критерий, който служи като ориентир за кредитополучателя при
вземане на решение за теглене на кредит.
За разрешаването на въпроса дали следва застрахователната премия да
бъде включена в ГПР, следва да се приложи определението, съдържащо се в
чл.3, буква „ж” на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити
и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно което "общи
разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии,
също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за
услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването
му при предлаганите условия.
Дори сключването на договор за застраховка да не е задължително
условие за сключване на самия договор, то получаването на кредита при
предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия за
покупка на застраховка "Кредитна защита".
Обстоятелството, че в погасителния план е изписано, че „сключването
на договор за застраховка /с изключение на имуществена застраховка/ не е
задължително условие за получаване на кредита или за получаването на
кредита при предлаганите/предоставените условия” не променя горния извод,
предвид това, че не кореспондира с останалия доказателствен материал. Това е
така, тъй като че заплащането на застрахователна премия е включено в
предварително изготвеното от кредитора кредитно предложение, поради което
съставлява условие за получаване на кредита. В тази насока е и заключението
по приетата по делото ССЕ. Въпреки оспорването на същата от страна на
кредитора, последния не ангажира доказателства, които да оборват този извод.
В обобщение, настоящият състав намира, че средствата за
застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати всъщност
представляват разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би
следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите по кредита. Налице е подвеждащо оповестяване на действителния
процент на разходите.
5
Поради изложените съображения се явяват нарушени императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на осн. чл.
22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен, а кредитополучателят
следва да върне само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК.
Според чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Според
изчисленията на вещото лице дължимата главница е в размер на 65 206.94лв.,
като присъдената такава по ч. гр. д. № 620/2023 г. на Районен съд - гр.
Тутракан съдът е дори в по-голям размер, а именно - 65 592.71лв.
Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на исковите
претенции и като такива правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд,
поради което решението следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
оставена без уважение.
По разноските:
Въззиваемата страна своевременно е поискала присъждане на разноски,
но нито посочва вида на същите, нито представя доказателства за сторване на
такива. Ето защо, настоящият състав намира, че такива не се следват на
въззиваемия.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №171/13.09.24г., постановено по гр.д. №231
по описа за 2024 година на РС – Тутракан.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент на чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6