Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260005 28.01.2022г. гр. Димитровград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен
съд
на десети януари през две
хиляди двадесет и втора година
в публичното заседание в
следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Д.Петрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г.Стоянова
гражданско дело № 1638 по описа за 2020г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищцовото дружество твърди следното: по силата на Трудов договор №
007/04.06.2020 г. А.К.А. е заемал длъжността „шофьор, товарен автомобил
(международни превози)” с шифър по НПКД: 8332206 във фирма ЕООД „Масивна динамична
група“-гр.Димитроврад, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлението:
България, Област Хасково, Община Димитровград, гр.Димитровград, ул.”3ахари
Зограф” бл. 18, вх.“А“, ап. 16. Трудовият договор е сключен със срок на изпитване в полза
на работодателя на основание чл. 70, ал. 1, вр. чл. 76, ал. 1 от
КТ.При подписването на договора работникът се е запознал с “Длъжностна
характеристика на длъжността шофьор на товарен автомобил” и му е връчен
екземпляр от нея на 05.06.2020 г. срещу подпис.Трудовото правоотношение е
прекратено със Заповед № 001/30.10.2020 г. на основание чл. 71 от КТ, връчена
на 02.12.2020 г. с Нотариална покана на Нотариус с рег.№ 096 на НК на
РБ, поради отказ на работника да получи лично заповедта за прекратяването.По
време на трудовото правоотношение със шофьорът е започнал международен курс на
09.06.2020, който е приключил на 18.09.2020 г., А.К.А. е командирован да
извърши превоз на товари до Франция и
обратно, с товарен
автомобил на фирмата (влекач) ДК № X ***********ЕМ и
мегатрейлър (ремарке) с ДК № X ***********ЕМ.Курсът е извършен видно от
представената Заявка за транспорт от 08.06.2020г., с която е
започнал курса, ЧМР№ 1551-D за 2688.09 кг.-от България до Франция, и
Заявка-договор за транспорт № 2938/10..09.2020 г. с която е завършил курса, ЧМР № 115/190/0014 за 21912 кг. - от Чехия до
България, като стоките са доставени на получателя, шофьорът се е
върнал в България на 18.09.2020 г. През останалото време между 09.06.2020 г. и
19.09.2020 г. е правил вътрешни курсове в Европейския
съюз.Във връзка с възникването на разходи по време на командировката, по
сметката която е посочил (с нотариално заверена Декларация от 04.06.2020 г.) са
му предоставени от фирма ЕООД „Масивна динамична група“ следните служебни пари,
а именно: сумата от
1000.00 лева на
05.06.2020 г. с Преводно нареждане с референтен № 20200605029980043910; сумата от 223.00 лв. на 10.07.2020 г. с Преводно нареждане с референтен № 20200710029980009918;
сумата от 786.00 лева на
10.09.2020 г. с Преводно нареждане с референтен № 20200914029980087542; сумата от 750
евро с Разходен
касов ордер № 1/09.06.2020г., подписан лично от него. Т.е. А.К.А. е получил
общо сумата от 3455.97
лева (или 2009.00 лева и 750 евро).
За извършения курс на
ответника са му заплатени съответните дължими суми: за месец 06.2020 г. - 387.29 лв. - трудово
възнаграждение с Преводно нареждане за кредитен превод с референтен №
20200710029980009924/10.07.2020г.; за месец 06.2020 г. - 2316.00 лева -
командировъчни с Преводно нареждане за кредитен превод с референтен №
20200710029980009921 /10.07.2020 г.; сумата от 473.35 лева - заплата за месец 07.2020 г. с Преводно нареждане с кредитен превод с
референтен № 20200817029980035214/16.08.2020 г.; сумата от 2960.00 лева -
командировки за месец 07.2020 г. с Преводно нареждане с кредитен превод с
референтен № 20200817029980035215/16.08.2020 г.; сумата
от 473.35 лева - заплата за месец 08.2020 г. с Преводно нареждане с кредитен превод с референтен №
20200914029980087537/14.09.2020 г.; сумата от 3274.05 лева - командировки за
месец 08.2020 г. с Преводно нареждане с кредитен превод с референтен №
20200914029980087535/14.09.2020 г.; сумата от 307.67 лева - заплата
за месец 09.2020 г. с Преводно нареждане с кредитен
превод с референтен № 20201030029980021676/30.10.2020 г.; съгласно Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина (Приета с ПМС № 115 от
3.06.2004 г., обн., ДВ, бр. 50 от 11.06.2004 г.),
Трудовия договор и Разчетно-платежни ведомости за месеци юни 2020г., юли
2020г., август 2020г., септември 2020г., октомври 2020г. Както и сумата от
219.60 лева - за
неползван отпуск при
прекратяване на трудовото правоотношение с Преводно нареждане с кредитен превод
с референтен № 20201030029980021674/30.10.2020 г.
В следствие на възложените му трудови задължения, след
завършване на курса и завръщането на шофьора в България на 18.09.2020 г. е
следвало да ни бъде отчетена също и тази сума пари в размер на 3455.97 лева (или 2009.00 лева и 750
евро), но до
настоящия момент това не е сторено и не ни е възстановена тази сума.
След като разбрах, че шофьорът се е завърнал на
18.09.2020 г. (петък) от курса, същия трябваше да се яви в офиса и да
издаде камиона, да го почисти, за да се подготви машината за следващия курс,
както и да предаде всички документи относно курса - ЧМР, талони и др. Така е
прието след всеки курс. Въпреки многобройните позвънявания на шофьора не
можахме да се свържем с него, и едва след 7 дена (на 24.09.2020 г. -
четвъртък) представител на фирмата се принуди да посети шофьора у дома му, откъдето
шофьорът предаде документите относно извършения курс - ЧМР и талони на камиона
и ключовете на камиона, за да може камиона да изпълнява следващ курс.Заварихме
камиона в изключително нехигиенично състояние. Кабината на камиона беше в
нехигиенично състояние, поради непочистването на камиона веднага след курса
вътре в хладилника на камиона се бяха завъдили червеи и някакви буболечки,
поради което всички фирми за почистване отказаха да го почистят и се принудихме
сами да сторим това. Което е нарушение на Длъжностната му характеристика -
раздел Н - “Основни отговорности и задължения, присъщи на длъжността”, т. 6. -
"... Да
поддържа в чистота повереното му имущество“.Поради липсата на комуникация с
ответника, се принудихме с Нотариална покана, връчена на 10.10.2020г. на
Нотариус Росен Стоименов с рег.№ 096 на НК на РБ да поискаме от ответника: 1.
да даде писмени обяснения за причината поради което не се явява на работа в
ЕООД “Масивна динамична група”; 2. Да представи отчет за служебния аванс, който
е взел, за какво са изразходвани по време на курса средствата с доказателства,
касови бележки или други финансови документи за плащанията, както и да предаде
остатъкът от тази сума, която е останала неусвоена; 3. Да върне на фирмата
служебния телефон със служебната SIM-карта, който е задържан от него.Нотариалната покана беше получена
лично от ответника на 01.10.2020 г. и същия имаше 7- дневен срок от
получаването да извърши горепосочените действия, но това не
беше сторено. Ответникът не е представил документ за разходването на сумата по
предназначение, нито е представяна каквато и да е било фискална касова бележка
за платени разходи. Т.е. от 09.10.2020 г. ответникът е в забава за връщане на
служебните средства.
С оглед на горното към момента в ответника се намират
неотчетени и невъзстановени фирмени средства /служебни пари/ в общ размер на 3
455.97 лева (или 2009.00 лева и 750 евро), които той няма основание да задържа,
и което поражда правния ни интерес от предявяване на настоящата претенция. По
този начин ни е причинена по небрежност или умишлено вреда, за която, съгласно
чл. 203 от КТ, работникът трябва да отговаря или по правилата на „Глава десета,
Раздел II - Имуществена отговорност на работника“ от КТ или по общите правила на гражданския закон, т.е. по чл. 45 и чл.
55 от ЗЗД, но при всички случаи дължи връщане на задържаната от него сума.
Налице е
причинно-следствена връзка между поведението на работника и настъпилите за
работодателя вреди или липси, тъй като служебните средства до момента не са ни
отчетени, въпреки задължението на работника да ги отчете
след приключването на курса.
По този начин, се установява кумулативно осъществяване
на всичките предпоставки от фактическия състав, за да възникне пълната
имуществена отговорност на ответника по см. на чл. 203, ал. 2 от КТ във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, а именно: 1) наличие на трудово правоотношение между
ЕООД “Масивна динамична група” и А.К.А., което може и да е прекратено към
момента на предявяване на иска, 2) умишлено причиняване на вреда от работника,
или причиняване на вреда в резултат на извършено престъпление, или на вреда не
и при или по повод изпълнение на трудовите задължения, 3) наличие на причинна
връзка между противоправното поведение на работника и настъпилата
вреда. Както и възниква отговорност на ответника по смисъла на чл. 203, ал. 1 от КТ във вр. чл. 55 от ЗЗД - тъй
като сумата е получена на неосъществено основание, с която ответника
неоснователно се е обогатил, ако същия е проявил груба небрежност относно
връщането на финансовите средства.
В тази връзка са приложими
задължителните тълкувателни разяснения, дадени от ВКС в
т. 2 от Тълкувателно решение № 3 /2005г. по
т.гр.д.№3/2004г. на ОСГК - “При причинена па работодателя вреда умишлено ши в резултат на престъпление, ши ако вредата е причинена не при
ши по повод изпълнение на трудовите задължения, работникът или служителят
отговаря по общия гражданскоправен ред - чл. 203, ал. 2 КТ във вр. с чл. 49 ЗЗД
и чл. 45 ЗЗД. ”
От друга страна, вследствие на възложените му трудови
задължения, ответника е имал задълженията за доставка на определено количество
стоки до клиенти, чрез поверения му камион, като му са му предоставяни и пари
във връзка с работата за заплащане на такси и винетки, т.е. ответникът е
осъществявал и отчетническа функция.
Това е видно и от Длъжностната му
характеристика, където са посочени основните задължения на ответника във връзка
с изпълняваната от последния длъжност между които е посочено, като задължение в
т. 2, че същият носи отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични
и материални ценности, а именно: “Осъществява превози на стоки и
товари до и в рамките на населеното място, където се осъществяа в дейността на
предприятието. ”,
както и задължения в раздел Н - “Основни отговорности и задължения, присъщи на
длъжността”: т. 2. “Носи отговорност за причинени повреди на обществено и
лично имущество на граждани и юридически лица ши на повереното му моторно
превозно средство и на товара в него от виново причинени автопроизшествия и
неправшна експлоатация на моторното превозно средство. ” Като също така е и предвидено в т.
