№ 56
гр. Габрово, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело №
20224200100357 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно чл.422 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на основание Заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „Юробанк България" АД PC - Габрово
издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу: *** ЕООД, ЕИК ***, Х. Д.Г. и
Т. Г. Г.. Заповедта била връчена на длъжника Т. Г. Г., която депозирала възражение по чл.
414 ГПК, поради което съдът указал на „Юробанк България" АД, да предяви иск за
установяване на вземането си по реда на чл.422 ГПК.
На 27.06.2019г. между *** ЕООД, ЕИК ***, Х. Д.Г. и Т. Г. Г. и ищеца бил сключен
Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL68336/27.06.2019г. с
кредитополучател *** ЕООД и съдлъжници: по кредита Х. Д.Г. и Т. Г. Г.. Договорът бил
изменен и допълнен с Анекс №1/13.05.2020г., Анекс №2/29.10.2020г., Анекс
№3/12.01.2021г. На 21.01.2021г. кредитополучателят преустановил плащането на
дължимите по кредита вноски за главница и лихва, като изпаднал в забава. Допуснато било
просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и лихва за периода от 21.01.2021г.
/датата на изпадне в забава/ до 07.09.2021г. /датата на обявяване на кредита за изцяло и
предсрочно изискуем/. С оглед формираните просрочия и на основание чл.25, ал. 1, букв. „г"
от Договора Банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на 07.09.2021г. с
връчена по възлагане съгласно чл.18, ал. 5 ЗЧСИ чрез ЧСИ В. Ц. покана до длъжника и
съдлъжниците. С поканите бил даден срок и възможност за доброволно изпълнение на
задължението по кредита към Банката. Към датата на Заявлението по чл.417 ГПК и към
датата на настоящата искова молба длъжникът не бил изплатил дължимите суми за лихви,
главница, такси и разноски по договора. Освен задълженията, произтичащи от посочения
договор, длъжникът дължал и законната лихва за забава от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски,
включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС.
Към датата на входиране на Заявлението по чл.417 ГПК задължението по кредита е
било в размер на, както следва:
а) размер и валута: 34 543,37лева, дължима главица по Договора за периода от
21.01.2021г. до 12.12.2021г.;
б) възнаградителна лихва в размер на 4 266,38лева, дължима за периода от 21.01.2021г.
до 07.09.2021г., съгласно чл.4, ал. 1 от Договора;
в) мораторна лихва в размер на 2 169,62лева, дължима за периода от 21.01.2021г. до
1
12.12.2021г., съгласно чл.5 от Договора;
г) такси в размер на 217,18лева, дължими за периода от 30.06.2021г. до 12.12.2021г.,
съгласно чл.4а и чл.10 от Договора;
д) разноски за връчване на покани до длъжниците в размер на 306лева.
Претендира се да бъде признато за установено, че „Юробанк България" АД има срещу
Т. Г. Г., валидно и изискуемо вземане в размер на:
а) размер и валута: 34 543, 37 лева, дължима главица по Договора за периода от
21.01.2021г. до 12.12.2021г.;
б) възнаградителна лихва в размер на 4 266,38 лева, дължима за периода от 21.01.2021г.
до 07.09.2021г., съгласно чл.4, ал. 1 от Договора;
в) мораторна лихва в размер на 2 169,62 лева, дължима за периода от 21.01.2021г. до
12.12.2021г., съгласно чл.5 от Договора;
г) такси в размер на 217,18 лева, дължими за периода от 30.06.2021г. до 12.12.2021г.,
съгласно чл.4а и чл.10 от Договора;
д) разноски за връчване на покани до длъжниците в размер на 306 лева;
е) законна лихва: от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до изплащане на
вземането;
Моли да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски и
разноските сторени в настоящото производство.
Ответникът в депозирания по делото отговор заявява, че счита исковата претенция за
неоснователна. Твърди, че представените към исковата молла анекси са недействителни.
Ответницата твърди, че не е подписвала Анекс №1/13.05.2020г., към Дог. за банков кредит
№В1.68336/27.06.2019г., с който става солидарен длъжник на юридическото лице. Към
момента на подписване на анекса ответницата твърди, че била преживяла силен стрес в
следствие заболяване на сина й, а в последствие и на развито от нея заболяване. При тези
обстоятелства посетила офиса на Юробанк АД в гр.Севлиево, където й било обяснено, че
този Анекс се подписва за да се приложи мораториума но БНБ за разсрочване нейните
кредити. На ответницата не били предоставени нито Анекс№1/13.05.2020г. нито Дог. за
банков кредит № BL68336/27.06.2019г., нито време да се запознае с тези документи. Г.
