№ 5
гр. Асеновград, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20235310200462 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №22-0239-001762/06.01.2023г. издадено от Петър Костадинов
Бабугеров - Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на А. С. А. с
ЕГН********** от гр.Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Еделвайс” №2, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл.183 ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, чл.183 ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП и чл.183
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания –1. „ГЛОБА” в размер
на 50 /петдесет / лева, за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, 2. „ГЛОБА” в размер на
10 / десет/ лева, за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и 3. „ГЛОБА” в размер на 10 /
десет/ лева, за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-
2539 на МВР са му били отнети и 6 контролни точки.
В хода на съдебното разглеждане, жалбоподателят А. С. А. не се явява по
делото, като чрез отразеното в жалбата, оспорва вменените му с НП три нарушения и
счита, че то следва да бъде отменено, като недоказано, неправилно и
незаконосъобразно, както и поради допуснати съществени нарушения на процесуалния
и материалния закон.
Сходно становище изразява и адв. С. П., който се явява в съдебно заседание като
упълномощен повереник на жалбоподателя. Освен искането за отмяна на обжалваното
НП и възраженията за умисъл към извършване на нарушенията, претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
1
Административнонаказващия орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща
представител. Чрез отразеното в представеното писмено становище става ясно, че
според АНО подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се
потвърди изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, моли за намаляване на
присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Със съставен на 26.10.2022г. АУАН №319072 от св. А. Г. Х.- мл.инспектор в РУ
Асеновград е установено, че на същата дата в 15.50 часа в гр. Асеновград, на ул.
„Речна“ до № 26 е била извършена проверка спрямо А. С. А. от гр. Асеновград, който
по същото време управлявал товарен автомобил „Пежо“ с ДК№РВ9461 КС. При
проверката се установило, че водачът е без поставен обезопасителен колан, а освен
това, той не представил СУМПС и Контролен талон към него. Св. Х. счела, че водачът
А. е извършил три нарушения по ЗДвП,а именно по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и две по
чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП за което съставила акт за установяване на административно
нарушение, връчен срещу подпис и без възражения на нарушителя. Въз основа на
съставения АУАН, било издадено атакуваното наказателно постановление.
Описаното в АУАН и НП нарушение се установява и се подкрепя изцяло от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата, ведно с направените от страна
на повереника възражения за допустима, но за неоснователна относно цялостната
отмяна на обжалваното НП. Безспорно по делото е установено, че на 26.10.2022г. в
15.50 часа на ул. „Речна“ жалбоподателят А. С. А. е управлявал товарен автомобил
„Пежо“ с ДК№РВ9461 КС. По същото време, срещу номер 26 на тази улица той е бил
спрян за проверка от полицейските служители от РУ Асеновград, като е било
установено, че водачът не е използвал обезопасителния колан с който е било
оборудвано превозното средство, а освен това той не е представил СУМПС и
контролния талон към СУМПС. По време на проверката е установено, че той е
извършил вменените му три нарушения, като същия не е имал никакви възражения при
съставяне и връчване на акта.
Въпреки, че се оспорват изцяло констатациите отразени в АУАН и НП, то
доказателства подкрепящи твърденията на защитата и тези в жалбата не бяха нито
представени, нито събрани в хода на съдебното следствие. Обстоятелствата стоящи
извън предмета на проверката извършена спрямо нарушителя, се явяват без значение
по отношение на констатираните спрямо А. три нарушения, тъй като по никакъв начин
не е било нарушено правото на защита на лицето да разбере какво му се вменява във
вина, както и правилно да организира своята защита. Тъй като при връчване на
2
съставения АУАН, нарушителят не е имал никакви възражения относно проверката и
констатираните с акта нарушения, то без особено значение се явява и факта, че
актосъставителя и свидетеля по акта нямат почти никакви спомени относно
обстоятелствата по извършената от проверка. Въпреки липсата на ясен спомен от
страна на св. Х. и св.С., то презумптивната доказателствена сила на акта, придадена с
нормата на чл.189 ал.2 ЗДвП, не бе разколебана. В хода на съдебното производство, се
установи, че акта е бил съставен от компетентен орган съобразно неговите правомощия
предвид издадената Заповед №8121з-515/14.05.2018. на Министъра на МВР.
Направеното възражение относно това, че по отношение на водача А. били
налице някакви здравословни причини поради които същия не можел да управлява със
обезопасителен колан, бяха изцяло опровергани. От съдържанието на писмото на
изпълнителния директор на „МБАЛ Мед Лайн Клиник“ АД Пловдив /лист 37 от
съд.дело/ се установява, че в представляваното медицинско заведение към 06.06.2022г.
не е работил като ортопед-травматолог д-р И.Петков.От същото писмо става ясно и
това, че при извършената справка се установило, че към 06.06.2022г. А. С. А. не е бил
нито преглеждан, нито приеман във въпросното заведение. Сходни обстоятелства се
установяват и от резултатите на извършената на място полицейска проверка,
документирана в съставената докладна записка на лист 32 от съд.дело. Горното в пълна
степен опровергава и съдържанието на представеното към жалбата писмено
доказателство на лист 9 от съд.дело.
Крайния извод на съда е, че отразените в НП административни нарушения са
извършени, като тяхната квалификация е била направена съобразно изискванията на
ЗАНН и ЗДвП.
По отношение на определянето и налагането на административно наказание по
пункт 2, а имено глоба в размер на 10лв., за нарушението по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП,
състоящо се в непредставянето на СУМПС, очевидно е, че АНО се съобразил изцяло с
разпоредбите на чл.183, ал.1,т.1 пр.2 от ЗДвП. Същия текст предвижда да се наложи
глоба в размер на 10лв. на водач, който не носи определените документи -
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство.
Безспорно по делото се установи, че А. С. А. е осъществил и състава на вменено
по пункт 1 нарушение, а именно това по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлявал
товарен автомобил и в същото време не е използвал обезопасителния колан с който е
било оборудвано превозното средство. Правилно същото е било квалифицирано, като
такова по чл.137а, ал.1 от ЗДвП,като не са налице предпоставките по ал.2 за отпадане
на отговорността на нарушителя. Правилно тя е била ангажирана на основание чл. 183,
ал.4, т.7 от ЗДвП. По отношение на наложеното наказание „Глоба” съдът намира, че
неговия размер е бил напълно съобразен с текста на чл. 183, ал.4,т.7 от ЗДвП който
3
предвижда , че се наказва се с глоба в размер на 50 лв. водач, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан. В случая за АНО не е имало
възможност да определи по различен размер от предвиденото в закона.
Отнемането на контролните точки, за констатираното нарушение по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП, не представлява налагане административно наказание, като въпреки
това, съдът извърши проверка и по отношение на това обстоятелство. Отнемането на
общо 6 к.т. на жалбоподателката е извършено на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП във
вр.чл.6, ал.1, т.9 от Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР. Съгласно чл.157, ал.3 от
ЗДвП „Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение”.
Отнемането на контролните точки за нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е
извършено на основание чл.6, ал.1, т.9 от Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, Съгласно този текст, се отнемат 6
КТ за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан или за носене
на каска (т.е. при нарушения свързани с чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП). Предвид
извършеното нарушение, то е очевидно че отнемането на общо 6 КТ се явява
основателно.
По отношение на определянето и налагането на административно наказание по
пункт 3 глоба в размер на 10лв., за нарушението по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, състояща
се в непредставянето на контролен талон към СУМПС, очевидно е, че макар и АНО да
се съобразил изцяло с разпоредбите на чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП,то обжалваното
НП поради изменение на законодателството следва да бъде коригирано. Разпоредбата
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /в редакцията към 26.10.2022г. -датата на извършване на
нарушението/ предвиждаше задължение за водачите на моторни превозни средства да
носят, освен СУМПС от съответната категория, а и контролен талон към него. С
измененията направени с ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в текста на разпоредбата на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, задължението на водача на МПС да носи контролния талон към
СУМПС отпадна, като с това е отпаднала е неговата наказуемост. Съгласно текста на
чл. 3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му. Ако обаче до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага
онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая съдът следва да
прецени кой закон все пак е по благоприятен за дееца. Безспорно е, че по-благоприятен
4
е този закон, който изключва наказуемостта на даден вид деяние. Видно от така
изложеното, макар от събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства по категоричен начин да се установи, че на посочените в наказателното
постановление дата и място А. С. А., в качеството му на водач на МПС - товарен
автомобил „Пежо“ с ДК№РВ9461 КС, не е представил при извършената му проверка
контролен талон към СУМПС, то порази влизане в сила на по-благоприятен за него
закон наказателното постановление следва да се измени и съответно отмени в тази му
част.
При служебната проверка на обжалваното НП и АУАН въз основа на който, то
е издадено не се установиха съществени процесуални нарушения, налагащи неговата
цялостна отмяна. Макар и да няма искане за приложението на чл.28 от ЗАНН, съдът
намира, че не са налице условията на този текст Констатираните по отношение на
нарушителят А. административни нарушения /за които съдът счете, че следва да
потвърди обжалваното НП/ и обстоятелствата при които те са били извършени не се
отличават по нищо от останалите нарушения от този вид, като санкциите предвидени в
закона за тях, не са в кой знае какви размери, така че да се явяват прекалено тежки за
нарушителя. По съдържание, първото нарушение, се явява такова с по особено
значение предвид това, че то е свързано с осигуряване безопасността на водача и
пътниците в автомобила, което пък е намерило и израз с кумулативно предвиденото за
това нарушение, отнемане на контролни точки за неговото извършване. Предвид това,
че в А. на няколко пъти отново е бил установен като нарушител по чл.137а, ал.1 от
ЗДвП, то това обстоятелство нямам как да не се вземе предвид при обсъждане на
въпроса относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Явно, че предпоставките за
приложението на този текст не са налице за което и да е от нарушенията, поради и
което това искане следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се
явява частично основателно, а разгледано по същество, то следва да бъде уважено само
в определен размер. Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който
гласи, че „ В съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по
делото писмени доказателства–пълномощно, договор за правна защита и съдействие и
списък за разноски /листи 7 и 48 от съд.дело/ се установява, че от страна
жалбоподателя А. е бил изплатен хонорар на адв. П. в размер на 400 лева. Това именно
се явяват и направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Доколкото адв. П. е изготвил подадената жалба и се яви в съд.заседание, то е налице
процесуално представителство в съдебната фаза и е видно, че е изпълнил поетите
ангажименти спрямо жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от
НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
5
възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
наложената глоба. В случая следва да намери приложение текста на чл.7, ал.2,т.1 от
Наредбата, където е предвидено, че за „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. възнаграждението е в
размер на 400 лв.“ Доколкото спрямо жалбоподателя са били наложени три
административни наказания- глоби, една от които в размер на 50лв. и 2х10 лева, то
съдът е на становище, че размера на адвокатското възнаграждение се явява съобразен с
Наредбата. Делото не се отличава с някаква фактическа и правна сложност, като
същото приключи в рамките на четири заседания. Предвид решението на съда обаче да
потвърди НП, за две от наказанията и да отмени НП в частта относно наложеното
наказание „глоба“ в размер на 10лв. за нарушението по пункт 3, състоящо се в
непредставянето на контролен талон към СУМПС, то искането за присъждане на
всички разноски, в размер на 400лв. се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено. В този смисъл направеното искане от АНО за прекомерност на
възнаграждението съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява основателно. Съобразно
изложеното по-горе, то размера на присъдено възнаграждение следва бъде определен и
уважен пропорционално спрямо уважената част на жалбата, или съдът осъди ОД на
МВР Пловдив, като ЮЛ, в чиято структура се намира РУ Асеновград чийто Началник
е издател на процесното НП (чл.37, ал.2 от ЗМВР) да заплати на жалбоподателя сумата
от 57 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НП №22-0239-001762/06.01.2023г. издадено от Петър Костадинов
Бабугеров - Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на А. С. А. с
ЕГН********** от гр.Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Еделвайс” №2, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл.183 ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, чл.183 ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП и чл.183
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания –1. „ГЛОБА” в размер
на 50 /петдесет / лева, за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, 2. „ГЛОБА” в размер на
10 / десет/ лева, за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и 3. „ГЛОБА” в размер на 10 /
десет/ лева, за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-
2539 на МВР са му били отнети и 6 контролни точки, като ОТМЕНЯВА обжалваното
НП в частта относно наложеното по пункт 3 административно наказание, а именно
„ГЛОБА” в размер на 10 / десет/ лева, за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
6
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на А. С. А. с ЕГН********** от
гр.Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Еделвайс” №2, сумата от 57.00 лева / петдесет и
седем лева / за направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7