Р Е Ш Е Н И Е
№ 1806
27.07.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесет и пети юни през две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Магдалена Маринова
и при секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 710 по
описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК и е за делба във фазата на извършването.
С решение
№ 649 от 21.03.219 година, постановено по настоящото дело, е допуснато
извършване на съдебна делба на между Д.А.А. ЕГН **********,
с адрес: ***, Д.К.А. ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител И.Л.А. ЕГН **********,
с адрес: ***7, и И.Л.А. ЕГН **********,
с адрес: ***7, на следния недвижим имот,
представляващ: апартамент с идентификатор 07079.602.71.1.79, находящ се на адрес:
град Б., състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна, мокро помещение,
с площ от 78,46 кв.м., заедно с избено помещение с площ 4,50 кв.м., заедно с
0,733 % идеални части от правото на строеж върху дворното място и 0,733 %
идеални части от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 07079.602.71.1.57, 07079.602.71.1.80, под обекта
07079.602.71.1.76, над обекта: 07079.602.71.1.82, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със Заповед РД №
18-9/30.01.20.09 година на Изпълнителния директор на АГКК, при квоти както следва: за Д.А.А.
- 6/12 идеални части /шест дванадесети идеални части/, за Д.К.А. ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител И.Л.А.- 5/12
идеални части /пет дванадесети идеални части
/ и за И.Л.А. – 1/12 идеални части /една дванадесета идеална част/.
В първото по делото
заседание от втората фаза на съдебната от името на ищеца е прието искане от
ищеца за възлагане на делбения имот на основание
чл.349 от ГПК и претенция по сметки, на основание чл.346 от ГПК, за осъждане на
ответниците да му платят обезщетение за лишаване от
право на ползване на имота за периода от
18.08.2017 година до окончателното извършване на делбата в размер от 200
лева месечно. В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа исканията си, сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в
писмени бележки излага подробни доводи за основателност и доказаност.
Процесуалният представител на ищеца оспорва исканията на насрещната страна.
В първото по делото
заседание от втората фаза на съдебната делба е прието искане за възлагане на делбения имот от насрещните страни – съделители,
на основание чл. 349 от ГПК, както и претенция по сметки на основание чл. 346
от ГПК за осъждане на ищеца да им заплати
сумата 8 630 лева, представлляваща
увеличена стойност на имота в резултат на извършени от тях СМР. Претенциите по
сметки са уточнени в молба от 12.09.2019 година /лист 214 от делото/ с
посочване на периоди на извършване на ремонтните дейности и е посочено, че те
са извършени от тях в качеството им на владелци на идеалната част на ищеца, а
не като държатели. В тази насока излага, че до датата на подаване на исковата
молба са владели имота необезпокоявано.
Процесуалният представител на ответниците - съделители адвокат К.
оспорва исканията на ищеца.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид
приложимия закона настоящият състав приема следното:
Относно способа за извършване
на съдебната делба:
Съгласно чл. 349, ал.1 от ГПК, чието приложение са поискали и двете страни ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.В ал.2 е посочено, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
В случая съсобствеността е
възникнала в резултата на следния фактически състав:
С
договор за покупко - продажба от …година ОНС –
Бургас, продава на К. А. В. и М.В. В.а индивидуализирания в исковата молба
недвижим имот.
От представените удостоверения за наследници
се установява, че К. А. В., е починал на
….година. Съгласно чл.9 от ЗН той е наследен от съпругата си М.В. В.а и
синовете си Д.А.А. – ищец в настоящия процес и К. А.А..
Съпругата му е на следила по посоченото правило 1/2 идеална част от
прекратената със смъртта съпружеска имуществена общност и 1/6 идеална част на
посоченото основание. Децата й също са придобили 1/6 идеална част. При това
положение тя е придобила 4/6 идеални части.
Съпругът
и баща на ответниците в настоящото производство К. А.А. починал на 03.06.2005 година. С факта на смъртта му
неговата 1/6 идеална част се наследява по равно от тях и всеки един придобива
по 1/12 идеална част, по правилото също на чл.9 от ЗН. В тази насока съдът взе
предвид, че този имот е бил лична собственост на съпруга /съгласно чл.20 СК
/отм./, който е действащ материален закон към посочената дата/, тъй като е
придобит чрез наследяване и не е съпружеска имуществена общност.
Наследодателят
М.В. В.а е починала на 20.06.2014 година и е наследена от сина си – ищец в
настоящия процес, който предвид този факт и притежаването преди това от нето
1/6 идеална част става собственик на 6/12 идеални части. Тя е наследена по
правилото на чл.10 от ЗН и от непълнолетния съделител
Д.А., действаща в настоящия процес със
съгласието на своята майка и законен представител, която става собственик на 5/12
идеални части от правото на
собственост. По изложените по – горе съображения И.А. притежава 1/12 идеална
част от правото на собственост.
Поради изложеното и тъй
като имота не е бил съпружеска имуществена общност, настоящият състав приема,
че следва да бъде направена преценка за приложение хипотезата на чл. 346, ал.2
от ГПК.
В случая в молбата, в която
съделителите Д.К.А., навършила пълнолетие в хода на
процеса, и нейната майка И.Л.А., са посочили, чрез процесуалния си представител
за установено по делото, че всяка от тях не притежава друго жилище. По делото
този факт не е оспорен от насрещната страна, не са посочени доказателства за
установяване на положителни факти, с които извода за липса на притежавано от
всяка от тях друго жилище да бъде опроверган. Поради изложеното настоящият
състав приема, че е налице обсъдената отрицателна предпоставка за поставяне в
дял.
От заключението на
допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, /лист 231 и следващите от делото/ изслушано в
съдебно заседание се установява, че имота е неподеляем.
Заключението не е оспорено от страните. Съдът приема, че то е обосновано и
компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат направени изводи от
фактически и правна страна.
Не е спорно по делото,
установява се и от събраните по делото гласни доказателства, че ответниците – съделителите са живели в имота към смъртта на техния
наследодател, съответно съпруг и баща. Те живеят в имота и към настоящия
момент. Тези факти се установяват от показанията на свидетелите разпитани в
първата фаза от производството – по допускане на съдебната делба и по –
конкретно от показанията на свидетелката М.П., свидетелката В. А. и
свидетелката Н.С./, които са допуснати по искане от ответната страна, се
установява, че Д.К.А., непълнолетна
към настоящия момент, и нейната майка И.Л.А., живеят в апартамента, предмет на
делбата от есента на 2002 година. Този факт не се опровергава от показанията на
свидетелите на ищеца.
Поради изложеното
настоящият състав приема, че е налице цитираната хипотеза на чл.349, ал.2 от ГПК и делбения имот следва да бъде поставен в общ дял на насрещната страна, които се
съответно майка и дъщеря, навършила пълнолетие в хода на процеса.
Следва да бъде посочено,
че в случая не е налице конкуренция на искания за възлагане, тъй като не е
установено по делото, че ищецът Д.А.А. е живял в
имота към момента на откриване на наследството.
На основание чл.349, ал.2
от ГПК следва да бъде постановено уравнение на дела на ищеца с пари, предвид
това, че в делбената маса не са включени други имоти
и не уравнението не може да бъде направено чрез предоставянето им в дял на тази
страна.
От заключението на вещото
лице, изготвило допуснатата по делото съдебно
- техническа експертиза, изслушана в съдебно заседание на 17.10.2019
година и представляващо лист 231 и
следващите от делото, се установява, че средната пазарна стойност на имота е
112 908 лева, като делът на ищеца е на стойност 56 456 лева.
Стойността на дяловете на насрещните страни е както следва: Стойността на дела
на Д.К.А. е 47 045 лева, стойността на дела на И.Л.А. е 9 409 лева.
Това заключение е оспорено от процесуалния представител на ищеца и по негово
искане е допуснато извършване на повторна съдебно – техническа експертиза. Вещото
лице е дало заключение, изслушано в съдебно заседание на 25.06.2020 година, в
което е посочено, че пазарната стойност на имота 114 230 лева. Настоящият
състав приема, че при преценка извода за пазарната цена на имота следва да бъде
взето предвид второто заключението, тъй като е по – близо към датата на
приключване на устните състезания и съответно е по – близо до действителната
цена към настоящия момент. Предвид стойността на дела на ищеца ответниците следва
да бъдат осъдени да му платят сума за
уравняване на дела му в размер от 57 115 лева, от която сумата 9 619,
17 лева от съделителя
И.Л.А. и 48 095, 85 лева от съделителя Д.К.А..
По претенцията по сметка,
предявена от ищеца Д.А.А. срещу Д.К.А. и И.Л.А.:
Претенцията до датата на
подаване на исковата молба е с материално правно основание чл. 31, ал.2 от СК.
Съгласно този текст когато общата
вещ се използува
лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени,
от деня на
писменото поискване.
Не е спорно по делото, че ответниците ползват делбения имот
изцяло. Като писмено покана е приета нотариална покана от ищеца, връчена на ответниците на 31.07.2017 година, в която той ги приканва
да уредят отношенията си по повод съсобствеността на апартамента между тях и да
му осигурят достъп до имота, за да може да го ползва, както и да му предоставят
ключове от него. Посочено е, че ако в десетдневен срок не му бъде предоставена
тази възможност, с тази нотариална покана ги кани да му заплащат обезщетение за
ползването на притежаваните от него идеални части от правото на собственост, на
основание чл.31, ал.2 от ЗС. Посочено е, че обезщетението, което му дължат се
равнява на средния пазарен наем на аналогични обекти в съответния район.
Предвид изложеното
настоящият състав приема, че е осъществен фактическия състав на цитираната
законова хипотеза, поради което претенцията по сметки е основателна. Видно от
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – оценителска експертиза, изслушана в съдебно заседание на
25.06.2020 година, за периода от 18.08.2017 година до 25.01.2018 година средния
пазарен наем за цялото жилище е в размер от 1 804 лева, а за ½
идеална част, какъвто е обема на правата на ищеца, е 902 лева. Предвид дяловете
на съделителите Д.К.А. следва да заплати по тази
претенция на ищеца сумата 751, 67 лева, а И.Л.А. – 150, 33 лева.
На основание чл.344, ал.2
от ГПК и тъй като не всички съделите ползват имота,
съобразно правата си, следва да бъде постановено, че ответниците
ще ползват делбения имот, предвид и искането им за
възлагане, което е основателно, и ще заплащат на ищеца обезщетение за това
ползване до окончателното извършване на делбата. Исковата молба е подадена
26.01.2018 година и видно от заключението на вещото лице за периода, считано от
тази дата до месец юни 2020 година, когато е приключено събирането на
доказателствата сборът от месечната пазарна цена за целия имот е 10 247,
74 лева, а за ½ - 5 123, 87 лева. Предвид дяловете на съделителите Д.К.А. следва да заплати по тази претенция на
ищеца сумата 4 269, 89 лева
лева, а И.Л.А. – 853, 98 лева.
Видно от заключението на
вещото лице средната пазарна наемна цена
за месец юни 2020 година е в размер от 300 лева. Поради това и по правилото на
чл.162 от ГПК настоящият състав приема, че този размер следва да бъде базата
при определяне на наема до прекратяване на съсобствеността. Поради това ответниците следва да бъдат осъдени да заплащат на ищеца сумата от общо 150 лева,
като Д.К.А. следва да заплати по тази претенция на ищеца на това основание сумата
125 лева, а И.Л.А. – сумата 25 лева.
По отношение на
претенциите по сметки за извършени подобрения в имота, предявена от Д.К.А. и И.Л.А., настоящият състав приема
следното:
От заключението на вещото
лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, се
установява, че стойността на извършените в имота СМР, описани в приложение към
експертизата, след корекцията им с оглед овехтяване в зависимост от годината на
изпълнение, от вида им и от състоянието към момента на огледа е в размер от 8 236 лева към 2019 година. Съгласно количествено стойностната сметка,
приложена към заключението, на видовете СМР, описани в молбата от ответниците и установена при огледа те са както
следва:къртене на бетон – стоманобетонов парапет и тераса към кухнята и към хола; зидария от Итонг – в кухня и хол, като са посочени съответните площи;
монтаж на PVC дограма –
кухня, хол и спалня, включваща и две врати; полагане на нова електроинсталация;
къртене на плочки и лята мивка; полагане
на полипропиленови тръби в кухня и баня; алуминиева
врата на баня; настилка от теракот в кухня, баня и
коридор; фаянсова облицовка в кухня, баня и мокро помещение; облицовка от гипсокартон в хол, баня – таван, мокро помещение, кухня;
шпакловка и латекс в хол, спалня, мокро помещение, кухня и баня – таван;
доставка и монтаж на ламинат в хол и спалня; мазилка
хастар в баня, боядисване с латекс, циментова замазка на подове.
Извършването на посочените
СМР се установява от свидетелските показания на допуснатите до разпит свидетели
по искания на двете страни. Свидетелката
В. А. А., чиито разпит е допуснат по искане на ответната страна, предявили
претенцията, установява, че през 2002 година
-2003 година бил извършен ремонт на жилището от съпруга на И.А.. Тогава
били сменени дограми, била вкарана терасата в хола, терасата в кухнята, сменили
ел. инсталация и ВиК инсталация, поставили гипс
картон, сменили плочки в банята. Тогава поставили и ламинат,
обзавели стаите. Свидетелката излага, че апартамента се състои от хол, две
спални и кухня, баня и тоалетна и по време на ремонта не била ремонтирана една
от стаите. Свидетелят С.Т.М. също установява, че ремонта е извършен през
2002 година и също описва извършените дейности - приобщаване на терасите към помещенията,
смяна на ел. и ВиК инсталация, подмяна на плочки,
поставяне на ламинат, поставяне на алуминиева
дограма, шпакловане и боядисване. Той установява, че на хората, които са
извършвали ремонта, е заплащано от К. А.А., който е
брата на ищеца. Като свидетел по делото е разпитана и Т.Д.А., която е майка на
ищеца и К. А.А., чиито наследници са ответниците по делото. Тя също установява извършването на
ремонтните дейности, но посочва, че ремонта е извършен от двамата братя.
Спорно между страните,
предвид твърденията им от съдебно заседание
е дали ремонта е извършен от двамата братя или само от К. А.А.. Настоящият
състав приема, че тъй като по делото са налице данни, че той е заплащал възнагражденията
на майсторите следва да се приеме, че ремонта е извършен за негова сметка и
съответно в полза на наследниците му е възникнало право да поискат присъждане
на сумите, направени като разноски за ремонта в посочената от заключението на
вещото лице стойност, като ответникът бъде осъден да плати половината от нея
или сума в общ размер от 4118 лева, поради това, че е собственик на 6/12
идеални части от имота.
По материално правната
квалификация на претенцията настоящият състав приема следното:
Настоящият състав
приема, че претенцията по сметки е с материално правно основание чл. 60 вр.
чл. 61,
ал.2 от ЗЗД. Съгласно
чл.60 от ЗЗД който предприеме управлението на работа, за
която знае, че е чужда, без
да е натоварен, длъжен е
да се грижи за нея,
докато заинтересованият може да я поеме.
В чл.61, ал.2 е посочено, че
ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до
размера на обогатяването му.
В случая ответникът по
претенцията по сметка за заплащане на стойността на СМР се е обогатил с това, че не е направил
разноски в посочения размер, а такива са
направени от наследодателя на ответниците и искането
им за присъждането им е основателна до посочената по – горе стойност.
С горните мотиви следва ад
бъде постановено решение, с което имота, предмет на делбата да бъде възложен в общ дял на съделителите
ответници, те да бъдат осъдени да платят на ищеца
сума за уравнение на дела му, както и частично да бъдат уважени предявените
претенции по сметки от насрещните страни. На основание чл.344 от ГПК следва
ползването на имота да бъде предоставено на ответниците
и те да бъдат осъдени да заплащат на ищеца суми
за обезщетение за това до приключване на делбата.
Относно дължимите държавни
такси:
Предвид стойността на
всеки един от дяловете и съгласно чл.8 от Тарифата за държаните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК съделителите дължат
държавна такса в размери както следва: Съделителят Д.А.А. дължи държавна
такса в размер от 2 284, 60 лева.
