РЕШЕНИЕ
№ 1494 дата 03 ноември 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в
публично заседание на 22 октомври 2020 год., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар:
И. Г.
Прокурор:
Христо Колев
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ
дело № 1832 по описа за 2020 год. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на К.Ц.Г. *** против Решение № 116/29.07.2020г., постановено
по НАХД № 191/2020г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено
наказателно постановление №19-0302-000301/28.10.2019г. издадено от началника на
Районно управление гр. Царево, с което, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
и на основание чл.174, ал.1, т.2 от с.з,. на касатора е наложено
административно наказание „глоба” в размер
на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Съдебното решение се обжалва като неправилно, като касаторът, твърди че в
хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Възразява, че за установеното нарушение е образувано
бързо досъдебно производство, приключило със споразумение, по което е изтърпял
наложеното му наказание. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото НП.
В съдебно
заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа касационната
жалба на сочените в нея основания.
Ответникът по
касация не изпраща представител.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила на съдебния акт.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Касаторът е
санкциониран за това, че на 20.10.2019г., в 17,34ч., в община Царево, на път
Втори клас №99, км.48 в посока гр.Китен, е установен от контролни длъжностни
лица при РУ-Царево да управлява л.а. с рег.№ СВ 5084 ВК под въздействие на
алкохол с концентрация 1,06 ‰, измерени в издишания въздух, установено с
техническо средство № Дрегер 7510+, с фабр.№ 0064. За деянието,
квалифицирано като нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и процесното НП,
с което е ангажирана отговорността на водача на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца.
Районният съд по същество е приел, че установеното деяние е съставомерно, като
не е констатирал нарушения в хода на административнонаказателната процедура при
съставяне на АУАН и при издаването на НП. Обосновал е извод за правомерно
ангажиране на отговорността на наказаното лице на соченото основание, поради
което е потвърдил наказателното постановление.
Решението е
правилно и за него не се констатират отменителни основания.
Фактите по делото, така както са
установени от районния съд, не са спорни. За настоящата инстанция е налице
забрана за нови фактически установявания видно от нормата на чл.220 от АПК,
поради което преценката за приложението на материалния закон е съобразно
установените вече по делото факти. Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Управлявайки МПС след употреба на
алкохол с концентрация 1,06 промила,
установено с техническо средство „Алкотест Дрегер” 7510 № 0064, К.Г. е осъществил състава на вмененото му нарушение по смисъла на чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно който се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лева, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до
1,2 на хиляда включително.
Касаторът не оспорва факта на
извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, като възраженията му касаят това, че веднъж вече му е наложена
глоба и е изтърпял наказание – лишаване от правоуправление, вследствие на
проведеното срещу него наказателно производство, по което е било сключено
споразумение, поради което възразява, че не следва да търпи наложените му с
процесното НП административни наказания. По делото няма приложени доказателства
за горните твърдения, поради което съдът не ги обсъжда.
Неоснователни съдът намери и
възраженията за допуснати нарушения в процедурата по провеждане на медицинското
изследване на кръвта. Видно е, че водачът е бил установен да управлява под
въздействието на алкохол, поради което няма основание да се възразява, че не е
ясно какво медицинско изследване впоследствие е отказал водача – дали за алкохол
или за наркотици, както и видно от издадения талон, водачът не се е съгласил с
показанията на дрегера именно за установеното алкохолно съдържание в кръвта,
поради което и талонът е издаден именно за това изследване. Отделно от това, водачът е санкциониран
поради управление под въздействието на алкохол отчетено с техническото
средство, а не поради последващ отказ да даде кръв за анализ, поради което той
е извън обективните елементи на деянието.
Не се констатират и съществени
процесуални нарушения. Вярно е, че е налице разминаване между часа
на установяване на нарушението от контролните длъжностни лица вписан в НП
(17.34ч.) и вписания час, в който касаторът Г. е бил изпробван с техническо
средство (14,41ч.), но това несъответствие не нарушава правото на защита на
лицето, респ. не засяга правнозначимите за ангажирането на отговорността факти,
още повече, че е безспорно, че не е налице друго нарушение от същия ден, което
да доведе до объркване относно конкретния час.
Видно от съставената докладна записка на актосъставителя Д., водачът е
бил спрян за проверка в 14,30ч. на 20.10.2019г., като пробата с техническо
средство е извършена в 14,41ч. и издаденият талон за медицинско изследване с
бланков №0067628, който е връчен на касатора в 14,50ч. на 20.10.2019г., за
което Г. е положил и подписа си. В този смисъл, правото на защита на касатора
не е било нарушено, още повече, че защитата му се осъществява срещу фактите, а
в какво точно се състои нарушението, за което е ангажирана отговорността му, е
подробно и ясно описано.
На основание
изложените мотиви и поради отсъствие на отменителни основания за касиране на
решението, то следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2
от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 116/ 29.07.2020г., постановено по НАХД № 191/2020г. по описа
на Районен съд – Царево.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: