РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Перник , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20211700500168 по описа за 2021 година
С Решение № 260345/09.10.2020год., постановено по гр.дело № 1561/2018год. по
описа на Районен съд –Перник е признато за установено ,че А. И. А. дължи на Р.Д. А.
сумата от 3050лева , представляваща главница по Предварителен договор за продажба на
МПС от ***год. с нотариална заверка на подписите с рег.№ ***год. по описа на Нотариус И.
Б. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-05.01.2017год. до
окончателното й изплащане ,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело № 037/2017год. по описа на ПРС.
Със същото решение А.А. е осъден да заплати на Р.Д. сумата от 1000 лева ,
представляваща неустойка по чл.9 от Предварителния договор за продажба на МПС от
***год.,к акто и сумата от 1 292лева направени разноски в исковото и заповедно
производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от А.А. с искане то
да бъде отменено и постановено ново за отхвърляне на предявения против него
искове,ведно с произтичащите от това последици. Счита, че неправилно районния съд е счел
за неоснователно направеното от него възражение за погасителна давност, както и за
недоказано възражението му за заплащане на претендираната от ищеца продажна цена.
1
Сочи ,че няма вина за настъпилото ПТП,при което е увреден процесния автомобил, както и
че необосновано районния съд не е приложил разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД и чл.81 от
ЗЗД по отношение иска за заплащане на уговорена в предварителния договор неустойка.
Въззиваемият Р.Р. е депозирал писмен отговор , в който излага доводи за
неоснователност на въззивната жалба и прави искане за нейното отхвърляне , ведно с
произтичащите от това последици.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл. 422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр.
с чл.86 от ЗЗД.,съединен с иск по чл.79 от ЗЗД вр. с чл.92 от ЗЗД. Установителният иск е
предявен след проведено заповедно производство, образувано по заявление от Р.Р. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против А.А. за сума в размер на 3050
лева, представляваща неизпълнено задължение по Предварителен договор за продажба на
МПС от ***год. ,ведно със законната лихва ,считано от датата на депозиране на заявлението
до окончателното й изплащане. Със същото заявление е поискано издаване на заповед за
изпълнение и за сумата от 1000лева , представляваща уговорена неустойка в чл.9 по същия
предварителен договор .Искането е отказано от заповедния съд с разпореждане от
06.01.2017год. , което е потвърдено от въззивния съд с Определение № 688/10.08.2017год.
Горното ,както и подаденото възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумата по
заповедта за изпълнение е предпоставило и предявяване на иска по иска по чл.422 от ГПК
касателно сумата от 3050лева и съединяването му с иска по чл.79 от ЗЗД вр. с чл.92 от ЗЗД
касателно сумата от 1000лева.
В исковата молба ищецът Р.Р. твърди ,че на ***год. е сключил с ответника А.А.
предварителен договор за продажба на МПС-лек автомобил марка « Опел» ,модел « Омега»
,рама ***, двигател № *** с рег.№ ***,по който има качеството продавач, а ответника –
качеството купувач. Сочи ,че между тях е уговорена продажна цена в размер на 3050лева
платима разсрочено както следва : сума в размер на 300лева платима на ***год., а остатъка
от 2750лева платима до 12 число на всеки месец на равни месечни вноски в размер на
250лева до ***год. Разяснява ,че с купувача са се договорили окончателния договор за
покупко-продажба на лекия автомобил да се сключи в срок до ***год.,като в случай че не
бъде уговорена по –ранна дата, са се задължили да се явят на ***год. в кантората на
нотариус за изповядване на сделката. Сочи ,че е предал владението върху автомобила на
ответника в деня на подписване на предварителния договор,въпреки което същият не му е
заплатил продажна цена в уговорените срокове. Твърди че е изпратил две покани на
ответника за изпълнение на поетите с предварителния договор задължения,въпреки което и
към настоящия момент последния нито му е изплатил продажната цена,нито се е явил при
2
нотариус за сключване на окончателен договор. Последното му дава основание да
претендира заплащане и на уговорената в чл.9 от предварителния договор неустойка. Сочи
,че ответникът е отказал сключване на окончателен договор, както и че към настоящия
момент лекия автомобил, предмет на предварителния договор, не е в състоянието,в което е
бил към момента на подписване на договора,тъй като е даден от ответника за
разкомплектоване.