Видно от приложенията към делото той е внесъл при образуване на делото държавна
такса в размер от 999,29 лева и след приспадането й той следва да бъде осъден
да плати и държавна такса в размер 1 285, 31 лева. Тъй като срещу него е
уважена претенция по сметки в размер от 4118 лева, представляваща стойност на
извършени СМР, той следва да бъде осъден да плати и държавна такса в размер от 164,
72 лева, съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Предвид стойността на дела
на Д.К.А. и по посоченото по – горе
правило, тя следва да бъде осъдена да плати по сметка на Бургаски районен съд
държавна такса върху стойността на дела й от 48 095, 85 лева тя следва да
внесе по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер от 1 923,
84 лева, а предвид стойността на претенцията по сметка за заплащане на
обезщетение за лишаване на ищеца от право на ползване до датата на подаване на
исковата молба – и държавна такса в размер от 200, 86 лева.
Съобразно стойността на дела
на И.Л.А., която е 9 619, 17 лева
тя следва да бъде осъдена да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна
такса в размер от 384, 77 лева, предвид стойността на претенцията по сметка за
заплащане на обезщетение за лишаване на ищеца от право на ползване до датата на
подаване на исковата молба – и държавна такса в размер от 50 лева.
По претенциите за
присъждане на разноски настоящият състав приема следното:
Ищецът е направил по
водене на делото следните разноски: Сумата
960 лева с ДДС платено възнаграждение за адвокат по
договор за правна защита и съдействие, сумата 150 лева възнаграждение за вещо
лице, 200 лева възнаграждение за вещо лице по повторна експертиза.
Предвид стойността на
дяловете на съделителите настоящият състав приема, че
разноските следва да останат в отношенията между страните така, както са
направени. По отношение на претенцията на ищеца
ответниците да бъдат осъдени да платят
разноски за предявен насрещен иск за собственост следва да бъде посочено, че
разноски не се дължат, тъй като правото е заявена като правоизключващо
съсобствеността възражение, а не като насрещен иск за собственост.
Мотивиран от горното и на
основание чл.235 от ГПК и чл.344 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ВЪЗЛАГА в общ дял на съделителите Д.К.А.
ЕГН **********, и И.Л.А. ЕГН **********,
с адрес: ***7, следния недвижим имот, представляващ: апартамент с идентификатор
07079.602.71.1.79, находящ се на адрес: град Б., състоящ се от две стаи, хол, кухня,
тоалетна, мокро помещение, с площ от 78,46 кв.м., заедно с избено помещение с
площ 4,50 кв.м., заедно с 0,733 % идеални части от правото на строеж върху дворното
място и 0,733 % идеални части от общите части на сградата при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.602.71.1.57,
07079.602.71.1.80, под обекта 07079.602.71.1.76, над обекта: 07079.602.71.1.82,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със
Заповед РД № 18-9/30.01.20.09 година на Изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА Д.К.А. ЕГН **********, и И.Л.А. ЕГН **********, с адрес: ***7, да платят на Д.А.А.
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 57 115 лева /петдесет и седем хиляди
сто и петнадесет лева/, от която сумата
9 619, 17 лева /девет хиляди шестстотин и деветнадесет лева и седемнадесет
стотинки/ от съделителя И.Л.А. и 48 095, 85 лева /четиридесет и
осем хиляди деветдесет и пет лева, осемдесет и пет стотинки/ от съделителя Д.К.А., за уравняване на дела за поставяне в
техен общ дял на следния недвижим имот, представляващ: апартамент с
идентификатор 07079.602.71.1.79, находящ се на
адрес: град Б., състоящ се от две стаи,
хол, кухня, тоалетна, мокро помещение, с площ от 78,46 кв.м., заедно с избено
помещение с площ 4,50 кв.м., заедно с 0,733 % идеални части от правото на
строеж върху дворното място и 0,733 % идеални части от общите части на сградата
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.602.71.1.57,
07079.602.71.1.80, под обекта 07079.602.71.1.76, над обекта: 07079.602.71.1.82,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със
Заповед РД № 18-9/30.01.20.09 година на Изпълнителния директор на АГКК.
УКАЗВА на Д.К.А. ЕГН **********, и И.Л.А. ЕГН **********, с адрес: ***7, че
уравнението следва да бъде изплатено най – късно в шестмесечен срок от влизане
в сила на решението за възлагане. При неизпълнение решението за възлагане се
обезсилва по право и имота се изнася на публична продан – чл.349, ал.5 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.К.А. ЕГН **********, и И.Л.А. ЕГН **********, с адрес: ***7, да
заплатят на Д.А.А. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 5 123, 87 лева /пет
хиляди сто двадесет и три лева/, за лишаване от право на ползване върху имота
за периода от 26.01.2018 година до месец юни 2020 година, като Д.К.А. следва да
заплати по тази претенция на ищеца сумата 4 269, 89 лева, а И.Л.А. – 853, 98
лева.
