РЕШЕНИЕ
№ 3679
гр. Варна, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110112167 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от А. Ж. З. срещу
О. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор ******* по КККР на с. *******, одобрени със Заповед № РД-
18-150/17.08.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с.
*******, с площ от 802 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер
по предходен план: кв. **, парцел *, при граници на имота: *****, *****,
******, ******, *******, придобит по наследство от М. А. Х., която от своя
страна го в придобила по давност, чрез владение, упражнявано в периода от
1943 г. до 23.01.2003 г., с присъединяване владението на нейния праводател Ж.
Д., упражнявано в периода от 1900 г. до 1943 г., а в условията на евентуалност
– по давност, чрез владение, упражнявано от ищеца в периода от 23.01.2003 г.
до предявяване на исковата молба, с присъединяване владението на М. А. Х.,
упражнявано в периода от 1943 г. до 23.01.2003 г., както и на Ж. Д.,
упражнявано в периода от 1900 г. до 1943 г.
С Определение № 3304/20.03.2024 г., на основание чл. 227 ГПК. като
ищци в производството са конституирани наследниците на починалия в хода
на процеса ищец А. Ж. З., а именно – В. Г. З., М. А. М. и Ж. А. З..
В исковата молба са изложени твърдения, че А. Ж. З. е собственик на
подробно описания по-горе поземлен имот, придобит по наследство от майка
1
му М. А. Х..
Излага се, че по плана от 1931 г. на с. *********, процесният имот
съставлявал ПИ № ** в кв. **, изцяло бил в регулация и бил записан в
разписния лист на Ж. Д. /прадядо на ищеца/. По плана от 1987 г. имотът се
индивидуализирал като парцел * в квартал ** и в разписния лист бил записан
на О. А..
Поддържа се, че Ж. Д. владял имота в периода от 1900 г. до 1943 г.,
когато го дарил с неформален акт на своята внучка и майка на ищеца М. А. Х..
След смъртта на последната /23.01.2003 г./ ищецът продължил владението й,
като владението му било непрекъснато. Поради изложеното имотът бил
придобит по давност от М. Х., като след смъртта й ищецът, в качеството си на
единствен неин наследник по закон, придобил собствеността. В условията на
евентуалност са наведени доводи, че същият е придобил имота по давност,
чрез владение, упражнявано в периода от 23.01.2003 г. до предявяване на
исковата молба, с присъединяване владението на неговата майка в периода от
1943 г. до 23.01.2003 г., както и на владението на Ж. Д. в периода от 1900 г. до
1943 г.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска с
твърдения, че при справка в техническата служба в О. А. установил, че по
действащия план на селото имотът е записан като общински. Оспорва
общината да е била собственик на имота и сочи, че той не е внасян в ТКЗС,
ДЗС или друга подобна организация, нито отнеман от владението му или от
това на наследодателите му.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание ищците поддържат предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не е изразил
становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
От приложените към исковата молба удостоверение за наследници /л. 9-
10/ и удостоверение, издадено от Отдел „ГРАО“ при О. А. /л. 11/ се
установява, че ищецът А. Ж. З. е син на М. А. Х., чиито дядо по бащина линя
се явява Ж. Д..
Към писмените доказателства по делото е приобщен Акт №
***/06.10.2008 г. за частна общинска собственост, който има за предмет УПИ
* в кв. ** съгласно кадастралния и регулационен план на с. *********,
одобрен със Заповед № ***/28.05.1987 г. В документа е отразено, че О. А. е
придобила така описания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 58, ал. 1 и ал.
5 ЗОС, § 42 от ПЗР на ЗОС.
По делото са ангажирани специални знания посредством назначената
съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира в
цялост като обективно и компетентно изготвено, подробно и аргументирано.
2
От същото става ясно, че за територията на св. ********* са действали
следните планове: кадастрално-регулационен план, одобрен с Указ №
492/02.10.1931 г. за улична регулация и Заповед № 3795/09.10.1931 г. за
дворищна регулация, кадастрален план от 1969 г. и кадастрално-регулационен
план, одобрен със Заповед № ***/28.05.1987 г. на председателя на ОНС-Варна.
Понастоящем действаща е КККР, одобрена със Заповед № РД-18-
150/17.08.2022 г. Вещото лице сочи, че процесният поземлен имот с
идентификатор ******* попада в имоти № ** и **, по регулация – в парцели
***-** и ***-** в кв. ** по плана от 1931 г. Същият съвпада с регулационните
граници на парцел * в кв. ** по регулационния план от 1987 г. Съгласно
заключението по СТЕ в разписния лист към плана от 1931 г. имот пл. № ** е
записан на Ж. Д., а имот № ** – на М. С.. В плана от 1969 г. не е формиран
имот с планоснимачен номер и липсва запис в регистъра. В разписния лист
към регулационния план от 1987 г. за парцел *-общ в кв. ** е записано лицето
В. Г. З., а впоследствие – О. А. с АОС № ***/06.10.2008 г. От извършените
справки вещото лице е установило, че липсват данни за отчуждаване на
имота, същият съставлява урегулиран поземлен имот в регулационните
граници на населеното място.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. И. А. и П. П. П.,
преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се изясняват следните
обстоятелства:
Процесният поземлен имот се стопанисвал от родителите на ищеца А. З.
