№ 126
гр. Перник , 10.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на десети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР Ц. ПЕТРОВ
СъдебниДЕСИСЛАВА СТЕФАНОВА
заседатели:ЛАЗАРОВА
ДОНКА КЪНЧЕВА
ВАКЛИНОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
и прокурора Бисер Йорданов Михайлов (ОП-Перник)
Сложи за разглеждане докладваното от БИСЕР Ц. ПЕТРОВ Наказателно
дело от общ характер № 20201700200202 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Окръжна прокуратура изпраща представител прокурор М..
Подсъдимият се явява лично и с адв К. и адв. Г..
Частните обвинители редовно призовани не се явяват. Вместо тях адв. Б..
Явява се вещото лице Ч..
Прокурор М. – да се даде ход на делото.
Адв. Б. – да се даде ход на делото.
Адв. К. – да се даде ход на делото.
Адв. Г. – да се даде ход на делото.
С оглед становището на страните,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
В този момент се явява частната обвинителка Я.Р..
П. М. Ч. – 33 г. българин, българско гражданство, женен, неосъждан, без родство
и дела със страните.
На вещото лице се напомни отговорността по чл.291 от НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и знание.
Прочете се СМЕ на лист 3 до лист 6 включително, том ІІ от ДП.
Вещото лице Ч. – поддържам депозираното заключение.
Прокурор М. – нямам въпроси. Заключението е пълно и ясно.
На въпрос на адв. Б..
Вещото лице Ч. – в т. 6 от заключението съм отразил, че острата и хронична
хиперглекимия може да доведе до посочените от мен симптоми, но не е задължително.
Симптомите, които съм изброил, като умора, замъглено зрение обърканост и т.н. би
следвало да се усетят от индивида. Това е субективно.
Адв. Б. – нямам повече въпроси.
На въпроси на защитата.
Вещото лице Ч. – при нелечение на „сънната апнея“, това може да доведе до
висока дневна сънливост и проблеми с памет и концентрация, които са чести симптоми
при това.
Адв.Б. – възразявам срещу поставения така въпрос. Д-р Ч. отговори какви са
симптомите, сънливост и нарушена памет и т.н., което може да се прояви, може и да не
се прояви. Въпросът, който се задава, се изисква предположение, д-р Ч. е правил
изследването, но сънливостта във всички случаи се усеща и избора дали ще шофира
или ще ходи на работа, е на индивида.
Вещото лице Ч.– дневната сънливост може да се забележи от околните
евентуално, ако е много сънлив човек и задрямва от време на време. Иначе
сънливостта е субективно усещане, ако човек не го съобщи, е възможно хората около
него да не го забележат. Конкретно в контекста, това са заключения от така наречения
„тест за ниво на будност“, които показват, че човек усеща кога му се доспива. В теста е
включен такъв елемент, че пациента сигнализира кога чувства сънливост и ние я
2
сравняваме на нашите данни, дали се проявява такава. По това установяваме, че
сигнализирането от изследвания съответства на сънливостта. Нормалната латентност
на съня означава, че човек не е толкова сънлив в конкретния ден, в който сме правили
изследването. Тези изследвания дават информация за сънливостта. Заспиването като
заспиване е очевидно за околните, микро съня не е нещо очевидно за околните, той е
вид задрямване на мозъка, което човек може да усеща като сънливост, може и да не
усеща. Микросънят не е симптом, това са електроенцефалографски прояви. „Сънната
апнея“ води до сънливост, която нарушава свойствата на шофьора да шофира.
Микросънят е състояние на постепенно заспиване, обикновено в рамките на 3-10
секунди, микросънят е термин от електрофизиологията. Микросънят съответства на
сънливост. При микросъня човек може да има намалена реактивност, реакция на
определени стимули, по-бавно действа. При микросъня не е задължително човек да е
отпуснат със затворени очи, когато преминава от будно състояние в състояние на
микросън, а дали може да е със затворени очи, това е хипотетично. Това положение го
маркираме като такова, ако е от 3 до 10 секунди и не е свързано със заспиване, зависи
от ситуацията. Бидейки проява на сънливост, предполага се, че човека, който е сънлив,
е с намалена концентрация, не може да се направи ясно разграничение между
микросън и сънливост, защото сънливостта е по-понятна за Вас. Докато се използва
специалния апарат нощно време, много бързо намаляват тези симптоми. Не мога да
бъда конкретен какви препарати е използвал подсъдимия във връзка с диабета,
сърцето, кръвното. Нямам информация дали подсъдимият е правил подобни
изследвания.
Съдът намери, че заключението на вещото лице е компетентно дадено, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага по делото СМЕ на вещото лице Ч..
На същият да се изплати хонорар от 80 лв. от бюджетните суми на съда.
Съдът покани подсъдимия да даде обяснения.
Подсъдимият В. – искам да изразя моето съжаление за случилото се, това е една
трагедия за семейството на пострадалия, а също и за моето семейство, защото не
пожелавам и на враговете си да се случи това нещо, да причинят смърт на друг човек.
Изразявам моето много голямо съжаление за случилото, предполагам, че трябва да се
науча да живея с това нещо, това оказва много голямо въздействие върху мен. За
случая не желая да дам обяснения.
Прокурор М. – няма да соча други доказателства.
3
Адв. Б. – няма да соча други доказателства.
Адв. Кюпетлийска – няма да соча други доказателства.
Адв. Г. – няма да соча други доказателства.
Съдът намери делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл. 283 от НПК прочита протоколите и останалите документи събрани
по следственото дело, както и тези от съдебната фаза на процеса.
На осн. чл.284 от НПК, съдът предяви на страните веществените доказателства.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приключва съдебното следствие. Дава ход на делото по същество.
Прокурор М. – предлагам Ви да се произнесете с присъда, с която да признаете
подсъдимия И. М. В. за виновен за престъплението, за което му е повдигнато
обвинение по чл. 343, ал.1,б.в, вр.чл.343, ал.1 от НК. Фактическата обстановка, която
съм описал в обвинителния акт въз основа на която съм направил съответния правен
извод се подкрепи в пълна степен и категорично от събраните в хода на съдебното
заседание доказателства, както гласни, така и от заключенията на съответните
експертизи. Безспорно е, че на инкриминираната дата подсъдимият В. с управляван от
него автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ *** се е движел по служебни дела по посока
към гр. З.. В участъка между с. Ж. и гр.З. са се извършвали мероприятия от
служителите на Горското стопанство гр. З. и гр. К., като в тази своя дейност те са били
подпомагани от съответните служители на МВР-Радомир. Навлизайки в този участък
подсъдимия се е движел с разрешена за конкретния пътен участък скорост, но е
напуснал своята лента за движение, преминал през насрещната такава и в областта на
затревения банкет ударил стоящия с гръб към него пешеходец, пострадалия Иво Л.,
като след този удар автомобилът продължил движението си и е реализирал
транспортно произшествие със служебния полицейски автомобил. С това си поведение
подсъдимият е нарушил правилата на чл. 16, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а
именно, на пътно платно с двупосочно движение е навлязъл в насрещната лента и чл.
20, ал.1 от Закона за движението по пътищата, а именно, като водач не е изпълнил
задължението си непрекъснато да контролира превозното средство, което управлява.
Като причина за настъпилото ПТП и постъпилия летален резултат по отношение на
пострадалия Лазаров, са бездействието от страна на водача. По отношение на приетото
4
днес заключение на СМЕ посочих, че същото е пълно и ясно, не възниква никакво
съмнение в неговата достоверност и правилност, експертът подробно и аргументирано
е описал, че наистина подсъдимият страда от тежка форма на „сънна апнея“, но
характерните за „сънната апнея“ нарушения на дишането се случват само по време на
сън, а не се проявяват, когато лицето е в будно състояние. Подчертавам отново,
обвинението за мен е доказано по безспорен и несъмнен начин, чл. 343, ал.1, б.в от НК
за извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ от 2 г. до 6 г. Моля да отчетете факта, че същия многократно е наказван като
водач на МПС и са му налагани административни нарушения. Смекчаващо
обстоятелство е чистото съдебно минало. При тези условия, Ви предлагам да
постановите наказания „лишаване от свобода“ от около 2,5 г., със съответно
приложение на чл. 66 от НК.
Адв. Б. – по отношение на фактите ще обърна внимание на няколко от тях.
Безспорно се установи, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение от страна на Окръжна прокуратура. Ще обърна внимание на
експертизите. От гласните доказателства събрани, както в досъдебното производство,
така и от разпитаните от Вас, всички свидетели, очевидци на ПТП, свидетелстват за два
основни факта, които имат особено значение в конкретния случай. Напред, пред
пострадалия и другите хора, които са били извън пътното платно, са се движили два
специални автомобила, имало е и униформен полицай. Безспорни са доказателствата
на трима от свидетелите, че са започнали да викат и да махат на самия подсъдим да
намали, това е било в момент, в който той не е напуснал пътната лента, в която се е
движел. Обръщам внимание и на другото обстоятелство, съзирайки защитната теза на
подсъдимия, свидетелят Р.И., който заявява, че до мястото на пътния инцидент, те са
се движели съвсем нормално, взимали са завоите плавно и никъде не се е налагало
рязко да натиска спирачки. Самият Р.И. свидетелства, че той е забелязал най-напред
спрелия автомобил, после хората извън пътното платно и в един момент техния
автомобил излиза и той извиква, и моментално водача навива волана надясно. В
свидетелските си показания, същият заявява и друго обстоятелство, че „на
полицейския автомобил работеха аварийните светлини и пътя е правил десен завой“.
Тези обстоятелства са потвърдени и от втория возещ се в автомобила на подсъдимия, а
именно от свидетеля Б.Х.. Същото беше заявено и от свидетеля Р.И., който казва, че е
било спокойно, не е имало никакви данни, не му е направило впечатление подсъдимия
да е бил сънлив, не е имало силна музика в колата, пътували са в една съвсем нормална
обстановка. Но свидетелят Б.Х. казва, „в момента, в който Р. извика, аз погледнах, след
това настъпи удар и след това настъпи втори удар“. Но вече в случая имаме реакция на
водача. Защо ги казвам тези неща, каква е причината да си отклони вниманието един
водач на МПС може да бъда всяка, може да си е гледал в телефона, може да си е
изтървал фаса, може да се е загледал някъде встрани, причини хиляди. Но тези
5
причини са субективни. И това беше заявено днес от вещото лице Ч.. Това, което е по-
важно по отношение значението на тази експертиза, „сънната апнея“ какво
представлява, д-р Ч. обясни съвсем ясно. В анамнезета или т.1 при личния преглед му е
заявено от подсъдимия, че едва ли не от как се помни, или от как е женен, има хъркане,
нощно време не спи, това са едни сигурни симптоми, няма грамотен или неграмотен
човек, който да не му е ясно, че ако има нещо такова, то трябва да се предприемат
действия и избора да се предприемат действия е лично негов. Важното в конкретния
случай е субективното усещане и както каза д-р Ч., не микросъня, а сънливостта е
симптом, а симптома на сънливост винаги се усеща от всеки един човек и когато човек
е уморен или му се спи, управлявайки МПС, работейки на струг или катерейки се на
кран, трябва да се съобрази с това свое състояние. Ако това заболяване „сънна апнея“
беше такова, че неминуемо да води до невъзможност на един индивид да упражнява
каквато и да е професия, то щеше да бъде забранено от закона да бъде издавано
свидетелство за управление на лице страдащо от такова заболяване. В тази връзка
считам, че каквито и хипотези да бъдат изложени пред Вас, ще бъдат абсолютно
безпочвени. По важно е друго, което се говореше от страна на защитниците във връзка
с този микросън. Това не е симптом, а симптома е сънливостта. Безспорен е факта, че
следва да бъде наложено наказание на този подсъдим. Въпросът е какво да бъде то и
какъв да бъде неговия размер. Държавното обвинение изложи своето становище
относно размера, в конкретния случай за това престъпление закона предвижда
„лишаване от свобода“ от 2 г. до 6 г., средния размер е 4 г. В конкретния случай
практиката на съдилищата следва да бъде такава, каквато винаги и всички сме чели и
знаем, как и на какви факти следва да се основава присъдата. В конкретния случай това
е коментирано, както от ВКС, така и от съдилищата и затова винаги се използва
термина дали има баланс или превес на смекчаващи или отегчаващи вината
обстоятелства. Единственото смекчаващо вината обстоятелство е чисто съдебно
минало. В конкретния случай са налице многобройни нарушения на правилата за
движение по пътищата. В този смисъл характеристичните данни по отношение на
водач, като водач, безспорно сочат за един шофьор, който не спазва редовно правилата
за движене. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете поведението на
подсъдимия, в нито един момент не изказа съболезнования освен днес и не даде
показания, което означава, че той по никакъв начин не подпомага разследването, както
в досъдебната фаза, така и в настоящата фаза. Няма никакви данни подсъдимия да е
оказал помощ, нито от него, нито от който и да е от свидетелите. Оказването на помощ
е първото задължение на всеки един водач участващ в ПТП, да се опита да окаже
помощ на пострадал. Следващо отегчаващо вината обстоятелство е изключително
високата степен на опасност на този вид деяние, всеки ден сме свидетели какво се
случва по пътищата в тази връзка считам, че присъдата и наказанието, което следва да
наложите е средния размер предвиден, тъй като е налице относителен баланс на
6
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, при лек превес на отегчаващите. В
тази връзка считам, че на подсъдимия е справедливо да бъде наложено наказание 4
години „лишаване от свобода“ и предвид хода на съдебното следствие, същото няма
как да бъде с приложение на чл. 66 от НК. Следващо нещо, което считам и което не бе
заявено от представителя на държавното обвинение, че кумулативно налаганото
наказание по чл. 343г, основно е наказанието, което би осъществило най-превантивния
ефект при водачите на МПС и в тази връзка ще помоля след като Вашия съдебен
състав обяви размера на наказанието „лишаване от свобода“, да приложи разпоредбата
на чл. 49, ал.2 от НК, като увеличи кумулативно налаганото наказание с три години.
Моля да ни бъдат присъдени направените по делото разноски.
Частен обвинител Р. – за мен случая беше повратна точка в живота. Искам да
знае човека, че това беше огромна загуба за мен, за детето, детето ми е сираче, искам
просто справедливост.
Адв. К.– Окръжна прокуратура-Перник е повдигнала обвинение за извършено
престъпление от подзащитния ми. При внимателен прочит на всички представени пред
Вас доказателства се доказаха по безспорен и категоричен начин времето и мястото на
настъпване на произшествието, конкретната обстановка, метереологична и пътна,
настъпилите последици следствие на управлявания леко товарен автомобил от И.В.,
довело до излизане от платното за движение и последвалите удари с намиращия се
извън него пешеходец, смъртта на пешеходеца следствие на травматичните
увреждания получени, както и поведението на всеки от участниците в инцидента
възприето от свидетелите очевидци на ПТП, разпитани пред Вас, които в качеството на
защита не оспорвам. Главният спор по делото, въпрос при решаване на който е,
намирал ли се е подсъдимия в състояние на сънливост. Видно от заключението на
СМЕ за оценка на подсъдимия И.В. се установи, че същия страда от хронично
заболяване, а именно тежка форма на обструктивна „сънна апнея“ с голяма давност, от
която болния може да боледува в продължение на години, без да го осъзнава. В нея се
твърди, че дори и когато чувства сънливост през деня и знае за това, че хърка и става
по малка нужда през нощта, той не отчита това като симптоми на болестта, а го смята
за нещо нормално. Според експертизата обструктивна „сънна апнея“ се изявява
основно по време на сън. Болният може да има промени изразяващи се във висока
дневна сънливост, влошена концентрация, потиснато настроение, раздразнителност.
Сънливостта при болните се развива бавно, като често се адаптират към нея, не я
чувстват толкова тежка, колкото е в действителност и затова я неглижират. Като
симптом тя може да достигне степен, която води до внезапни пристъпи на внезапно
заспиване, микросън, периоди с продължителност от 3 до 15 секунди. Считам, че
отговорите на 3 и 4 въпрос от СМЕ за „сънната апнея“ добре кореспондират с данните
на свидетелите, а именно, че по време на шофиране се нарушава концентрацията, най-
7
вероятно в периода на микросън, поради което свидетелят Р.И. извиква и В. започва да
предприема действия за връщане на автомобила на пътя. Според експертизата В. не
осъзнава тази проява на заболяване по време на управление на МПС и при работа. От
същата се твърди, че е възможно да възникне рисков момент поради пристъп на
микросън и рязък спад на вниманието, което не налага чувство, че водачът е заспал на
волана. Болният може да не е контактен от една до няколко секунди, без това да е
свързано със затваряне на очи, замижаване, примигване. В заключение експертизата
дори казва, че е възможно концентрацията на внимание да се наруши и поради други
причини, например недобър контрол на кръвната захар, сърдечни нарушения от които
страда подсъдимия. Тези допълнителни фактори на нарушената концентрация
кореспондират с болестта „сънна апнея“ и води до не добър контрол на хипертонията,
сърдечните проблеми, кръвната захар, дори при редовен прием на назначена терапия,
които на този етап не са изследвани. Просто трябва да се осигури ефективен нощен
сън, който се прави чрез специализирана апаратура. По делото не се установи, че преди
настъпване на процесното ПТП, в конкретния случай водачът е могъл, е бил длъжен да
осъзнае сънливостта си като предшественик на атака на „сънната апнея“, а се касае за
състояние на микросън, което водачът не е могъл да осъзнае, че е възможно да настъпи
процесното ПТП и да вземе мерки за предотвратяването му. И.В. е заспал зад волана, за
което има обективна медицинска причина. Не се установи по делото безспорно, че е
налице това особено волево отношение на настъпилото събитие, при което водачът
съзнавайки, че е болен, е допуснал възможност да заспи на волана и да предизвика
ПТП. Обяснението за поведението на подсъдимия, изпаднал в това състояние са
косвени, а именно видимо поведение, търсене на състояние, логичност на действията,
които показват, че всъщност липсва осъзната дейност. Такива индикации в конкретния
случай са липса на спомен от подсъдимия, косвено подкрепена от показанията на
свидетелите Р.И., Ч.Х.. Липса на промяна в поведението му има едва след удара с
пострадалия, участъкът от пътя в района на произшествието, прав участък при много
добра видимост, участък, който не се характеризира с усложняващи движението
фактори. Плавното не рязко намаляване на скоростта преди удара с пешеходеца, което
може да се обясни, че при заспиването, респективно изпадането в микросън,
намаляването на скоростта не е свързано с натиск върху спирачката, а с намален
натиск, което може да се обясни и по-ниската скорост на движение, както и липсата на
спирачни следи. Тези данни трябва да бъдат съобразени от съда при вземане на своето
решение, като се приеме немотивираност и нелогичност в поведението на подсъдимия.
Допълнителна, но съществена предпоставка, че към момента на удара подсъдимият е
бил изпаднал в микросън, вследствие на заболяването си, поради което считам, че
подсъдимият е наказателно неотговорен, тъй като по време на реализиране на
транспортното произшествие е бил в състояние на микросън, а именно при изключване
на определени ключови части на мозъка, при което периода на продължителност от 3
8
до 15 секунди, при които мозъчната дейност наподобява по време на сън, т.е., настъпил
е един мимолетен и неконтролируем епизод, вследствие на който е настъпил фаталния
инцидент. Ето защо, при настоящия случай е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от
НК, което изключва непредпазливостта в конкретния случай, подсъдимият не е могъл
да предвиди настъпването на обществено опасните последици, тъй като не се е
поставил сам в това положение, поради което и в настоящия случай е приложимо
разпоредбата на чл. 304 от НПК, поради което моля съобразно горепосоченото да
оправдаете подзащитния ми. Алтернативно, ако уважаемия съдебен състав реши, че
подзащитния ми е извършил престъпление, моля при индивидуализация на
престъплението му да вземете предвид следните смекчаващи вината обстоятелства –
чисто съдебно минало, няма данни за полицейски регистрации за противообществени
прояви, трудова ангажираност и вграден в обществото, има семейство с две деца, човек
с висок морал, добър социален статус и правомерен начин на живот, което означава, че
липсват негативни характеристични данни за него. Същият прояви критично
отношение към извършеното, като изрази искрено съжаление за смъртта на
потърпевшия. Моля да бъде отчетено установеното хронично болестно състояние на
подсъдимия с голяма давност. Смятам, че личната обществена опасност на подсъдимия
е занижена. Относно обществената опасност на деянието на В., тя е в рамките на
типичната за този вид престъпление съобразена от законодателя. По отношение на
нарушенията по Закона за движение по пътищата на подсъдимия по административен
ред, те са с голяма давност, те са незначителни, не поставят в опасност останалите
участници в движението, поради което не следва да се третират като отегчаващи
вината обстоятелства. Моля да наложите наказание при превес на смекчаващи вината
обстоятелства, а именно при условията на чл.66, ал.1 от НК, тъй като за постигане
целите на наказанието, не е наложително да изтърпи ефективно такова. Наказанието не
може да бъде самоцел. Предвид гореизложеното, моля за Вашия съдебен акт.
Прокурор М. /реплика/– струва ми се, че ще се създаде опасен прецедент, ако
подобни адвокатски пледоарии на защитници на подсъдим, сочещи причини за ПТП
под въздействието на различни форми на сънливост и ако приемем, че това са
случайни деяния, това наистина ще бъде опасен прецедент, ако някой съд се хване на
подобни пледоарии. По отношение на пропуснатото от мен искане за наказание по чл.
343г от НК, считам, че същото следва да бъде увеличено с 2 години, или около 4,5
години лишаване от правоуправление.
Адв. Г. – деянието, за което съдът днес ще произнесе своята присъда, безспорно
е повлияло значително негативно и тежко върху множество съдби. Законодателят е
предвидил за такива деяния съответната наказателна отговорност. Лично аз като човек
и гражданин изказвам съболезнования на близките на загиналия, наистина ужасна
нелепа и ненавременна смърт. В същото време мога да кажа от гледна точка на
9
доказателствата по делото не считам, че има някакво съмнение относно обективната
страна на деянието, нито върху обекта, нито върху субекта. Четвърти елемент обаче от
това деяние, а именно субективния елемент, считам за недоказано по безспорен начин.
Едно обвинения трябва да бъде безспорно доказано. В случая обвинението
акцентираха от обективната страна на деянието. Така е. Това не може да се оспори. От
субективна гледна точка обаче, така и не беше установен механизъма на причиняване
на деянието. Частният обвините заяви, причините може да са хиляди, но е важно да се
установи, коя и каква е причината за това деяние. В конкретния случай беше доказано
и от днес приетата експертиза, която не е оспорена от никого от присъстващите, че
подзащитния ми е страдал дълги години от „сънна апнея“. Това заболяване, макар и
старо по произход е ново по установяване, все още не е навлязло масово в обществото,
може би и това е причината, да не е включено в изключващите заболявания за
управление на МПС, тъй като все още твърде малко е установено. За съжаление точно
в състояние на сънливост от страна на клиента ми е причинено това деяние.
Прокурорът се притеснява, че може да се предизвика прецедент, но аз смятам, че нещо
повече, трябва да се направи след като има доказателства за това, че клиента ми е
страдал от „сънна апнея“, за това, че няма никакво логично обяснение, защо е
предприел това движение направо в насрещното платно, след като преди това се е
движел съвсем законосъобразно, в съответствие с правилата. Считам, че единственото
възможно обяснение, което удовлетворява фактите по делото, беше казано, че са му
викали, махали са му, той не е обърнал внимание, всичко това означава, че той е заспал
на волана, той не е видял лампи, хора които му махат, чак след като е съпричинено
съприкосновението между автомобила и пострадалия е взел мерки да отклони
автомобила и след извикване от неговия спътник. Доказателствата по делото добре
кореспондират, че подсъдимия е заспал на волана, това е най разумното и най
логичното обяснение. Няма никаква причина един професионален шофьор, за когото и
колегите му свидетелстваха, че се е движел нормално, това не беше и оспорено,
изведнъж внезапно, без никаква причина, да напусне платното, освен да заспи.
Доказано е, че не е употребил алкохол, доказано е, че не е употребил наркотици.
Доказано е, че е бил в шок след деянието и това е причината, че не е помогнал, той е
бил в невъзможност да се контролира, камо ли да помогне на някого. Доказано е, че
подсъдимия е заспал на волана и по този начин се е достигнало по ПТП. От друга
страна считам, че обвинението не е доказано, защото то почива на предположения,
затова какво се е случило. Присъдата следва да почива на доказателства, но те са
противоречиви. Що се отнася до личността на подсъдимия, в случай, че решите, че е
извършил деянието, за което е обвинен, то считам, че са налице множество смекчаващи
обстоятелства. На първо място законът изрично указва давност на третирането на един
нарушител. Всички нарушения, които е имал подсъдимия са с голяма давност, не
виждам как биха могли да бъдат включени като лоши характеристични данни, дори и
10
преди това да са били налични подобни деяния, очевидно е, че не е нарушавал закона
години наред, т.е. тези наказания са изиграли своята възпитаваща превантивна роля.
Освен това всички негови колеги го описват като добър, солиден, спокоен човек, с
изключително добри характеристични данни, самия той изживява тежко, разбира се не
толкова тежко, колкото близките на починалия, но всеки нормален човек изживява
много тежко подобно причиняване на смърт. Той самия го е заявил в съдебно
заседание, изказа своите съболезнования. Считам това също за смекчаващо вината
обстоятелство, тъй като той разбира отговорността и сложността на случилото се, не
желае да го повтаря, от момента, когато е настъпило това произшествие, не е
управлявал автомобил. Не е знаел за тази „сънна апнея“ за съжаление, не съм съгласен
с частния обвинител, че грамотен или неграмотен, че е трябвало да знае, че е болен. В
експертизата такъв вид заболяване е казано, че може и да не знаеш с години, че си
болен. Що се отнася до размера на наказанието, в случай, че признаете подсъдимия за
виновен, считам, че то трябва да бъде наложено при наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства при условията на чл. 66 от НК, като подсъдимия
бъде освободен от изтърпяване на това наказание. Що се касае до предложенията на
прокурора и частния обвинител за увеличаване на наказанието по чл. 343г от НК,
такива бяха включени в обвинителния акт, считам тези предложения за изменения на
обвинението, което е съществено, поради което съда следва да ги вземе предвид. Моля
да освободите подсъдимия от наказателна отговорност, поради това, че се касае за
ужасно тежко, но случайно деяние и ако го признаете за виновен да определите
наказание при смекчаващи вината обстоятелства при условията на чл. 66, ал.1 от НК.
Адв. Б. /реплика/ – изненадах се от притесненията на прокурора, но в конкретния
случай, аз считам, че от една страна най- напред се интерпретира от страна на защитата
за това състояние. Първо, това заспиване за първи път съществува в пледоариите и е
заявено от адвокатите. Законът казва, че това може да бъде и негова защитна теза,
което според мен е точно така. По важното е интерпретацията, която правят колегите с
този микросън. Вещото лице няколко пъти го казва, че за да стигнеш до този микросън,
минаващ през състоянието на сънливост, което състояние конкретния индивид, той
усеща тази сънливост. Това автоматически означава, че усещайки сънливост, ако той е
чувствал, че ще заспи, е следвало да спре, да слезе, да запали цигара или каквото и да е,
т.е. той има ясна представа, какво се случва с неговото физиологично състояние. В
тази връзка Ви обръщам внимание внимателно да прочетете, от резултатите на д-р Ч.,
т. 1, конкретно е посочено, че самия подсъдим пред него съобщава и за
продължителността на тези симптоми и че е чувствал сънливост най-вече когато не
върши нищо и седи, или когато се е нахранил и т.н., веднъж му се е случило по време
на шофиране да му се доспи и е факт, който считам за безспорен, той усеща тази
сънливост, но това е било през нощта, след продължително шофиране.
11
Адв. Г. /дуплика/ – досетих се в момента за това, че частният обвинител твърди,
че това, че клиента не е дал обяснения е отегчаващо обстоятелство, считам единствено
за съдебните заседатели за нужно да напомня, че недаването на обяснения от
подсъдимия не може да се счита за отегчаващо обстоятелство. По отношение на
другото, което каза частния обвинител, това, че е усещал заспиването, изрично вещото
лице отговори, че периода на усещане на постепенното заспиване е от 3 до 10 секунди.
При тези секунди, как точно се усеща възможността реално, в движение да се спре
автомобила или нещо друго да се направи. Състоянието е мигновено на сънливост, на
заспиване, след това се получава отново събуждане, признавам си честно, че след този
случай и аз започнах да наблюдавам себе си, усещам при дълги пътувания наистина на
равни участъци е възможно, заспивал съм, но с оглед на настоящото дело, веднага съм
спирал. Това е състояние, което се случва внезапно.
Последна дума на подсъдимия – моля да ме оневините, ако решите, че съм
виновен, желанието ми е условна присъда.
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът постанови присъдата си.
След постановяване на присъдата и на основание чл.309 НПК съдът се занима с
мярката за неотклонение взета по отношение на подсъдимия и след като намери същата
за правилна и законосъобразна и не са налице основания за нейното изменяване или
отменяване
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение взета по отношение на подсъдимия, а
именно „подписка“.
Определението подлежи на жалба и протест пред САС в 7-дневен срок от днес.
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. 2.
Съдът обяви на страните присъдата си и определението по чл.309 НПК.
12
Съдебното заседание приключи в 12.15 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13