Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….. 12.11.2021г. Гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 04 октомври 2021 г.
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Евдокия Досева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1083 по описа за 2021 година.
Предявен е иск с правно основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 200, вр. чл. 183 от ЗЗД, и насрещен иск с правно осн. чл.
55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Ищецът „УООЛ Премиум”, ЕООД гр.
Пловдив, чрез упълномощения си
представител, твърди в исковата си молба, че ищцовото дружество се занимава с търговия с висококачествени стоки за
домакинството. На 07.07.2017 г. между ответника С.М.Д. и „УООЛ ПРЕМИУМ"
ЕООД бил подписан Договор за покупко-продажба извън търговски обект, по силата
на който С.Д. закупил от „УООЛ ПРЕМИУМ" ЕООД 1 бр. Матрак 90/200 см., на
стойност 800 лв., и 1 бр. Пътническо одеало, на стойност 600 лв. Общата
продажна цена възлизала на 1400,00 лв., която следвало да бъде платена по
следния начин: задатък в размер на 400,00 лв. и остатък за доплащане, в размер
на 1000,00 лв. Остатъкът следвало да бъде заплатен до 10-то число на следващия
календарен месец - 10.03.2017 г. Въпреки
договореното, С.Д. не заплатил остатъка от 1000 лв.
На
15.12.2020 г. „УООЛ ПРЕМИУМ" ЕООД подали в PC - Стара Загора Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С.Д., по което било
образувано ч. гр. д. № 5190/2020 г. PC - Стара Загора издал Заповед за
изпълнение за парично задължение, с която осъдил ответника да заплати на „УООЛ
ПРЕМИУМ" ЕООД сумата от 1000 лв. за главница, представляваща неплатена
част от цената по Договор за покупко-продажба извън търговски обект, и законна
лихва върху нея от 15.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
25,00 лв. - разноски по делото. Тъй като длъжникът в заповедното производство подал
възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, заявителят предявява
настоящия установителен иск.
Ищецът
моли, след доказване на твърденията в исковата молба съдът да се произнесе с
решение, с което да признае за установено, че ответникът С.М.Д. му дължи на
сумата от 1000 лв., представляваща неплатена част от продажната цена по Договор
за покупко-продажба извън търговски обект от 07.07.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК - 15.12.2020 г., до изплащане на вземането. Претендира за направените в настоящото
производство разноски, както и разноските по ч. гр. д. № 5190/2020 г. по описа
на PC - Стара Загора.
Ответникът С.М.Д., чрез
пълномощника си, е депозирал писмен отговор на исковата молба, като счита иска
за допустим, но изцяло неоснователен. Описва обстоятелствата, при които бил
сключен процесния договор.Твърди, че на 07.07.2017г. той и съпругата му били
поканени от ищцовото дружество, в хотел „Верея” на презентация на определени стоки. При проведена томбола,
се оказало, че ответникът и съпругата му печелят климатик /всъщност охладител/,
който бил на стойност 1200 лева по памет на ответника. За да се възползват от
спечеленото, трябвало да закупят матрак и одеяло, които стрували много скъпо -
само матрака бил на стойност 2400 лева, но те можело да придобият всичко за
1400 лева, понеже са печеливши от томболата. Служителка на фирмата седнала до
съпругата на ответника и започнала разговор с нея. Възрастната жена се
развълнувала от печалбата на томболата, но разказала, че е онкоболна и провежда
химиотерапевтично лечение, като в тази връзка не е уместно да харчат толкова
много пари, защото закупували и скъпи медикаменти. Неглижирайки изложеното от
съпругата на ответника, служителката, използвайки
неопитността и неосведомеността, продължила да въвежда в заблуждение, че това
е климатик, при това икономичен. Така се
стигнало до сключване на типов договор,
по който избирателно се прескачали клаузите, за които ответникът твърди, че са станали
предмет на гр.дело № 2842/2016г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. По това дело ищец
била „Комисията за защита на потребителите”. Предявен бил колективен иск за
преустановяване прилагането на неравноправни клаузи в типов договор за покупко
- продажба извън търговски обект, предлаган от „Уоол Премиум” ЕООД. В решението
на съда се прогласявала нищожност на клаузите на чл.
7, чл. 11 и чл. 19.1 от типовия договор. Това решение било потвърдено от Пловдивски апелативен съд и впоследствие от
Върховен касационен съд на Република България.
Съгласно договореното в типовия
договор ответникът трябвало да заплати 400 лева при сключването му, а
останалите 1000 лева през следващия месец. Мотивиран от въведеното и
поддържаното впоследствие заблуждение, тъй като нямал достатъчно налични пари, С.Д.
отишъл до най - близкия банкомат и след като се върнал, предал сумата от 400
лева на продавача „Уоол Премиум” ЕООД. С мисълта, че са закупили икономичен
климатик, заедно със съпругата си, изчакали пред входа на блока си доставчика
на стоката. Той пристигнал с микробус и разтоварил всичко пред блока. Тъй като
бързал, предлагал за подписване някакъв документ, удостоверяващ, че възрастните
купувачи са получили стоката и без да изчака нейното преглеждане, както и без
да връчи екземпляр от подписаното, си тръгнал. Всичко доставено било запечатано
в пакети, а „климатика” в голям кашон, който им изглеждал като празна
кутия.Впоследствие ответникът и съпругата му констатирали, че не са закупили
това, което са мислили, като действителната пазарна цена на подобна стока била
от 100 до 300 лева. Така ответникът взел решение, заедно със съпругата си, да
се ползват от правото си на отказ от договора, уредено в разпоредбата на чл. 50,
т. 2 от Закона за защита на потребителите, който отказ не бил приет от ищеца.
Така ответникът, с помощта на дъщеря си, уведомил ищеца за отказа си от
договора по телефона, както и по ел. поща. Ищецът бил уведомен, че стоката ще
бъде изпратена по куриер на адреса, посочен в договора. Стоката била изпратена,
чрез куриерска фирма „ЕКОНТ” на 11.07.2017г., но от фирма „Уоол Премиум”ЕООД отказали да получат
пратката.
Ответникът твърди, че въпреки създадените от
ищеца пречки за отказ
от процесния договор, той е изпълнил всички свои задължения в тази насока.
Твърди, че въпреки направеният от него отказ от договора, ищецът все още не му
е възстановил сумата от 400 лева, дадени при сключване на договора.
Ответникът моли съдът да се произнесе с
решение, с което да отхвърли изцяло така предявения от „Уоол Премиум” ЕООД иск,
като неоснователен. Претендира за
разноските, направени по настоящото дело.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в
производството предявен от ответника С.Д. против ищеца „Уоол Премиум” ЕООД насрещен иск с правно осн. чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 427.32 лв., представляваща сбора на платената като задатък по
процесния договор сума от 400 лв., и сумата от 27.32 лв. за направени разходи
за връщане на стоката.
По
предявения от ответника против ищеца насрещен иск, е депозиран писмен отговор,
с който „УООЛ ПРЕМИУМ" ЕООД оспорва твърдението на ответника по делото за
осъществено уведомяване за отказ от договора. Връщането на стоката по куриер,
не установявало желание за отказ от договора, поради което служителите на „УООЛ
ПРЕМИУМ" ЕООД не са имали друг избор, освен да откажат стоката, тъй като
те не знаят с каква цел тя им е изпратена от ответника. Счита, че при
ненадлежно упражнено право на отказ от процесния договор, същият е продължил
своето действие, вследствие на което ответникът по делото дължи на ищцовото
дружество претендираната с исковата молба сума.
В съдебно
заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощника си,
който поддържа исковата молба. Ответникът
се представлява от упълномощения си представител, който пледира за отхвърляне
на главния иск и за уважаване на насрещния такъв.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 5190/2020 г.,
по описа на СтРС, съдът е издал Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
260941/16.12.2020г., с която е разпоредил длъжникът – ответникът С.Д., да заплати
на заявителя – ищцовото дружество „УООЛ
ПРЕМИУМ" ЕООД, сумата от 1 000 лв., представляваща неплатена част
от цената по договор за покупко продажба извън търговски обект, сключен на
07.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2020г.
до окончателното й изплащане. В полза на заявителя са присъдени и разноски, в
размер на 25 лв. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от
длъжника. На осн. чл. 415, ал.1 от ГПК заявителят – ищец по настоящото дело, предявява
настоящия установителен иск срещу длъжника – ответник по делото.
Ищецът представя Договор за покупко – продажба извън търговски
обект № 107132/07.07.2017г., по силата
на който С.Д. закупил от „УООЛ ПРЕМИУМ" ЕООД 1 бр. Матрак 90/200 см., на
стойност 800 лв., и 1 бр. Пътническо одеало, на стойност 600 лв. Общата
продажна цена възлиза на 1400,00 лв., която следвало да бъде платена по следния
начин: задатък в размер на 400,00 лв. и остатък за доплащане, в размер на
1000,00 лв. Остатъкът следвало да бъде заплатен до 10-то число на следващия
календарен месец - 10.03.2017 г. Видно от приложения фискален бон,
ответникът платил сумата от 400 лв. още в деня на подписване на договора.
Основното възражение на ответника е,
че е направил отказ от договора. В подкрепа на това твърдение представя извлечение
от имейл кореспонденция от 11.07.2017г. и товарителница от 11.07.2017г.В имейл
писмото е посочил, че се отказва от сключения договор № 107132/07.07.2017г.,
като уведомява, че стоката ще бъде върната.За последното действие представя
товарителница от същата дата – 11.07.2017г., от която се установява, че
подателят С.Д. е изпратил пратка - матрак, одеало, 2 бр. възглавници и
аксесоар, до получателя „Уоол Премиум“ ЕООД. Пратката не е получена.
Видно от изслушания по делото
свидетел М.П., чиито показания, след преценката им по чл. 172 от ГПК, са
кредитирани с доверие, същата няколкократно е осъществявала телефонни разговори
със служители на ищцовото дружество, за да ги уведоми, че се отказват от
подпсания договор. Свидетелката разказва, че заедно с родителите си опаковали
пратката и я изпратили на адреса на продавача, но последният отказал да я
получи, вследствие на което била върната, но неприета от свидетелката или от
ответника.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим,
като подаден в законоустановения за това в чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 от ГПК,
срок и от надлежна активно легитимирана за това страна.
В производството
по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането
му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.В случая се претендира
плащане по договор за продажба, като възражението на ответника е, че договора
за продажба е прекратен.
По делото е безспорно, че на 07.07.2017г. между ищеца, като продавач, и
ответника, като купувач, е сключен договор за покупко-продажба извън търговски
обект на 1 бр. Матрак 90/200 см., на
стойност 800 лв., и 1 бр. Пътническо одеало, на стойност 600 лв.Общата стойност
на закупените стоки възлиза на 1 400 лв. При сключване на договора купувачът е заплатил задатък в размер на 400
лева, а останалата част от цената е поел задължение да заплати на една вноска до
10-то число на месеца, за който се дължи вноската.
Между страните е сключен договор за покупко-продажба
по смисъла на чл. 183 ЗЗД,
с който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една
вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.
Основното възражение на ответника са, че процесният
договор е развален, поради надлежно упражненото от него право на отказ от договора.
Ищецът не
оспорва, че ответникът е изпратил по куриер до офиса на ищцовото дружество
закупената по договора стока. Оспорва твърдението за заявен отказ от договора.
Възможността на потребителя да упражни правото
си на отказ от договора от разстояние или от договора
извън търговски обект (в случая) е регламентирана в разпоредбите на чл. 50-56 ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал.
1 от ЗЗП, когато потребителят иска да се откаже от договора от разстояние или
от договора извън търговския обект, той информира търговеца за решението си
преди изтичането на 14-дневен срок. Това право клиентът може да упражни не само
чрез посочения в закона стандартен формуляр за отказ, който следва задължително
да бъде връчен на потребителя, но и по друг начин, който позволява да бъде
заявено недвусмисленото решение за отказ. В настоящия случай не се събраха
доказателства, че на потребителя - ищеца
е предоставен стандартен формуляр за отказ, както и да е обяснено за наличие на
право на отказ от страна на презентиращите лица.
Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от
ЗЗП предвижда правото на потребителя да се откаже от
договора извън търговски обект без да посочва причина, без да дължи
обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение
на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, който тече
от различни моменти, в случая от приемане на стоките от потребителя или от
трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя – при договор за
продажба.
Съгласно чл. 52, ал. 5 ЗЗП
тежестта на доказване за упражняване правото на отказ от
договора от разстояние или от договора извън търговския обект се носи от
потребителя.
По делото се установява, че
ответникът е заявил своя отказ от договора по предоставения му от ищеца телефон
за контакти. В тази връзка са показанията на св. М.П., която лично е
осъществявала няколкократни разговори със служители на дружеството. В подкрепа
на твърдението за направен отказ от договора, е и представеното от ответника извлечение от
електронна поща от 11.07.2017г., от което е видно, че 4 дни след сключване на
договора ответникът е уведомил продавача, че се отказва от договора. На същата
дата ответникът е предприел действия за връщане на закупената стока - с пратка
по Еконт /видно от разписка от
11.07.2017г./, която не е била приета от продавача.
