Р
Е Ш Е Н И Е
№…..
Гр.Ловеч, 06.02.2019
г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито заседание на осми януари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при секретаря Христина Х. като разгледа докладваното
от съдия М.Вълчева в.гр.д. № 568 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 60/13.09.2017 г., постановено по гр.д. № 580/2016 год., Луковитският
районен съд е отхвърлил предявения от Гаранционен фонд София, ул. „*****“ № *,
ет. * против Г.Г.М., с ЕГН **********, с адрес *** иск по чл. 558, ал. 7 КЗ за
сумата от 2934,37 лв., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане,
претендирана като изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета №
11-1171/15.11.2011 г. Със същото решение ЛРС е осъдил на основание чл. 78, ал.
3 ГПК Гаранционен фонд София, ул. „*****“ № *, ет. * да заплати на Г.Г.М., с
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 720 лв., представляваща общ размер на
сторените от него разноски по делото. Решението е постановено при
участието на Х.Л.Х., с ЕГН **********, с адрес *** - трето лице помагач на
страната на ищеца.
Срещу решението на РС Луковит е подадена
въззивна жалба от Гаранционен фонд – София чрез пълномощника адв.К.К., в която
моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи предявения
иск. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
съдът в противоречие с представените по делото доказателства е приел, че
ответникът няма вина за настъпилото ПТП. Счита, че неправилно ЛРС не е зачел
стабилността на двете издадени на името на ответника НП № 1057/2011 и 1058/2011
на РПУ-гр.Луковит. Твърди, че по аналогия в случая е приложима разпоредбата на
чл.302 от ГПК. Прави искане, съдът да приложи разпоредбата на чл.267, ал.2 от ГПК, като бъдат разпитани повторно св.П.П.и Д.Т..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от ответника Г.Г.М. чрез адв.Р.М., в който моли
съда да потвърди обжалваното решение на ЛРС като правилно и законосъобразно.
Счита, че районният съд е обсъдил задълбочено всички събрани по делото
доказателства, като въззивникът не е възразил пред първата инстанция за
събирането на гласни доказателства за оборване констатациите в съставения
протокол за ПТП. Възразява по направеното във въззивната жалба искане за
допускане до повторен разпит на вече изслушани свидетели, тъй като не е
посочено кои обстоятелства са останали неизяснени.
След връщане делото на РС Луковит за
връчване на решението и въззивната жалба на участвалия като трето лице помагач Х.Л.Х.,
с определение № 220/06.11.2018 г. районният съд е заличил като трето лице
помагач на страна на ищеца Х.Л.Х., поч. на 15.12.2017 г. и конституирал
неговите наследници М.И.Х., П.Х.Н. и Й.Х.Л.. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
същите не са подали жалба и отговор на въззивната жалба на Гаранционен фонд –
София.
В съдебно
заседание въззивникът се представлява от пълномощника адв.Кр.К., който поддържа
подадената жалба на изложените в нея основания. Подробни съображения излага в
представените писмени бележки.
Въззиваемият
редовно призован за съдебното заседание не се явява, но чрез пълномощника си
адв.Р.М. поддържа подадения отговор на въззивната жалба. Моли съда да потвърди
обжалваното решение на РС Луковит, като му присъди направените по делото
разноски за въззивната инстанция съгласно представения списък. Подробни
съображения излага в представените в срок писмени бележки.
Третите лица
помагачи М.И.Х., П.Х.Н. и Й.Х.Л. редовно призовани за съдебното заседание не се
явяват.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Постановеното от ЛРС решение е валидно и
допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като
обсъди наведените от страните доводи и
събраните доказателства по гр.д. № 580/2016 г. на РС-Луковит, при така
очертаните с въззивната жалба основания, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Производството пред РС
Луковит е образувано по искова молба от Гаранционен фонд София против Г.Г.М., с която е предявен
иск по чл. 558, ал. 7 КЗ за заплащане на сумата от 2934,37 лв., претендирана
като платено обезщетение за вреда от ПТП.
В исковата молба
ищецът твърди, че е изплатил по щета № 111171/15.11.2011 г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2934,37 лв. за вреди върху лек автомобил „Ленд
Роувър” с Д.К. № ****, собственост на Х.Л.Х., настъпили в резултат на станало
на 29.10.2011 г. в гр.Луковит ПТП. В молбата се посочва, че виновен за
катастрофата е ответникът Г.М., който управлявал лек автомобил „Опел Калибра”,
с Д.К. № ****, собственост на, който бил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. Ищецът твърди, че при движение по ул. „****”, поради
несъобразена с пътните условия скорост, ответникът изгубил контрол над управлението
на автомобила, вследствие на което се преобръща и удря правомерно паркираното
МПС „Ленд Роувър” с Д.К. № ****. Посочва се, че въпреки отправената покана да
възстанови изплатеното от ищеца обезщетение, ответникът не е погасил
задължението си към фонда.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен. На първо място оспорва фактическите
обстоятелства в исковата молба за механизма на настъпилото ПТП и излага
твърдения за внезапна поява на друго МПС - сива „Опел Корса”, което излязло от
изход от лявата му на страна на движение и отнело предимството на ответника,
който се движел по ул.”****”. Това довело до отклонение на управлявания от него
автомобил „Опел Калибра”, който се обърнал по таван и се влачил по пътя, при
което последвал удар и спиране в неправилно паркиралия „Ленд Роувър”. Счита, че
е налице съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил „Ленд Роувър”,
поради неправилното му паркиране в зоната на знак В 24. На следващо място
оспорва размера на платеното обезщетение за вреди по лекия автомобил „Ленд
Роувър”, като твърди, че същият е завишен.
От
представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 26 се установява, че на 29.10.2011 г. в гр.Луковит на ул.”**** „ № ** около
17.45 ч. е настъпило ПТП между участник 1 – л.а. „Опел Калибра” с
рег. № ****, собственост на М.Р.П.с водач ответника Г.Г.М. и участник 2 – л.а. „Ленд
Роувър” с рег. № ****, собственост на Х.Л.Х. и управляван от него. Като
обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че участник 1 при движение с
несъобразена скорост на прав и сух участък, губи контрол над автомобила,
преобръща се по таван и се блъска в дясно в спрелия за престой участник 2. От
протокола за ПТП се установява, че МПС ”Опел Калибра” е тотално унищожено, а
видимите щети по л.а. „Ленд Роувър” се изразяват в счупено задно стъкло,
деформирана задна пета врата, задна броня, заден ляв стоп комплект, заден ляв
калник и задна врата. За пострадали лица в протокола за ПТП е посочен
единствено ответникът, който бил с охлузена глава и китка на дясна ръка.
От приложеното по делото писмо изх.№ 17577/07.12.2011 г. на РУ ”Полиция”-гр.Луковит
и писмените доказателства се установява, че във връзка с настъпилото ПТП на
ответника Г.Г.М. са съставени два акта за установяване на административно
нарушение (АУАН). Акт № 1057/29.10.2011 г. за това, че няма валидна полица за
платена застраховка „Гражданска отговорност” за управляваното МПС и Акт №
1058/29.10.2011 г. за това, че при движение с несъобразена скорост на прав и
сух участък, губи контрол над автомобила, преобръща се по таван и се блъсна в
дясно в спрелия за престой лек автомобил „Ленд Роувър” с Д.К. № ****, с което
реализира ПТП с материални щети.
Въз основа на АУАН са издадени две наказателни постановления, с които на
Г.Г.М. са наложени административни наказания глоба – по чл. 315, ал. 1 КЗ в
размер на 460 лв. (НП № 1057 от 02.11.2011г.) и по чл. 179, ал. 2 ЗДвП в размер
на 100 лв. (НП № 1058 от 04.11.2011 г.). Видно от заверката върху тях, същите
са влезли в сила, а наложените глоби са платени, което се установява и от
приложените към тях вносни бележки от 28.12.2011 г.
От представената от ищеца Справка
от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд на база подадени
данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, изготвена към дата 15.11.2011 г. се установява, че за МПС „Опел Калибра”, с Д.К. № ****, собственост на М.Р.П.няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като последната
полица с номер **** е подадена като прекратена в ИЦ на ГФ на 30.12.2010 г.
От приложеното по делото преводно нареждане от
„Пиреос Банк”АД се установява, че на 04.01.2012 г. ищецът Гаранционен фонд –
София е изплатил на Х.Л.Х. сумата от 2934,37 лв., представляваща обезщетение по
щета № 11-1171/15.11.2011 г.
Видно от покана за плащане изх. № ПДП GF-114-407/29.05.2013 г., ищецът Гаранционен фонд чрез пълномощника „ЕфЕс Джи Конултинг”
ООД е поканил Г.Г.М. да плати изплатената като обезщетение сума. Поканата е
получена лично от ответника на 30.05.2013 г., което се установява от
представената по делото разписка.
В обясненията си по реда на чл.176 от ГПК третото лице помагач Х.Х.твърди,
че бил спрял в дясната страна по посока на движението пред офиса на ЦКБ и чакал
съпругата си. Когато ответникът се ударил в него, слязъл от джипа да му помогне
да излезе, събрали се хора и настанала суматоха. Твърди, че по средата на
шосето пред неговия джип се бил кръстосал автомобил „Опел корса”, който избягал
нанякъде. Предполага, че е имало удар между колата на Г. и другия автомобил
„Опел корса”, чийто водач се казва С..
В показанията на св.П.П.и св.Д.Т., които са служители на МВР, посетили
ПТП посочват, че още при проверката ответникът е казал за участие и на друг
автомобил, който го е засякъл, но тъй
като не казал кой е този автомобил, не са го издирвали.
От показанията на св.В.П., В.В.и И.И.се установява, че от странична
уличка от към кафето излязъл сив автомобил „Опел Корса”, който ударил странично
управлявания от ответника автомобил „Опел Калибра”, при което последният се
преобърнал на таван и се ударил в джипа на Х.. Другата кола се спряла за
секунди, след което изчезнала. Св.В.П.
посочва, че водачът на л.а. „Опел Корса” се казва С. Костов.
От заключението на приетата съдебна
- автотехническа експертиза, което съдебният състав приема като обосновано и
убедително депозирно се установява, че при конкретния прав и равен пътен
участък, при данни за нормални пътни условия и липсата на препятствия по
пътното платно (неравности, лед, овлажняване, разлети гориво-смазочни материали
и др.), обръщането по таван на лекия автомобил ”Опел Калибра”, който е с нисък
център на тежестта, е невъзможно без съприкосновение с друго МПС. Според вещото
лице инж.Николай Колев при страничния удар от трети, неустановен по делото
автомобил, е налице следния механизъм на ПТП: удар в предно ляво колело на
лекия автомобил „Опел Калибра” създава въртящ момент около надлъжната му ос по
часовниковата стрелка, което води до преобръщане на автомобила по таван. Запазвайки
кинетичната енергия от първоначалното движение, „Опел Калибра” продължава да се
плъзга постъпателно на таван и достигайки с предната си част, удря задната част
на спрелия в дясно лек автомобил „Ленд Роувър”, от който удар настъпват щетите
по двата автомобила, констатирани в протокола за ПТП. Съобразявайки данните за
нормални пътни условия и липсата на препятствия по пътното платно, експертът
посочва, че безспорно има намеса на друг автомобил, което е причина за преобръщане по таван на лекия
автомобил „Опел Калибра”, управляван от ответника. Тъй като не е извършван
оглед на л.а. „Опел Калибра” за евентуално понесени щети от това
съприкосновение в лявата част, не може да се отговори дали удара е само с
броня, калник или фар. Според вещото лице такова преобръщане може да настъпи и
без посочения страничен удар от лек автомобил, но при движение на „Опел Калибра”
със скорост над 70-
От заключението на приетата съдебна автотехническа експертиза
и приложените писмени доказателства се установява, че от представител на ищеца
и по заведена щета № 11-1171/15.11.2011 г. са извършени два огледа на лек
автомобил „Ленд Роувър” – на 01.11.2011 г. и повторен след демонтаж на
07.11.2011 г. В съставения опис на щетите със снимков материал, са отразени
увредените детайли, степента им на увреждане и начина на възстановяването им.
От заключението на вещото лице инж.Николай Колев се установява, че описаните
щети отговарят на действителните и че общият размер на обезщетяването им,
включващ стойност на нови части с корекционен коефициент, на труд и на материали,
съответства на изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение от 2934,27 лв.
Експертът обяснява, че определянето на щетите на пострадалия лек автомобил „Ленд
Роувър” е извършено по т.нар. „експертна оценка“ – използвани са цени на нови
части от каталог „Шваке“, като са приложени коефициент на овехтяване съобразно
възрастта на автомобила и нормо времена , съобразени с Наредба № 24/2006 г.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя изцяло
направените от районния съд правни изводи. Сложният фактически състав, от който
възниква предвидената в чл.558, ал.7 от КЗ регресна отговорност, включва
следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на застрахователно
събитие ПТП, липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите и изплатено застрахователно обезщетение на
увреденото лице от Гаранционен фонд. При наличието на тези предпоставки Гаранционният
фонд, като лице изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител
на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на
изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция предполага
доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността
на причинените вреди следствие виновното му и противоправно поведение.
В конкретния казус между страните не се
спори, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че е
настъпило ПТП, причинено от МПС без сключена застраховка „Гражданска
отговорност”. Безспорно се установява и обстоятелството, че от страна на
Гаранционен фонд е изплатена сумата от 2934,37
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди.
Спорен обаче между страните е въпросът, свързан със съществуването на
деликтното правоотношение по чл. 45 от ЗЗД и по-конкретно виновното поведение на ответника за настъпване на ПТП.
В трайната съдебна практика
се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК. Същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостовереното волеизявление на съставителя. Съгласно чл.6 и чл.7 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда
на взаимодействие между контролните органи на МВР застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития,
свързани с МПС, протоколите, съставяни
при ПТП са: 1/ които се издават от органите на полицията при задължително
посещение на място на ПТП в случаите, очертани в чл.125 от ЗДвП /т.нар „констативен
протокол за ПТП” при смърт или нараняване на човек и 2/ „протокол за ПТП” при
материални щети. В тези хипотези съставителят удостоверява възприетите от него
факти при огледа, относими за определяне механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др.
Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ
в ПТП, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление
относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево
отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента
на настъпване на ПТП, рефлектира върху релевантните за механизма на
произшествието факти. Страната, която оспорва верността на удостоверените в
него факти, вкл. относно механизма на ПТП, следва да проведе пълно обратно
доказване, с оглед обвързващата доказателствена сила на документа. Това може да
стане посредством ангажиране на свидетелски показания, назначаване на
автотехнически, медицинска и др.експертизи, когато преценката за механизма на
ПТП изисква специални знания.
Като се имат предвид
изложените съображения, настоящата инстанция приема, че от приетия като
доказателство протокол за ПТП се установява, че на посочената в него дата и
място е настъпило ПТП, участниците в същото и констатираните щети по МПС-та. По
отношение приетия механизъм на настъпване на ПТП, документът не се ползва с
обвързваща доказателствена сила, тъй като същият е оспорен от ответника и не е
подписан от него. От анализа на събраните по делото гласни доказателства и
заключението на автотехническата
експертиза по безспорен начин се доказва, че единствената възможна причина за
обръщането на управлявания от Г.М. автомобил, довело до удар с паркиралия л.а.
„Ленд Роувър” и причиняване на имуществени вреди, е страничен удар от друг
неустановен автомобил. След преобръщането му по таван, ответникът не е имал
обективна възможност да влияе върху движението на управлявани от него л.а. „Опел
Калибра”. На следващо място следва да се отбележи, че от заключението на вещото
лице инж.Николай Колев се установява, че не може да се направи извод, че той се
е движил с превишена или несъобразена скорост с оглед щетите по увредения
автомобил и липсата на травматични увреждания на неговия водач. Правилно
районният съд е отбелязал, че към ответника не може да се поставя изискване да
предвижда внезапната страничната поява на другото МПС, защото управляваният от
него автомобил се е движел по главен път с предимство пред всички останали
улици в района. По изложените съображения настоящата инстанция също счита, че в
конкретния казус презумцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД е оборена, поради
което ответникът не носи отговорност за настъпилото ПТП. Недоказаността на една
от предпоставките на законовата суброгация по чл. 558, ал. 7 КЗ, независимо от
факта, че ищецът е изплатил на увредения обезщетение за вредите от ПТП-то, води
до извод, че ГФ няма основание да встъпи в правата на увреденото лице и
предявения от него иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Не намира законова опора
довода на ищеца, че вината на ответника се установява от влязлото в сила
наказателно постановление, с което за нарушение по чл. 20, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба по чл. 179, ал. 2 ЗДвП. Правилно
районният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК единствено
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Влязлото в сила
наказателно постановление не е такъв акт, поради което не се ползва с
обвързваща гражданския съд сила по въпроса за вината за настъпилото ПТП. На
следващо място следва да се посочи, че влязлото в сила НП не е годно
доказателство в настоящия процес за отразените в него обстоятелства, тъй като
касае административнонаказателната отговорност на ответника, която е различна
от претендираната в това производство гражданска отговорност.
Не може да бъде споделено и
становището на въззивника за приложение по аналогия на чл.302 от ГПК.
Цитираната разпоредба касае задължителната сила за гражданския съд на решението
по административен спор относно валидността и законосъобразността на
административен акт, каквато хипотеза в случая не е налице.
Стигайки до идентични правни
изводи, Луковитският районен съд е постановил правилно съдебно решение, което
следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция.
При този изход на процеса в
полза на въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в размер на сумата от 450.00 лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
60/13.09.2017 г., постановено по гр.д. № 580/2016 год. на Луковитския районен
съд.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр.София, ул. „*****“ № *, ет. * да
заплати на Г.Г.М., с ЕГН **********, с адрес *** направените по делото разноски
за настоящата инстанция в размер на сумата 450.00 лв. /четиристотин и петдесет
лева/ платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.