Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 25.02.2020 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.Т ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 22.01. 2020 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1425
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 1105/24.07.2019г., постановено по гр.д. №5780/2018г. по описа на
Районен съд – гр. С.З., в частта с която е прекратено производството по
гр.д. № 5780/2018г. по описа на РС С.З. за сумата над 861,12 лв. до сумата от
1945,15 лв. като недопустимо, обезсилена е Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1153/2018г. по описа на С. районен съд
по отношение сумата над 861,12 лв. до сумата от 1945, 15 лв. поради прекратяване
на производство в тази част и в частта, с която е отхвърлен иска за главница в останалата част
над 737.60лв. до 861,12 лв. като неоснователен и недоказан и са присъдени
разноските по делото.
Във
въззивната жалба въззивникът излага съображения за неправилност на
постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни
съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се
отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло
исковите претенции. Претендират се разноските пред двете инстанции, описани във
въззивната жалба.
В
законния срок не е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът
“П.” ЕООД моли съда постанови решение, с което да се установи съществуването на
вземане в полза на „П." ЕООД срещу длъжника Х.К.Х. в размер на 1945.15 лв.
(хиляда деветстотин четиридесет и пет лв. и петнадесет ст.), представляващи
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендирани са
направените по делото разноски.
По
делото не е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК от ответника. Във
възражението по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил срещу размера на
претендираната сума, като е приложил вносни бележки за извършени плащания.
Исковата
молба е оставена без движение за уточнение на претендираната сума. В указания
срок ищецът уточнил, че сумата от 1945,15 лв. представлява сбор от сумата по
отдадения заем, договорна лихва и пакет услуги. Цялото договорно възнаграждение
е в размер на 507,84 лв., от което била погасена сумата от 200, 58 лв. и
остатъкът бил 307, 77 лв. Ответникът дължал възнаграждение и за закупен пакет
услуги в размер на 1050 лв., от които била заплатена сумата 273, 23 лв. и
остатъкът е 776, 77 лв.. По отпуснатата главница на заема в размер на 1050 лв.
била погасена сума в размер на 188, 88 лв. и оставала неизплатена част в размер
на 861, 12 лв..
Безспорно
е установено, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **********
от 26.07.2016 г. за сумата от 1050 лв. главница за срок от 24 месеца. Сумата от
550 лв. е преведена по банков път по сметка на ответника, а със сумата от 500 лв.
е погасен предишен кредит към „В.“ ООД. След като е получил сумата от 1050 лв.,
ищецът е погасил по признание на ищеца 188, 88 лв.. Съгласно Погасителния план
към Договора за кредит крайната падежна дата на заема е 02.08.2018 г., а
твърденията в исковата молба са, че е настъпила предсрочна изискуемост на
09.05.2017 г.
По
делото е представено уведомление от 12.05.2017 г. за настъпила предсрочна
изискуемост, което обаче няма доказателства да е връчено на ответника преди образуване
на заповедното производство.
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 1153/2018 г. по описа на Районен съд - С.З. предмет на
заявлението е сумата от 1945, 15 лв. главница; и 3, 13 лв. лихва за забава.
Като основание заявителят „П.“ ЕООД е посочил Договор за потребителски кредит №**********
от 26.07.2016 г. и ОУ към него, както и настъпила предсрочна изискуемост на
кредита от 09.05.2017 г. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 08.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1153/2018 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Страните не
спорят, че по силата на Договор за потребителски
кредит № ********** от 26.07.2016 г. „П.“ ЕООД е предоставил на Х.К.Х. сумата
от 1050 лв. главница за срок от 24 месеца. Сумата от 550 лв. е преведена по
банков път по сметка на ответника, а със сумата от 500 лв. е погасен предишен
кредит към „В.“ ООД. След като е получил сумата от 1050 лв., ищецът е погасил
по признание на ищеца 188, 88 лв..
По
делото е представено уведомление, изхождащо от ищеца до Х.К.Х., че съгласно ОУ, считано от 09.05.2017 г. договорът
е едностранно прекратен и че задължението на ответника по договора за кредит е
обявено за предсрочно изискуемо. По
делото не са представени доказателства, че горепосоченото уведомление е
изпратено до Х.К.Х. преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Обстоятелството, че ищецът не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ,
не изключва приложението на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
и съответно указанията на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем. Липсва
основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови
финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по
договори за банкови кредити. В този смисъл въззивният съд намира, че
разрешението, дадено в т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и по отношение на небанковите финансови
институции, какъвто е ищецът. Така, предвид гореизложеното, съдът
приема, че на длъжника не е обявена надлежно предсрочната изискуемост на
кредита.
Безспорно е установено, че в хода на производството пред
първоинстанционния съд е настъпил крайният срок на договора, тъй като същият е
сключен за срок от 24 месеца, като последната вноска е дължима на 02.08.2018 г. Преценката
на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед
материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска.
Поради това, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал.
3 от ГПК.
В настоящото
производство ищецът първоначално претендира установяване на сума за главница по
договора в размер на 1945,15 лв. Едва с уточняващата молба от 19.12.2018 г. ищецът е
посочил, че сумата от 1945, 15 лв. представлява сбор от сумата по отдадения
заем, договорна лихва и пакет услуги. Цялото договорно възнаграждение е в
размер на 507,84 лв., от което била погасена сумата от 200, 58 лв. и остатъкът
бил 307, 77 лв.. Ответникът дължал възнаграждение и за закупен пакет услуги в
размер на 1050 лв., от които била заплатена сумата 273, 23 лв. и остатъкът е
776, 77 лв.. По отпуснатата главница на заема в размер на 1050 лв. била
погасена сума в размер на 188, 88 лв. и оставала неизплатена част в размер на
861, 12 лв..
В
заявлението по чл. 410 ГПК,
ищецът поддържа искането си за установяване дължимостта на вземане,
представляващо дължима главница по процесния заем, като не е претендирана нито
възнаградителна лихва, нито възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги. Производството по чл. 422 ГПК
е продължение на заповедното производство, поради което между двете
производства следва да е налице идентичност и да съвпадат по предмет. Поради
това, въззивният съд приема, че е сезиран само с иск за установяване на
главницата по горепосочения договор за кредит, но не и с иск за установяване на
дължимата възнаградителна лихва по договора, както и неизплатеното задължение
за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
С
оглед настъпилия краен срок на договора – 02.08.2018 г. ответникът дължи
връщане на предоставената сума от 1050 лв. Ищецът е признал, че Х.К.Х. е
заплатил сумата от 188, 88 лв., поради което дължимия остатък е в размер на
861, 12 лв., а не както е посочил първоинстанционния съд 737, 60 лв.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира, че решение №1105/24.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 5780/2018г. по описа на Районен съд – гр. С.З., следва
да бъде отменено, в частта с която е отхвърлен предявения иск от „П.“
ЕООД против Х.К.Х. за сумата над 737, 60 лв. до 861, 12 лв. главница по Договор
за потребителски кредит № ********** от 26.07.2016 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1153/2018 г. по описа на С.
районен съд, ведно със законната лихва за забава от 16.11.2018 г. до
окончателното плащане. Вместо него следва да се признае за установено, че Х.К.Х.
дължи на „П.“ ЕООД сумата от още 123, 52 лв. главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 26.07.2016 г., която е част от сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1153/2018
г. по описа на С. районен съд, ведно със законната лихва за забава от
16.11.2018 г. до окончателното плащане.
В останалата
част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността
за разноски:
Ищецът е
направил разноски в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 38, 97 лв.
държавна такса по заповедното производство
и 38, 90 лв. за държавна такса по исковото производство. Съдът е определил
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на
75 лв..
С оглед изхода
на спора Х.К.Х. следва да заплати на „П.“ ЕООД допълнително разноски в размер
на 13 лв. за първоинстанционното производство.
Във въззивното
производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 21, 68 лв., а
въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
С оглед изхода
на спора Х.К.Х. следва да заплати на „П.“ ЕООД направените разноски във
въззивното производство в размер на 7, 72 лв., съобразно уважената част на
иска.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1105/24.07.2019г., постановено
по гр.д. №5780/2018г. по описа на Районен съд – гр. С.З., в частта с която е
отхвърлен предявения иск от „П.“ ЕООД против Х.К.Х. за сумата над 737,
60 лв. до 861, 12 лв., главница по Договор за потребителски кредит № **********
от 26.07.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1153/2018 г. по описа на С. районен съд, ведно със законната
лихва за забава от 16.11.2018 г. до окончателното плащане вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.К.Х.
с ЕГН ********** с адрес *** дължи на „П.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.*** допълнително
сумата от 123, 52 лв. главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 26.07.2016 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1153/2018 г. по описа на С.
районен съд, ведно със законната лихва за забава от 16.11.2018 г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1105/24.07.2019г., постановено по гр.д. № 5780/2018г. по описа на
Районен съд – гр. С.З. в останалата част.
ОСЪЖДА Х.К.Х. с ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на „П.“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул.*** допълнително
разноски в размер на 13 лв. за първоинстанционното производство и направените
разноски във въззивното производство в размер на 7, 72 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.