№ 272
гр. Сливен, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230101305 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на обективно съединени искове –
ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за признаване на установено по отношение на
ответницата Г. С. ДР., че ищецът Д. С. ИВ. е собственик на основание изтекла в негова
полза придобивна давност на следния недвижим имот- таванско помещение № 6, което се
намира в гр. Сливен, бул. „Цар Симеон“ № 29, вх. Б, описано в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 139, том първи, рег. № 1401, дело 119 от 2004 г. и за
осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху имота, като при условие на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че таванското помещение не е самостоятелен обект
да осъди ответницата да предаде реално определена част от апартамент, находящ се в гр.
Сливен, бул. „Цар Симеон “ № 29, вх. Б, ет. 4, ап.12, а именно таванско помещение № 6 като
съдът да отмени констативния нотариален акт за собственост върху недвижимите имоти №
149, том първи, рег. № 2853, дело № 128 от 2019 г. на нотариус Ралица Митева с рег.№ 685
и район на действие РС-Сливен в тази част. Предявен е обективно и кумулативно съединен
иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 4800 лв., съставляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на
процесния имот за периода от 10.03.2020 г. до 12.04.2021 г. /датата на подаване на исковата
молба/ ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Предявен е обективно и кумулативно съединен иск с правно
основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответницата да предаде посочени в исковата молба и
молбата уточнение движими вещи на ищеца или при условие на евентуалност бъде осъдена
на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД да заплати тяхната парична равностойност ако вещите не се
намерят у нея на стойност след извършеното изменение на иска по посока на неговото
увеличаване в молбата уточнение от 7044, 50 лв. ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. При условие на
евентуалност, в случай, че бъдат отхвърлени ревандикационните му претенции ищецът
претендира да се признае за установено по чл. 124 ГПК, че е придобил вещно право на
безвъзмездно ползване върху таванското помещение на основание изтекла придобивна
давност и претендира по чл. 72 ЗС подобрения извършени от него в таванското помещение,
като определя тяхната стойност след направено от него изменение на иска с молбата
1
уточнение в общ размер на 9230 лв.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба от ответната страна е постъпил.
В указания от съда срок с Разпореждане № 1410 от 27.05.2021 г. на 12.07.2021 г.
ищецът е отстранил констатираните от съда нередовности на исковата молба и с молба
уточнение е конкретизирал площта на таванското помещение, извършените подобрения,
които претендира и е описал движимите вещи предмет на втория предявен ревандикационен
иск. Направено е изменение на исковите претенции по чл. 57, ал. 2 ЗЗД и чл. 72 ЗС, което е
направено своевременно и следва да бъде допуснато.
С определение №748 от 13.07.2021 г. по чл. 140 ГПК съдът е допуснал на основание
чл. 214 ГПК изменение на размерите на следните искове- на иска с правно основание чл. 57,
ал. 2 ЗЗД по посока на неговото увеличаване посочено в молбата уточнение от 2000 лв. на
7044, 50 лв. ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане и на иска по чл. 72 ЗС за заплащане на подобрения извършени от
него в таванското помещение, по посока на неговото намаляване от 10 000 лв. на 9230 лв.
Ищецът твърди, че с ответницата Г. С. ДР. били брат и сестра. Техният баща С Д Б, бивш
жител на гр. Сливен, починал на 26. 09. 2019 г. Те двамата били единствените му
наследници по закон. Недвижимите имоти в град Сливен, оставени от техният баща- С Б,
били два апартаменти: Единият бил АПАРТАМЕНТ в гр. Сливен, бул. ..Цар Симеон" № 29,
вх.Б, ет.4. ап.12 е площ от 97,20 кв.м. ведно с прилежащо избено помещение №6 /шест/ и
таванско помещение № 6 /шест/ при граници за таванското помещение: изток - П Д Вв,запад
- стълбищно помещение, север - външен зид, юг - коридор заедно с отстъпено право на
строеж върху държавна земя и 5, 88 ид. ч. от общите части на сградата по нотариален акт за
покупно - продажба на недвижим имот №139,том 1, рег.№ 1401, дело 119 от 2004 г. и втори
АПАРТАМЕНТ в гр. Сливен, ул. „Александър Стамболийски’' № 8, вх. Б, ет.10, ап. 24 с
площ от 66, 27 кв.м. ведно с прилежащо избено помещение № 22 /двадесет и две/ и 1, 59 %
от общите части на сградата и право на строеж върху държавна земя по нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 155, том 11, дело 1001 от 1989 г.
След погребението на баща им ответницата била заявила, че било изготвено саморъчно
завещание в нейна полза от баща им за двата апартамента и за таванското помещение.
Помолил я да го покаже, а тя отказала и съобщила, че апартаментите и таванското
помещение ставали нейни заявила, че иска да ги продава.
Твърди, че за обявяването на завещанието и за датата на която това се е случило бил научил
от служителката в данъчната служба като на същия ден на дата 24.10.2019 г. в град Сливен
от Агенцията по вписвания се бил снабдил с незаверено копие от завещанието на неговия
баща и се запознал със съдържанието му. При справка в Агенцията по вписвания по лице -
на името на баща му С Д Б. установил, че за имот, който не е негов и има вписано
завещание спрямо ответницата с отбелязване по партидата и „Заветник/частна собственост/”
.
Твърди, че той е собственик този имот в следствие на надлежно упражнена придобивна
давност повече от 10 години по отношение на таванско помещение № 6, което се намира в
град Сливен бул. „Цар Симеон” № 29, вх. Б при граници за таванското помещение: изток - П
Д Вв, запад - стълбищно помещение, север - външен зид, юг - коридор. Същото било
споменато в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №139. том I , рег.№
1401, дело 119 от 2004 г.
Посочва, че от 2004 година до настоящия момент бил осъществявал явно, непрекъснато и
несъмнително владение върху ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ N6 /шест/, находящ се в гр.
2
Сливен, бул. „Цар Симеон“ № 29, вх. „Б" и описано в нотариален акт за покупко - продажба
на недвижим имот №139, том I , рег.№ 1401, дело 119 от 2004 г. Фактическата власт му била
предоставена лично и самостоятелно от неговия наследодател, при което това реално
владение безусловно било започнало още през 2004 година. Вследствие на така упражнявана
фактическа власт с явно и демонстрирано от него намерение за своене само и единствено за
себе си, считайки се за собственик без противопоставяне от друг бил направил множество
разходи за направа на трайни подобрения, чрез които подобрения се била увеличила
реалната пазарна стойност на таванското помещение. Достъп до него нямал никой друг
освен него. Никой не бил предявявал претенции или искания да го ползва, да го обитава,
дори и за преспиване. Твърди, че извършените от него и за негова сметка строително -
монтажни дейности по таванското помещение били: събаряне на стени и разширяване на
помещението, изграждане на ВиК и ел. инсталации, нивелиране на под и таван, оформяне на
входящ коридор с отделен вход към основното помещение (спално). Първоначално цялото
таванско помещение било на бетонен под и шпакловани стени и таван с дървени входни и
преходни врати и прозорци. Мокрото помещение направил за баня с тоалетна. Отоплението
било с печки, а охлаждането с вентилатор. Таванската стая била със собствено ел. табло с
предпазители и със собствен спирателен кран за водата. Като за направените разходи ток,
вода и ползване на общи части от блока и входа той бил заплащал на баща си съответната
част от общите сметки на апартамента. За негова сметка преди години бил направил
модернизиране на таванската стая със смяна на дървените врати и прозорци с алуминиеви,
полагане на плочки в коридора и банята, полагане на ламинат с изолация в основното
/спално помещение/, изолация на стените, направа на окачен таван с вградено осветление в
основното спално помещение, поставяне на климатик за отопление и охлаждане, закупуване
на голяма секция с гардероб и разтегаем диван, маса и табуретки, поставяне на звънчева
система, както и пералня в общия коридор на тавана. Включително бил доизградил тръбите
за ТЕЦ и поставил единичен радиатор с цел отопляне при сключване на евентуален договор
с ТЕЦ Сливен. В банята бил сменил тоалетната чиния и мивка и поставил нова батерия с
душ. Поставил и аспирация. В коридора поставил нова закачалка с прилежащо портманто.
Също така купил и поставил за негова сметка: 3 / три / броя алуминиеви врати; 2/два/ броя
алуминиеви прозорци; 5 /пет/кв.м. теракотени плочки; 10/десет/ кв.м. ламинатна настилка: в
санитарен възел : 1/един/ бр. тоалетна чиния; 1/един/ бр. мивка ;1/един/ бр.смесител за вода с
батерия за душ; 1/един/ бр. завеса за баня;1/един/ бр. огледало-тоалетка; 2 /два/броя
спирателни крана; 1/един/ бр. корниз за пердета; 1/един/ бр. климатик външно и вътрешно
тяло; 1/един/ бр. радиатор; 1/един/ бр. перде -завеса; окачен таван с вградени осветителни
тела; 1 /един/ бр .стенна закачалка за дрехи /в приемно помещение/; 1/един/ бр. ел. тебло с
бушони и предпазител в нарочна кутия; 1/един/ бр. звънчева уредба; 2/два броя осветителни
тела /в тоалетна и приемно помещение/; 4 /четири/ броя ключове за осветление; 6 /шест/
броя контакти;
Твърди, че бил заплатил всички пари за посочените подобрения, както и платил за тяхното
монтиране, респ. поставени и извършване.
Собствеността върху посоченият имот - таванско помещение била придобита от него по
давност в края на 2014 година и по - късно. Предвид законовата 10 годишна давност по чл.
79, ал. 1 от ЗС. Упражнявал бил и демонстрирал правото си на собственост в последващите
периоди, включително до датата на смърт на баща му (26.09.2019г.) даже след смъртта на
наследодателя до началото на м. декември 2019 г. таванско помещение се било владяло
безусловно реално, непрекъснато и необезпокоявано единствено и само от мен.
Заветът на баща му по споменатото завещание в частта отнасяща се за процесното
помещение била недействителна, тъй като към момента на откриване на наследството
(смъртта на баща му) не бил в патримониума на наследодателя. В този смисъл и оспорва
завещанието, което от своя страна било страдало и от редица съществени пороци, водещи до
неговата нищожност и унищожаемост.
3
Ответницата Д. се била снабдила с констативния нотариален акт /КНА/ за собственост върху
недвижимия имот, който я легитимирал като техен собственик по завещание от дата 25. 10.
2019 г., а именно на: КНА № 149 , том 1, per. № 2853. дело № 128 от 2019 г. на Нотариус
Ралица Митова с Per. № 685 и район на действие PC - гр. Сливен, който претендира да бъде
отменен на основание чл.537, ал. 2 от ГПК .
Ответницата с неправомерни самоуправни действия го била лишила от достъп до имота. За
това имало образувано ДП ЗМ № 136/ 2020 г. на РУ на МВР - гр. Сливен по пр. вх.№ 4162/
2019 г. на РП-гр.Сливен, образувано на 03. 02. 2020 г. при условията на чл. 212 ал. 1 от НПК
за престъпление по чл. 323 ал.1 от НК за това, че на неустановена дата през м. декември
2019г. в гр. Сливен самоволно не по установения от закона ред е осъществено едно
оспорвано от другиго свое предполагаемо право като случаят е немаловажен - предприети са
действия и е проникнато в таванско помещение № 6 към недвижим имот, а именно
апартамент в гр. Сливен, бул. „Цар Симеон” № 29, вх. Б, ап. 12. Отделно от това
ответницата била откраднала движимите вещи, намиращи се в таванското помещение. За
тези действия на ответницата имало депозирана от него изрична жалба в Районна
прокуратура Сливен и по прокурорска преписка с вх. N: 4162/ 2019 г. по описа на РП-
гр.Сливен имало образувано досъдебно производство - неприключено ДПЗМ № 136/ 2020 г.
на РУ на МВР-гр. Сливен. Имало извършен оглед на помещението с който се установявали
липсите и присвоените вещи.
Към настоящия момент таванското помещение се било владеяло от ответницата Г. С. ДР..
На 4 март 2020 година й бил отправил Нотариална покана, с която я приканвал да му
предаде владението на имота като бил отправил претенцията за обезщетение за това. че го
лишавала от правото да ползва имота (чл. 31. ал. 2 от ЗС) считано от 10 март 2020 г. в
размер на 400 лв. месечно. Това обезщетение било определяемо съобразно пазарния наем на
подобно помещение. До настоящия момент било минало повече от една година. По този
начин общия размер на дължимото обезщетение бил в размер на 4 800 лв. Счита, че
таванското помещение представлява самостоятелен обект на вещно право на собственост.
Това било така, защото видно от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№139, том I , per. № 1401, дело 119 от 2004 г. за апартамента имало описани, както избено
помещение № 6, така и отделно таванско помещение № 6. При условията на евентуалност,
ако съдът счете, че таванското помещение не било самостоятелен обект, а принадлежност
към апартамента претендира ревандикация на съответстващата на него идеална част от
целия апартамент, така както бил описан в титула за собственост.
В таванското помещение се намирали множество вещи, които бил закупил и оставил там. -
1/един/ бр. разтегаемо легло - диван: /1/един/ бр. гардероб с холна секция: 1/един/ бр.
радиатор; 1/един/ бр. табуретка; 1/един/ бр. стол; 1/един/ бр. маса; 1/един/ бр. отоплителна
печка: 2 /два /броя телевизори. Претендира движимите вещи да му бъдат върнати, а ако това
е невъзможно да се осъди ответницата да заплати тяхната парична равностойност.
Моли съдът да приемете за установено че ищецът е собственик по давност на недвижим
имот, представляващ таванско помещение № 6, което се намира в град Сливен бул. ..Цар
Симеон” № 29, вх. Б при граници за таванското помещение: изток - П Д Вв. запад -
стълбищно помещение, север - външен зид, юг — коридор, описано в нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот №139, том 1 , рег.№ 1401, дело 119 от 2004 г. и да
осъди ответницата Г. С. ДР. да му го предаде. При условията на евентуалност, ако съдът
намери, че таванското помещение не било самостоятелен обект, а било част от апартамента,
описан в цитирания нотариален акт да осъди ответницата Д. да му предаде владението на
реално определена част /само за таванското помещение/ от жилищен имот - АПАРТАМЕНТ
находящ се в гр. Сливен, на адрес - ****, с площ от 97, 20 кв.метра, ведно с прилежащо
избено помещение N: 6 /шест/ и таванско помещение N: 6/шест/ при граници за таванското
помещение: изток-П Д Вв. запад-стълбищно помещение, север-външен зид,юг-коридор,
4
заедно с отстъпено право на строеж върху държавна земя и 5,88 % ид.части от общите части
на сградата (по нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 139, том 1, per.
№ 1401, дело 119 от 2004 г, по описа на нотариус Димчо Ненов, per. № 092, с район на
действие РС-Сливен)-искова претенция само в рамките на обема на владяната от него
реална част от този имот (правна конверсия), а именно таванско помещение № 6.
Моли съдът да отмени констативния нотариален акт /КНА/ за собственост върху недвижими
имоти, с който ответницата се легитимира като техен собственик по завещание от дата 25.
10. 2019г,, а именно на: КНА № 149 , том 1, per. № 2853 , дело № 128 от 2019 г. на Нотариус
Ралица Митова с Per. № 685 и район на действие PC - гр. Сливен в тази част, в която съдът
уважи претенциите му за собственост.
Моли съдът да осъди ответницата Г. С. ДР. да му заплати парична сума в размер на 4 800
лв., представляващи обезщетение за лишаване от право на ползване на процесния имот за
времето от 10 март 2020 година до датата на исковата молба, ведно със законна лихва за
забава, начиная от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Моли съдът да осъди ответницата Г. С. ДР. да му предаде собствените му движими вещи,
както следва: 1/един/ бр. разтегаемо легло - диван; /1/един/ бр. гардероб е холна секция;
1/един/ бр. радиатор; 1/един/ бр. табуретка; 1/един/ бр. стол; 1/един/ бр. маса; 1/един/ бр.
отоплителна печка; 2 /два /броя телевизори и пералня машина, ако не са вече у нея в нея да
бъде осъдена да заплати тяхната парична равностойност, която определя на 7044,50 лв.,
ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане след допуснатото
изменение на иска.
При условията на евентуалност ако съдът отхвърли иска за ревандикация на таванското
помещение да приеме за установено че по давностно владение бил придобил и притежавал
вещното право на безвъзмездно ползване върху недвижим имот. представляващ таванско
помещение № 6 като самостоятелен обект или като реална част, което се намира в град ****
при граници за таванското помещение: изток - П Д Вв, запад - стълбищно помещение, север
- външен зид, юг - коридор, описано в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот №139, том I . рег.№ 1401, дело 119 от 2004 г. и да осъди ответницата Г. С. ДР. да му
предаде държането.
При условията па евентуалност, ако съдът отхвърли иска му за ревандикация на таванското
помещение, моли съдът да осъди ответницата Г. С. ДР. да заплати направените от него
подобрения в процесното таванското помещение, които определя на стойност 9230лв., ведно
със законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумата след допуснатото
изменение на иска.
Моли съдът да осъди ответницата Г. С. ДР. да му заплати всички направени по делото
съдебни и деловодни разноски/държавни такси.адв.възнаграждение и др/.
В срокът по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба. Оспорва
предявените искове като неоснователни и излага съображения относно нередовността на
предявените искове. Ответницата оспорва изцяло обстоятелствата, изложени в исковата
молба. Не било отговаряло на истината фактът, че ищецът бил владял за себе си процесното
таванско помещение срещу действителния му собственик, негов баща. Ищецът от 1998г.
бил живеел извън гр.Сливен, като трайно се бил установил в гр.Бургас. Два пъти в месеца
бил посещавал Сливен и бил преспивал в процесното помещение, Затова той бил
разполагал с ключ от това помещение. Собственикът С Б също имал ключ и бил ползвал
помещението. Наред с това в последните години бил предоставял своя ключ на сина на
ответницата, който бил правил събирания с приятели и бил преспивал понякога там.
Наследодателят на страните бил ползвал пералнята, разположена в коридор на таванското
помещение, тъй като не бил разполагал с такава пералня в апартамента.
Подобренията, за които ищецът твърди, че бил извършил в таванското помещение, били
5
незаконни. С тях се било целяло промяна в предназначението на таванското помещение от
складово такова в стая за живеене с баня-тоалетна. За това било необходимо изготвянето на
проект и съответно разрешение. Не било ясно как електрическата система и ВиК такава
били свързани правомерно със съответните системи на блока.
В момента в апартамента се намирали един диван, секция, климатик и стар телевизор,
закупен от бащата на ответницата. Ищецът бил взел пералня, малка масичка и шкафче за
обувки докато бил разполагал с ключ за тавана, без да уведоми от ответницата, което било
станало причина тя да смени бравата.
Не било отговаря на истината твърдението, че собственикът на имота бил предоставил на
ищеца фактическата власт и тя била осъществявана от ищеца като собст веник.
Предоставеното ползване на таванското помещение било безвъзмездно предоставяне на
ползване, което представлявало заем за послужване, а не начало на владение.
Неверни били твърденията за недостатъчно добри отношения между ответницата и баща й.
Наследодателят, който бил дарил на сина си два самостоятелни обекта в гр.Бургас,
справедливо бил завещал на дъщеря си двата имота в гр.Сливен.
Посочва, че предявеният иск за собственост по давностно владение върху таванското
помещение бил неоснователен. На първо място, ищецът не го бил владял за себе си. Наред е
това, поради несамостоятелния характер на това помещение то не можело да се придобива
по давност. Недопустимо било и владението на такава прилежаща част към жилище да се
трансформира в придобиване на идеална част от цялото жилище.
Неоснователен бил и искът за признаване на придобито по давност вещното право на
ползване. Ищецът бил ползвал безвъзмездно таванското помещение след разрешение на
собственика родствени отношения между тях, в случая било налице заем за послужване,
който не можел да бъде противопоставен на новата собственичка.
Поради неоснователността на посочените два иска, неоснователен се бил явявал и искът за
осъждането на ответницата да заплаща на ищеца обезщетение за ползването,от което той
бил лишен.
В случай, че ищецът докажел, че е закупил описаните движими вещи и че те са негова
собственост, той можел да получи от ответницата намиращите се в таванското помещение
диван, секция, климатик и телевизор, които се намират в помещението,а ко това били
същите вещи, които били закупени от ищеца. Ответницата не се била разпореждала с други
вещи, намиращи се в таванското помещение.
По отношение на претендиралите подобрения в таванското помещение, ищецът било
следвало да претендира стойността на доказаните подобрения на основание чл.59 от ЗЗД и
доколкото те били законно извършени. Прави възражение за погасяване на тези вземания по
давност.
Оспорва и иска за отмяна на констативния акт за собственост по завещание на недвижими
имоти в частта, за която ищецът претендира да е собственик по давностно владение поради
неоснователност на иска за собственост.
В указания от съда срок с Разпореждане № 1410 от 27.05.2021 г. на 12.07.2021 г. ищецът е
отстранил констатираните от съда нередовности на исковата молба и с молба уточнение е
конкретизирал площта на таванското помещение, извършените подобрения, които
претендира и е описал движимите вещи предмет на втория предявен ревандикационен иск.
Направено е изменение на исковите претенции по чл. 57, ал. 2 ЗЗД и чл. 72 ЗС, което е
направено своевременно и следва да бъде допуснато. Оспорил е изложените в отговора на
исковата молба обстоятелства и е доразвил твърденията си в исковата молба.
С оглед характера на предявените искове съдът с определение по чл. 140 ГПК е указал на
ищеца, че по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да докаже твърдяното от
него придобивно основание на правото му на собственост-изтеклата в негова полза
6
придобивна давност и владението на ответницата върху процесното таванско помещение,
както и че таванското помещение притежава характеристиките на самостоятелен обект на
собственост. По предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС следва да докаже
наличието на съсобственост между него и ответницата по отношение на описания в
исковата молба недвижим имот, както и че е отправил покана до ответницата, че
ответницата ползва имота или ползва площ по-голяма от съответстващата на правата му в
съсобствеността, т.е. упражняване на фактическа власт в момента на отправяне на поканата
и ползата, която ищецът е пропуснал след поканата в размер на дължимия пазарен наем. По
предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС с предмет движимите вещи следва да докаже,
че е собственик на тези вещи и че същите се намират във владение на ответницата, като по
евентуалния иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД следва да докаже, че вещите са погинали, не се намират
у ответницата, тъй като същата ги е изразходила или отчуждила след като е узнала, че ги
държи без основание и каква е тяхната действителна стойност. По предявения иск по чл. 72
ЗС следва да докаже, че е добросъвестен владелец с всички характеристики на
добросъвестното владение, вида и стойността на извършените подобрения, периода през
които същите са били извършени, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта
вследствие на тези подобрения и необходимите разноски за запазването на вещта. Със
същото определение съдът е указал на ответницата, че следва да докаже, че е било налице
договор за заем за послужване между ищеца и неговия баща по силата на който същият е
упражнявал фактическа власт върху таванското помещение, както и че свободен достъп до
имота са имали и други лица, както и че извършените подобрения в имота не са отговаряли
на строителните и техническите изисквания, както и възражението за изтеклата погасителна
давност за вземанията за подобренията.
В хода на процеса в изпълнение на указанията на съда ищецът е депозирал молба-уточнение
от 19.10.2021 г., с която посочва движимите вещи, които претендира и подобренията с
всички необходими индивидуализиращи признаци.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Ищецът и ответницата Г. С. ДР. са брат и сестра. Техният баща С Д Б, бивш жител на гр.
Сливен е починал на 26. 09. 2019 г. Те двамата са единствените му наследници по закон,
което е видно от представеното по делото удостоверение за наследници. Недвижимите
имоти в град Сливен, оставени от техният баща- С Б, са два апартамента: 1.
АПАРТАМЕНТ в гр. Сливен, бул. „Цар Симеон" № 29, вх.Б, ет.4. ап.12 с площ от 97,20
кв.м. ведно с прилежащо избено помещение №6 /шест/ и таванско помещение № 6 /шест/
при граници за таванското помещение: изток - П Д Вв,запад - стълбищно помещение, север -
външен зид, юг - коридор заедно с отстъпено право на строеж върху държавна земя и 5, 88
ид. ч. от общите части на сградата по нотариален акт за покупно - продажба на недвижим
имот №139,том 1, рег.№ 1401, дело 119 от 2004 г. и 2. АПАРТАМЕНТ в гр. Сливен, ул.
„Александър Стамболийски’' № 8, вх. Б, ет.10, ап. 24 с площ от 66, 27 кв.м. ведно с
прилежащо избено помещение № 22 /двадесет и две/ и 1, 59 % от общите части на сградата
и право на строеж върху държавна земя по нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ 155, том 11, дело 1001 от 1989 г.
Видно от представеното по делото саморъчно завещание от 26.05.2019 г. бащата на страните
по делото С Б е завещал на ответницата цялото си недвижимо имущество, което се намира
към момента на съставянето на завещанието в гр. Сливен и което се състои от двата
гореописани апартамента. Видно от протокола за обявяване на саморъчно завещание
изготвен от нотариус Ралица Митова същото е било обявено на 21.10.2019 г.
По силата на нотариален акт за покупно - продажба на недвижим имот №139,том 1, рег.№
1401, дело 119 от 2004 г. наследодателят на страните е станал собственик на процесния
недвижим имот- АПАРТАМЕНТ в гр. Сливен, бул. „Цар Симеон" № 29, вх.Б, ет.4. ап.12 с
7
площ от 97,20 кв.м. ведно с прилежащо избено помещение №6 /шест/ и таванско помещение
№ 6 /шест/ при граници за таванското помещение: изток - П Д Вв,запад - стълбищно
помещение, север - външен зид, юг - коридор заедно с отстъпено право на строеж върху
държавна земя и 5, 88 ид. ч. от общите части на сградата.
Същият недвижим имот е бил придобит от ответницата по силата на Нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти придобити по завещание № 149, том първи, рег.№
2853, дело № 128 от 2019 г. ведно с прилежащите към него избено и таванско помещение.
Ищецът е изпратил нотариална покана до ответница предявявайки всички свои претенции
предмет на настоящото производство към нея, като видно от приложената разписка
нотариалната покана е получена от ответницата на 04.03.2020 г.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел М, която е била наемател на другия
апартамент в гр. Сливен същата се мести в процесното жилище през м. февруари 2004 г. и
живее там до м. май 2006 г., като след това го посещава понеже веднъж месечно и поддържа
връзка с наследодателя на страните. Жилището представлявало апартамент с избено и
таванско помещение. При закупуване на апартамента същият бил напълно обзаведен, но на
таванското помещение не бил правен никакъв ремонт, като наследодателят С Б бил заявил
на ищеца, че му предоставя таванското помещение да го обзавежда и използва. Ищецът не
бил плащал наем и заедно със свидетелката бил закупил секцията и пердетата. Ищецът бил
наел работници и сам бил правил ремонта на тавана. Таванското помещение било
представлявало една стая с баня и тоалетна без тераса, като към прилежащото помещение
имало обща тераса. Ищецът бил закупил пералнята, която била сложена в общото
помещение на коридора за да бъде достъпна за всички. Ищецът бил притежавал апартамента
в Бургас заедно със стоматологичния кабинет. Таванското помещение щяло да остане за
ищеца, той да го използва. Същото било със стара дограма и трябвало да се ремонтира
изцяло.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Ч, която е съжителствала със С Б от
м. януари 2008 г. до м. ноември 2014 г. Апартаменът имал избено и таванско помещение.
Спомня си, че докато е живяла в апартамента в него е имало секция и пердетата, но не си
спомня да е имало климатик. Пералнята била извън това помещение и се била използвала от
всички. Ищецът бил държал ключа за таванското помещение и единствено той го използвал
през периода в който свидетелката била живяла в апартамента. С Б й бил казал, че
възнамерява да дели всичко по равно. Внукът му М го бил намерил мъртъв. По-голямата
част от данъците за апартамента бил заплащал наследодателя на страните. Ищецът бил
посещавал таванското помещение поне веднъж в месеца.
Видно от показанията на свидетеля Стойчев, който е мебелист и сглобява мебели същият е
сглобил секцията в таванското помещение, поставил е ламината, огледалото било купено
готово, свидетелят не бил правил ел. инсталацията и прозорците, нито спалнята и не бил
боядисвал помещението. Бил извикан от ищеца през есента на 2004 г., които му заплатил
услугите и пътните разходи. С Б лично му бил казал, че таванското помещение е стаята на
ищеца. Ищецът също твърдял, че стаята е негова.
Видно от показанията на свидетеля М същият познава С Б и ищеца от 2006 г. в апартамента
има таванско помещение, където се бил качвал един път и същото било напълно обзаведено,
като ищецът си го бил обзавел и направил.
Видно от показанията на свидетелката Д съседка на страните С Б бил започнал ремонта на
тавана и на мазето, като се бил нанесъл в блока, като таванът бил за сина му за да бъде
самостоятелен, когато бил идвал. Симеон бил направил тяхната страна на тавана с теракот, с
преградна стена и бил сложил пералня, като тази пералня се била ползвала общо от всички.
Внукът му М се бил събирал с приятели на тавана. Освен пералнята в общото помещение
имало и външна мивка. Таванското помещение се било ползвало и преди това от други
собственици, които живеели в него, тъй като имало баня. Била виждала ищеца да идва на
8
таванското помещение един, два пъти в месеца.
Видно от показанията на свидетеля Хърков, който е син на ответницата същият бил
започнал да посещава апартамента от четвърти клас, като се бил качвал на таванското
помещение и ключ от него имало и при неговия дядо. Бил се събирал в осми клас със
приятели на таванското помещение през седмицата, а събота и неделя същото се било
ползвало от неговия вуйчо. Имало случаи, когато бил преспивал в таванското помещение.
Забелязал, че липсвали пералнята и шкафчето за обувки. Имало гардероб, диван, климатик,
масичка, пердета, килим, нямало щори и телевизор. Бил посещавал често таванското
помещение и преди и след смъртта на дядо му, за да се събира с приятели и имал ключ от
него, който неговия дядо му бил дал за да него иска всеки път. Дядо му го бил
предупреждавал, когато пристигал вуйчо му и му бил връщал ключа.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни,
безпротиворечиви взаимно допълващи се и кореспондиращи със събрания по делото
доказателствен материал.
Видно от първата изготвена по делото строително-техническа експертиза в документите за
собственост, Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 139, том I, per. №
1401, дело № 119/2004 г. и Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти
придобити по завещание № 149, том I, per. № 2853, дело № 128/2019 г. - пункт 1, процесното
таванско помещение е описано по следния начин: прилежащо към АПАРТАМЕНТ № 12,
застроен върху 97.20 m2, находящ се в гр, Сливен бул. „Цар Симеон", жил. блок № 29, вх.
„Б", на IV етаж - ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 при граници: изток - П Д Вв, запад -
стълбищно помещение, север - външен зид, юг - коридор. В кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрени със заповед № РД 18-31/19.04.2006 г. на
Изпълнителния Директор на Агенция по кадастъра, АПАРТАМЕНТ № 12, находящ се в гр.
Сливен бул. „Цар Симеон", жил. блок № 29, вх. „Б", на IV етаж е регистриран като
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.549.67.1.12 - Жилище, апартамент
със застроена площ от 97.20 m2, а процесното помещение е записано като ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ № 6.
В Удостоверението за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. №
**********/23.10.2019 г. процесното таванско помещение е отразено като - таван с площ 10
m2. По принцип данните за обектите данъчната служба са от подадената декларация от
собственика на съответния имот. След извършени ремонтни дейности - архитектурно
строителни работи и инсталации - В и К, електрическа и отоплителна /подробно описани в
заключението на вещо лице инж. Ф.К./, в периода посочен в делото от м. февруари 2004 г.
до м. юни 2005 г., които представляват преустройство на съществуващо помещение, за което
няма изискващите се строителни книжа и документи. Към настоящия момент процесното
таванско помещение по действителни мерки на място е с полезна площ 13.82 m2 и се състои
от три помещение антре с полезна площ 1.48 m2, санитарен възел с полезна площ 1.51 m2 и
стая с полезна площ 10.83 m2. - По смисъла на § 5 от Допълнителни разпоредби на Закон за
устройство на територията, T. 39. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) „Обект" е самостоятелен строеж или реална част
от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и
идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър". T.38. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.; доп., бр. 61 от
2007 г. , в сила от 27.07.2007 г.; изм. изцяло, бр. 54 от 2011 г.; изм., бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.)
„Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението." По
смисъла на § 1 от Допълнителни разпоредби на ЗАКОН за кадастъра и имотния регистър
(Доп. - ДВ, бр, 36 от 2004 г.; изм., 6р. 19 от 2011, в сила от 09.04.2011 г., изм., бр, 49 от 2014
г.) т.1. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на
техническата инфраструктура" е обособена с ограждащи стени част от сградата или
съоръжението, която има самостоятелно функционално предназначение."
9
Съгласно действащите разпоредби ЗУТ - Раздел VI -Сгради на основното застрояване.
Изисквания към жилищните сгради и жилищата - от чл. 37. чл. 40 и Наредба № 7 - за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони -
Раздел II Жилищни сгради и раздел III - Жилища, „Всяко жилище трябва да има
самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и
баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън
него." „Стопанска площ на жилището е сборът от площите на складовите помещения".
Сграда с идентификатор № 67338.549.67.1, където се намира самостоятелния обект с
идентификатор № 67338.549.67.1.12 е изпълнена и въведена в експлоатация през 1969 г.
като сграда със смесено предназначение на шест етажа - един подземен със складови
помещения и пет надземни етажа от които един с търговски обекти, три жилищни етажа и
един тавански етаж с предназначение допълнителна стопанска площ към всеки от
жилищните обекти в сградата. За да се промени предназначението на обект или част от
обект и същия да се обособи като някакъв вид самостоятелен обект, съгласно чл. 16, ал. 3,
Приложение № 4 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, който да отговаря на
съответните технически и санитарно хигиенни изисквания следва да е извършено
преустройство при спазване на законовите изисквания - одобрен проект и строително
разрешение, реализиране на строежа и неговото приемане - в случая разрешение за ползване
издадено от гл. архитект на общината. (НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., Чл. 62. (1)
Нанасяне на нова сграда, промяна на граница или очертание между съседни сгради или самостоятелни обекти в
сгради, или в съоръжения на техническата инфраструктура се извършва след реализиране на строежа.
Завършването на строежа се удостоверява от органа, издал разрешението за строеж, с констативен акт по чл. 176,
ал. 1 ЗУТ (приложение № 15 от Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството (ДВ, бр. 72 от 2003 г.) или с акт за приемане на конструкцията (приложение № 14 от Наредба № 3
от 2003 г.) и констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ. (2) В случаите на преустройство завършването му се
удостоверява от органа, издал разрешението за строеж, с констативен акт по чл, 176, ал. 1 ЗУТ (приложение № 15
от Наредба № 3 от 2003 г.).''На основание на тези констатации, съобразявайки се с действащите
разпоредби към настоящия момент, а именно - ЗУТ, Наредба № 7 - за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, ЗАКОН за кадастъра и
имотния регистър, НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, имайки предвид
действителните технически показатели на процесното таванско помещение със статут по
документи на стопанска площ към Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
67338.549.67.1.12 по КККР на гр. Сливен, вещото лице изразява становище, че същото не
представлява самостоятелен обект. Процесното таванско помещение № 6 във всички
документи приложени по делото е цитирано като прилежаща реална част със съответните
граници.
Идеална част към съответните самостоятелни обекти в сграда, която се изразява в
проценти и съответно може да бъде изчислена и в квадратни метри площ е само
припадащата се идеална част от общите части на съответната сграда, която се изчислява по
правилата за ценообразуване и площообразуване.
Самостоятелните обекти се характеризират с показател тяхната „застроена площ",
докато стопанската площ към тях - складовите помещения се посочват с тяхната „полезна
площ", което по този показател ги прави несъпоставими. Те са несъпоставими и по
предназначение.
Вещото лице счита, че апартамент № 12 и прилежащите му избено помещение № 6 и
таванско помещение № 6 могат да се съпоставят само по техните пазарни стойности, но в
случая апартамент № 12 и избено помещение № 6 не са предмет на делото и нямаме техните
пазарни стойности. Освен това няма практика стопанската площ към жилищните обекти,
която е реално обособена да се изчислява като идеална част спрямо самите жилищни
10
обекти. Размерът на справедливия пазарен месечен наем, който би могъл да се получи при
ползването на процесното таванско помещение № 6 с адрес гр. ****, към настоящия момент
е в размер на – 37 лв.
Видно от първата изготвена по делото съдебно- техническа и оценителна експертиза
съгласно Приложение № 2 към експертизата за достигане състояние на процесното
помещение във вида, в който е към момента в периода на изпълнение 2004 - 2005 г. са
вложени общо 4 706 лв. с ДДС, от които 1 692 лв. с ДДС - труд, 3 014 лв. с ДДС - материали.
Стойността на процесното помещение преди извършване на ремонта през 2004г. възлиза на
1 100 лв., същата е определена по два метода, съответно приложения №3 и №4. Стойността
на процесното помещение към настоящия момент възлиза на 4 970,00 лв. Същата е
определена по три метода, съответно в приложения № 5, № 6 и № 7. Общата стойност на
движимите вещи, претендирани за ревандикация възлиза на 903,50 лв, (деветстотин и три
лева и петдесет стотинки). Вещото лице при оглед на място е установило следните движими
вещи от описаните в двете молби уточнения движими вещи от ищеца и съобразно
посочените от нея методи е определила тяхната справедлива пазарна стойност по следния
начин:
-Диван Г образен / разтегателен с площ за спане персон и половина/ със зелена
дамаска- 80,00лв.; Холна секция кафява с витрини и стелажи и гардероб, височина 180 см-90
лв; Климатик сив, марка Самсунг 12000 BTU, състоящ се от външно и вътрешно тяло-450
лв; Радиатор бял алуминиев плюс вентил, 10 ребра за парно отопление -He е движима вещ -
оценен е като част от отоплителна инсталация; Корниз - златист метален, дължина 1,60 м. с
рингове-40,00 лв.; табуретка със зелена тапицерия-10 лв.; Стол метален със зелена
тапицерия -20 лв; Маса малка сгъваема PVC-15 лв; отоплителна вентилационна печка тип
духалка, марка Елит-15 лв.; голям телевизор/повреден за ремонт/-0 лв.; Телевизор малък LG
с дистанционн о управление-15 лв.; Бяла малка овална порцеланова мивка със сифон- Не е
движима вещ - оценена е като част от отоплителна инсталация; Смесителна батерия Roca с
шнур и душ слушалка с поставка за слушалката- Не е движима вещ - оценена е като част от
отоплителна инсталация; окачалка за хавлия- 5 лв.; Поставка за сапун- 10 лв.; Преградна
завеса в банята- 6 лв.; Релса за преградна завеса в банята-15 лв.; Тоалетно шкафче с огледало
в банята-18 лв.; Стенна закачалка за дрехи с огледало-40 лв; Звънчева уредба с бутон звънец
-He е движима вещ; 1бр. разклонител- 5 лв.; изтривалка за обувки-3,50 лв.; комплект метла с
лопатка пластмасови – 5лв.; възглавници, 2 бр., втора употреба- 5 лв., комплект спално
бельо, втора употреба- 7 лв.; одеяло- 10 лв.; дрехи за лична употреба не са описани подробно
и не са оценени; закачалки за дрехи в гардероб- 20 лв.; комплект чаши- 4лв.; плато за
плодове - 15 лв.
Съдът кредитира изготвените първоначални съдебно-строителна експертиза и
съдебно-техническа и оценителна експертиза като изготвени от безпристрастни и
компетентни вещи лица, които са отговорили в пълнота на поставените им задачи и са
обосновали своите изводи и методи, които са използвали.
Съдът не кредитира изготвената повторна съдебно-техническа и оценителна
експертиза, тъй като вещото лице не е обосновало въз основа на какви аргументи достига до
направените от него изводи и заключението му не е мотивирано. Същото не е отговорило и
на всички поставени от ищеца въпроси.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следните
правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 79 ЗС с предмет таванското
помещение:
С ревандикационния иск по чл.108 ЗС се цели защита на накърненото право на
собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Съгласно
задължителните постановки на т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с
11
осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Може да се
приеме, че ревандикационният иск съдържа в себе си искане за защита на правото на
собственост на ищеца, като съдът се произнася с отделен установителен диспозитив по
отношение на принадлежността на правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен
диспозитивдосежно предаване на владението на имота. В Решение № 152/13.09.2011 г. на
Второ ТО на ВКС по т.д.№ 950/2009 г. е прието, че за да се уважи иск за ревандикация на
определена вещ или имот, в производството по чл.108 ЗС е необходимо да се установи по
безспорен начин, че ищецът е собственик на спорната вещ /имот/, че ответникът го владее,
като ищецът следва да докаже правото си на собственост и факта на владение от страна на
ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт
върху вещта, при което ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е
установил владението или държането на вещта.
Подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна собственост е
обща част на сградата и не може да бъде обект на прехвърлителни сделки, нито да се
придобива с давностно владение, освен ако е изградено като жилища, ателиета, стаи за
творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни
помещения към такива. /Определение № 280 от 28.05 2018 г по гр. д № 2287/201 7 г на
Върховен касационен съд, 1-во гр Отделение/.
Според чл. 38, ал. 1 от ЗС при сгради, в които етажи от имот принадлежат на няколко
собственици, общи за всички тях са земята, върху която е построена сградата, дворът,
основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите,
площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните
собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и
избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби,
асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
Законът допуска, че части от сградата, които обслужват само някои от отделно
притежаваните етажи, може да бъде притежавана от собственика / собствениците, чиито
обекти обслужва (арг. от чл. 38, ал. 2 ЗС) .Когато подпокривното пространство на сграда,
притежавана от двама или повече съсобственици, не е изградено като жилища, ателиета или
тавански складови помещения, то това пространство представлява обща част на всички
собственици, независимо дали според документа за собственост (нотариален акт, протокол
от делба) е посочено, че таванското помещение попада в дял на един от собствениците.Ако
обаче подпокривното пространство има нужната височина, пространство и обем за
изграждане на самостоятелни обекти или обслужващи помещения, могат да се обособят
общи части за преминаване и има достъп от редовна стълба, то е обща част по
предназначение и като такава етажните собственици могат с единодушно съгласие да
променят това му предназначение. При спазване на законните изисквания могат да се
изградят складови помещения или стаи за творческа дейност, които да се придадат към
самостоятелните обекти на долните етажи или на някой от тях, а могат да се изградят и
ателиета, тавански жилища или други самостоятелни обекти, ако етажните собственици
имат право да строят такива.
Ако обаче таванът или част от него няма нужната височина, площ и обем, нито пък има
достъп до него от нормална стълба и е неизползваемо освен за изолация между последната
етажна плоча и покрива и за излаз към него, тогава той представлява обща част по
естеството си. Предназначението му не може да се променя при никакви условия. Тук важи
правилото, че общите части не могат да се делят, както и че те нямат самостоятелно
юридическо съществуване, поради което и не могат да бъдат предмет на прехвърлителни
12
сделки, съдебна делба и придобивна давност. За да преодолее тази пречка и за да се
придобие таванът от един от собствениците е необходимо да се преустрои подпокривното
пространство с цел създаване на самостоятелен обект/самостоятелни обекти.Според чл. 185
от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за преустройството следва да има съгласие с
нотариална заверка на подписа от страна на всички собственици, в случай че
преустройството на тавана ще доведе до промени в общите части, промяна в
предназначението на обекта (например от неоползотворено подпокривно пространство в
таванско помещение, жилище, ателие) или в случаите, в които се завземат общи части. Ако
не се стигне до такава промяна, нотариално заверено съгласие не е необходимо.Нужно е
нотариално прехвърляне на бъдещия имот.В зависимост от вида на бъдещия обект, който ще
се застрои в подпокривното пространство (жилище, ателие за творческа дейност, складово
помещение), следва да се спазят законовите изисквания за конкретното помещение. Така
например, за да се преустрои в жилище таванът, следва към него да има самостоятелен вход,
кухня/кухненски бокс, баня с тоалетна и складово помещение/мазе.Когато таванът няма
нужната височина, пространство и обем за изграждане на отделни самостоятелни обекти или
обслужващи помещения съгласно строителните правила и норми, няма достъп до него от
редовна стълба и е неизползваемо, освен като изолация между последната плоча и покрива и
за достъп до него, то е обща част по естеството си и не може да се преустройва и разделя
между етажните собственици.
За да е възможно придобиването на обособените в подпокривното пространство
самостоятелни помещения в полза на един от собствениците е необходимо другите
собственици да имат към своите жилища складови помещения. Ако на другите собственици
са прехвърлени складови помещения – мазета, което означава, че няма да има проблем при
преустройството на общи части в индивидуална собственост. След обособяване на такива
самостоятелни помещения, последните дори да запазят характеристиката си на общи части
по предназначението си, вече биха могли да преминат в самостоятелна собственост на някои
от притежателите на самостоятелни обекти в долните етажи, евентуално на трето лице, ако
обособеното в тавана помещение може да съществува самостоятелно /напр. ателие, жилище
и пр./ Когато подпокривното пространство е обща част по предназначение, т.е. има нужната
височина, обем и в него могат да се изградят спомагателни помещения на всеки един от
собствениците на обекти в етажната собственост, или има изградени такива, те могат да
преминат в самостоятелна собственост.
Предвид изложеното, и след като в случая, в тавана има изградени с общото съгласие
на съсобствениците, учредили етажната собственост, самостоятелни помещения,
последните могат да бъдат изключителна собственост на някой от етажните
съсобственици или на трето лице. Пречка за това не съществува и предвид това, че в
сградата има изградени и обособени избени помещения към всяко от самостоятелните
жилища, които съществуват като принадлежност към всеки самостоятелен обект, т.е.
собственикът на всеки един самостоятелен обект има възможността да ползва такова
помещение и да притежава собственост върху него, с което изискването, правилата
и нормите по ЗУТ, за наличието на складово помещение към жилището са изпълнени. В
този случай е допустимо придобиването на правото на собственост върху складово
помещение, извън задължително принадлежащите към жилището такива, тъй като това
не би имало за последица лишаване на друг съсобственик на самостоятелен обект от
такова. (в този см.Решение № 81 от 4.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5556/2013 г., I г. о., ГК).
В допълнение следва да се посочи, че в т. 1 на . на ОСГК на ВС е прието, че по отношение
на подпокривното пространство /тавана/ на сгради, притежавани в етажна собственост,
разпоредбата следва да намери приложение само когато същото не е изградено като
жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други
отделни обекти. С по новата съдебна практика на ВКС, обективирана с Решение № 734 от
14.03.2011 г. по гр. д. № 1270/2009 г. на ВКС-I г. о. и по гр. д. № 1940/2009 г. на ВКС-I г. о.,
13
се приема, че общите части на сграда, в режим на етажна собственост, определяни като
такива по предназначение или по естеството си, макар и да нямат самостоятелно значение и
следват главната вещ, могат да бъдат предмет на съдебна делба, доколкото са обособени
като самостоятелни обекти в подпокривното пространство, без то да е загубило изцяло или
отчасти характера на обща част по предназначение. Така, “когато подпокривното
пространство е обща част по предназначение т. е. има нужната височина, обем и в него
могат да се изградят спомагателни помещения на всеки един от собствениците на обекти в
етажната собственост, или има изградени такива, те могат да преминат в самостоятелна
собственост на някои от собствениците или трети лица или да се придобият по давност”, с
която се допуска възможността, доколкото има изградени самостоятелни обекти в таванския
етаж (дори и да е обща част съгласно приетото в ТР № 4/1983 г.), те да могат да се
придобиват по давност или да бъдат предмет на съдебна делба. В този смисъл и Решение №
118 от 07.01.2015 г. по гр.д.№ 3138/14 г. на ВКС, II г.о.“
В случая доколкото подпокривното пространство представлява общо помещение, в което
няма обособени самостоятелни обекти, е обща част и принадлежи на всички собственици.
В случай че притежава съответните височина, обем и дължина, то подпокривното
пространство може да се преустрои от собственика/собствениците, спазвайки законовите
изисквания, установени в ЗУТ. В зависимост от характеристиките на пространството,
последното може да се обособи като складовo помещение, жилище или ателие за творческа
дейност. Най-лесно би било преустройството в склад или в ателие. Изискванията са другите
собственици да имат складови помещения. Ако останалите собственици притежават друго
складово помещение, например мазе, означава, че няма пречка таванът да остане във
изключителна собственост на един от съсобствениците. ВКС е дало следния отговор: „по
поставения въпрос, на основание чл. 291, т. 1 ГПК приема за правилно становището,
изразено в решение № 1368/3.12.2008 г. по гр. д. № 4834/2007 г. на IV ГО на ВКС, а именно,
че избено помещение в сграда в режим на етажна собственост могат да бъдат придобивани
по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата само ако това не е единственото
складово помещение на друг обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда
наличието на такова помещение, както и ако това не е единственото складово помещение в
сградата, което се ползва общо от всички собственици на самостоятелни обекти.
Съображенията за това са следните: Ако в сградата различни лица притежават
самостоятелни обекти, за които по закон е предвидено наличие и на складово помещение,
необходимо е такова помещение /независимо дали в тавана или в зимника/ да съществува
като принадлежност към всеки самостоятелен обект, т.е. собственикът на всеки един
самостоятелен обект да има възможността да ползва такова помещение и да притежава
собственост върху него. Придобиването по давност на складово помещение, което би имало
за последица лишаване на друг самостоятелен обект от такова би противоречало на
изискването на закона, което е установено като задължително. Само ако в сградата има
повече на брой складови помещения отколкото са самостоятелните обекти, би било
възможно собственик на самостоятелен обект да придобие по давност правото на
собственост върху складово помещение, което ползва явно, необезпокоявано и
непрекъснато повече от 10 години.”
Следователно за да се придобие преустроеното в самостоятелен обект подпокривно
пространство в индивидуална собственост е необходимо: нотариално заверено съгласие на
всички собственици за преустройството и нотариален акт за прехвърляне на преустроените
обекти, тъй като без такъв договор всичко преустроено би било обща собственост на всички
собственици в сградата.
В настоящия случай видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза не са
налице обособени самостоятелни обекти в таванското помещение, които да отговарят на
нормативните изисквания за жилище и дори и да се приеме, че подпокривното пространство
14
е обща част по предназначение, тъй като има нужната височина, обем и в него могат да се
изградят спомагателни помещения на всеки един от собствениците на обекти в етажната
собственост, или има изградени такива, те могат да преминат в самостоятелна собственост
на някои от собствениците или трети лица или да се придобият по давност, то в случая
липсва решение на етажни собственици подпокривното помещение да бъде преустроено в
самостоятелен обект и едва след това да се изследва въпроса дали същото може да стане
индивидуална собственост на някой от съсобствениците придобито по давност или чрез
друг придобивен способ.
Ищецът твърди в исковата си молба единствено, че владее таванското помещение, което се
явява принадлежност към главната вещ процесния апартамент. Същият не твърди, че е
владял апартамента и не твърди, че е собственик на друг обект в етажната собственост.
Видно от първата кредитирана от съда съдебно-техническа експертиза таванското
помещение не съставлява самостоятелен обект. В периода посочен в делото от м. февруари
2004 г. до м. юни 2005 г., са били извършени ремонтни дейности - архитектурно строителни
работи и инсталации - В и К, електрическа и отоплителна които представляват
преустройство на съществуващо помещение, за което няма изискващите се строителни
книжа и документи. Същото е принадлежност към апартамента, които се намира в сграда в
режим на етажна собственост. Сграда с идентификатор № 67338.549.67.1, където се намира
самостоятелния обект с идентификатор № 67338.549.67.1.12 е изпълнена и въведена в
експлоатация през 1969 г. като сграда със смесено предназначение на шест етажа - един
подземен със складови помещения и пет надземни етажа от които един с търговски обекти,
три жилищни етажа и един тавански етаж с предназначение допълнителна стопанска площ
към всеки от жилищните обекти в сградата. За да се промени предназначението на обект или
част от обект и същия да се обособи като някакъв вид самостоятелен обект, съгласно чл. 16,
ал. 3, Приложение № 4 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, който да
отговаря на съответните технически и санитарно хигиенни изисквания следва да е
извършено преустройство при спазване на законовите изисквания - одобрен проект и
строително разрешение, реализиране на строежа и неговото приемане - в случая разрешение
за ползване издадено от гл. архитект на общината. В случая не са налице тези предпоставки.
Съдът, че така предявения ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 79 ЗС с
предмет таванско помещение, което не се явява самостоятелен обект е недопустим с оглед
самите твърдения на ищеца, че същият е станал собственик по силата на давностно
владение единствено на таванското помещение, което е принадлежност към главната вещ
апартамента, но е владял и не претендира собствеността върху самия апартамент. Ищецът
не твърди и че е собственик на друг обект в етажната собственост.
Допустим е иск по чл. 108 ЗС за собственост и предаване на владение на мазе или на таван.
Макар и да не са самостоятелни вещи, а принадлежност към главната вещ мазето и таванът
могат да са предмет на ревандикационен иск, ако ищецът твърди, че е собственик на вещта
принадлежност към която са мазето и тавана, а ответникът ползва мазето и тавана без
основание. Допустим е такъв иск и ако ищецът твърди и че притежава обект в същата сграда
//жилище, ателие, гараж/ и е придобил мазето по давност от ответника, който също е етажен
собственик и към жилището има друго мазе.
В този смисъл са Решение № 1266 от 07.07.1995 г. по гр.д. № 1439 от 1994 г. на ВКС,
четвърто Г.О., Решение № 99 от 20.07.2011 г. по гр.д. № 827/2010 г. на ВКС,второ Г.О.,
Решение № 394 от 22.10.2010 г. по гр.д. № 185/2010 г. на ВКС, второ Г.О. в които е прието,
че по изключение може да се придобива по давност избено помещение от лице, което
притежава самостоятелен обект в същата сграда, но не и когато в резултат на това
придобиване другото жилище остане без самостоятелно избено помещение, каквото
задължително следва да има съгласно чл. 40 ЗУТ.
15
С оглед на изложените съображения искът по чл. 108 ЗС с предмет таванско помещение
следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим и производството по делото
прекратено в тази част.
По предявения при условие на евентуалност иск с правно основание чл. 108 ЗС с
предмет реално определена част от имота съответстваща на таванското помещение:
Допустим е иск по чл. 108 ЗС за собственост и предаване на владението на реална част от
сграда, реална част от жилище, реална част от ателие, магазин, гараж или друг обект, както
и на реална част от дворно място, когато ищецът твърди, че е собственик на целия имот, а
ответникът ползва неоснователно само тази реална част от него. Например една стая от
жилище или само определена част от цялата площ на един УПИ. В този случай предмет на
защита е правото на собственост върху целия имот, но се иска предаване на реалната част,
тъй като само тази част се владее неоснователно от ответника.
Така предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС с предмет реално определена част от
имота съответстваща на таванското помещение също се явява недопустим, тъй като ищецът
не твърди, че е собственик на целия имот, в случая на апартамента, а само на реално
определената част от него, каквато се явява таванското помещение. По тези съображения
този евентуален иск също се явява недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане
като недопустим и производството по делото прекратено в тази част.
По предявения при условие на евентуалност иск с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване на установено по отношение на ответницата, че ищецът е придобил по
давност вещно право на ползване върху имота представляващ таванско помещение и
осъждане на ответницата да предаде държането:
По същите съображения се явява и недопустим иск с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване на установено по отношение на ответницата, че ищецът е придобил по давност
вещно право на ползване върху имота представляващ таванско помещение и осъждане на
ответницата да предаде държането, тъй като ищецът твърди, че е собственик единствено на
принадлежността към главната веща, каквато се явява таванското помещение, но не и на
главната вещ, каквато се явява апартамента. Правният режим на придобиването по давност
на правото на собственост и на останалите ограничени вещни права, каквото се явява
вещното правото на ползване е един и същ съгласно чл. 85 ЗС.
С оглед оставянето без разглеждане на тези искове като недопустими и прекратяването на
производството в тази му част не следва да бъде отменен изготвения констативен
нотариален акт за собственост № 149, том първи, рег. № 2853, дело № 128 от 2019 г. в частта
за таванското помещение.
По предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
По предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС следва ищецът да докаже наличието
на съсобственост между него и ответницата по отношение на описания в исковата молба
недвижим имот- таванско помещение, както и че е отправил покана до ответницата, че
същата ползва имота или ползва площ по-голяма от съответстващата на правата му в
съсобствеността, т.е. упражняване на фактическа власт в момента на отправяне на поканата
и ползата, която ищецът е пропуснал след поканата в размер на дължимия пазарен наем.
Ищецът не успя да докаже наличието на първата предпоставка, а именно съсобствеността
между него и ответницата върху процесното таванско помещение. Същото е принадлежност
към главната вещ АПАРТАМЕНТ в гр. Сливен, бул. „Цар Симеон" № 29, вх.Б, ет.4. ап.12 с
площ от 97,20 кв.м. ведно с прилежащо избено помещение №6 /шест/ и таванско помещение
№ 6 /шест/ при граници за таванското помещение: изток - П Д Вв,запад - стълбищно
помещение, север - външен зид, юг - коридор заедно с отстъпено право на строеж върху
държавна земя и 5, 88 ид. ч. от общите части на сградата и е индивидуална собственост на
ответницата по силата на констативен нотариален акт за собственост № 149, том първи, рег.
16
№ 2853, дело № 128 от 2019 г.
С оглед на изложеното искът с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС с предмет таванското
помещение следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС с предмет движими вещи:
По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС с предмет движимите вещи ищецът
следва да докаже, че е собственик на тези вещи и че същите се намират във владение на
ответницата, като по евентуалния иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД следва да докаже, че вещите са
погинали, не се намират у ответницата, тъй като същата ги е изразходила или отчуждила
след като е узнала, че ги държи без основание и каква е тяхната действителна стойност. В
случая ответницата не оспорва обстоятелството, че ищецът е собственик на движимите
вещи, които се намират в таванското помещение и които са установени от вещото при
изготвената от него първоначална съдебно- техническа и оценителна експертиза, която ги е
описала подробно с всичките им индивидуализиращи белези. Ответницата не оспорва и
обстоятелството, че тези вещи се намират в нейно владение към настоящия момент. Другите
вещи изброени в молбата уточнение на ищеца от 12.07.2021 г. и в молбата му уточнение от
19.10.2021 г. не съставляват движими вещи, тъй като са трайно прикрепени към сградата.
Искът по чл. 57, ал. 2 ЗЗД е предявен при условията на евентуалност с иска по чл. 108 ЗС,
като между двата иска съществува отрицателна връзка на обусловеност, т.е. искът по чл. 57,
ал. 2 ЗЗД следва да бъде разглеждан, при условие, че искът по чл. 108 ЗС бъде отхвърлен.
По отношение на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 57,
ал. 2 ЗЗД съдът, счита че хипотезата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД е изведена самостоятелно в
закона при уредбата на института на неоснователното обогатяване, именно за да даде правна
защита за случаи като процесния. Съставомерно обстоятелство в тази норма от материална
страна е правната невъзможност вещта да бъде върната в патримониума на неоснователно
обеднения. При всички хипотези на неоснователно обогатяване, получената без основание
вещ, по правило следва да се върне в натура на лицето, чиято имуществена сфера се е
обеднила в резултат на отнемането й. Ако подлежащата на връщане вещ погине или
получателят я е отчуждил или изразходвал, се дължи стойностното й
възстановяване./решение по чл. 290 от ГПК № 478/20.6.2013 г. по гр. дело № 1714/11 г. на
ВКС, ГК, Четвърто ГО/. Според добросъвестността на неоснователно обогатилия се
/знанието, че държи вещта без основание/ той дължи действителната й стойност или
получената цена, ако е по-висока / чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД/. Следователно при погиване на
подлежащата на връщане вещ получателят й следва да заплати нейната действителна
стойност към момента на погиването й. В случая се установява, че е основателен предявения
иск по чл. 108 ЗС за движимите вещи, като същите са установени в таванското помещение и
не са нито погинали, нито отчуждени, поради което същите следва да бъдат предадени на
ищеца от ответницата, а не да бъде присъждана тяхната парична равностойност.
По изложените съображения предявения иск с правно основание чл.108 ЗС следва да се
уважи като основателен и доказан.
По предявения иск с правно основание чл. 72 ЗС
По предявения иск по чл. 72 ЗС следва да докаже, че е добросъвестен владелец с всички
характеристики на добросъвестното владение, вида и стойността на извършените
подобрения, периода през които същите са били извършени, сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта вследствие на тези подобрения и необходимите разноски за запазването
на вещта .
Съдът счита, че ищецът не успя да докаже, че е владял таванското помещение и не може да
се определи нито като добросъвестен нито като недобросъвестен владелец. Същият е
упражнявал фактическата си власт върху таванското помещение в качеството си на
държател по силата на заем за послужване сключен с неговия баща С Б.
17
Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е
непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния
признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си
с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността
други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е
намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да
отговоря и на следните признаци: да е постоянно, т.е фактическата власт върху вещта, която
се упражнява с намерение да се държи вещта като своя да няма случаен характер, а да бъде
израз на воля трайно да се държи вещта по начин препятсващ евентуалното й владение от
други лица, непрекъснато, което означава да не е загубено за повече от 6 месеца по см. на
чл. 81 ЗС, несъмнено, спокойно, т.е. да не е установено по насилствен начин и явно, което
означава да не е установено по скрит начин.
За да бъде придобито владение върху вещ, която се владее от друг (или поне не се владее
изключително от лицето, което я завладява), преди всичко е необходимо да бъде отблъснато
владението на досегашния владелец. Това важи и в случаите когато новият владелец е бивш
държател на вещта, т.е. когато той до завладяването е упражнявал фактическата власт, като
е променил само намерението (interversiopossessionis).
При упражняване на фактическа власт върху чужда вещ презумпцията е лесно оборима, тъй
като собственикът е отстъпил фактическата власт на държателя по силата на някакво правно
основание, чието установяване ще доведе до отричане на предполагаемото намерение за
своене. Ето защо, се приема, че намерението на владелеца да държи вещта като своя се
изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на
собственика.
При промяна на държането във владение тези действия трябва да са насочени и към
собственика, а при съсобственост - към останалите съсобственици.
Ето защо, презумпцията по чл. 69 ЗС е ограничено приложима. Тя се отнася само до
намерението като субективен елемент на владението, но не и до действията, в които се
обективира промяната на това намерение, извършени по начин да бъдат узнати от
собственика.
С решение № 276 /20.11.2014 г. по гр.д. № 3036 /2014 г., ., на ВКС, І г.о. е прието, че
действия, с които се отблъсква владението на невладеещия собственик и той се препятства
да упражнява правото си на собственост могат да бъдат: недопускане до имота, заявяване
пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си, както и други, които изключват
недвусмислено властта върху имота. По същество е прието, че едната страна е
демонстрирала пред другата, че владее за себе си.
В процесния случай ищецът е установил фактическата си власт върху вещта на основание
договор за заем за послужване сключен с неговия баща и собственик на процесния
апартамент и таванското помещение през 2004 г. По силата на този договор бащата е
отстъпил на сина си безвъзмездно правото на ползване върху таванското помещение. В този
смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели. Свидетелката М заявява, че
бащата е предоставил таванското помещение на сина да го обзавежда и ремонтира както
реши понеже той ще го ползва. Според свидетелката Ч таванското помещение се било
ползвало от ищеца, който идвал няколко пъти в месеца да ползва таванското помещение.
Бащата на ищеца имал резервен ключ за таванското помещение. Свидетелят Стойчев
заявява, че е извършвал част от ремонтните дейности в таванското помещение, като
наследодателят на страните го бил завел в него и му бил заявил, че това е стаята на ищеца.
Последният му бил заплатил ремонтните дейности. Според свидетелката Д С Б, й бил казал,
че прави тавана за сина си, за да може като си идва да е самостоятелен. Отново според
същата свидетелка до тавана имали достъп и други лица, които простирали, както и внука на
Белелиев свидетеля Хърков, който бил водил свои приятели на тавана. Свидетелят Хърков
18
също твърди, че водил свои приятели на тавана, като имало ключ за таванското помещение у
дядо му. Бил приспивал в таванското помещение, а през събота и неделя таванското
помещение се обитавало от вуйчо му. Въз основа на тези свидетелски показания може да се
приеме, че до таванското помещение освен ищеца достъп са имали и трети лица, като ключ
за него е имал и неговия наследодател и го е предоставил на внука си. Не е бил налице
първия обективен признак – упражняване на фактическа власт върху вещ като владелецът
държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като
изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. В случая както се
установява от свидетелските показания на свидетелите Хърков и Д трети лица са имали
достъп до таванското помещение и ключ от него е имал не само ищеца, но и неговия баща.
Ищецът не се установи да е извършил действията, чрез които да се обективира промяната на
неговото намерение, извършени по начин да бъдат узнати от собственика. Извършените от
него ремонтни дейности на таванското помещение и закупуването на мебели за таванското
помещение са били извършени в качеството му на държател, който е упражнявал
фактическата власт по силата на договор за заем за послужване. Неговото лично субективно
убеждение, че ще получи като наследство таванското помещение след смъртта на неговия
баща не може да се тълкува като намерение за своене на вещта. Дори и ищецът в периода на
ползване на вещта да е променил намерението си същият не е манифестирал с никакви
действия спрямо собственика на имота тази промяна. Действия, с които се отблъсква
владението на невладеещия собственик и той се препятства да упражнява правото си на
собственост могат да бъдат: недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети
лица, че владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху
имота. По същество е прието, че едната страна е демонстрирала пред другата, че владее за
себе си. Не се установи от свидетелските показания на всички разпитани по делото
свидетели ищецът да е извършил действия по отблъскване на владението на собственика на
таванското помещение, като да не го е допуснал до имота, да е заявил пред него и пред
трети лица, че владее за себе си. Към момента на извършване на подобренията ищецът е
имал качеството на държател не на владелец.
Съдебната практика се позовава на Тълкувателно решение № 85/1968 г., ОСГК на ВС, и
Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС. В тях се разяснява, че отношенията между
подобрителя на чужд имот и собственика, ако не се уреждат при условията на чл. 72 ЗС или
чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72 ЗС, следва да се разглеждат на плоскостта на правилата на
неоснователното обогатяване. „Държателят на недвижим имот, който е извършил
подобрения в него, не може да се ползва от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС. Неговите
отношения със собственика за добивите, получени от имота, и извършените подобрения се
уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор – съобразно правилото
на чл. 93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и
неоснователно обогатяване – за подобренията” (Решение № 912 от 2.02.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 4713/2008 г., I г. о., ВКС).
Практиката, очертана с ППВС и ТР на ОСГК, е трайно възприета от съдилищата. Тя винаги
е насочвала в тези случаи към института на водене чужда работа без натоварване: чл. 60-62
ЗЗД, или неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД.
В Решение № 912 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4713/2008 г., I г. о., ВКС се
допълва: “Началният момент на погасителната давност при вземания за извършени от
държател в чужд имот подобрения, започва да тече от момента на извършването им, а не от
по-късен момент. За тях не са приложими разпоредбите на чл. 72 ЗС или чл. 74, ал. 2 във вр.
с чл. 72 ЗС. Видно от изготвената по делото първоначална съдебно-техническа и оценителна
експертиза, която е кредитирана от съда подобренията в таванското помещение са били
извършвани през периода от 2004-2005 г. т.е. към датата на отправяне на поканата за
тяхното заплащане до ответницата 04.03.2020 г. вземанията за подобренията вече са били
погасени поради изтичане на общата петгодишна погасителна давност. Видно от
19
показанията на всички разпитани по делото свидетели ищецът е извършил подобренията в
таванското помещение през периода от 2004 г.-2005 г.
С оглед на изложените съображения и предявеният иск по чл. 72 ЗС се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищеца има право на разноските,
който е направил в производството в размер на 149,25 лева., съобразно уважената част на
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски сторени в настоящото
производство в размер на 966,94 лв. съобразно отхвърлената част на исковете.
Съдът не счита, че с оглед фактическата и правната сложност на делото следва да бъде
уважено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника. Воден от горното, Сливенски районен съд,
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 79
ЗС от Д. С. ИВ., ЕГН: ********** от гр. **** срещу Г. С. ДР., ЕГН: ********** от гр. ****
да се приеме за установено че ищецът е собственик по давност на недвижим имот,
представляващ таванско помещение № 6, което се намира в град **** при граници за
таванското помещение: изток - П Д Вв. запад - стълбищно помещение, север - външен зид,
юг — коридор, описано в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №139,
том 1 , рег.№ 1401, дело 119 от 2004 г. и да се осъди ответницата Г. С. ДР. да му го предаде
като НЕДОПУСТИМ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 79
ЗС от Д. С. ИВ., ЕГН: ********** от гр. **** срещу Г. С. ДР., ЕГН: ********** от гр. ****
да се приеме за установено че ищецът е собственик по давност на реално определена част
/само за таванското помещение/ от жилищен имот - АПАРТАМЕНТ находящ се в гр.
Сливен, на адрес - ****, с площ от 97, 20 кв.метра, ведно с прилежащо избено помещение N:
6 /шест/ и таванско помещение N: 6/шест/ при граници за таванското помещение: изток-П Д
Вв. запад-стълбищно помещение, север-външен зид,юг-коридор, заедно с отстъпено право
на строеж върху държавна земя и 5,88 % ид.части от общите части на сградата (по
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 139, том 1, per. № 1401, дело
119 от 2004 г, по описа на нотариус Димчо Ненов, per. № 092, с район на действие РС-
Сливен)-искова претенция само в рамките на обема на владяната от него реална част от този
имот (правна конверсия), а именно таванско помещение № 6 и да се осъди ответницата Г. С.
ДР. да му го предаде като НЕДОПУСТИМ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 79
ЗС от Д. С. ИВ., ЕГН: ********** от гр. **** срещу Г. С. ДР., ЕГН: ********** от гр. ****
да се приеме за установено че ищецът е придобил и притежавал вещното право на
безвъзмездно ползване върху недвижим имот, представляващ таванско помещение № 6 като
самостоятелен обект или като реална част, което се намира в град **** при граници за
таванското помещение: изток - П Д Вв, запад - стълбищно помещение, север - външен зид,
юг - коридор, описано в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №139, том
I . рег.№ 1401, дело 119 от 2004 г. и да се осъди ответницата Г. С. ДР. да му предаде
20
държането като НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1305/2021 г. на СлРС, в частта по така
предявените недопустими искове.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС предявен от Д. С. ИВ., ЕГН:
********** от гр. **** срещу Г. С. ДР., ЕГН: ********** от гр. ****, с който се претендира
да се осъди ответницата Г. С. ДР. да му заплати парична сума в размер на 4 800 лв.,
представляващи обезщетение за лишаване от право на ползване на процесния имот за
времето от 10 март 2020 година до датата на исковата молба-12.04.2021 г., ведно със законна
лихва за забава, начиная от датата на исковата молба до окончателното изплащане като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 108 ЗС, че ищецът Д. С. ИВ., ЕГН: **********
от гр. **** е собственик по отношение на ответницата Г. С. ДР., ЕГН: ********** от гр.
**** на следните движими вещи, които се намират в таванското помещение владяни от
ответницата:
-Диван Г образен / разтегателен с площ за спане персон и половина/ със зелена
дамаска- 80,00лв.; -Холна секция кафява с витрини и стелажи и гардероб, височина 180 см-
90 лв; -Климатик сив, марка Самсунг 12000 BTU, състоящ се от външно и вътрешно тяло-
450 лв; Корниз - златист метален, дължина 1,60 м. с рингове-40,00 лв.; табуретка със зелена
тапицерия-10 лв.; Стол метален със зелена тапицерия -20 лв; Маса малка сгъваема PVC-15
лв; отоплителна вентилационна печка тип духалка, марка Елит-15 лв.; голям
телевизор/повреден за ремонт/-0 лв.; Телевизор малък LG с дистанционн о управление-15
лв.;; окачалка за хавлия- 5 лв.; Поставка за сапун- 10 лв.; Преградна завеса в банята- 6 лв.;
Релса за преградна завеса в банята-15 лв.; Тоалетно шкафче с огледало в банята-18 лв.;
Стенна закачалка за дрехи с огледало-40 лв; 1бр. разклонител- 5 лв.; изтривалка за обувки-
3,50 лв.; комплект метла с лопатка пластмасови – 5лв.; възглавници, 2 бр., втора употреба- 5
лв., комплект спално бельо, втора употреба- 7 лв.; одеяло- 10 лв.; дрехи за лична употреба не
са описани подробно и не са оценени; закачалки за дрехи в гардероб- 20 лв.; комплект чаши-
4лв.; плато за плодове - 15 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС ответницата Г. С. ДР., ЕГН: ********** от гр.
**** да предаде владението на ищеца Д. С. ИВ., ЕГН: ********** от гр. **** на следните
движими вещи: Диван Г образен / разтегателен с площ за спане персон и половина/ със
зелена дамаска- 80,00лв.; -Холна секция кафява с витрини и стелажи и гардероб, височина
180 см-90 лв; -Климатик сив, марка Самсунг 12000 BTU, състоящ се от външно и вътрешно
тяло-450 лв; Корниз - златист метален, дължина 1,60 м. с рингове-40,00 лв.; табуретка със
зелена тапицерия-10 лв.; Стол метален със зелена тапицерия -20 лв; Маса малка сгъваема
PVC-15 лв; отоплителна вентилационна печка тип духалка, марка Елит-15 лв.; голям
телевизор/повреден за ремонт/-0 лв.; Телевизор малък LG с дистанционн о управление-15
лв.; окачалка за хавлия- 5 лв.; Поставка за сапун- 10 лв.; Преградна завеса в банята- 6 лв.;
Релса за преградна завеса в банята-15 лв.; Тоалетно шкафче с огледало в банята-18 лв.;
Стенна закачалка за дрехи с огледало-40 лв; 1бр. разклонител- 5 лв.; изтривалка за обувки-
3,50 лв.; комплект метла с лопатка пластмасови – 5лв.; възглавници, 2 бр., втора употреба- 5
лв., комплект спално бельо, втора употреба- 7 лв.; одеяло- 10 лв.; закачалки за дрехи в
гардероб- 20 лв.; комплект чаши- 4лв.; плато за плодове - 15 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 ЗС предявен от Д. С. ИВ. срещу Г. С. ДР. за
следните вещи, които не са движими -Радиатор бял алуминиев плюс вентил, 10 ребра за
парно отопление- част от отоплителна инсталация; Бяла малка овална порцеланова мивка
със сифон- част от отоплителна инсталация; Смесителна батерия Roca с шнур и душ
слушалка с поставка за слушалката- част от отоплителна инсталация; Звънчева уредба с
бутон звънец, дрехи за лична употреба, които не са описани подробно и не са оценени като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
21
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 72 ЗС предявен от Д. С. ИВ. срещу Г. С. ДР., с
който се претендира да се осъди ответницата Г. С. ДР. да заплати направените от него
подобрения в процесното таванското помещение, които определя на стойност 9230лв. за
периода от 2004-2005, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на
сумата след допуснатото изменение на иска като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. С. ДР. да заплати на Д. С. ИВ. сумата от
149,25 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. С. ИВ. да заплати на Г. С. ДР. сумата от
966,94 лева, съставляваща сторени по делото разноски съобразно отхвърлената част на
исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в прекратителната си част може да се обжалва с частна жалба пред ОС-Сливен в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
22