Р Е Ш Е Н И Е
№ 464/8.2.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет
и седми януари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян
Колев
при участието на секретар И.И., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11101 по описа за 2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Ж.К.Н., ЕГН **********,*** 1 , като майка и законен
представител на *,
ЕГН **********, родена в *, Испания срещу К.Н.Н.,
ЕГН ********** с адрес: *** обективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставянето на
родителските права и определяне на местоживеенето на детето *, ЕГН **********, определяне на режим на лични контакти и иск с правно основание чл. 143 СК за издръжка на детето.
От ищцовата страна се обосновава
съществуващия правен интерес от провеждане на предявения иск, чрез навеждане на
следните фактически твърдения: Ищецът и ответникът нямат сключен граждански
брак. От съвместното съжителство с ответника имат родено ненавършило пълнолетие
дете *, ЕГН **********. От месец март 2015г. са във фактическа раздяла.
Ответникът, баща на детето, живее в Испания, но поддържа връзка с детето и
успява да изпраща издръжка за него в размер на 200,00 лева.
Ищецът твърди, че от раздялата полага
фактическите грижи за детето, без помощта на ответника. Стреми се да предоставя
подходящи условия за живот на детето – посещава детска градина в гр. Варна.
Твърди се, че имат изградена силна емоционална връзка.
Майката се е записала да учи висше
образование, в Икономически университет – Варна.
Моли съда да постанови решение, с което да
определеи местоживеенето на детето *, ЕГН **********, родена в *, Испания при
майката на адрес: *, да предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето *, ЕГН ********** на майката Ж.К.Н., ЕГН **********, да
постанови предложения в исковата молба режим на лични контакти с бащата и да
осъди ответника да заплаща в полза на детето *, ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Ж.К.Н., ЕГН ********** месечна издръжка в размер
на сумата от 200,00 лева, с падеж първо число от месеца, за който се дължи,
считано от датата на подаване на исковата молба, 18.09.2016г., до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване.
Молителят е депозирал споразумение, което
предлага на ответника.
В рамките на срока по чл. 131 ГПК,
ответникът, чрез своя представител е подал отговор на исковата молба, с който
счита предявените искова за допустими, искането относно местоживеенето на
детето и предоставяне на родителските права на майката за основателно.
Оспорва изцяло иска за размера на дължимата
издръжка в периода от датата на подаване на исковата молба, 18.09.2016г. до
датата на влизане на решението в законна сила. Признава иска за издръжка до
размера от 150 лева за периода след влизането на решението в сила, и го оспорва
за разликата до 200 лева. Не приема предложеното споразумение в частта свързана
с режима на личните му контакти с детето.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по
делото писмени доказателства – Удостоверение за раждане № 0069/19.04.2012г.,
ищецът и ответникът са съответно майка и баща на детето *, ЕГН **********.
Ответникът работи
по безсрочно трудовото правоотношение и живее в *, Испания, което става ясно от
посочените писмени доказателства, а именно Легализиран предов на Безсрочен
трудов договор от 11.02.2016г. и Легализиран превод на удостоверение от
Кметство на Калавия Майорка за местоживеене и здравна карта изх. номер
6149/26.05.2015г.
Видно от
представените по делото копие от Трудов договор № 446/30.05.2016г., ищецът е в
трудово правоотношение с „*” АД като основното месечно трудово възнаграждение е
в размер на 551,00 лева. Посоченото трудово правоотношение е прекратено със
Заповед № 328/05.10.2016г. на основание чл. 325, ал. 1 т. 3 КТ поради изтичане
на уговорения между срок по трудов договро със срок за изпитване на основание
чл. 70, ал. 1 КТ.
От обективираните
волеизявления на страните по спора в исковата молба, съответно отговора на
исковата молба, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
желанието на майката и бащата детето да бъде родителските права на детето, * *
да бъдат предоставени на майката и местоживеенето му да бъде определено при
същата. Спорни остават въпросите за режима на лични конктакти с детето и за
задължението за престиране на издръжка.
В откритото
съдебно заседание по делото е разпитан свидетел на ищеца – Пенка Жекова Н.,
майка на ищеца, поради което и въз основа на чл. 172 ГПК, съдът следва да
прецени посочените гласни доказателства като се има предвид възможната
заинтересованост на свидетеля от изхода на настоящия спор. Свидетелят Н.,
споделя, че бащата на детето живее и работи в чужбина. Контактите между него и
детео се осъществяват посредством майката като същият се обажда на майката и се
разбират за време, в което да вземе детето, когато е в страната. Когато
ответникът – баща на детето, не е в България общува с детето чрез телефон като
е имало случаи, в които те са осъществявали връзка чрез видео разговор.
Свидетелят излага твърдение, че детето се превъзбужда след проведените видео
разговори, но не може да предполага дали това е поради вълнение от визуалния
конктакт с баща си или този тип комуникация не е подходяща за дете на неговата
възраст. Посочва, че отношенията между бащата и детето са много добри като
последното търси баща си и желае да контактува с него. Според свидетелят, има
периоди, когато бащата не е плащал издръжка на детето, но обикновено плаща
такава. Детето е в добро физическо и психическо здраве, налице е нормално
развитие за възрастта му като не са присъщи отклонения в здравето нетипични за
развитието на едно дете. Свидетелят споделя, че е имало случаи, когато на
майката не й е било удобно, а бащата е искал да се свърже с детето си, в които
майката е отказавала разговор на бащата с детето.
Разпитан е и
свидетел воден от ответника – *, зет на ответника. От показанията му става
ясно, че когато бащата е в България може да осигури добри условия за отглеждане
на детето. Твърди, че след фактическата раздялата с майката, ответникът почти
не осъществява контакти с детето, тъй като същите се осъществяват, ако майката
вдигне телефона. Ответникът е закупил таблет на детето, за да могат да
комуникират чрез видео връзка посредством устройството. Свидетелят е бил
очевидец на опитите за връзка между ответника и неговото дете, но ищецът не е
отговарял на обажданията от страна на ответника. Според преценката на св.
Георгиев, детето е привързано към бащата. Не знае какво е възнаграждението на
ответника като последния разботи като озеленител, градинар. На настоящото си
местопребиваване, ответникът живее под наем, връща се в България лятото за
рождения ден на детето и зимата.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Съгласно чл. 127 СК когато родителите
не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, а разногласието се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето.
Критериите, които съдът е длъжен да
съблюдава при определяне упражняването на родителските права и определяне на
личните отношения между децата и родителите, са намерили израз в ППВС № 1 от
12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз
основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС №
1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е
съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат
интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител,
който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да
полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и
изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи,
за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед
възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет.
Освен неизчерпателно посочените
критерии, съдът следва да съобрази и тези въведени в ЗЗкрДт формиращи
комплексното понятие „ най добър интерес на детето” .Посочените в § 1, т.5 от
Закона обстоятелства макар и в основни линии да повтарят визираните по-горе
критерии ги и допълват като се вземе предвид : физическите, емоционални и
психически потребности на детето ; опасността или вредата която се причинява на
детето или вероятност да му
се причини, последиците които ще настъпят при промяна на обстоятелства. Не на
последно място следва да се има предвид и дефинирането на понятието интереси на детето в ППВС №1 / 1974 – всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – създаване на трудови
навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането
на всяко дете като съзнателен
гражданин на обществото.
Видно от разменените книжа по настоящото производство и волеизявленията
обективирани в протоколно определение от 27.01.2017г. между страните по спора е
налице съгласие по въпросите за упражняването на родителските права върху
детето и местоживеенето на детето. Воден от горното и от задължителната съдебна
практика, съдът постановява, че тези права ще се упражняват от ищеца – майка на
детето.
На следващо място съдът дължи и произнасяне по искането
и на двете страни за определяне на режим на лични отношения с детето. От
изслушаните по делото гласни доказателства, съдът отчита факта, че детето е
емоционално привързано и към майката и към бащата. Необходимо е да се вземе под
внимание и обстоятелството, че бъдещият режим на детето ще бъде доста
ангажиран, тъй като то ще трябва да посещава учебно заведение. Трябва да се
отбележи също, че през преобладаващата част от годината ответникът пребивава
извън териториите на Република България, с оглед на което режимът на лични
контакти между бащата и детето следва да бъде съобразен и да се осигури
балансирана възможност и на майката и на бащата на детето да контактуват с
детето си в почивните и празничните дни. В тази връзка съдът приема следният
режим на лични отношения между детето и ответника:
Бащата да има възможност да се взема при себе си
детето, когато се прибира в България – 10 дни през лятото и 10 дни през зимата
като вземането става от дома на майката и го връща обратно там, имайки предвид,
че се връща два пъти годишно и съответно, когато майката не е в платен годишен
отпуск; всяка четна година по време на Коледните празници от 23 декември до 27
декември и всяка нечетна година по време на Новогодишните празници от 28
декември до 1 януари, за да може детето да има възможност всяка година да бъде
с баща си и с майка си през тези почивни дни; всяка първа и трета събота и
неделя от месеца бащата да взема детето около 10.00 часа на първия ден, от дома
на майката и да го връща в 16.00 часа на следващия ден отново в дома на
майката; когато бащата не пребивава на територията на Република България
режимът на личен контакт с детето ще се осъществява всяка първа и трета неделя
от месеца, като срещите между бащата и детето да се провеждат посредством видео
разговори с помощта на необходимите за това технологични средства от 17.00 до
18.00 часа.
В основната си част посоченият режим на лични
контакти се припокрива със желанията на страните изложени в съдебно заседание.
Единственият спорен момент между тях е относно възможността бащата и детето да
се виждат с помощта на видеовръзка, като майката не е съгласна те да общуват по
този начин. За да постанови осъществяването на лични контакти по този начин
съдът е воден от обстоятелството, че бащата работи извън териториите на
страната и няма друга възможност да общува с детето, когато отсъства. По делото
не се събраха доказателства в подкрепа на ищцовата теза, че подобни
видеоразговори, в горепосочения от съда обем биха били вредни за здравословното
състояние, психическото здраве и възпитанието на детето. Освен това в исковата си
молба ищецът изрично е заявил, че ответникът и детето са провеждали видео
разговори предхождащи настоящото производство. С оглед възрастта, нуждите и
установената емоционална привързаност на детето към баща му и майка му,
настоящият състав намира, че този режим би бил в най-добра степен адекватен на
нуждите на детето да контактува пълноценно и с двамата си родители и да успее
да изгради характерната за семейните отношения привързаност и сигурност чрез
редовността и пълнотата на общуването с тях.
Издръжката е институт на семейното
право и представлява основано на закона задължение на определени членове към
други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на издръжката се
съпътства от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжка е
парично. Титуляр на правото на издръжка е детето. Издръжката е необходима за
задоволяване на жизнено важните му потребности, които са ежедневни, поради
което споровете относно упражняването на родителските права не следва да
рефлектират върху неговото право на издръжка от родителя, който не я предоставя
– в натура или парично. Родителят, който не е лишен от родителски права, и
полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, може да
предяви иск за издръжка от името на малолетно дете като негов законен
представител, както и да даде съгласие непълнолетно дете да предяви иск за
издръжка срещу другия родител. Според задължителна съдебна практика на ВКС,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Тези принципи, са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143,
ал. 1 и 2 СК.
Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се вземат
предвид при определя размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на
Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.
За успешното провеждане на предявения иск за издръжка в тежест на ищеца е да
установи и докаже, че ответникът е родител, нуждата от получаване на издръжка в
претендирания размер, материалната възможност на ответника да дава
претендирания размер на издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за
издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като
се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и
всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай,
като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено
непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват
извън целите на издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142, ал. 1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания с т. 5
от ППВС № 5/1970г./. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се
полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с
отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на
родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество,
различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява
към момента на постановяване на решението.Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл.
142, ал. 2 от СК, е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата. При новата нормативна уредба съдът не
е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В случая ответникът – К.Н. в баща на детето * *,
ненавършила още шест години. При тази възраст на детето съдът намира за
необходимо да отбележи, че детето се нуждае от обичайните разходи за храна и
облекло, предвид възрастта на малолетното дете ще следва да се отделят
евентуално средства за посещения на детско заведение и детски мероприятия.
Едновременно с това, поради непредставени доказателства за размера на
получаваните от него доходи, то съдът приема, че доходите му са около средните
за страната.
При това положение, след като по делото не са
ангажирани доказателства затова да има специфични нужди с оглед възрастта на
детето съдът приема, че размер от 180 лева за детето от неговия баща е напълно
адекватен, а искът на Ж.Н. за разликата от 180 до 200 лева следва да бъде
отхвърлен като недоказан по размер и завишен. Както бе посочено в по-горната
част на изложението, майката следва да участва също в задължението за изплащане
на издръжка, тъй като е пряко ангажирана с отглеждането на детето.
Съдът присъжда дължимата издръжка съобразно
заявеното искане от молителката - Ж.Н. ( на л. 3 от делото и л. 74) с падеж
първо число на месеца, за който се дължи, като определя начална дата датата на
подаване на исковата молба – 05.09.2016г. до настъпване на законова причина за
нейното изменение или прекратяване.
Относно разноските:
На основание чл. 78,
ал. 6 КТ ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВРС разноски
за държавна такса по иска и иск за издръжка в размер на 259,20 лева, съразмерно
с уважената част на исковете.
На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да
постанови предварително изпълнение на решението, в частта по иска за издръжка.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
ненавършилото пълнолетие дете *, ЕГН ********** на майката
Ж.К.Н., ЕГН **********,***
1, на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на ненавършилото пълнолетие дете *, ЕГН ********** по адреса на майката Ж.К.Н., ЕГН **********,*** 1, на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между ненавършилото пълнолетие
дете *, ЕГН **********
и бащата К.Н.Н., ЕГН ********** с адрес:
***: бащата да има възможност да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като бащата взема детето
от дома на майката около 10.00 часа на първия ден, и го в 16.00 часа на
следващия ден отново в дома на майката; всяка първа и трета неделя от месеца
детето да може да вижда баща си чрез видео разговори посредством необходимите
за това технологични средства от 17.00 до 18.00 часа, когато бащата е извън
страната; за период от 10 дни през
лятото и 10 дни през зимата, когато майката не е в платен годишен отпуск, като
вземането става от дома на майката и го връща обратно там; всяка четна година
по време на Коледните празници от 23 декември до 27 декември и всяка нечетна
година по време на Новогодишните празници от 28 декември до 1 януари, на
основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА К.Н.Н., ЕГН ********** с адрес:
***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето *, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ж.К.Н., ЕГН **********,*** 1 месечна издръжка в размер на 180,00
лв. /сто и осемдесет лева/, считано от 05.09.2016 г., дължима до първо
число на съответния месец до настъпване на пълнолетие на детето или до
настъпване на друго законово основание за нейното изменение или прекратяване на
основание чл. 143 СК, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА Ж.К.Н., ЕГН **********,*** 1 в частта за
разликата над присъдения размер от 180,00 лева до претендирания размер от 200,00
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на К.Н.Н., ЕГН ********** с адрес:
***, ДА
ЗАПЛАТИ на Държавата по сметка на Варненски районен съд държавна такса върху
присъдената издръжка по така предявения иск общо в размер на 259,20 лева
/двеста петдесет и девет лева и 20 стотинки/ съразмерно с уважената част на
исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: