Р Е Ш Е Н И Е № 551
гр.Видин, 12.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Членове:
при
секретаря Е.Якимова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа
докладваното от съдия Димитров гр.дело № 103 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.128, КТ и чл.86 ЗЗД от Е.Ц.П. с ЕГН ********** *** против „ВИП
СЕКЮРИТИ“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Сребърна“ №
14 за заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд и
обезщетение за забавено плащане на главницата.
Твърди се от ищеца,че е работел при
ответника на длъжност „охранител” по силата на
по трудов договор № 1279/01.04.2012 г.,който след изтичане на уговорения
срок на изпитване се е превърнал в
безсрочен.
Излага, че трудовият му договор е бил
прекратен със Заповед № 3-03874 от 23.11.2016 г.,с която му е било наложено
дисциплинарно наказние“уволнение“,считано от 28.11.2016 г.
Твърди, че след обжалване на заповедта
същата е била отменена от съда с влязло в сила решение от 21.04.2017 г.,
постановено по гр.д № 7/2017 г. по описа на РС-Видин.
Подържа, че съгласно уговореното с
трудовия договор за място на работа се определят обектите на фирмата, като
работата се извършва по график на смени, регламентирани в Правилника за
вътрешния трудов ред на дружеството, като работното време съгласно договореното
в същия е бил осем часов работен ден.
Сочи, че за исковия период от 05.01.2015
г. до 28.11.2016 г. е изпълнявал длъжността си в обект „Търговски комплекс“ в
МОЛ-Видин, като съгласно плана за охрана на обекта, по който е следвало да се
работи, вида на охраната на същия е дневна-от понеделник до неделя,а начина на охрана-от един дневен пост на
смени, които са: първа смяна от 07:00 часа до 16:30 часа и втора смяна от 16:30
часа до 24:00 часа.
Твърди се, че смените му на работа не са
съответствали на плана за охрана, тъй като за охрана на този обект са били
назначени само двама служители-ищецът и Кирил Викторов Димитров, а не трима.
Посочва, че при положение, че са назначени
само двама няма как обекта да се охранява по 17 часа дневно или от 7:00 часа до
24:00 часа, поради което със знанието на прекия началник Владимир Викторов
Михайлов, двамата с колегата му са се редували, като всеки от тях е работил по
два дни от 07:00 часа до 22:00 часа и след това два дни почива.
Излага, че реално работният им ден е бил
по 15 часа, 15 дни в месеца или реално за един календарен месец е отработвал по
225 часа, а не по 168 часа, както е по трудов договор.
Поддържа, че разликата от 57 часа месечно
се явява извънредно положен труд, който не му е заплатен от
ответника,включително и че за времето от
05.01.2015 г. до 28.11.2016 г. е положил 1197 часа извънреден труд, като в
случая е приспаднато времето, през което е ползвал регламентирания му платен годишен отпуск.
Сочи, че на обекта се е водила книга за
приемане и сдаване на дежурствата, като същата е била прошнурована и
прономерована, подпечатана с печат на дружеството, която книга се е водила от
ищеца и от колегата му , като в нея са отбелязвали кога идват на работа и кога
си тръгват.
Твърди, че в служебните им задължения е
било включено и заключване на обекта, след което е трябвало да пуснат аларма и
СОТ. Тези задължения стриктно са ги изпълнявали, тъй като за времето от 22:00
часа до 07:00 часа в обекта няма жива охрана и същия се охранява от СОТ на
дружеството.
След допуснато изменение на иска в съдебно
заседание на 11.10.2018 г. се иска от Съда да постанови решение, с което да му
се заплати следните суми: сума в размер на 3 057.34 лева/главница/,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода
05.01.2015 г. до 28.11.2016 г.; сума в размер на 626.28 лв.,представляваща лихва
за забава в размер на 626.28 лева,считано от датата следваща датата,на която е
изплатено трудовото възнаграждение за съответния месец до предявяване на иска
та 05.01.2018 г.;както
и законната лихва до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Исковата молба, заедно с приложенията, на
основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия
текст е подал отговор, в който оспорва исковете. Излага, че в обекта са
работили 5 лица, които са работили на смени, при сумирано изчисляване на
работното време. Сочи се, че възнаграждението е изплащано изцяло и
своевременно.
От ангажираните по делото доказателства,
Съдът приема за установено следното:
Не е спорно, че страните са били в трудово
правоотношение през исковия период, което е прекратено на 28.11.2016 г. със
заповед № З-03874 от 23.11.2016 г,която в последствие е отменена с влязло в
сила решение от 21.04.2017 г., постановено по гр.д № 7/2017 г. по описа на
РС-Видин ,както и че ищецът е полагал труд,като „ охранител“ в Търговски
комплекс /МОЛ/ Видин в продължение на процесния период.
От ангажирания план за охрана на обекта/МОЛ-Видин/,
с дата на поемане- 01.12.2015 г.,включително от представения такъв по гр.д №
7/2017 г. по описа на РС-Видин,който е в пълен обем , е видно,че видът на охрана е дневна/невъоръжена от
понеделник до неделя, от 7.00 ч.до 24.00 ч., на две смени: първа
смяна от 07.00 ч. до 16.30 ч. и втора смяна от 16.30 ч. до 24.00 ч.
Ответникът,въпреки че е уведомен за
последиците по чл.190 ал.2 ГПК, не е представил Книгата за поемане и издаване на дежурствата,както и в цялост правилника
за вътрешния трудов ред/в случая липсва съдържанието от чл.6 до чл.33 на
Правилника,които норми регулират възникването,изменението и прекратяването на
трудовото правоотношение,правата и задълженията на работодателя и
служителите,както и работното време/.
Свидетелят Димитров излага,че е работил
като охранител при „ВИП Секюриит“ и през периода 2015 г.- 2016 г.,заедно с ищеца ,е охранявал
обект МОЛ-Видин,като смените са им били от 07.00 ч. до 24.00 ч.,но реално са
работили до 22.00 ч.-22.30 ч.,когато са заключвали обекта и са го издавали на
СОТ.От показанията му се установява,че всеки едни от тях е карал две смени поред
и след това е почивал два дни, а в случай на отсъствие са замествани от
колегите им -Валентин Стоянов и Сашо Митков.Свидетеля сочи,че в обекта е водена
книга за смените,както и че заплатата е
давана по банков път,а не с фишове.Отделно сочи,че в плана за охрана на обекта
визираните охранители,както и смените са различни от действителните.
От свидетелските показания на свидетеля
Стоянов се установява, че същият работи при ответника,като резерв и е замествал колегите си при излизането им в
отпуск по график в различни обекти,включително -МОЛ
Видин.Свидетеля сочи,че през 2015 г.-2016 г. обекта МОЛ-Видин е охраняван от Е./ищец/и
Кирил.
Свидетеля Александрова/управител на МОЛ-
Видин/ излага , че охраната на МОЛ-Видин през 2015г.-2016 г. се осъществява от
двама охранители към „ВИП Секюрити“-Е. и Кирил,като смяната започва в 07.00 ч.,
с отварянето на обекта, до 22.00 ч.-22.30 ч., когато затварят и предават на СОТ,както
и че всеки един от тях е работил по два дни,без обедна почивка,след което два
дни почива, а в случай на отпуск или болничен са замествани от друг служител/Валентин Стоянов и Сашо
Митков/.
По делото е назначена, изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните.Същото
е представеното от вещото лице в два варианта. Според първия вариант/по данни
на ответника/ ищецът е отработил 234 часа извънреден труд, които са заплатени
изцяло, заедно с възнагражденията за съответните месеци, поради което такова
,както и обезщетение за забавено плащане,не се дължи. По втория вариант,
изчислен на база график за смени от 2 дни и 2 дни почивка, се установява,
съобразно отразената информация в изготвените графици за дежурства през исковия
период и ведомостите за заплати за исковия период, че ищецът
е положил повече часове извънреден труд от признатия и заплатен от
ответника. Вещото лице е дало заключение, че положеният от ищеца извънреден
труд е 1 135 часа за исковия период, като е посочил
подробно часовете в таблица за всеки месец от периода. От тях 234 часа са
признати от ответника, непризнати са останалите 901
часа. Незаплатения, положен през исковия период извънреден труд
е отразен отново в таблица, като общата нетна стойност
е 3 057.34 лева.
Вещото лице е установило и размера
на обезщетението за забавено плащане на главницата, което изчислено,
считано от възникване на вземането /датата, следваща датата, на която е
изплатено трудовото възнаграждение за съответния месец/ по месеци и до
предявявяване на иска на 05.01.2018 г., е в размер на 626.28 лева.
Заключението на експертизата, във втори
вариант Съдът приема за обективно и компетентно
изготвено, и го кредитира изцяло.
В случая от свидетелските показания безспорно се установи,че охраната на обекта
МОЛ- Видин,през исковия период, е осъществявана основно от двама души/ищеца и
свидетеля Димитров/,които са работили на смени от по два дни от 07.00 ч. до
22.00 ч..
Показанията , са непротиворечиви и
кореспондиращи по между си,поради което Съдът им дава вяра и ги кретидира .
Твърдението на ответника ,че на обекта са
работили пет охранителя,не се подкрепя от посочените доказателства и при
данните по делото приложения частен свидетелстващ документ „план за охрана“не
променя направения извод.
Съдът приема за доказани горните факти,съобразявайки
и обстоятелството,че ответника не е представил,въпреки че е уведомен за
последиците по чл.190 ал.2 ГПК, Книгата за поемане и издаване на дежурствата,която е водена в
обекта и в която се съдържат съставомерни данни относно броя и продължителността
на смените,включително и целият правилник за вътрешния трудов ред
/съдържанието от чл.6 до чл.33 липсва/,от който да се установят правата и
задълженията на работодателя и служителите,както и работното време.
Възражението за сумарно изчисляване на
работното време също е неоснователно, тъй като отчитането по реда на чл.142 КТ
не означава дерогиране на разпоредбите, отнасящи се до полагането и заплащането
на извънреден труд, като в случая не бяха представени изискуемите, от чл.9а и
следващите от Наредба за работното време, почивките и отпуските, документи,
установяващи наличие на сумарно изчисляване на работното време, установяващи
положен извънреден труд в признатите и заплатени от ответника размери.
При така установената фактическа
обстановка Съдът прави следните правни изводи:
С оглед установеното от фактическа страна,
Съдът приема, че исковете са доказани в основанията си и в размерите си.
Разпоредбата на чл.242 от КТ постановява възмездност на престираната работна
сила.
Съгласно чл.262 във вр. с чл.150 КТ,
възнаграждението за положения извънреден се заплаща в увеличени
размери, като положеният извънреден труд положен в работни дни се заплаща с 50
на сто увеличение, а този положен през дните на официалните празници с 100 на
сто увеличение.
Продължителността на положения от ищеца
извънреден труд е установена от вещото лице, включително и обстоятелството, че
е заплатен частично.
В случая не се установи от събраните
доказателства изпълнение на задължението за заплащане изцяло на извънредния
труд, с оглед което ответникът следва да бъде осъден да
заплати претендираната в тази връзка сума.
С оглед доказване основателността на
главната претенция, основателен е и акцесорният такъв за
заплащане на обезщетение за забавено плащане,считано от падежа на всяко месечно вземане за
исковия период ,а именно от датата,
следваща датата, на която е изплатено трудовото възнаграждение за съответния
месец до предявяване на иска/05.01.2018 г./.
На осн чл.78
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 440.00 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВдРС сумата в общ размер от 227.34 лв./147.34
лв. -дължима държавна такса и 80.00 лв.-възнаграждение за вещо лице/.
На осн.чл.242
ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в
частта на присъдената сума за трудово
възнаграждение.
Воден от горните съображения, Съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:в гр.София, ул.Сребърна №14 ДА
ЗАПЛАТИ на Е.Ц.П. с ЕГН ********** *** следните суми:
сумата от 3057.34 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 05.01.2015г. до 28.11.2016г., ведно със законната лихва,
считано от 05.01.2018г. до окончателното издължаване; сумата в размер от 626.28 лева,представляваща
обезщетение за забавено плащане за
периода от настъпване на падежа на всяко месечно вземане до 05.01.2018г., както
и сумата от 440.00 лева, представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление: в гр.София, ул.Сребърна № 14 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт по
сметка на РС-Видин сумата в общ размер от 227.34 лв./147.34 лв.
-дължима държавна такса и 80.00 лв.-възнаграждение за вещо лице/, както и 5 лв.-такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА,на осн.чл.242 ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта
на сумата от 3057.34 лева.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :