Р E Ш Е Н И Е
№ 209
гр.Плевен,
11.03.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на единадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При участието на
прокурора от ОП Плевен Нанка Рачева, при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното
от съдия Дилова касационно административно-наказателно дело № 1402 по описа на Административен съд - Плевен за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 783 от 21.11.2019 г., постановено по анд № 1885/2019
г., Районен съд – Плевен е изменил наказателно постановление № 444192-F488648 от
25.06.2019 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на
осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.118,ал.4 от ЗДДС на „Конкурент 61“
ЕООД, Булстат ********* гр.Плевен ул.“Лъчезарна“ №11 ет.3 ап.7 представлявано
от И.С.Й. административно наказание имуществена санкция в размер на 700лв, като
e намалил размера
на имуществената санкция от 700 лв на 500 лв.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от
„Конкурент 61“ ЕООД представлявано от И.С.Й.,
в която се сочи че решението на Районния
съд е неправилно и моли съда да го отмени и да отмени НП. Твърди, че нарушението, за което е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАДД и е следвало наказващия орган,
преценявайки всички обстоятелства да извърши преценка за маловажност и вместо
да издаде наказателно постановление да предупреди търговеца, че при повторно
нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. В заключение моли
решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание се представлява от адв. С., която изразява становище, че
поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП-Велико
Търново, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ж. с надлежно пълномощно, която оспорва жалбата, моли
съда да остави в сила обжалваното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
решението на ПлРС е правилно, обсновано и законосъобразно, поради което жалбата
следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е приел за установено, че на
20.05.2019г. е извършена контролна покупка в 14:50 часа преди легитимацията от
проверяващи екип на 1 брой минерална вода на стойност 1,00 лв. При заплащане на
минералната вода на стойност 1,00лв. в брой от П. Г. П.- орган по приходите е една банкнота от 5,00лв., на Д. И. К.- продавач, която прие плащането, върна рестото, но не
издаде и не предостави фиксален бон от работещото устройство модел DP-150 с рег. № 4071454 в НАП с дата на рег. В НАП
12.03.2019г., ИН на ФУ DT761563 и ИН на ФП02761563. В хода на проверката е
издаден КЛЕН за 20.05.2019г., от който е видно че в 14,50 ч. продажбата не е
регистрирана във фискалното устройство.За извършената проверка бил издаден
протокол № 0374315/20.05.2019г., подписан без възражения, съставен на основание
чл. 110 ал.4 от ДОПК. По повод горното свидетелят П. П. съставил АУАН №
F 488648/27.05.2019г., който бил предявен и връчен на представляващия
едноличния търговец. Въз основа на съставения акт, на 25.06.2019г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Конкурент 61“ЕООД
за нарушение на чл. 25 ал.1 т.1от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. на
осн. чл. 185 ал.1 вр. чл. 118 ал.4 от ЗДДС е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 700,00
лв.
Въззивният съд кредитирал показанията на свидетелите П. П., Р.Д., Г.Д. и Хр. Д. като последователни, логично изложени, непротиворечиви
и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.Съдът изцяло е кредитирал
и писмените материали от административнонаказателната преписка, приобщени към
доказателствата по делото като непротиворечиви помежду си и кореспондиращи с установената по делото фактическа
обстановка.По делото е разпитана като свидетел и К., която
е работила в търговския обект, от показанията на която се установява, че когато проверяващите са извършили покупка тя
не е издала касова бележка, тъй като фискалното устройство давало на късо, тя е
била инструктирана от работодателя в този случай какво трябва да направи- да издаде бележка от кочан, но не го е
сторила. Показанията на св. К. не
опровергават показанията на останалите разпитани по делото свидетели, напротив
от тях се установява, че при извършената покупка от проверяващите свидетелката
не е издала касова бележка.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
е направил следните изводи: Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, редът и начинът за
издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на
фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от посочената Наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги, като за целите на тази наредба "фискално
устройство", "търговски обекти" и "фискална касова
бележка/фискален бон/" са тези по § 1, т. 40 и т. 41 от ДР и чл. 118, ал.
3 от ЗДДС, съгласно чл. 2, ал. 1 от същата. Текстът на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е
възпроизведен и доразвит в чл. 25 от наредбата, ал. 1 на която гласи, че
лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка
продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен, с изключение
на случаите, когато плащането е по банков път, а ал. 3 на същия член сочи, че
фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От момента, в
който парите са дадени и приети, възниква задължението на продавача да издаде
касов бон или касова бележка. Това изхожда от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
Наредба № Н – 18 за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства, съгласно която фискална касова бележка се издава при
извършване на плащането, освен когато плащането се извършва чрез кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги. Изложил е мотиви, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства безспорно се установява, че в обекта, стопанисван от търговеца –
жалбоподател, свидетелят Петков е извършил на 20.05.2019г. в 14:50 часа
контролна покупка на 1 брой минерална вода на стойност 1,00 лв., платена в
брой, за което не му била издадена фискална касова бележка. Продавачът не издал
алтернативно предвидената касова бележка от кочан оформена на ръка. Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, лицата по чл. 3 независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба, за
всяко плащане. След като не е изпълнил това свое задължение, жалбоподателят
следва да понесе наложената му имуществена санкция при ангажиране на неговата
административно - наказателна отговорност. Приел е, че не е налице маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН тъй като законът изрично е предвидил
алтернативен способ-ръчно оформена и издадена касова бележка от кочан на
фирмата. Приел е, че при определяне размера на имуществената санкция
административно наказващия орган не е съобразил обстоятелствата по чл. 27 ал.2
от ЗАНН и тъй като не са налице обстоятелства, които да налагат определяне на
имуществената санкция в по-голям размер от минималния е приел, че имуществената
санкция следва да бъде намалена от 700 на 500 лв. Нарушението е първо за
жалбоподателя, но въпреки това не може да се приеме, че неговата тежест не е
голяма и извършеното представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, именно поради което
е наложено наказание в минимален размер.
Касационната инстанция намира
постановеното решение за правилно и обосновано на събраните по делото
доказателства. По делото не се оспорва, че при проверката е констатирано че при
контролна покупка в търговски обект
стопанисван от жалбоподателя Д. К.-
продавач е приела плащането, върнала е рестото, но не е издала фискален бон от
работещото фискално устройство. Тези констатации не се опровергават и от жалбоподателя,
който във възражението си депозирано в
тридневен срок след съставяне на акта е посочил, че неиздаването на финансов бон се дължи на
проблем с кафемашината, която се намира в непосредствена близост до фискалното
устройство, поради което продавачката не
е посмяла да издаде касов бон, но не се излагат причини поради които
продавачката не е издала касова бележка от кочан.Изводът на районния съд за
допуснато от жалбоподателя административно нарушение на чл. 25, ал. 1 т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006т е правилен. Правилен се явява извода на съда и за
липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от същия вид. При постановяване на въззивното решение не са
допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила –
касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради
което обжалваното решение е законосъобразно и следва да се остави в
сила.Релевантните факти се потвърждават изцяло от събраните в
административнонаказателното и първоинстанционно съдебно производство писмени и
гласни доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи
съставомерността на деянието.
С оглед гореизложените съображения
административният съд намира, че решението на районния съд, в което са изложени
аналогични съображения, като правилно, валидно и допустимо следва да се остави
в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 783 от 21.11.2019 г., постановено по анд № 1885/2019
г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2.
/п/