ОСЪЖДА Д.К.А. ЕГН **********, и И.Л.А. ЕГН **********, с адрес: ***7, да
заплатят на Д.А.А. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо
902 лева /деветстотин и два лева/, представляваща обезщетение за
лишаване от право на ползване по
отношение на делбения имот за периода от
18.08.2017 година до 25.01.2018 година, като Д.К.А. следва да заплати по тази
претенция на ищеца сумата 751, 67 лева /седемстотин петдесет и един лева,
шестдесет и седем стотинки/, а И.Л.А.
следва да заплати на ищеца сумата 150, 33 лева /сто и петдесет лева,
тридесет и три стотинки/.
ПОСТАНОВЯВА делбения имот, представляващ апартамент
с идентификатор 07079.602.71.1.79, находящ се на
адрес: град Бургас, ж.к. „Славейков“
бл.26, вх.4, ет.3, ап.27, състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна, мокро
помещение, с площ от 78,46 кв.м., заедно с избено помещение с площ 4,50 кв.м.,
заедно с 0,733 % идеални части от правото на строеж върху дворното място и
0,733 % идеални части от общите части на сградата при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 07079.602.71.1.57, 07079.602.71.1.80, под
обекта 07079.602.71.1.76, над обекта: 07079.602.71.1.82, по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със Заповед РД №
18-9/30.01.20.09 година на Изпълнителния директор на АГКК, да се ползва от съделителите Д.К.А. ЕГН **********, и И.Л.А. ЕГН **********, с адрес: ***7, до
окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА Д.К.А. ЕГН **********, и И.Л.А. ЕГН **********, с адрес: ***7, да
заплащат на Д.А.А. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/
месечно за ползване на делбения имот, представляващ апартамент
с идентификатор 07079.602.71.1.79, находящ се на
адрес: град Б., състоящ се от две стаи,
хол, кухня, тоалетна, мокро помещение, с площ от 78,46 кв.м., заедно с избено
помещение с площ 4,50 кв.м., заедно с 0,733 % идеални части от правото на
строеж върху дворното място и 0,733 % идеални части от общите части на сградата
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.602.71.1.57,
07079.602.71.1.80, под обекта 07079.602.71.1.76, над обекта: 07079.602.71.1.82,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас, одобрени със
Заповед РД № 18-9/30.01.20.09 година на Изпълнителния директор на АГКК, като Д.К.А. ЕГН ********** заплаща на това основание
сумата от 125 лева /сто двадесет и пет лева/, а И.Л.А. ЕГН ********** заплаща на това
основание сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/ до окончателното извършване
на делбата.
ОСЪЖДА Д.А.А. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.К.А. ЕГН **********, и И.Л.А. ЕГН **********, с адрес: ***7, сумата
4118 лева /четири хиляди сто и осемнадесет лева/, представляваща стойността на
извършени в делбения имот СМР, с която той се е
обогатил, като заплати на Д.К.А. ЕГН ********** сумата от 3 431, 67 лева /три хиляди четиристотин
тридесет и един лева, шестдесет и седем стотинки/ и на И.Л.А. ЕГН **********
сумата от 686, 33 лева /шестстотин осемдесет и шест лева, тридесет и три
стотинки/.
ОСЪЖДА Д.А.А. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Бургаски районен съд
държавна такса в размер от 1450, 03 лева
/хиляда четиристотин и петдесет лева и три стотинки/.
ОСЪЖДА Д.К.А. ЕГН **********, с адрес: ***7, да заплати по сметка
на Бургаски районен съд държавна такса в размер от 2 124, 80 лева /две
хиляди сто двадесет и четири лева и осемдесет стотинки/.
ОСЪЖДА И.Л.А. ЕГН **********, с адрес: ***7, да заплати по сметка
на Бургаски районен съд държавна такса в размер от 434,77 лева /четиристотин
тридесет и четири лева, седемдесет и седем стотинки/.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А.Т.