11, че като шофьор е имал задължението да “Носи пълна имупцествена
отгговорност по смисъла на чл. 207 от Кодекса на труда за повереното му
имущество във формата на парични средства и документи, както и отговорност за
получена сума на разтоварен адрес, както и задължение да ги отчете след
направения курс в офиса на фирмата. ”, и че, т. 5. “Носи пълна имуществена отговрност по
смисъла на чл. 207 от Кодекса на труда за повереното му имущество във формата
на товарен автомобш и/ши влекач с хладилно ремарке ши ремарке с брезент, както
и прилежащото им оборудване...."
Поради гореизложеното е налице пълна имуществена
отговорност за предадените му служебни пари, на основание чл. 203, вр. чл. 207,
ал. 2, вр. чл.211 и чл. 212 от Кодекса на труда, вр. чл. 45 и чл. 55 ЗЗД.
Поради гореизложеното предявява следните обективно
съединени искове при условията на евентуалност, а именно:
Иск по чл. 203, ал. 2, вр.
чл. 211 от КТ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД - в случай, че бъде установено, че
ответникът умишлено е причинил вредата на ищеца посредством лишаването му от
сумата в размер от 3455.97 лева (или 2009.00 лева и 750 евро);
Иск по чл. 203, ал. 1, вр.
чл. 207, ал. 1, т. 2, вр. чл. 21 I от КТ — в случай, че бъде установена липса, причинена по
небрежност на ответника, за която същият отговаря в пълен размер;
Иск
по чл. 211 и чл. 212 от КТ, вр. чл. 55 от ЗЗД - в
случай, че бъде установено, че ако е по небрежност или умишлено, но се
квалифицира от съда като получена на отпаднало или неосъществено основание.
От
друга страна, шофьорът се е завърнал от курс на 18.09.2020 г., а камионът е
предаден на фирмата едва на 24.09.2020 г., т.е. 7 дена след това е възстановен
достъпа на фирмата до него. Обикновено 2 дена са напълно достатъчни за да се обслужи
или почисти камиона и да бъде готов за следващия курс, но в този случай
камионът е задържан още 5 дена, през които фирмата търпя загуби.
Поради
това считам, че ответникът ми дължи обезщетение за
това, че фирмата е лишена от правото на ползване върху собствените си вещи - камион
(влекач) и ремарке (мегатрейлър) в размер на обичайния наем за камион за тези 5
дена в размер на 150 евро на ден, или общо 750 евро (или 1466.88 лева по
фиксирания курс на БНБ при 1.95583 лева за 1 евро).
Във
връзка с направените разходи за прекратяване на трудовия договор с Нотариална
покана, връчена на 01.10.2020 г. на Нотариус Росен Стоименов с рег.№ 096 на НК
на РБ с която същия беше поканен да даде
отчет в офиса на фирмата и да върне служебните пари, беше заплатена сумата от 42 лева нотариална такса.
Във връзка с отказа от получаване на
заповедта за прекратяване на трудовия договор това беше направено с Нотариална
покана на Нотариус с рег.№ 096 на НК на РБ, връчена на 02.12.2020 г. за която
отново беше заплатена сумата от 42 лева нотариална такса.
Горните суми се принудихме да заплатим и поради изключителен
отказ от съдействие от страна на ответника, и
тези разходи са в пряка и непосредствена връзка от виновното му поведение и
предприетата процедура по ангажиране на отговорността му и връщане на
задържаните ни парични средства.
Или общо
сумата е в
размер
на 84
лева за
нотариални разноски.
Поради
обстоятелството, че ответника е запознат със Заповед за определяне на дневните
командировъчни пари № 01/01.01.2020 г., съгласно която „При
непредставяне на отчет и разходно- оправдателни документи за служебния аванс,
същия се прихваща от полагащите му се дневни пари, начислени за месеца. “
За месец 09.2020 г. ответникът е бил в командировка 16 дни, за които му се полагат по 27 евро на ден, което прави 432 евро дължими командировъчни за месец
септември 2020 г, съгласно Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина (Приета с ПМС № 115 от 3.06.2004 г.,
обн., ДВ,
бр. 50 от 11.06.2004 г.).
Въз основа на горепосочената заповед
правим прихващане на тази сума от 432 евро от получените от него 750 евро
служебни пари, и ответникът остава да ни дължи сумата от 318 евро.
Или общо неотчетените служебните
пари, конто са 2 630,95 лева (или 2009.00 лева н 318 евро), т.е. по фиксирания курс
на БНБ към 23.12.2020 г., сумата от 318 евро е 621.95 лв. (1 евро = 1.95583
лева).
Поради
тези причини за мен като управител на ЕООД „Масивна динамична група”- Димитровград е налице правен интерес от завеждане на
настоящото дело и затова предявявам настоящата претенция пред Ангел
Петков А..
Моли съда ДА ОСЪДИ ответника А.К.А., ЕГН **********,***. ДА ЗАПЛАТИ на ЕООД „МАСИВНА ДИНАМИЧНА ГРУПА“-гр.Дими гровград,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управлението: Област Хасково,
гр.Димитровград 6400, ул.“3ахари Зограф“, бл. 18, вх.“А“, ап. 16, представлявана от управителя Живка Тенева Жекова, СУМАТА от 2 714.95 лева, представляваща 2630.95 лева (или 2009.00 лева и 318 евро) -
главница - неотчетени и невъзстановени фирмени
средства/“служебен аванс“/, ведно със законната лихва върху главницата от 2 630,95 лева, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда (30.12.2020г.) до окончателното й
изплащане, както и сумата в размер на 84 лева за нотариални разходи за представяне на отчет, връщане на
служебни пари и прекратяване на трудовия договор, на осн. чл. 211 във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ.
В случай, че съдът приеме, че не са налице основания за ангажиране на пълната
имуществената отговорност на работника на посоченото основание, то въпросните
предадени и получени от ответника и неотчетени и невъзстановени парични фирмени
средства „служебен аванс“, се явяват предадени без основание и като такива водят
до неоснователно обогатяване на ответника, поради което при условие на
евентуалност ищецът предявява иск за осъждане на ответника да му заплати сумата
в размер
на 2630.95 лева, представляващи неотчетени служебни средства, служебен аванс,
получени от ответника на отпаднало или неосъществено основание.
Ако съдът не приеме, че тази вреда е
умишлено причинена от ответника, то предявява при условията на евентуалност и
иск с правно основание чл.203 ал.1 от КТ, вр.чл.207, ал. 1, т. 2, вр. чл. 211
от КТ - в случай, че бъде установена липса, причинена по небрежност на
ответника, за която същият отговаря в пълен размер и да осъди ответника да
върне на ищеца СУМАТА от 2630.95 лева (или 2009.00 лева и 318 евро) -
главница - неотчетени и невъзстановени фирмени
средства/“служебен аванс“/, ведно със законната лихва върху главницата от 2 630,95 лева,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (30.12.2020г.) до
окончателното й изплащане.
Предявява втори главен
обективно съединен иск с правно основание чл.59 ЗЗД: ДА ОСЪДИТЕ ответника А.К.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕООД „МАСИВНА ДИНАМИЧНА
ГРУПА“-гр-Димитровград, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлението:
Област Хасково, гр.Димитровград 6400, ул.“Захари Зограф“, бл. 18, вх.“А“, ап.
16, представлявана от управителя Живка Тенева Жекова, СУМАТА от 750 евро (или 1466.88 лева) - главница,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване върху
собствеността си в размер на обичайния наем за задържането на камион и ремарке
за 5 дни, ведно със
законната лихва върху главницата от 750 евро (или 1466.88 лева), считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. С протоколно
определение съдът е допуснал изменение на размера на тази искова претенция по
искане на ищеца- на предявения втори главен иск за сумата от 750 евро (или
1466,88лева) – главница, представляваща обезщетение за лишаване от правото на
ползване върху собствеността на ищеца в размер на обичайния наем за задържането
на товарен автомобил, марка Мерцедес 1844ЛС, тип влекач с рег.№ Х8720КН и полуремарке марка Кроне СД с рег.№ ***********,
за задържането на камиона и ремаркето за период от 5 дни /от дата 20.09.2020г.
до 24.09.2020г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като искът
да се счита за предявен вместо за сумата от 750 евро (или 1466,88 лева) ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
в съда до окончателното й изплащане, да
се счита предявен за сумата от 500 евро (или 977,91 лева) ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът депозира такъв, като
твърди следното: Не познавам Живка Жекова и никога не съм контактувал по
какъвто и да е начин с нея.Преди да сключа договор за работа на 04.06.като
шофьор , условията за труд и заплата съм договарял с Тенчо Иванов Илчев , който
е син на Живка Жекова . Споразумяхме се за моя труд да получавам 75 Евро за
всеки календарен ден по време на моя престой и работа. Включая и българска
заплата.Договора и всички съпътстващи документи подписах в присъствието на
Йовка Йовчева , като тя разписа позициите за работодател и всички други
документи по изисквания на фирмата .На 05,06,2020г. ми бяха преведени 1000лв.
по банкова сметка , *** ,което е работна практика и в последствие ми бяха
отдържани от заплащането ми за м.07 . На 09.06.20 г. тръгвайки за Франция
получих 750Евро разходен ордер и анекс за доплащане до
75Евро дневно , за да не се плащали по-високи данъци. Формулата на преводи е
право на фирмата не е мое задължение и способност. Твърдението на Живка Жекова
за дължимост от моя страна и за нанесени загуби е неверно и неприемливо. Всички
преводи , които съм получавал са в смисъла на моя заплата и трудово
възнаграждение. За повече от 3 месеца труд съм посетил само 2 пъти паркинг
където мога да ползвам по-добри условия от битов характер .За този период съм
спестил повече на фирмата заради непосещаване на такива.Извършвал съм 7 пъти
товаро-разтоварна дейност и не съмполучил никакво възнаграждение за
това.Комуникациите които съм провеждал съм извършвал с личния си телефон в
полза на фирмата и за моя сметка .Командировъчни за м.09 не съм получавал които
са в размер за 16дни по 75Евро на ден , а не както Живка Жекова твърди за
27Евро на ден. Не съм давал съгласието си за такива норми на заплащане. На
18.09.20г. след приключване на работа ми следваха почивни дни събота и неделя ,
като бях в лошо здравословно състояние . На 24.09.20г. Тенчо Илчев нахлу в дома
на майка ми и в стаята ,която лежах болен .Открадна служебни и мои лични
документи , с които мога да доказвам и защитавам позициите си.Неоснователен е и
иска за претърпени загуби тъй като транспортното средство не е било в движение
дълго време след завръщането ми.
Димитровградският районен съд, след като взе предвид
направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предвид приетото като доказателство по делото
заключение на вещото лице М.А. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че видно от представените и приети като писмени доказателства по
делото документи е бил нареден банков превод от ищеца към Жечка Тенева Дойчева /майка
на ответника/ на дата 05.06.2020г. - 1000 лв. с основание „служебен аванс“.Издаден РКО № 1/09.06.2020г.
на името на А. К.А. 750евро с основание „служебен аванс“ - фигурира подпис на
получател, по курс на
БНБ за 1 евро-1.95583, левовата равностойност е 1466,88 лв. Нареден банков превод от ищеца към Жечка Тенева
Дойчева /майка на
ответника/ на дата 10.7.2020г. - 223 лв. с
основание „служебен аванс“. Нареден банков превод от ищеца към Жечка Тенева
Дойчева /майка на
ответника/ на дата 14.9.2020г. - 786 лв. с
основание „служебен аванс“.Общо преведени и получени суми - 3475,88 лв.В
исковата молба ищецът твърди, което не се оспорва от ответника, че ищецът е
извършил прихващане на командировъчни пари в размер на 432 евро и предявява претенция за
318 евро,чиято левова равностойност
е 621,95 лв. при курс на БНБ за 1 евро - 1.95583 лв.Неотчетените парични
средства от ответника са в размер на 2630,95 лева /2009 лв. + 318 евро/.По делото са представени
разчетно-платежни ведомости на фирма „МАСИВНА
ДИНАМИЧНА ГРУПА” ЕООД, видно от които ответника А. К.А. фигурира във
ведомостите за заплати на м.06.2020г. до м.10.2020г. Доколко преведените и
получени суми са
осчетоводени в счетоводството на ищеца,
експертизата не може да установи. В отговора на исковата молба,ответника потвърждава,
че е получил сумата от 750 евро, а банковите извлечения, представени по делото,
експертизата намира за достоверни,т.е.майката на ответника е получила сумите по
наредените банкови преводи.Поради неизвършена проверка в счетоводството на
ищеца, както и липса на
доказателства по делото, експертизата не може да установи дали са преведени /върнати/
от ответника пари по сметката на дружеството за процесния период. Общо
преведените и получени суми в евро и лева, предадени на ответника
чрез разходен касов ордер и преведени по банкова сметка ***ство
„МАСИВНА ДИНАМИЧНА ГРУПА” ЕООД,
възлизат на 3475,88 лв. /три
хиляди четиристотин седемдесет и пет
лева/.
От представеното и прието като
доказателство по делото заключение по допълнителната съдебно счетоводна
експертиза с ВЛ Т.М.Х., съгласно Определение от 06.10.2021 год на Районен съд
Димитровград в публичнос.з.по горното дело (л.120) по назначена и възложена
съдебно-оценителна експертиза, по
която след запознаване с материалите по делото да отговори на поставения от ищеца
въпрос, а именно :„Какъв е дневният наем на автомобил, марка „Мерцедес” 1844
ЛС, тип влекач с per. № X
***********КН и полуремарке марка ,Сроне” СД с рег.№ ***********ЕМ, относно задържането на камиона и
ремаркето за период от 5 дни ( от дата 20.09.2020 г. до 24.09.2020 г.) ведно
със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в
съда.”, се установи следното: За автовлекач с мощност 320 квт (435 к.с.)
екокатегория Евро 5 и полуремарке с
максимална товароносимост 20000 кг., с товарен отсек с подвижни странични брезенти
за превоз на неспециализирани товари, неустойката за забавен или неизвършен
превоз е
в зависимост от параметрите и вида на товара и е в рамките на около 100 Евро на
ден.
От разпита на св.Т.Илчев, управител на
ищцовата фирма и съответно син на
собственика на фирмата се установи, че последният е бил надлежно упълномощен от
майка си да управлява фирмената дейност и установи факти изложени в исковата молба,
като това, че ищецът е бил в трудово-правни отношения с фирмата, бил е нает
като шофьор, но по процесния превоз редовно не е изпълнявал стриктно
задълженията си, закъснявал за адресите, не успявал да се справи с навигацията,
искал от работодателя допълнителни средства за товаро-разтоварна дейност,
каквато договорка по договора му липсвала, след завръщането му от курса не
предал камиона, нито документите по превоза, не отговарял на позвънявания,
видимо в нетрезво състояние отлагал предаването на камиона за следващия ден.След
подадена жалба в полицията за горните обстоятелства и забавянето на
разследването в продължение на повече от семица, последният посетил дома на
ответника, поискал му ключовете за камиона и ЧМР-тата, той отказал, и едва след
позвъняване на спешния тел.112 и след пристигането на полицаите предал
ключовете и документите.Товарният автомобил бил паркиран пред дома му,
неизчистен, мръсен.След пореден опит от страна на фирмата да осъществи с
ответника контакт, за да представи документите по отчета на превоза, бележки за
разходвани средства по време на извършване на превоза и т.н., да върне
служебния телефон, картата, същият не се явил, впоследствие прекратен трудовия
му договор, направени разходи пред нотариус във връзка с връчване на покани в
тази насока.
По делото страните не спорят, като съдът приема за безспорно
обстоятелството, че помежду им е съществувало трудово правоотношение, по силата
на което е ответникът е заемал в предприятието на ищцовия работодател
длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил”, като за периода от 9.6.2020г. до
18.9.2020г. е извършил един международен превоз до Франция и обратно с товарен автомобил с
рег. № Х***********ЕМ и ремарке с ДКН Х***********, видно и от представените
писмени доказателства - Заявка за транспорт от
08.06.2020г., с която е започнал курса, ЧМР № 1551-D за 2688.09 кг.-от
България до Франция, и Заявка-договор за транспорт № 2938/10..09.2020 г. с
която е завършил курса, ЧМР № 115/190/0014 за 21912 кг. - от Чехия до България, като стоките
са доставени на получателя, шофьорът се
е върнал в България на 18.09.2020 г.
Трудовият договор
е сключен със срок на изпитване в полза на работодателя
на основание чл. 70, ал. 1, вр. чл. 76, ал. 1 от КТ.При подписването на договора работникът се е запознал с
“Длъжностна характеристика на длъжността шофьор на товарен автомобил” и му е
връчен екземпляр от нея на 05.06.2020 г. срещу подпис.Трудовото правоотношение
е прекратено със Заповед № 001/30.10.2020 г. на основание чл. 71 от КТ, връчена
на 02.12.2020 г. с Нотариална покана на Нотариус с рег.№ 096 на НК на РБ, поради отказ на работника да получи лично заповедта за
прекратяването.По делото е представена и приета като писмено доказателство
Декларация, с нотариална заверка на подписа, видно от която се установи, че
ответникът е декларирал като наето лице шофьор в ищцовото дружество и е дал
съгласието си всички суми за заплати, аванс, командировки и др., да му се
превеждат по банкова сметка ***, по нейна банкова сметка ***. Видно от приетата
като доказателство нотариална покана/ л.30/по делото е, че с Нотариална покана, връчена на 10.10.2020г.
на Нотариус Росен Стоименов с рег.№ 096 на НК на РБ ищцовото дружество е
поискало от ответника: 1. да даде писмени обяснения за причината, поради която
не се явява на работа в ЕООД “Масивна динамична група”; 2. Да представи отчет
за служебния аванс, който е взел, за какво са изразходвани по време на курса
средствата с доказателства, касови бележки или други финансови документи за
плащанията, както и да предаде остатъкът от тази сума, която е останала
неусвоена; 3. Да върне на фирмата служебния телефон със служебната SIM-карта, който е
задържан от него.Нотариалната покана е получена лично от ответника на
01.10.2020 г. и същият в 7- дневен срок от получаването е следвало да извърши горепосочените
действия, но това не е било сторено,
което ответника не оспорва в отговора си. Ответникът не е представил документ
за разходването на сумата по предназначение, нито е представяна каквато и да е
било фискална касова бележка за платени разходи.
По иска с
правно основание чл. 211 във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ:
За да се
уважи този иск е необходимо ищецът да докаже, че е бил в трудовоправни
отношения с ответника за процесния период, факта на настъпване на липсата и
нейния конкретен размер, момента на настъпването и/или откриването й, както и
че липсващите пари са заведени на ответника в качеството му на отчетник, т.е.
че са му предоставени с оглед изпълнението на служебните му задължения при
ищеца-работодател.
От
представения трудов договор безспорно по делото се установи, че страните са били
в трудово-правни отношения. По силата и на този договор ответникът е заемал
длъжността „шофьор, товарен автомобил, международни превози” в ищцовото
дружество, като задълженията му се съдържат в идентична длъжностна
характеристика, получена от него и с която той се е запознал, съгласно
положения в същата негов подпис. В точка 11 от длъжностната характеристика на
ответника е предвидено, че шофьорът носи материална отговорност за получените
парични средства /аванси, депозити/ и използването им по предназначение, като
всички неразходвани суми или такива, разходвани не във връзка с трудовите му
задължения, подлежат на възстановяване, т.е. следва да се приеме, че ответникът
е имал качеството на отчетник по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ.
Систематичното тълкуване на цитираните разпоредби от длъжностната
характеристика и посочения законов текст води до безспорен извод, че ответникът
е задължен да отчита всички предоставени му за ползване дружествени средства. Ответникът
не оспорва обстоятелството, че за периода на действие на трудовия договор е получил от ищеца описаните
в исковата молба парични суми, начина на превеждането и предаването им, като
посоченото основание за изплащане на сумите е служебни аванси и депозити. Това
обстоятелство се установява и от представените писмени доказателства/ разходни
касови ордери и извлечение от банкова сметка/, ***-икономическата експертиза,
съгласно която изплатените средства с основание служебен аванс възлизат на 3475,88
лв. и след извършеното прихващане, неоспорено от ответника, неотчетените
парични средства от ответника са в размер на 2630,95 лева /2009 лв. + 318 евро/. Не се твърди от ответника, което се потвърждава
и от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че от предоставените му
средства ответникът не е отчел, с представяне на разходооправдателни документи
суми, поради което съдът приема, че общият размер на неотчетените от ответника
на ищеца суми от предоставените му фирмени средства, под формата на служебни
“аванси“ са в размер на 2630,95 лева /2009 лв. +
318 евро/. В този размер е и възникналата за работодателя – ищец щета.В
доказателствена тежест на ответника е да проведе пълно и главно доказване на
своето твърдение за неоснователност на претенцията на ищеца с допустимите от
процесуалния закон доказателствени средства. Такива доказателства обаче не бяха
представени. Доводите на ответника съдът намира за неоснователни, тъй като
повечето от тях представляват логически съждения, които не се основават на
събраните доказателства. Обратно, доказателствата по делото не установяват
твърдението, че изплащаните суми с основание „служебен аванс“ представляват
уговорено между страните възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се
сключва в писмена форма, която е форма за действителност, като изменението на
същия относно който и да е съществен елемент /какъвто е размерът на трудовото
възнаграждение/ следва да бъде извършено също в писмена форма. Следователно
писмената форма се явява, както условие за действителност на договора, а също
така и форма за доказване.От страна на ответника не беше представен друг
договор между страните, в което да е уговорено твърдяното от него
възнаграждение. От представеното заключение на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че за процесния период на ответника е превеждано
дължимото съгласно трудовия договор нетно трудово възнаграждение. В заключение
се налага изводът, че получените от ответника средства с основание служебен
аванс не са възнаграждение, което му се дължи за извършена работа, а
представляват дружествени средства, чието отчитане той дължи по силата на
трудовия си договор и длъжностната си характеристика към него.Съдът приема, че постъпването на тези суми в общия посочен
размер, не съставляват платени от ищеца суми и за дължими командировки, а са
били предназначени за покриване на пътни такси и други разходи по извършения
международен транспорт за горепосочения период и с горепосочения товарен
автомобил. Затова с оглед предмета на настоящото производство в тежест на
ответника беше да докаже конкретните разходи, които е направил за изразходване
на цялата или част от преведената му сума, респ. в случай, че не е направил
такива разходи или разходите са в по-малък размер от преведената му сума да
докаже, че е върнал цялата или остатъка
от нея на ищеца. Въпреки доказателствената тежест, която носи обаче ответникът
нито ангажира доказателства за изразховане на преведената му от ищеца сума по
твърдяното в писмения отговор предназначение – за пътни разходи, нито доказа,
че е възстановил същата на ищеца след приключване на превоза, последното дори
не се твърди от него. В допълнение следва да се отбележи, че обстоятелството,
че липсват извършени от ответника пътни разходи в брой за процесния
международен превоз се установи и от изслушаната и приета от съда
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като
обосновано и безпристрастно и свидетелстващо на останалия събран по делото
доказателствен материал.Ответникът не оспорва и изложените факти от ищеца в
исковата молба, доказани и с
представените писмени документи, приети като доказателства по делото, че във
връзка с направените разходи за прекратяване на трудовия договор с Нотариална
покана, връчена на 01.10.2020 г. на Нотариус Росен Стоименов с рег.№ 096 на НК
на РБ с която същия беше поканен да даде
отчет в офиса на фирмата и да върне служебните пари, била заплатена сумата от 42 лева нотариална такса, както и във връзка
с отказа от получаване на заповедта за прекратяване на трудовия договор, същата
била връчена чрез връчване на Нотариална покана на Нотариус с рег.№ 096 на НК
на РБ, връчена на 02.12.2020 г. за която отново била заплатена сумата от 42 лева нотариална такса.Горните суми са били заплатени поради изключителен отказ от
съдействие от страна на ответника, като
тези разходи са в пряка и непосредствена връзка от виновното му поведение и
предприетата процедура по ангажиране на отговорността му и връщане на
задържаните им парични средства.Или общо сумата е в размер
на 84 лева за нотариални разноски,
които също се дължат от ответника. Въз
основа на изложеното съдът приема, че претендираната от ищеца сума в размер на 2630.95
лева. представлява вреда с неустановен произход, т. е. липса, тъй като не се
установява по каква причина сумата не е била върната, респ. отчетена. Вината на
работника или служителя се предполага и в негова тежест е да докаже, че в
случая няма такава. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока,
поради което следва да се приеме, че претенцията на дружеството за сумата 2630.95
лв. е основателна и следва да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска /30.12.2020 г./ до окончателното й изплащане.
Поради
уважаването на главния иск, предявените евентуални такива не следва да бъде
разглеждани.
По
иска с
правно основание чл.59 ЗЗД: да бъде осъден ответника А.К.А., ЕГН **********,***, да заплати на ЕООД „МАСИВНА
ДИНАМИЧНА ГРУПА“-гр-Димитровград, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управлението: Област Хасково, гр.Димитровград 6400, ул.“Захари Зограф“, бл. 18,
вх.“А“, ап. 16, представлявана от управителя Живка Тенева Жекова, сумата от 500
евро
(или 977,91 лева ) - главница,
представляваща обезщетение за лишаване от правото му на ползване върху
собствеността си в размер на обичайния наем за задържането на камион и ремарке
за 5 дни, ведно със
законната лихва върху главницата от 500 евро (или 977.91 лева), считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, съдът
намери следното:Предпоставките за
уважаването на иска по чл.59 ЗЗД са : ищецът да е собственик на вещта, ответникът да я е ползвал през
периода на претенцията при липса на правно основание за осъществяването на
подобни действия и настъпили в резултат на общия факт /ползването/ обедняване
на ищеца и обогатяване на ответника. В тежест на ищеца е пълното и главно
доказване наличието на всички тези предпоставки, с изключение на отрицателния
факт за липса на основание, като обратното се установява от ответника.
Обедняването в случаите на ползване на чужда вещ без основание се съизмерява с
пазарния наем за същата,с който собственикът е пропуснал да увеличи имуществото
си, а обогатяването на ползващия – с размера на същите средства,които си е
спестил като разход при ползването. С исковата си молба ищецът е твърдял,че
ответникът, като заемащ длъжността към онзи момент „шофьор“ се е завърнал от курс на
18.09.2020 г., а камионът е предаден на фирмата едва на 24.09.2020 г., т.е. 7
дена след това е възстановен достъпа на фирмата до него. Обикновено 2 дена били
напълно достатъчни, за да се обслужи или почисти камиона и да бъде готов за
следващия курс, но в този случай камионът е задържан още 5 дена, през които
фирмата търпяла загуби. Поради това счита, че ответникът му дължи обезщетение за това, че фирмата е била лишена от правото
на ползване върху собствените си вещи - камион (влекач) и ремарке (мегатрейлър)
в размер на обичайния наем за камион за тези 5 дена в общия посочен размер.От посочените предпоставки за уважаването на
претенцията за обезщетение по делото ищецът е доказал единствено правото си на
собственост върху автомобила и ремаркето, неоспорено от ответника.За да се
приеме за осъществена предпоставката „ползване от ответника“, от което биха
настъпили последиците „обедняване“ и „обогатяване“ ищецът следва да е
доказал,че ответникът е осъществявал действия по неговата експлоатация за свои
нужди, при това с оглед твърдяното му в исковата молба предназначение, от което
той е пропуснал дължимия за това ползване наем за периода. Такова пълно и
главно доказване не е проведено. Назначената по делото експертиза е дала
заключение за пазарната цена на наем за товарната композиция.Макар и доказан по
размер, искът остана доказан по основанието си, доколкото през исковия период не
се установи ответникът да е ползвал товарния автомобил и ремаркето според
обичайното им предназначение-за превоз на товари, поради което и не би могло да
се заключи,че той се е обогатил с наем в
размер, какъвто би дължал при такова ползване. Като неоснователен и недоказан,
искът подлежи на отхвърляне.
И
двете страни претендират разноски, които им се дължат, съответно на ищеца,
платими от ответника, съобразно уважената част на исковата претенция и на
ответника от ищеца, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.В този
смисъл, предвид представения списък с разноски от ищеца, приложените по делото
договори за правна защита и съдействие, съдът следва да осъди ответника да
заплати на ищеца направените разноски в общ размер на 830.80 лева, съразмерно с
уважената част от исковата претенция.Следва да се осъди ищецът да заплати на
ответника сумата в размер на 212 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно
с отхвърлената част от исковата претенция.
Мотивиран
от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
А.К.А., ЕГН **********,***. ДА ЗАПЛАТИ на ЕООД „МАСИВНА ДИНАМИЧНА ГРУПА“-гр.Димитровград,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управлението: Област Хасково, гр.Димитровград
6400, ул.“3ахари Зограф“, бл. 18, вх.“А“, ап. 16,
представлявана от управителя Живка Тенева Жекова, СУМАТА от 2 714.95 лева/две хиляди седемстотин
и четиринадесет лева и 95 ст./, представляваща 2630.95 лева - неотчетени и невъзстановени фирмени средства/“служебен
аванс“/, ведно
със законната лихва върху главницата от 2 630,95 лева, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда (30.12.2020г.) до окончателното й
изплащане, както и сумата в размер на 84 лева за нотариални разходи за представяне на
отчет, връщане на служебни пари и прекратяване на трудовия договор.
Оставя без уважение и отхвърля като неоснователен и
недоказан иска да бъде осъден ответника А.К.А., ЕГН **********,***, да заплати на ЕООД „МАСИВНА
ДИНАМИЧНА ГРУПА“-гр.Димитровград, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управлението: Област Хасково, гр.Димитровград 6400, ул.“Захари Зограф“, бл. 18,
вх.“А“, ап. 16, представлявана от управителя Живка Тенева Жекова, сумата от 500
евро
(или 977,91 лева ) - главница,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ответника да ползва
собствеността си в размер на обичайния наем за задържането на камион и ремарке
за 5 дни, ведно със
законната лихва върху главницата от 500 евро (или 977.91 лева), считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ
на ЕООД „МАСИВНА ДИНАМИЧНА ГРУПА“-гр.Димитровград, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управлението: Област Хасково, гр.Димитровград 6400, ул.“3ахари
Зограф“, бл. 18, вх.“А“, ап. 16, представлявана от
управителя Живка Тенева Жекова, сумата 830.80/осемстотин и тридесет лева и 80
ст./-разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА ЕООД „МАСИВНА ДИНАМИЧНА ГРУПА“-гр.Димитровград,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управлението: Област Хасково, гр.Димитровград
6400, ул.“3ахари Зограф“, бл. 18, вх.“А“, ап. 16,
представлявана от управителя Живка Тенева Жекова, да заплати на А.К.А., ЕГН **********,***, сумата 212/двеста
и дванадесет/ лева-разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/ не се чете.
Решението е
обявено на 28.01.2022 г.
Вярно с
оригинала!
Секретар: Д.Петрова