твърди, че не знаела, че става солидарен длъжник на юридическото лице. Ако това й било
разяснено щяла да откаже, тъй като не била получавала и една стотинка от банката по този
договор. Напълно се доверила на обясненията на новия управител на банката, който, бил
кредитния й консултант. Със запотени от маската очила, ръкавици и на прилична дистанция,
подписала Анекс №1 от 13.05.2020 г., към Дог. за банков кредит №BL68336/27.06.2019г. На
следващо място, тъй като не й били предоставени общите условия на банката, моли съдът да
прогласи нищожността на чл.4 на договора, регламентираща договорната лихва поради
неравноправност на последната по смисъла на ЗЗП. Счита, че тъй като е физическо лице в
случая намира приложение ЗЗП.
Уговорките относно увеличението на договорната лихва по кредита били неясни и
неразбираеми и противоречали на ЗЗП, същите не били уговорени индивидуално, а са част
от типизирани ОУ на банката, поради което ответницата нямала възможност да влияе върху
съдържанието им. Неравноправната клауза в случая позволявала на банката да прави
промяна в размера на лихвата, само ако посочените обстоятелства станат неизгодни за нея,
без да се защитава интереса на кредитополучателя, не била уговорена възможност за
промяна на лихвата в полза на икономически по-слабата страна - кредитополучателят. Не
било ясно и дали при формиране на посочената лихва в заявлението за издаване заповед за
изпълнение, тази възможност за едностранна промяна в лихвата била упражнена, или не.
Съдът следвало да прогласи нищожността на горепосочените клаузи като неравноправни по
смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП.
Прави възражение за нищожност на анексите на основание чл.26, ал.2 ЗЗД -поради
липса на съгласие, съответно тяхната унищожаемост на основание чл.28 ЗЗД поради грешка
в предмета.
Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
2
съвкупност прие за установено следното :
Не е спорно между страните по делото, че на 27.06.2019г. между *** ЕООД, ЕИК ***,
Х. Д.Г. и ищеца бил сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" №
BL68336/27.06.2019г. с кредитополучател *** ЕООД и съдлъжник Х. Д.Г.. Договорът бил
изменен и допълнен с Анекс №1/13.05.2020г., Анекс №2/29.10.2020г., Анекс
№3/12.01.2021г., по които страна, в качеството й на съдлъжник била и ответницата Т. Г. Г..
С Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL68336/27.06.2019г. банката
предоставила на кредитополучателя във връзка с неговата дейност кредит в размер на
40000лв., със срок за връщане от 60месеца, считано от датата на откриване на заемната
сметка. Съгласно уговореното в чл.3 от договора кредитът, включително и лихвите се
погасява съобразно погасителен план, подписано от страните , при окончателното усвояване
на кредита.
В чл.24 от договора е закрепено правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем , в случай, че :
- Кредитополучателят е станал неплатежоспособен или умишлено се е поставил в
състояние на неплатежоспособност
- Не е осигурил при поискването от банката данни за имущественото си състояние или
й е отказал достъп до ипотекираните недвижими имот или заложени вещи
- Е представил неверни данни по справки, декларации и счетоводни документи, при
сключване на настоящия договор и по време на изпълнението му
- Не е изпълнил което и да е друго задължение, поето по силата на договора,
договорите обезпечаващи кредита или по други, сключени с банката договори за кредит,
включително не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва.
С Анекс №1/13.05.2020г. ответницата е встъпила в съществуващото правоотношение
като съдлъжник, при условията на чл.101 ЗЗД. Страните по анекса са се договорили
плащането на дължимите главница и лихва по договора да бъде отсрочено за срок от шест
месеца, считано от падежната дата на погасителната вноска, дължима през м.март 2020г.,
като крайния срок за погасяване на кредита е удължен до 28.12.2024г. След изтичане на
периода на отсрочване погасяването на кредита се възобновява, считано от падежната
вноска, дължима ма м.септември 2020г.
По силата на Анекс №2/29.10.2020г. е уговорено облекчено погасяване на кредита за
срок то 3 месеца и нов краен срок за издължаване до 28.10.2024г.
В Анекс №3/12.01.2021г. страните по договора са уговорили ново отсрочване на
плащанията по кредита за срок от 3месеца, считано от вноската дължима за м.октомври
2020г. Променен е крайния срок за погасяване на кредита до 28.03.2025г.
Поради неплащане на част от вноските кредита бил обявен от банката за предсрочно
изискуем, считано от 07.09.2021г. Уведомленията за това до длъжниците са връчени чрез
ЧСИ В.Ц., както следва : до кредитополучателя „***“ ЕООД на 06.09.2021г., на осн. чл.52,
ал.1 ГПК, до съдлъжника Х. Г. – на 07.07.2021г., на осн. чл.47 ГПК и на съдлъжника Т. Г. на
06.12.2021г. (лично). Съдът намира, че кредита надлежно е обявен за предсрочно изискуем.
Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№2131/2021г. на РС Габрово,
по което срещу кредитополучателя и съдлъжниците е издадена Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумите :34543,37лв.-главница за периода 21.01.2021г.-12.12.2021г.,
ведно със законната лихва от 13.112.2021г. до окончателното изплащане, 4266,38лв.-
възнаградителна лихва за периода 21.01.2021г.-12.12.2021г.
Съдът е указал, че за посочените суми кредитора може да предяви осъдителен иск.
От заключението на изготвената по делото счетоводна експертиза, неоспорена от
страните и която съдът възприема изцяло се установява, че към 12.12.2021г. – датата на
издаване на извлечението от счетоводните книги на банката по процесния кредит е усвоена
главница в размер на 39608,52лв., от които са изплатени 5065,15лв., а неиздължена е
останала сумата от 34543,37лв. По изискуемия кредит били начислени лихви в размер на
8424,31лв., от които 1988,31лв. са издължени, а дължими останали 4266,38лв.-договорни
лихви и 2169,62лв.-мораторни лихви. Неиздължени били и сумата от 217,18лв.-такса за
управление на кредита и сумата от 306лв.-такса за връчване на покани на длъжниците.
3
Вещото лице е установило, че нито след 07.09.2021г.-датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, нито след 12.12.2021г.-датата на изготвяне на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение са извършвани погасявания на дължими суми по кредита от
кредитополучателя или съдлъжниците.
Съдът намира възражението на ответницата, че чл.4 от договора съдържа
неравноправни клаузи по см. на ЗЗП е неоснователно. Процесният договор за банков кредит
е сключен във връзка с дейността на кредитополучателя „***“ ЕООД, поради което същият
няма характер на договор сключен с потребител. Обстоятелството, че по договора като
съдлъжници са встъпили физически лица (първо е встъпил едноличния собственик на
капитала на дружеството- Х. Г., а в последствие и ответницата) не придава на договора
характер на договор сключен с потребител. Съгласно §13, т.1 от ДР на ЗЗП потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност. В настоящият случай кредитната
услуга е предоставена именно във връзка с дейността на търговско дружество, поради което
ЗЗП и ЗПК не са приложими към процесния договор.
Несъстоятелни са възраженията на ответницата, че договора е нищожен поради липса
на съгласие (чл.26, ал.2 ЗЗД), съответно унищожаем поради грешка в предмета (чл.28 ЗЗД).
От показанията на св.Г. се установява, че ответницата е била страна по множество
правоотношения с банката –ищец. Процесният период съвпадал с обявената от БНБ
кредитна ваканция, от която семейството на свидетеля се възползвало. По отношение на
процесните анекси св.Г. заявява, че съпругата му подписала същите под стрес, на бързо.
Същевременно заявява, че не е влизал с нея в банката, а я е изчаквал отпред. Съдът намира
показанията на Г. в тази им част за недостоверни, тъй като не възпроизвеждат негови лични
възприятия (не е присъствал в банката, при подписване на анексите и не може да удостовери
обстоятелствата свързани с подписването им), освен това съдът намира показанията му за
заинтересовани, което също е основание да не бъдат ценени от съда.
Безспорно заболяването на сина на ответницата – другият съдлъжник по договора и
нейното заболяване са сериозни и е нормално Т. Г. да е била притеснена, но това
обстоятелство само по себе си не води до невъзможност същата да извършва преценка на
действията си и да осъзнава последиците от постъпките си. Напротив, както заявява св.Г. и
както се установява от приложените договори за банкови продукти, по които страна е
ответницата същата е осъзнавала предоставената от банката възможност за отсрочване на
задължения и се е възползвала от нея, т.е. за това преценката й не е била повлияна от
заболяването й.
Не може да се приеме и възражението, че тъй като в банковия салон Г. била с маска, а
стъклата на очилата й се запотили не е осъзнавала какво подписва. Поставянето на
предпазна маска на лицето и замъгляването на стъклата на очилата не са фактори, които
влияят на преценките и решенията на когото и да било. Освен това ако наистина стъклата на
очилата на ответницата са се замъглили същата е имала възможност и е следвало да ги
почисти, не само за да може да прочете документите под които се подписва, но и за да не
пострада при придвижване. Следва да се допълни и че тези твърдения на Г. не се подкрепят
с каквито и да било доказателства по делото.