– М. и Ж. от 40-те години на миналия век, като изрично св. П. сочи, че мястото
било предоставено на майката на ищеца от нейния дядо. Св. А. има спомени за
имота от 1949-та година, а в. П. – от началото на 60-те години. И двамата
свидетели описват имота по аналогичен начин – оградено с метална мрежа
дворно място с приблизителна площ от един декар, разположено в края на с.
***, като показанията им кореспондират и по отношение на посочените
съседи /от север и запад – П. У., от юг – Д. А., вуйчо на ищеца, от изток –
околовръстният път на селото/. Заявяват, че имотът не е застроен, като в
североизточната му част е поставена барака. На предявената им скица
свидетелите сочат имено имот с идентификатор *******. Свидетелите са
категорични, че през годините само семейството на ищеца е стопанисвало
имота, като други лица не са имали претенции по отношение на същия.
Настоящият съдебен състав дава вяра на свидетелските показания,
доколкото същите са подробни, логични и кореспондират както помежду си,
така и с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Безспорно за ищците е налице правен интерес от провеждането на иск
по чл. 124 ГПК, породен от поведението на ответника, който чрез съставения
акт за общинска собственост е предявил самостоятелни права по отношение
на процесния поземлен имот. Следователно искът е допустим.
3
За да бъде уважен предявеният положителен установителен иск, следва
ищецът в условията на пълно и главно доказване да установи, че е собственик
на процесния имот на соченото правно основание – наследствено
правоприемство и придобивна давност.
От събраните по делото писмени доказателства, заключението по
съдебно-техническата експертиза и свидетелските показания по категоричен
начин се установява, че ищецът А. Ж. З. е придобил собствеността върху
процесния поземлен имот по силата на наследствено правоприемство от майка
си, която от своя страна е придобила имота чрез давностно владение,
упражнявано от 1949 г. до смъртта й на 23.01.2003 г. От гласните
доказателствени средства става ясно, че в посочения период последната,
лично и чрез съпруга си, е владяла имота непрекъснато и необезпокоявано,
като владението й е предадено от дядо й Ж. Д.. По делото липсват каквито и
да било данни друго лице да е предявявало претенции по отношение на имота
или части от него. Следователно безспорно в полза на М. А. Х. е изтекъл 10-
годишният давностен срок по чл. 79 ЗС и тя е придобила същия. След смъртта
на последната А. Ж. З., в качеството си на неин единствен законен наследник,
е станал собственик на имота.
От друга страна, О. А. не навежда конкретни твърдения относно
правното основание, въз основа на което е придобила собствеността върху
процесния имот, нито ангажира доказателства в тази насока. В текста на
съставения акт за общинска собственост като придобивно основание е
посочен § 42 от ПЗР на ЗОС, съгласно който застроените и незастроените
парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините
съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на
закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините. Липсват обаче данни процесният имот да е бил държавна
собственост. От заключението на СТЕ става ясно, че по първоначално
действалия план за територията на с. *** той попада в границите на имоти,
записани на Ж. Д. /прадядо на ищеца/ и друго физическо лице. В разписния
лист към РП от 1987 г. първоначално имотът е записан на съпругата на ищеца,
конституирана като страна в производството по реда на чл. 227 ГПК, а
впоследствие – на О. А., въз основа на съставения през 2008 г. акт за общинска
собственост. Следва обаче да се подчертае, че последният сам по себе си не е
годен да породи материални права в полза на Общината. Съгласно изричната
разпоредба на чл. 5, ал. 3 ЗОС той не се ползва с конститутивно действие. Ето
защо при наличие на оспорване Общината следва да докаже правата си с
допустимите съгласно ГПК доказателствени средства, което е случая тя не е
сторила.
Поради така изложените съображения предявеният положителен
установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Разноски в полза на ищците не следва да бъдат присъждани, тъй като не
са претендирани.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Г. З., ЕГН
**********, с адрес: с. *********, *****, М. А. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. *******, и Ж. А. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, заместили по
реда на чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса А. Ж. З., ЕГН **********,
поч. на 26.01.2024 г., и ответника О. А., с административен адрес: гр.
*********** че ищците, в качеството на наследници на А. Ж. З., поч. на
26.01.2024 г., са собственици на поземлен имот с идентификатор ******* по
КККР на с. *******, одобрени със Заповед № РД-18-150/17.08.2022 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. *******, с площ от 802 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: кв. **,
парцел *, при граници на имота: *******, *****, ******, *******, *****,
придобит по наследство от М. А. Х., която от своя страна го в придобила по
давност, чрез владение, упражнявано в периода от 1949 г. до 23.01.2003 г., на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5