О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №541
гр.Кюстендил,
22.07.2020г.
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ваня Богоева
Членове:
Евгения Стамова
Веселина Джонева
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№188/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Делото е
образувано по частната жалба на „***“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.***, представлявано от изп.директор П. Б., подадена чрез пълномощника ю.к.А. Б., против разпореждане №743 от
17.02.2020г., постановено от Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№350/2020г. по
описа на същия съд, с което е отхвърлено изцяло депозираното от „***“ ЕАД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Л.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес ***.
В частната
жалба се прави искане за отмяна на разпореждането и за постановяване на съдебен
акт, с който заявлението за издаване на заповед за изпълнение против длъжника
да бъде уважено. Твърди се, че атакуваният съдебен акт е неправилен н
незаконосъобразен. Излагат се аргументи в подкрепа на
разбирането, че същността на заповедното производство е да се провери дали
дадено вземане е спорно или не, поради което е достатъчно заявителят да твърди,
че вземането съществува, като законодателят е предвидил достатъчно гаранции за
защита на длъжника, включително и в случаите, когато същият има качеството на
потребител. Изразява се несъгласие с разбирането на районния съд, че са били
нарушени императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК, като се
възразява, че в процесния договор са посочени: фиксиран лихвен процент и
годишен процент на разходите, поради което изискванията на закона, касаещи
референтни стойности, индекси и методики, съответно – допускания по променливи
във формулата за изчисляването им, са неприложими, като в случая към договора
бил приложен ясен погасителен план, без уговорки за промяна, с ясни
предвиждания относно броя погасителни вноски, техния размер, дати, общ размер
на всички плащания. Сочи се, че ГПР не надхвърля предвидения в чл.19 ал.4 от ЗПК размер. Наред с посоченото, се застъпва разбиране, че дори да се приеме, че
договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи, то КнРС неправилно е
отхвърлил заявлението за всички претендирани в него суми, тъй като съгласно
чл.23 от ЗПК, съдът е трябвало да издаде заповед за изпълнение за чистата
стойност на кредита, без лихви и разходи. Изложени са и съображения относно
цесията и действието й спрямо длъжника, със становище, че уведомяването на
последния не е елемент от фактическия състав на договора.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната
жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и
срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във
вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Преценена по
същество жалбата се явява основателна. Съображенията за формирания извод се
заключват в следното:
РС-Кюстендил
е бил сезиран със заявление по чл.410 от ГПК, подадено от „***“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Л.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес в гр.*, за следните суми: 253.52 лева - главница, 22.63 лева
- договорна лихва за периода от 19.12.2017г. до 18.04.2018г.,
50.27 лева – обезщетение за забава за периода от 19.12.2017г.
до 14.02.2020г., ведно със законната лихва върху първите
две суми, считано от 14.02.2020г. до изплащане на задължението, всички, произтичащи
от договор за паричен заем
с №3061931 от23.10.2017г., сключен между „***“ АД, като кредитодател, и Л.Н.Н., като
кредитополучател, вземанията по който са били прехвърлени от кредитодателя на „***“ ООД, по силата на Приложение №1/03.07.2018г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 31.01.2017г., а в
последствие с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019г. –
на „***“ ЕАД. Претендирано е издаване на заповед за изпълнение и
за сторените деловодни разноски - 25.00 лева за държавна такса и 100.00 лева – възнаграждение
за юрисконсулт по чл.26 от НЗПП.
Заявителят е
пояснил, че съгласно договора за кредит, кредиторът се е задължил и е предоставил на заемателя паричен заем в размер на 300.00 лева срещу задължението за връщане
на тази сума, ведно с договорна лихва в размер на 31.38 лева, т.е. общо 331.38
лева, платими разсрочено на 6 равни месечни вноски, всяка в размер на 55.23
лева, първата – на дата 19.11.2017г., а последната – на 18.04.2018г.
С
обжалваното разпореждане Районен съд – Кюстендил е отхвърлил изцяло така
подаденото заявление, позовавайки се на констатация за наличие на вероятна
неравноправност и нищожност на клаузи от договора за паричен заем, поради
неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в договора за потребителски кредит били посочени само абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, на ГПК и на годишното оскъпяване, при
липса на ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите
по кредита. Съдът също така е приел, че заявлението не отговаря на изискванията
на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК, към който препраща чл.410 ал.2 от ГПК, доколкото в
заявелението липсвала информация дали прехвърлянето на вземането по договора е
било съобщено на длъжника.
Настоящата
инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт, за валиден и
допустим такъв.
Извършвайки
преценка относно правилността на разпореждането, ОС-Кюстендил счита същото за
неправилно, а разглежданата жалба за основателна, поради следното:
За да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва
да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и
чл.128 т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане,
както и да отговаря на изискванията,
произтичащи от чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, която задължава
съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на
добрите нрави или дали не се основава на нервноправна клауза.
При анализа
на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството
на кредитополучателя-физическо лице, по своята правна характеристика това
правоотношение представлява договор за потребителски кредит, при който освен
нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на
кредитополучателя на „потребител“, приложими са и нормите на Закона за защита
на потребителите - съгласно чл.24 от ЗПК, във вр. чл.143 - 148 от ЗЗП, като
чл.146 ал.1 от ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко
противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя, като по-слаба в
икономическо отношение страна.
При
посочените в заявлението обстоятелства, на които заявителят основава вземането
си за главница и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението
необосновано районният съд е приел, че претенцията за тези суми следва да се
отхвърли поради вероятна неравноправност на част от клаузите на договора.
Всъщност, по отношение на тези вземания, в атакуваното разпореждане не се
съдържат никакви мотиви, от които да произтече неоснователността на
заявлението.
Дружеството
- заявител е претендирало главница и законна лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението. Не е ясно какви са аргументите на първостепенния съд
да счете, че за търсената като невърната дадена в заем сума липсват предпоставки
за издаване на заповед за изпълнение. В ЗПК са въведени императивни изисквания
– тези на чл.11 ал.1 т.7 – т.12 и т. 20, при неспазването на които договорът за потребителски
кредит се явява недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК. В конкретния случай, обаче, не се констатира
подобна недействителност.
Основният
мотив на КнРС да откаже издаване на заповед за изпълнение е несъответствие на
договора с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. Според тези разпоредби, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа, освен друго, и –
според т.9 - лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, и – според т.10
- годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определен в приложение №1 на Закона начин.
От
приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение договор за
потребителски кредит, се установява, че кредитодателят е предоставил на
Николова сума в размер на 300.00 лева срещу насрещното задължение на кредитополучателя
да върне сума в общ размер на 331.38 лева, от които: 300.00 лева – главница;
31.38 лева – договорна лихва, съгласно фиксиран лихвен процент от 35.00 %
годишно, като връщането се извърши разсрочено, на месечни вноски, общо 6 на
брой, на дати: 19.11.2017г., 19.12.2017г., 18.01.2018г., 17.02.2018г.,
19.03.2018г. и 18.04.2018г.; всяко плащане – на стойност от 55.23 лева; при
годишен процент на разходите от 41.91%, при изчисляване на който е посочено
какви допускания са взети предвид.
От съдържанието
на така представения договор, настоящият съд формира извод за неговата
валидност и действителност – същият е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин, посочени са чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият
размер на всички плащания по договора и условията
за усвояването му, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска, информация
за правата по чл.11 ал.1 т.12 и т.20 от ЗПК, лихвения процент на ден, приложим
при отказ от договора.
Съставът на
въззивния съд не споделя разбирането на първоинстанционния, че договорът
противоречи на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК. Напротив, в договора ясно е посочен
фиксирания лихвен процент – 35.00 % и стойностното му парично изражение спрямо
главницата, а именно – 31.38 лева. При положение, че лихвеният процент е
фиксиран, не се е следвало посочване в договора на условия, процедури и други
обстоятелства, визирани в тази законова разпоредба. Също така, размерът на
възнаградителната лихва при договорения фиксиран лихвен процент не противоречи
нито на закона, нито на добрите нрави. Преценен от гледна точка на
справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения,
размерът на уговорената възнаградителна лихва е в съответствие с присъщите й
функции – а именно да представлява възнаграждение за предоставения за ползване
финансов ресурс, от който кредитиращата институция се лишава за срока на
действие на договора.
Съгласно
чл.19 ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно, годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение
към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане
на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от
кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. При изчисляване на ГПР, съгласно
чл.19 ал.3 от ЗПК, не се включват разходите: 1.които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2.
различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи
при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се
извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с
договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на
плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани
със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг
договор, сключен с потребителя.
В конкретния
случай, страните са договорили, че годишният процент на разходите по кредита е
в размер на 41.91 %, като в договора за кредит е посочено при изчислението му
какви допускания са взети предвид, което напълно и достатъчно кореспондира на
императивното изискване на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради което съдът намира,
че при сключване на договора не е било допуснато нарушение на посочената
разпоредба. Следва да се отбележи още, че според чл.19 ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, като според ал.1 годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, в това
число и лихвите. Установеният в договора размер на ГПР от 49.1% e съобразен с изискванията на
посочената разпоредба, предвид обстоятелството, че годишния размер на законната
лихва за просрочени парични задължения е определен в Постановление №100 от
29.05.2012г. на МС и е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
На следващо
място, претендирано е издаване на заповед за изпълнение и за обезщетение за
забава, считано от твърдения ден на забавата – 19.12.2017г., до подаване на
заявлението в съда. При положение, че липсва основание да се откаже издаване на
заповед за изпълнение за главницата, и предвид факта, че в рамките на
заповедното производство съдът не проверява верността на твърдението, че
кредитополучателят е в забава, считано от посочената дата, то липсва пречка да
се уважи заявлението и за така търсената лихва за забава. Същата е била
начислена в приложение на общия принцип за обезщетяване на кредитора при забава
изпълнението на парично задължение, въздигнат в ЗЗД и нито основанието за
дължимост, нито размерът на обезщетението са свързани с правилата на ЗЗП и ЗПК.
И в тази част обжалваното разпореждане е неправилно.
Не се
споделя разбирането на КнРС за неоснователност на заявлението за издяване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради несъответствието му с чл.127
ал.1 т.4 от ГПК. От една страна, ако такова несъответствие е налице,
заповедният съд следва да даде указания за отстраняване на допуснатите
нередовности (срвн.чл.411 ал.2 т.1 от ГПК) и едва в случай на неотстраняването
им - да отхвърли заявлението, което в случая не е сторено. Наред с това, от
изложените в заявлението обстоятелства е установимо, че заявителят е направил
твърдение, че извършените прехвърляния на вземането по договора са били
съобщени на длъжника. От друга страна, в рамките на производството по чл.410 от ГПК съдът няма задължението, нито правомощието, да изследва въпроса дали
прехвърлянето на вземането е било съобщено на длъжника или не. В производството
по чл. 410 ГПК съдът
не събира доказателства, а се произнася, базирайки се на твърденията в
заявлението.
С оглед
изложеното, КнОС счита, че за посочените в заявлението суми за главница,
договорна възнаградителна лихва и лихва за забава следва да се издаде заповед
за изпълнение, като обжалваното разпореждане се отмени изцяло.
Относно
разноските:
Заявителят е
претендирал и сторените деловодни разноски — 25.00 лева за държавна такса и
100.00 лева юрисконсутско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 от ГПК. С оглед
основателността на заявлението, претендираните от заявителя разноски следва да
бъдат присъдени изцяло.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ изцяло разпореждане №743 от 17.02.2020г., постановено
от Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№350/2020г. по описа на същия съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по подаденото
от „***“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в ***, представлявано от изп.директор П. Б., срещу Л.Н.Н., с ЕГН **********, с
адрес ***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за
следните суми: 253.52 лева -
главница, 22.63 лева - договорна
лихва за периода от 19.12.2017г. до 18.04.2018г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 14.02.2020г.
до изплащане на задължението, както и 50.27
лева – обезщетение за забава за периода от 19.12.2017г.
до 14.02.2020г., всички, произтичащи от договор за паричен заем с №3061931 от 23.10.2017г., сключен между
„***“ АД, като кредитодател, и Л.Н.Н., като
кредитополучател, вземанията по който са били прехвърлени от кредитодателя на „***“ ООД, по силата на Приложение №1/03.07.2018г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 31.01.2017г., а в
последствие с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019г. –
на „***“ ЕАД, както и за сторените деловодни разноски - 25.00 лева за държавна
такса и 100.00 лева – възнаграждение
за юрисконсулт
ВРЪЩА делото на Районен съд-Кюстендил за издаване на заповед
за изпълнение съгласно диспозитива на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.