Определение по дело №62501/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 май 2024 г.
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20231110162501
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19355
гр. София, 09.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110162501 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. А. А., с
посочен адрес на ищеца, както следва: гр. Б. и електронен адрес:
****************@*****.***, срещу М. Г.Д..
С разпореждане № 143488/15.11.2023 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок
от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности на исковата молба.
Със същото разпореждане са указани и последиците при неизпълнение на дадените указания
– връщане на исковата молба. Препис от разпореждането на съда от 15.11.2023 г. е бил
изпратен на посочения адрес на ищеца, който е бил посетен три пъти в продължение на
повече от един месец, а именно на 21.11.2023 г., 02.12.2023 г. (събота) и 02.01.2024 г., но
съобщението се е върнало в цялост с отбелязване, че лицето не е открито на посочения
адрес, а близките не приемат съобщението. С разпореждане от 01.02.2024 г. съдът е
разпоредил да се изпрати ново съобщение до ищеца на посочения адрес (макар погрешно да
са дадени указания за залепване на уведомление, тъй като се касае за връчване на съобщение
до ищец). В изпълнение на указанията на съда препис от разпореждането от 15.11.2023 г.
отново е бил изпратен на посочения адрес, който е бил посетен три пъти в продължение на
повече от един месец в различно часово време, а именно на 08.02.2024 г., 09.02.2024 г.,
17.02.2024 г. (събота) и 13.03.2024 г., но съобщението се е върнало в цялост с отбелязване,
че лицето не е открито на адреса. Препис от разпореждането от 15.11.2023 г. с указанията е
изпратен и на посочения от ищеца електронен адрес на 10.01.2024 г.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че съобщението за
разпореждане № 143488/15.11.2023 г., ведно със служебно изготвен препис от същото, са
били надлежно връчени на ищеца на основание чл. 41, ал. 2 ГПК най - късно на 13.03.2024
г., когато е било последното посещение на посочения адрес на ищеца. В случая съдът е
положил максимални усилия за връчване на посоченото по – горе разпореждане, като е
изпратил съобщение на процесния адрес, който е бил посетен седем пъти в рамките на
повече от три месеца, като две от посещенията са били и в почивни дни. Съгласно
разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
1
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК, при неизпълнение на задължението по
чл. 41, ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила,
без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. В този случай не е необходимо ищецът да е
предупреден за последиците от неизпълнение на задължението му по чл. 41, ал. 1 ГПК, тъй като
това предупреждение се прави при връчване на първото съобщение, но именно неговото
извършване е невъзможно поради отсъствието на адресата от посочения от него адрес (в този
смисъл е константната практика на ВКС - определение № 376 от 22.05.2014 г. по ч. гр. д. №
2942/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о.).
Съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК, срокът за
отстраняване на констатираните недостатъци на исковата молба е изтекъл на 20.03.2024 г.
(присъствен ден). До настоящия момент обаче ищецът не е предприел никакви действия по
изпълнение на дадените му указания. Не е релевирано и искане по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че е налице фактическият състав, установен в разпоредбата на
чл. 129, ал. 3 ГПК, за връщане на исковата молба. Предвид връщането на исковата молба
съдът не дължи произнасяне по искането за допускане на обезпечение на иска.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 325077/14.11.2023 г., подадена от Г. А. А., ЕГН
**********, срещу М. Г.Д., ЕГН **********, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.
№ 62501/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2