№ 18759
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110106167 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Г. И. Г., с която са
предявени обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г. И. Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата
2201,42 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
**********, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
от 09.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 332,67 лева - мораторна
лихва за периода от 16.10.2021 г. до 30.10.2023 г.; 24,22 лева - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 09.11.2023 г. до изплащане на
вземането, и сумата 5,06 лева - мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до
30.10.2023 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 61671/2023 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна
енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове
от ответника като клиент на топлинна енергия. Последният не изпълнил и
задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът оспорва исковете по основание по съображения за липса на
облигационно правоотношение между страните и изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач „Н.“ АД намира исковете за основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От Нотариален акт №20, т. XXXIV, дело №6620/1974 г. на Нотариус П. П.
при СРС, се установява, че И. Г. Х. е придобил правото на собственост върху
1
процесния имот в **********. От Удостоверение за наследници изх.
№2077/2015 г. на Столична община, се установява, че отв. Г. И. Г. е единствен
наследник по закон-син на И. Г. Х., починал на 12.02.1996 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.“ Следователно качеството потребител на
топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост
върху имота. Сключването на писмен договор не е условие за възникване на
облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на
потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за
възникване на правоотношението. Ирелевантно е дали ответникът фактически е
обитавал имота, за който се претендира неплатената доставка на топлинна
енергия. По силата на наследственото правоприемство и на осн. чл. 5 и сл. от ЗН
след смъртта на И. Х. притежаваното от него право на собственост върху имота
е преминало в патримониума на наследника-отв. Г.. Ето защо съдът приема, че
през исковия период като собственик на имота ответникът се намират в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество и отговаря за неплатени
суми за доставка на топлинна енергия.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане,
удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което е сторено на 09.11.2023 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД,
считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б.
„в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на
топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на
ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични
вземания преди три години назад от датата на предявяване на исковата молба
(чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 09.11.2020 г. Приложими след 11.08.2016 г. са
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на 11.08.2016
г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното
вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при
прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено,
че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо
месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната
давност. Поради това са погасени по давност главница за м.07.2020 г. Съобразно
приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3,
2
съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33,
ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнасят. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил
в срок паричното вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия,
поради което ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение за
неплатената и непогасена по давност главница за цена на топлинна енергия.
От заключение на съдебна-техническа експертиза, неоспорено от страните
и преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за исковия период
реално потребеното количество топлинна енергия е сумата 3446,25 лв. За сметка
на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. В нея
не са включени лихви или стари задължения. Съдът, съобразно правомощието си
по чл. 162 от ГПК, като взе предвид стойността на доставка на топлинна енергия
за целия процесен отчетен период, стойността й съразмерно за всеки месец,
приема, че покритото с давност вземане е за сумата 126,20 лв. за периода за
01.07.2020-31.07.2020 г., за който не се твърди от ищеца факт, водещ до
прекъсване/спиране на давността; и подлежи на уважение иска за вземането за
главница за сумата 2075,22 лв., за която се дължи мораторна лихва периода от
16.10.2021 г. до 30.10.2023 г. - сумата 313,83 лв., като за останалата част иска за
главница и лихва, във вр. цена на доставка на топлинна енергия по период и
размери подлежат на отхвърляне.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното
предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се
извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от
него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице,
регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени
доказателства от третото лице-помагач главни и индивидуални отчети и
заключение на СТЕ съдът приема, че са предоставени услугите за дялово
разпределение, а предвид това исковата претенция за главница подлежи на
уважение по основание и размер.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
09.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Претенцията за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. чл. 37 от ЗПП, се определя от Съда в предвидения минимален размер по чл.
25 и чл. 26 от НЗПП. На ищцовото дружество по правилото на чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съразмерно на уважената част от исковете за съдебни разноски се следва
сумата общо 548,43 лв. за платени държавни такси, възнаграждение на вещо
3
лице и юрисконсулт.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА,
процесуалния представител на ответника –адв. Н., за оказана безплатна правна
помощ има право на възнаграждение, което съдът определя сумата 50,00 лв. по
ч.гр. д. №61671/2023 г.,СРС, и сумата 350 лв. за настоящото производство; а
съразмерно на отхвърлената част от исковете общо 23,42 лв. следва да му се
присъди.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. И. Г., с ЕГН:**********, дължи на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД,
вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 2075,22 лева - главница за
цена на доставка на топлинна енергия за имот в **********, за периода
01.08.2020-30.04.2022 г., и сумата 313,83 лева - мораторна лихва за периода
16.10.2021-30.10.2023 г.; сумата 24,22 лева - главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021-30.04.2022 г.; ведно със
законна лихва върху главниците от 09.11.2023 г. до окончателното им изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 61671/2023 г. по описа на СРС.; като иска за главница
за цена на доставена топлинна енергия над уважения размер от 2075,22 лева до
пълния предявен размер от 2201,42 лева и за периода 01.07.2020-31.07.2020 г.,
иска за мораторна лихва над уважения размер от 313,83 лева до пълния предявен
размер от 332,67 лева; и иска за сумата 5,06 лева – мораторна лихва, начислена
върху главницата за цена на извършена услуга дялово разпределение, за периода
16.07.2021-30.10.2023 г.– ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. И. Г., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 548,43 лева – съдебни
разноски по ч. гр. дело №61671/2023 г., и гр. дело № 6167/2024 г., и двете по
описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление: *********, да заплати на адвокат И. А. Н. – САК, с личен
№**********, с адрес на упражняване на дейността: **********, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 23,42 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по ч. гр. дело
№61671/2023 г., и гр. дело № 6167/2024 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Н.“ АД
на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4