Ответникът е депозирал писмен отговор,в който е оспорил по основание и размер
предявените искове и е направил възражение за погасяването им по давност и чрез плащане
. Определя твърденията в исковата молба като неверни и отрича да е отказвал получаването
на покани от ищеца. Не оспорва сключването на предварителен договор с ищеца при
посочените от него клаузи,но твърди ,че няколко дни след сключването на предварителния
договор е претърпял пътно-транспортно произшествие,в резултат на което автомобилът бил
сериозно повреден. Твърди ,че е нямал финансови средства да ремонтира автомобила, отказ
за това получил и от ищеца,поради което и по взаимно устно споразумение с него е
започнал да го разпродава на части като получените суми е предавал на ищеца. Сочи, че
въпреки неговото настояване и обещанията на ищеца,последният не „оправил нещата пред
нотариус“ и продължавал да взима парите от продажбата на части,които възлизали на сума в
размер на 1000лева. Сочи ,че през м.***год. заедно с ищеца са предали купето от
автомобила за скрап и са се били разбрали ,че вече не съществува предмета на
предварителния договор и не следва да се явят пред нотариус ,поради което не се явил на
уговорената дата. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Районният съд е уважил предявените искове изцяло ,считайки ги за основателни и
доказани,а направеното от ответника възражение за погасяването им по давност- за
неоснователно.
От фактическата страна по делото се установява следното :
На ***год. е сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на
МПС,по силата на който Р.Р., като продавач, се е задължил да продаде на А.А., като
купувач, лек автомобил марка „ Опел“ , модел « Омега» , рама ***, двигател № *** с рег.№
*** за сумата от 3050лева. Страните са уговорили част от продажната цена, а именно
300лева да бъде пратена на ***год., а станалата част в размер на 2 750лева да бъде заплатена
до ***год. на равни месечни вноски от по 250лева до 12 число на всеки месец. С договора
страните са се задължили да сключат окончателен договор до ***год.,като в случай , че не
уговорят по-ранна дата, са се задължили да се явяват на ***год. в 11.00 часа в кантората на
нотариус И. П.- Б. за сключването му.В чл.4 от договора е посочено, че владението на
автомобила се предава на купувача в деня на подписване на настоящия договор, а в чл.9- че
при отказ от страна на купувача, в случай, че процесния автомобил, не е във вида и в
състоянието към датата на подписване на договора, която промяна е настъпила в следствие
на претърпяно ПТП, купувачът губи платените суми и дължи неустойка в размер на
3
1000лева.
По делото е представено Удостоверение от ***год., от което се установява ,че на
***год. ищецът е заявил полицейските органи ,че е пострадал от престъпление по чл.206,
ал.1 от НК, при което А.А. на неустановена дата в периода от ***год. до ***год. в ***
противозаконно е присвоил чужда движима вещ /лек автомобил марка „ Опел“, модел „
Омега „ с рег.№ *** собственост на Р.Р. , на стойност 3050лева , която е владял като по
случая е образувано досъдебно производство № 81/2016год. по описа на *** РПУ гр. П..
С Присъда № 510/02.09.2019год. ,постановена по нох дело №121/2019год. ответникът
А.А. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от *** г. до *** г.
в ***, в условията на продължавано престъпление,противозаконно е присвоил /продал на
неустановени лица и издал в пункт за черни и цветни метали/ чужди движими вещи /1бр.
Двигател за л.а марка/модел „Опел Омега" серия ***, лети джанти - комплект
4бр.,1бр.газова уредба,1бр. датчик на разпределителен вал и купе от лек автомобил марка
„Опел", модел „Омега" с рег.№ ***/, собственост на Р. Д. Р., на обща стойност 2425.00 лева,
които е владеел както следва:
-На неустановена дата в периода от *** г. до *** г. в ***, противозаконно е присвоил
/продал на неустановено лице/ чужда движима вещ - 1бр. двигател за л.а марка/модел „Опел
Омега" серия ***, собственост на Р. Д. Р., на стойност 750.00 лева, която владеел;
-На неустановена дата в периода от *** г. до *** г. в ***, противозаконно е присвоил
/продал на неустановено лице/ чужди движими вещи - лети джанти - комплект 4бр.,
собственост на Р. Д. Р., на стойност 450.00 лева, които владеел;
-На неустановена дата в периода от *** г. до *** г. в ***, противозаконно е присвоил
/продал на неустановено лице/ чужда движима вещ - 1бр. газова уредба, собственост на Р. Д.