По делото се установява, че потребителят е упражнил в срок правото си на отказ в посочената част от договора, като
веднага е потърсил контакт по телефона с представител на ищеца. В тази връзка са показанията
на св. М.П., която лично е осъществявала няколкократни разговори със служители
на дружеството.Отделно, ответникът е изпратил уведомление за отказ по електронна поща, като едновременно с това е
предприел действия по връщане на стоката, но пратката не е получена.
Неоснователно е възражението на пълномощника
на ищеца, че отказът от договора не е достигнал до ищцовото дружество, тъй като
посочения имейл адрес не се ползва от „УООЛ ПРЕМИУМ“ ЕООД. Дори това да е така,
съдът приема, че от останалите събрани по делото доказателства ясно се
установява, че купувачът е направил нужното, за да заяви категоричния си отказ
от процесния договор. Разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗЗП не поставя изискване уведомлението за
отказ от договора да стане непременно в писмена форма, единствено да е изразено
достатъчно ясно и недвусмислено. / Решение № 496 от 05.11.2019 г. по в. т. д. №
1296 / 2019 г. на I състав на Окръжен съд - Стара Загора/.
Предвид изложеното предявеният иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1000 лева,
представляваща незаплатена част от продажната цена по договор за
покупко-продажба извън търговски обект от 07.07.2017 г. и законната лихва върху
нея от 15.12.2020 г. до окончателното й изплащане, следва да се отхвърли изцяло
като неоснователен.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца не следва да се присъждат
направените в настоящото и в заповедното производства разноски.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат направените по делото
разноски, платими от ищеца – сумата от 400 лв. за адвокатски хонорар.
По предявения насрещен иск:
С предявения иск се претендира връщане на
сума по развален договор за покупко продажба – чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. За да възникне претендираното спорно материално
право следва в обективната действителност да са се осъществили следните
материални предпоставки /юридически факти/: 1/ наличието на действително
облигационно правоотношение по договор за покупко продажба; 2/ купувачът да е
заплатил на продавача процесната сума, в случая от 400 лв., представляваща
задатък, и 3/ договорът да е бил надлежно развален, т.е. годният юридически
факт да е отпаднал с обратна сила.
Както се посочва по- горе, по
делото е безспорно установено, че по процесният договор ответникът, в
качеството на купувач, е платил на ищеца, в качеството на продавач, сумата от
400 лв. – задатък по договора. Договорът е развален, поради направен от
купувача отказ от договора.
Съгласно разпоредбата на
чл.53 от ЗЗП упражняването на правото на отказ прекратява задълженията на
страните да изпълнят договора извън търговския обект, а нормата на чл.54,ал.1
от ЗЗП гласи, че в тази хипотеза търговецът възстановява всички суми, получени
от потребителя без забавяне и не по - късно от 14 дни, считано от датата, на
която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора.
Предвид безспорно установеното по делото надлежно упражнено право на отказ от
договора от страна потребителя, то процесният договор е развален,вследствие на
което за ответника се поражда насрещното задължение да възстанови на ищеца
платената по договора цена на вещта – сумата от 400 лв., ведно с направените разходи за връщане на
стоката - сумата от 27.32 лв.. Липсват данни за извършено плащане. Ето защо, предявеният
осъдителен иск с правно осн. чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, е изцяло основателен и
следва да се уважи в пълен размер.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да
заплати на ответника направените по насрещния иск разноски – сумата в размер на
450 лв., от които 50 лв. за държавна такса по насрещния иск, 300 лв. за адв.
защита по насрещния иск.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УООЛ ПРЕМИУМ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Марица 154,
ет.3, оф.25 /В4/, представлявано от Магдалена Сломинска, против С.М.Д., ЕГН **********,***,
иск за установяване съществуване на вземане за сумата от 1000 лв., представляваща
неплатена част от цената по договор за покупко – продажба извън търговски обект
от 07.07.2017г., ведно със законната лихва считано от 15.12.2020г. до
изплащането на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК № 260941/16.12.2020г. по ч.гр.д. № 5190/2020г., по описа на СРС,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „УООЛ ПРЕМИУМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Марица 154, ет.3, оф.25 /В4/,
представлявано от Магдалена Сломинска, да заплати на С.М.Д., ЕГН **********,***, сумата от 400 лв., представляваща платена цена
– задатък, за един бр. матрак и един бр. пътническо одеало, по развален договор
за поукпо- продажба извън търговски обект № 107132/07.07.2017г., както и сумата
от 27.32 лв. за направени разходи по доставка за връщане на стоката, както и
сумата от 750 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: