№ 19136
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20231110158232 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Ищецът В. И. Т. твърди, че е работил при ответника по Трудов договор №
37/29.02.2000 г. и Допълнително споразумение № ТД702/17.02.2021 г. към него на длъжност
„...........“. Заявява, че на 25.07.2023 г. му било връчено предизвестие за прекратяване на
трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, като срокът му изтичал на
24.08.2023 г. Поддържа, че на 24.08.2023 г. му се наложило да посети по спешност лекар,
който му поставил диагноза „едностранна или неуточнена ингвинална херния без
непроходимост или гангрена“, като е следвало да бъде опериран и му бил предписан
домашен режим на лечение и отпуск по болест. Твърди, че болничен лист е представил в
деловодството на ЦСМП, веднага след прегледа на 24.08.2023 г., като впоследствие същия е
бил поправен (грешка в работодателя, написано е ЦСПМП-София, вместо ЦСМП-София) и
пратен на ЦСМП с обратна разписка(получен на 28.08.2023 г.). Заявява, че впоследствие е
бил в отпуск по болест, като последния болничен лист е до 05.11.2023 г. Поддържа, че е бил
търсен от служители на ЦСМП за да му връчат заповед за уволнение и в тази връзка е
направил запитване до Инспекцията по труда, откъдето е получил отговор, че на 25.08.2023
г. е издадена процесната Заповед № ЗП-67/24.08.2023 г., която му била връчена при отказ на
същата дата. Претендира уволнението му да бъде признато за незаконно и отменено, както и
да му бъдат изплатени направените разноски.
Ответникът „............“ (ЦСМП-София) е получил препис от исковата молба и в срока
по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че процесната Заповед № ЗП-
67/24.08.2023 г. е законосъобразна, като е издадена от компетентен орган на основание
1
чл.328, ал.1, т.10, във връзка с чл.326, ал.2 КТ, поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от работника. Твърди, че ищеца Т. признава, че е получил 30-
дневното предизвестие, както и че на датата на изтичане на предизвестието- 24.08.2023 г. е
участвал в синдикално мероприятие на отсрещния тротоар, срещу главния вход на сградата
на ЦСМП-София, за което не е уведомил своя работодател. Поддържа, че малко преди обяд
на 24.08.2023 г. ищецът е уведомен от Невена Петкова- икономист в управление на
персонала, че на този ден му изтича 30-дневното предизвестие и му е връчен обходен лист,
като на следващия ден следва да се яви и да донесе за оформяне трудовата си книжка и ще
му бъде връчена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Заявява, че на
24.08.2023 г. около 12.00 часа Т. отново е напуснал работното си място, без да уведоми
никого от преките ръководители, като към 14.00 часа се е върнал в столовата и е обядвал,
след което отново напуска работното си място без да се обади на никого, като за тези
действия са подадени две докладни записки (от лекаря, завеждащ работната смяна и от
ръководителя на Автобазата). Твърди, че на следващия ден- 25.08.2023 г. вместо да се яви в
„Личен състав“ за оформянето на документите, ищецът се е появил към обяд отново в
столовата, като пазарувал храна с купоните и е обядвал. Поддържа, че в столовата на ЦСМП
отиват служителите Емилия Кирилова, Ивелина Геровска, Невена Петкова и гл.юрисконсулт
Галин Стоянов, като ищецът в тяхно присъствие е поканен да получи Заповед № ЗП-
67/24.08.2023 г., която отказва да получи, като заявява, че е в отпуск по болест и
впоследствие същата му е връчена при отказ, за което е съставена докладна записка от
Емилия Кирилова и Невена Петкова. Заявява, че изпратения от ищеца по пощата Болничен
лист № 20201914040/25.08.2023 г. и получен на 28.08.2023 г. е обжалван пред РЗИ-София,
като с Решение на ЛКК № 362/02.10.2023 г. е отменен. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички събрани доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
В изготвения по делото доклад, обективиран в Определение №23527/06.06.2024 г., на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че ищеца В. И. Т. е работил по трудово правоотношение при ответника на
длъжността „...........“.
С разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 КТ (в редакцията му, действаща към 2020
г. и към момента на процесното уволнение) е дадено право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение със служител при придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. За законосъобразността на уволнението, извършено на
процесното основание е необходимо единствено юридическият факт на придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да е възникнал след сключване на трудовия
договор, т.е. настъпил след, а не преди сключване на трудовия договор. Този извод се налага
и при подлагане на езиково тълкуване на текста на изследваната разпоредба. Законодателят е
използвал израза "при придобиване" право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не
"при придобито" или "след като е придобил" такова право, респ. законът има предвид факт,
настъпил след, а не преди сключването на трудовия договор между страните. Правна
2
възможност за прекратяване на трудовото правоотношение с лице, което към момента на
възникване на трудовото правоотношение е придобило право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст е регламентирана в т. 10б на чл. 328 КТ /предишна т. 10а/, въведено със
ЗИДКТ (ДВ бр.46/2010 г., в сила от 18.06.2010 г.), която възможност е налице за бъдещи
правоотношения. Такава възможност е предвидена и с новата т. 10в. ( ДВ, бр. 98 от 2015 г., в
сила от 01.01.2016 г.), според която работодателят може да прекрати трудовия договор с
предизвестие, когато трудовото правоотношение е възникнало с работник или служител,
след като му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер. В
случаите, в които законодателят е предвидил правна възможност за прекратяване на
правоотношението с работник или служител, който към възникване на трудовото
правоотношение е придобил и упражнил правото си на пенсия, респ. на когото е отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер, той изрично го е посочил, като е
използвал израза "след като", който израз в тълкуваната разпоредба не е употребен. В този
смисъл е и постоянната практика на ВКС- Решение 838/17.12.2010 г. по гражданско дело №
1739/2009 г. на IV ГО при ВКС; Решение 381/2009 г. на IV ГО на ВКС по гражданско дело
374/2010 г. на IV ГО на ВКС и Решение 379/10.01.2012 г. по гражданско дело №300/2011 г.
на III ГО при ВКС. Доколкото съдържанието на правната норма в редакцията й към 2010 г. и
към 2023 г. е идентично (в текста на законовата норма не е изменена нито една дума, нито
един препинателен знак), то съдът намира, че посочената практика на ВКС относно
тълкуването и прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 КТ в редакцията и към 2010 г. е
приложима и за редакцията на нормата към 2023 г. и следва да бъде съобразена.
Процесният трудов договор е прекратен в хипотеза, в която е необходимо
предизвестие - чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 и 2 КТ в такива случаи
прекратителният ефект настъпва автоматично в посочения от работодателя момент
(формулиран като конкретна крайна дата или като брой дни след дадена начална дата), като
в конкретния случай видно от Предизвестие (изх.№95-33/17.07.2023 г.) за прекратяване на
трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, прекратителния ефект настъпва с
изтичането на тридесет дни от неговото получаване, т.е. на 25.08.2023 г. В тази връзка с
изтичането на срока от получаването/връчване на предизвестието е настъпил
конститутивният ефект на уволнението ( т.е. от 25.08.2023 г.), а връчването на процесната
Заповед № ЗП-67/24.08.2023 г. има само констативен характер. В този смисъл е и съдебната
практика- Решение №53/16.03.2012 г. по гражданско дело №854/2011 г. на III ГО при ВКС;
Решение №416/03.12.2013 г. по гражданско дело №1844/2013 г. на IV ГО при ВКС; Решение
664/30.11.2010 г. по гражданско дело №1896/2009 г. на III ГО при ВКС и други. За пълнота
на изложението следва да се отбележи, че по делото се установи, че и процесната Заповед №
ЗП-67/24.08.2023 г. е връчена законосъобразно на ищеца, тъй като последния е отказал да я
подпише и същата му е била връчена при отказ, в присъствието на трима свидетели: Емилия
Кирилова, Ивелина Геровска и Невена Петкова-служители при ответника. Кирилова и
Петкова са разпитани по делото като свидетили и потвърждават връчването на заповедта на
ищеца при отказ.
3
С оглед на приложените по делото Предизвестие (изх.№95-33/17.07.2023 г.) за
прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ и Удостоверение (изх.
№1029-40-1011#1/08.03.2024 г.) от ТП на НОИ-София град се доказа, че ищеца В. И. Т.,
считано от 14.07.2023 г. е упражнил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.68, ал.3 КСО (към този момент е бил на 57 години).
Неоснователно се явява възражението на ищеца, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение е ползвал закрилата по чл.333, ал.1 КТ, изразяваща се в
предварително разрешение на инспекцията по труда, както и мнение на трудово-експертната
лекарска комисия(за трудоустроен работник/служител и работник/служител, боледуващ от
болест, определена в Наредба №5/20.02.1987 г. на Министъра на здравеопазването). В
разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ са посочени различните хипотезите при прекратяване на
трудовото правоотношение при които се прилага закрилата по отношение на определена
категория работници/служители, а това са основанията по чл.328, ал.1, т.2, т.3, т.5 и т.11 и
чл.330, ал.2, т.6 КТ. При прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328,
ал.1, т.10 КТ- при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквото е и
процесното, закрилата при уволнение по чл.333, ал.1 КТ, не се прилага.
С оглед на гореизложеното основанието по чл.328, ал.1, т.10 КТ за прекратяване на
трудовото правоотношение се явява законосъобразно, поради което предявения иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Във връзка със своевременното направено искане от ответника и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 100 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул.“Искър“№72, против ............“ (ЦСМП-София) , БУЛСТАТ ..........., със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Васил Левски“ №129, иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.“Искър“№72, да заплати
на ............“ (ЦСМП-София) , БУЛСТАТ ..........., със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Васил Левски“ №129, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 100 лева,
представляваща разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от постановяването му на 23.10.2024 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4