Р., на стойност 880.00 лева, която владеел;
-На неустановена дата в периода от *** г. до *** г. в ***, противозаконно е присвоил
/продал на неустановено лице/ чужда движима вещ - 1бр. датик на разпределителен вал,
собственост на Р. Д. Р., на стойност 45.00 лева, която владеел;
-На неустановена дата в периода от *** г. до *** г. в ***, противозаконно е присвоил
/продал на неустановено лице/ чужда движима вещ - купе от лек автомобил марка/модел
„Опел Омега" серия ***, собственост на Р. Д. Р., на стойност 300.00 лева, която е владеел
престъпление по чл.206,ал.1, вр.чл.26 от НК, поради което на основание чл. 304 от НК го
оправдава изцяло по повдигнатото обвинение.
От приложено съобщение от ***год. от Община Перник, местни данъци и такси е
видно ,че към ***год. на ищеца са му начислявани данъци за процесния автомобил в общ
размер на 1362.75лева.
4
Автомобилът, предмет на предварителния договор, е с прекратена регистрация на
***год. поради разкомплектоване и това се установява от представено Удостоверение от
МВР- С-Р Пътна полиция –П. от ***год.
По делото е представена покана от 18.03.2015год. от ищеца към ответника за
заплащане на дължащи се суми по предварителен договор за покупко-продажба на лек
автомобил „ Опел“ ,както и за явяване на ***год. за сключване на окончателен договор в
кантората на нотариус М. М.. Към същата са представени две разписки за доставяне ,като
върху първата фигурира подпис и дата на получаване ***год.,но не е посочено име на
получател , нито съдържанието на доставеното писмо, а върху втората-липсва дата на
получаване и подпис, въпреки че е посочен вида на доставката- „ покана МПС“.
По делото е разпитан като свидетел Т. Х. Х., който сочи ,че ответникът е купил от Р.
лек автомобил „ Опел“, модел „ Омега“ за сума от около 3000лева ,която е следвало да му
заплати. Сочи ,че продажбата е извършена в края на ***год.,както и че след това ответника
катострофирал с продадения автомобил. Разяснява ,че от ответника знае ,че в резултат на
пътно-транспортното произшествие автомобилът бил изцяло деформиран,поради което и
продавача- Р. и неговия приятел се разбрали А. да го продаде на части. Свидетелят, сочи ,че
продажната цена на автомобила е изцяло заплатена от ответника на Р., като заявява ,че е
виждал лично ответника да предава суми на лице,за което обаче не е сигурен че е именно
Р..
По делото е разпитан и П. Л. В. , който знае,че А. е купувал автомобил. Установява, че
е карал два пъти ответника на пазара в *** , за да даде пари на човека,на когото изплаща
колата. Не е виждал човека ,на който е А. е плащал парите, нито е бил свидетел на тяхното
предаване,поради което не може да посочи техния размер.
Страните не спорят относно сключването на процесния предварителен договор, нито
относно обстоятелството, че владението върху автомобила е предадено от продавача на
купувача, както и относно обстоятелството ,че автомобилът не е в вида ,в който е бил
предаден . С оглед на това ,тези обстоятелства се явяват безспорни по делото и са обявени
като такива от районния съд.
Не се твърди, а и не се установява между страните да е сключен окончателен договор .
При така установената по делото фактическа обстановка , въззивният съд намира за
установено от правна страна следното:
Предмет на установителния иск по чл.422 от ГПК е установяване дължимостта на
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение. В случая такава е издадена за сума в
размер на 3050лева, съставляваща главница по Предварителен договор за продажба на МПС
от ***год. ,тоест за продажна цена по предварителния договор. Наличието на облигационна
обвързаност между страните по делото , породена от сключен между тях предварителен
5
договор за покупко-продажба на МПС- марка „ Опел“ ,модел „ Омега „ с рег.№ *** и при
описаните в него клаузи не е спорна по делото . Спорен по делото както пред първата
инстанция,така и пред въззивната , с оглед посоченото в жалбата , се очертава единствено
въпроса дали претендираната въз основа на предварителния договор продажна цена е
погасена по давност или чрез плащане .
Вземането за продажна цена по предварителния договор в размер на 3050лева не е
погасена по давност, поради което оплакванията за това във въззивната жалба са
неоснователни. В предварителния договор страните са уговорили разсрочено плащане на
продажната цена, като последната вноска от 250лева е следвало да бъде платена до ***год.
Налице е разсрочване на плащането на цената на отделни вноски, което не му придава
характер на периодични платежи по смисъла на чл.111, б.“ В“ от ЗЗД. Касае се едно
механично сумиране на единни задължения, което не ги прави периодични.В този смисъл
следва да се приеме , че приложимия към правоотношението давностен срок е
петгодишният , предвиден в чл.110 от ГПК, а не тригодишният, съгласно чл.111,б.“ В“ от
ГПК.
