РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Бургас, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120104764 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова
молба от „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „България“ № 81, вх. В, ет.8, представлявано от Юлиян Боюйчев Цампаров, чрез
адвокат Виолета Герова, против Б. Г. Л. ЕГН **********, с настоящ адрес: град Б **, за
приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 40,65
лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08.02.2018
година до 08.05.2018 година, по договор за телекомуникационни услуги с клиентски номер
**от 11.12.2017 г. и допълнително споразумение към него от 14.12.2017 г., което вземане е
прехвърлено с договор за цесия от „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД на
16.10.2018 г. на „С.Г.Груп“ ЕАД и от това дружество на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с договор за
цесия от 01.10.2019 г., плащане на която е разпоредено със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260 430 от 03.02.2021 година, постановена по
частно гражданско дело № 732 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, както и за
присъждане на разноските, направени по водене на делото и в заповедното производство.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Въз основа на договора, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
ответната страна е ползвала предоставяни от дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната № ** За ползваните услуги са
издадени фактури от 08.03.2018 година, 08.04.2018 година и 09.05.2018 година,
конкретизирани по основание и размер в исковата молба. Ответната страна не е изпълнила
1
задължението си за заплащане на тези суми, поради което е подадено заявление за издаване
на заповед по чл.410 от ГПК, след което и иска по реда на чл.422 от ГПК по повод който е
образувано настоящото дело. Уточнено е, че предоставяне на услугата е преустановено на
14.05.2018 година. Вземанията по договора са прехвърлени на заявителя с договор за цесия
от 01.10.2019 година от предходен цесионер, придобил вземането от оператора с договор за
цесия на 16.10.2018 година. В исковата молба са изложени подробни фактически и правни
доводи за основателност на предявения иск.
Към исковата молба от името на ищеца са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът не е дал писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. В постъпила
молба, чрез представляващ поддържа предявения иск и отправя искане за постановяване на
неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично и не изпраща процесуален
представител.
По допустимостта на предявения иск:
Предявеният по реда на чл.422 от ГПК установителен иск е допустим, тъй като
заповедта за изпълнение е била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на ищеца са били дадени указания да предяви иск. Искът е предявен
в указания от съда едномесечен срок.
Предявеният иск е с материално правно основание чл.79 от ЗЗД и е за заплащане на
цена за доставени далекосъобщителни услуги.
По искането за постановяване на неприсъствено решение:
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 е посочено, че съдът постановява
неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай не е налице втората предпоставка – искът да е вероятно
основателен, поради което искането за произнасяне с неприсъствено решение следва да се
остави без уважение.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа и правна страна:
Между „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД, от една страна, и Б. Г. Л., от
2
друга страна на 11.12.2017 година е сключен договор електронни съобщителни услуги за
ползване на мобилна услуга с тарифен план Smart M за мобилен номер **, за който е открит
клиентски номер ** видно от представения препис от договор. Срокът на договора е 24
месеца. На 14.12.2017 г. между страните е сключено и допълнително споразумение към
договора, с което е закрита услугата за мобилен номер ** с тарифен план Smart M и
същевременно е избрана услугата „Комбинирай и спести“ с включени интернет услуга –
VIVACOM Mobix 30 LTE и мобилна гласова услуга за същия мобилен номер и същия
тарифен план Smart M. Срокът на договора е 24 месеца.
За услугите, предоставени по договора, са издадени фактура № ********** от
08.03.2018 година за сума в размер от 56,61 лева (от които 26,02 лева баланс от предходни
периоди), фактура № ********** от 08.04.2018 година за сума в размер от 81,39 лева (от
които 56,61 лева баланс от предходни периоди), фактура № ********** от 09.05.2018 година
за сума в размер от 70,65 лева (от които 67,61 лева баланс от предходни периоди), с
приложени към тях извлечения за потреблението. Ответната страна не е оспорила
предоставянето на посочените услуги, както и редовността на воденото от дружеството
счетоводство, поради което настоящият състав приема, че приложение следва да намери
чл.182 от ГПК. Съгласно този текст вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда
според тяхната редовност и с оглед други обстоятелства по делото. Те могат да служат като
доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. Предвид това,
настоящият състав приема, че задълженията за заплащане на цената за услугите са
възникнали.
Относно материално правната легитимация на ищеца по делото са представени два
договора за цесия: Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г., съгласно
който „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлила на „С.Г. Груп“ ООД
свои вземания, индивидуализиани в Приложение № 1 към договора; и Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г., съгласно който С.Г. Груп“ ООД е
прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД свои вземания, индивидуализиани в Приложение № 1 към
договора. Такива приложения обаче не са представени по делото в цялост. В представеното
на л.23 от делото потвърждение от „БТК“ ЕАД по чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите, се съдържа единствено общият размер на прехвърленото вземане от 40,65 лева с
длъжник Б. Г. Л., ЕГН **********, но не и неговото основание. Липсва конкретизация на
правоотношението, от което произтича вземането, периода, за който се отнася, дали
представлява вземане за главница, лихва, неустойка и прочие. В представеното на л. 21 от
делото извлечение от приложение № 1 към договора цесия от 01.10.2019 година отново не се
съдържа информация, за правоотношението, от което произтича прехвърленото вземане към
длъжника Б. Г. Л. в размер на 40,65 лева. Посочено е само, че това са договори за мобилни
услуги, подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019 г. Следователно това би
могло да са и задължения по договори, сключени след датата на първата цесия от 16.10.2018
г., както и договори, сключени с други оператори, т.е. липсва и индивидуализация на
насрещната страна по правоотношението, от което е възникнало прехвърленото вземане. За
3
пълнота следва да се посочи и че видно от представената на л.20 от делото фактура от
08.06.2018 г. „БТК“ ЕАД е имала и вземания за неустойка към същия длъжник в размер на
222,89 лева.
Предвид гореизложеното по делото не се доказа по категоричен начин ищецът да е
придобил с договор за цесия именно претендираното вземане, произтичащо от незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от 08.02.2018 година до 08.05.2018 година, по
договор за телекомуникационни услуги с клиентски номер **от 11.12.2017 г. и
допълнително споразумение към него от 14.12.2017 г., сключен между длъжника и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. С оглед на това съдът намира, че ищецът
не доказа да е придобил валидно посоченото вземане на „БТК“ ЕАД към Б. Г. Л..
С горните мотиви настоящият състав приема, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан, и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „България“ № 81, вх. В, ет.8, представлявано от Юлиян
Боюйчев Цампаров, чрез адвокат Виолета Герова, против Б. Г. Л. ЕГН **********, с
настоящ адрес: град Б **, иск за приемане за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 40,65 лева (четиридесет лева и шестдесет и пет стотинки),
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08.02.2018 година до
08.05.2018 година, по договор за телекомуникационни услуги с клиентски номер **от
11.12.2017 г. и допълнително споразумение към него от 14.12.2017 г., което вземане е
прехвърлено с договор за цесия от „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД на
16.10.2018 г. на „С.Г.Груп“ ЕАД и от това дружество на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с договор за
цесия от 01.10.2019 г., плащане на която е разпоредено със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260 430 от 03.02.2021 година, постановена по
частно гражданско дело № 732 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала
А.Т
Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/______________________
4