Не се подкрепят от доказателствата по делото и твърденията в отговора на исковата
молба, че служителите в офиса на банката не били обяснили на ответницата, че става
солидарен длъжник на юридическото лице. Съдът счита, че не е било необходимо това
обстоятелство да се обяснява на Г., тъй като същата е следвало да прочете съдържанието на
документите, които са й предоставени за подпис. Действително през 2019г. -2021г.
ответницата подписала няколко договора с банката ищец, и анекси към тях, но това
обстоятелство не може да се тълкува, в смисъл, че Г. е била затруднена да разбере какво и
по кой договор подписва. Напротив именно поради наличието на повече договорни
отношения между нея и банката е следвало да подходи по-внимателно,дори и с оглед да е
наясно по кой договор, какво дължи и какво е договорила. Неполагането на елементарна
грижа от нейна страна да се запознае с документите не може да се вмени във вина на
банката.
Поради изложеното по-горе съдът приема за недоказани възраженията на ответната
страна, че договора е нищожен поради липса на съгласие (чл.26, ал.2 ЗЗД), съответно
унищожаем поради грешка в предмета (чл.28 ЗЗД).
Като съобрази изложеното по –горе съдът намира предявените искове за основателни и
4
доказани за следните суми – 34543,37лв.-неиздължена главница за периода от 21.01.2021г.
до 12.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, сумата от 4266,38лв.- неиздължени
договорни лихви, за периода от 21.01.2021г. до 07.09.2021г., сумата от 2169,62лв.-мораторни
лихви за периода от 21.01.2021г. до 12.12.2021г. и сумата от 217,18лв.-такса за управление
на кредита, за които размери исковете следва да бъдат уважени.
По отношение на претенцията за разноски за връчване на покани до длъжниците съдът
намира, че същата не е доказана, нито по основание, нито по размер (какви са заплатените
от ищеца суми, същите само връчването на поканата до ответницата ли касаят или се
отнасят до връчване на поканите на тримата длъжника и др.) и като такава следва да бъде
оставена без уважение. Ищецът не е представил нито едно доказателство, от което да се
установи по какъв начин е формиран размера на претенцията му, въпреки, че в проекта за
доклад съдът изрично е указал че следва да докаже основанието, размера и изискуемостта на
всяко от вземанията си.
Съобразно направеното от ищеца искане и степента на уважаване на предявените
искове ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 1316,75лв.-разноски по
делото, както и сумата от 2190,97лв.-разноски в заповедното производство.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 40лв.- разноски по
делото, съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че по Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ №1051/20.12.2021г., издадена по ч.гр.д.№2131/2021г. на РС Габрово Т.
Г. Г., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.*** №11 ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, с ЕИК ********* с адрес на управление гр.София, ул.Околовръстен път №260 сумата от
34543,37лв. (тридесет и четири хиляди петстотин четиридесет и три лева и тридесет и седем
стотинки) - неиздължена главница за периода от 21.01.2021г. до 12.12.2021г., ведно със
законната лихва от 13.12.2021г.(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до изплащане на вземането, сумата от 4266,38лв. (четирихиляди двеста
шестдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки) - неиздължени договорни лихви, за
периода от 21.01.2021г. до 07.09.2021г., сумата от 2169,62лв. (двехиляди сто шестдесет и
девет лева и шестдесет и две стотинки) -мораторни лихви за периода от 21.01.2021г. до
12.12.2021г. и сумата от 217,18лв. (двеста и седемнадесет лева и осемнадесет стотинки) -
такса за управление на кредита
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ********* с адрес на
управление гр.София, ул.Околовръстен път №260 против Т. Г. Г., с ЕГН ********** от
гр.Габрово, ул.*** №11 иск да бъде прието за установено, че по Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ №1051/20.12.2021г., издадена по ч.гр.д.
№2131/2021г. на РС Габрово Т. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.*** №11 дължи на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ********* с адрес на управление гр.София,
ул.Околовръстен път №260 сумата от 306лв. (триста и шест лева) - разноски за връчване на
покани до длъжниците, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.*** №11 да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ********* с адрес на управление гр.София,
ул.Околовръстен път №260 сумата от 2190,97лв. (двехиляди сто и деветдесет лева и
деветдесет и седем стотинки) - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Т. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.*** №11 да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ********* с адрес на управление гр.София,
ул.Околовръстен път №260 сумата от 1316,75лв. (хиляда триста и шестнадесет лева и
седемдесет и пет стотинки) - разноски по делото в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ********* с адрес на управление
гр.София, ул.Околовръстен път №260 да заплати на Т. Г. Г., с ЕГН ********** от
гр.Габрово, ул.*** №11 сумата от 40лв. (четиридесет лева) - разноски в първоинстанционото
производство.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
6