Установи се ,че крайният срок за издължаване на продажната цена е ***год., който е и
началния момент на погасителната давност. От този момент до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 05.01.2017год. петгодишния давностен
срок не е изтекъл, поради което и вземането не е погасено по давност.
Вземането не е погасено и чрез плащане. Ответникът не е ангажирал писмени
доказателства за извършено плащане на продажната цена на процесния автомобил , а
доказването на плащането й чрез свидетелски показания е недопустимо ,предвид забраната
за това , визирана в чл. 164, ал.1 ,т.4 от ГПК.
Предмет на иска по чл.79 от ЗЗД вр. с чл.92 от ЗЗД. е присъждане на сумата от
1000лева , представляваща неустойка по чл.9 от Предварителен договор за покупко-
продажба на МПС от ***год.
Съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението ,без да е нужно те да се доказват. За
да се ангажира отговорността на длъжника за заплащане на неустойка следва да се налице
няколко предпоставки : да съществува задължение, това задължение да не е изпълнено ,
неустойката да е уговорена и кредиторът да е изпълнил своите задължения по договора или
да е бил готов да изпълни,тоест да е изправна страна по договора.
В настоящия случай ищецът основава претенцията си на чл. 9 от сключения с
ответника -жалбоподател в настоящото производство предварителен договор, в който
страните са уговорили ,че „при отказ от страна на купувача в случай, че описаният по-горе
автомобил,не е във вида и състоянието към датата на подписване на настоящия
договор,която промяна е настъпила в следствие на претърпяно ПТП, купувачът губи
6
платените суми до момента и дължи неустойка в размер на 1000лева.“ Тълкувайки
договореното между страните по чл.20 от ЗЗД, настоящият състав приема , че в процесния
договор е уговорена неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението на
задължението на купувача да сключи окончателен договор,тоест касае се за неустойка за
неизпълнение на това поето с договора задължение. Този извод следва от систематичното
тълкуване на договорните клаузи, доколкото клаузата на чл.9 е последваща на клаузата на
чл.7, в която е уговорена отговорността на продавача при невъзможност или отказ от негова
страна да прехвърли собствеността , тоест да сключи окончателен договор, с който ще бъде
прехвърлена собствеността върху процесния автомобил.
В процесния предварителен договор страните са поели задължение за сключване на
окончателен договор за покупко-продажба до ***год. като в случай ,че не уговорят по-
ранна дата ,са се задължили да се явят на ***год. в 11.00часа в кантората на нотариус И. П.-
Б. за сключване на окончателен договор. По делото не се твърди и не се установява страните
да са уговорил по-ранна дата за сключване на окончателния договор, поради което следва да
се приеме ,че същите са поели задължение за сключване на окончателния договор на ***год.
По делото не се твърди , а и не се доказва нито купувача ,нито продавача по предварителния
договор да са се явили на ***год. при нотариус Б. за сключване на окончателния
договор,поради което както ответника, така и ищеца се явяват неизправна страна по
договора. И двамата са в неизпълнение на поето с предварителния договор задължение-да
сключат окончателен договор,тоест налице е отказ от сключването му . Изпращането на
последваща покана от ищеца до ответника за сключване на окончателен договор на друга
,по-късна от посочената в договора такава, не променя факта на неизпълнението ,дори и да
се приеме ,че поканата е получена от ответника /който факт се оспорва по делото /, тъй като
съставлява едностранно изменение на договорни клаузи, което е недопустимо.
При липса на доказателства по делото ищецът да е изпълнил своето задължение по
договора, а именно да се е явил на ***год. в кантората на нотариус Б. за сключване на
окончателен договор,то същият се явява неизправна страна по договора и няма право да
получи уговорената в чл.9 от предварителния договор неустойка.
Гореизложеното е достатъчно за да аргументира неоснователност на исковата
претенция за заплащане на договорената в чл.9 от процесния предварителен договор
неустойка , без да се обсъждат останалите кумулативни предпоставки за нейната дължимост.
Въпреки това и за пълнота настоящият състав счита ,че неустойка не се дължи на ищеца
дори и да се приеме ,че е изправна страна по договора и че ответникът е отказал сключване
на окончателен договор.Това е така ,тъй като е недоказано по делото , че промяната във вида
и състоянието на автомобила,предмет на предварителния договор, е настъпила в следствие
на претърпяно пътно-транспортно произшествие. Реализирането на такова с процесния
автомобил е въведено като твърдение от ответника в писмения отговор по чл.131, ал.1 от
ГПК. Ответникът се е позовал на него , определяйки го като причина за невъзможността да
се сключи окончателния договор и за извършеното от него разкомплектоване на автомобила
7
и продажбата му на части. Доказателства в тази насока липсват , а и факта на претърпяно с
процесния автомобил ПТП се оспорва от ищеца,макари наличието на такова да е част от
фактическите състав на клаузата за неустойка ,на която основава претенцията си .При липса
на установено по надлежния ред ПТП с процесния автомобил и установена причинна
връзка между него и вида на автомобила към настоящия момент,за който страните не
спорят ,че е различен от вида и състоянието му към датата на сключване на предварителния
договор, то не е налице една от предпоставките за присъждане на поисканото неустойка.
Както се посочи по-горе,съгласно чл.9 от предварителния договор, такава би се дължала при
отказ на купувача да сключи предварителен договор и при промяна във вида и състоянието
на автомобила към датата на подписване на предварителния договор, която промяна обаче
се дължи на претърпяно пътно транспортно произшествие,а това не бе установено по
делото.
Предвид на гореизложеното настоящият въвзивен състав намира предявеният
установителен иск по чл.422 от ГПК за основателен и доказан, поради което следва да се
уважи. До същия извод е достигнал и районния съд, поради което , обжалваното решение ,в
тази му част, следва да се потвърди. Въззивната инстанция счита предявения осъдителен иск
за неоснователен и недоказан ,поради което следва да се отхвърли.Достигайки до противен
извод районния съд е постановил неправилно решение,което следва да се отмени ,в тази му
част, и да се постанови ново за отхвърляне на иска.
С оглед изхода на спора във въззивното производство , първоинстанционното решение
следва да се отмени и в частта му ,с която ответникът е осъден да заплати 319.01лева
разноски по делото.
Предвид частичната основателност на въззивната жалба , въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя разноски във въззивното производство в размер на
15.06лева, както и да заплати на адв. С.И. от АК-П. адвокатско възнаграждение по чл.36 от
закона за адвокатурата в размер на 300лева ,съгласно чл.7, ал.2 , т.1 от наредба № 1/2004год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Такова се дължи на адв. И. и за
първата инстанция и то ,съобразно изхода от спора, е в размер на 126.67лева.
Предвид частичната основателност на въззивната жалба и направеното искане в този
смисъл, в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за въззивното производство.
На възиваемия е осъществено процесуално представителство във въззивното производство
срещу заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 650лева. При отхвърляне
на въззивната жалба за сумата от 1000 лева , то на въззиваемия се дължи от жалбоподателя
възстановяване на сумата от 160.49лева, която следва да му бъде присъдена.Адвокатското
възнаграждение не е прекомерно,поради което не следва да бъде намалявано на основание
чл.78, ал.5 от ГПК.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260345/09.10.2020год., постановено по гр.дело № 1561 по
описа на Районен съд- Перник за 2018год., В ЧАСТТА МУ, в която А. И. А. е осъден да
заплати на Р.Д. А. сумата от 1000лева , представляваща неустойка по чл.9 от Предварителен
договор за продажба на МПС от ***год. , както и В ЧАСТТА ,в която А.А. е осъден да
заплати на Р. А. разноски по делото в размер на 319.01лева като ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Д. А. с ЕГН ********** с адрес : *** против А. И. А.
с ЕГН ********** с адрес: *** иск по чл.79 от ЗЗД вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 1000лева ,представляваща неустойка по чл.9 от Предварителен договор за
продажба на МПС от ***год. с нотариална заверка на подписите с рег.№ ***год. по описа
на нотариус И. П.-Б. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Р.Д. А. с ЕГН ********** с адрес : *** на А. И. А. с ЕГН ********** с
адрес: *** сумата от 15.06.лева разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Р.Д. А. с ЕГН ********** с адрес : *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.И. от
АК- П. сумата от 300 лева ,представляваща адвокатско възнаграждение съгласно чл.36 от
Закона за адвокатурата за въззивното производство.
ОСЪЖДА Р.Д. А. с ЕГН ********** с адрес : *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.И. от
АК- П. сумата от 126.67лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно чл.36 от
Закона за адвокатурата за първоинстанционно производство.
ОСЪЖДА на А. И. А. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Р.Д. А. с ЕГН
********** с адрес : *** сумата от 160.49лева ,представляваща направени разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9