Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Ловеч, 03.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА Х.А
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия Х.а
а.х.д. №496/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл.107, ал.1 и
чл.144 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и
такси (ЗМДТ).
Административното дело е
образувано по жалба на „Еко Балкан Пропърти” ООД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Иван Вазов” №42, ет.2,
представлявано от управителя Т.Г.Г., против мълчаливо потвърден Акт за
установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл.107, ал.3 от ДОПК с №*********-1
от 20.04.2018г., издаден от Г.Д. на длъжност инспектор „МДТ” в отдел МДТ при
община Тетевен. С оспорения акт са установени спрямо дружеството задължения за
данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2017г. и
лихви върху тези задължения в общ размер на 11 938,76 лева (в т.ч. главница 11
214,49 лв., от която за ДНИ 2 670,12 лв. и ТБО 8 544,37 лв. и лихви към
20.04.2018г. 724,27 лв., от които за ДНИ 172,45 лв. и ТБО 551,82 лв.).
Настоящото производство е
второ по ред, след като по жалбата на „Еко Балкан Пропърти” ООД първоначално е
образувано адм. дело № 280/2018г. по описа на АдмС – Ловеч. По последното дело
е постановено Решение № 12 от 05.02.2019г., с което АУЗД е обявен за нищожен.
След инстанционен контрол първоинстанционното решение е отменено с Решение №
13789/16.10.2019г. по адм.д. № 3800/2019г. на ВАС поради представяне на
доказателства за компетентност на органа, и делото е върнато за ново
разглеждане с указания за проверка на законосъобразността на административния
акт и даване възможност на страните да представят относимите за изясняване на
делото от фактическа страна доказателства.
В жалбата се излага, че АУЗД и мълчаливото му
потвърждаване са незаконосъобразни. Оспорващият счита, че не дължи данък върху
недвижимите имоти в посочените размери и такса битови отпадъци. Относно ДНИ се
твърди, че не е спазено изискването да бъде уведомено лицето за започване на
производството по издаване на АУЗД, поради което липсва и основание за издаване
на акта. А относно задълженията за ТБО се твърди, че такива не се дължат, тъй
като ответникът не е предоставял съответните услуги, а и в издадения АУЗД
размерът е определен общо, а не по компоненти. Иска се отмяна изцяло на оспорения
акт като незаконосъобразен и възстановяване на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен
адвокат поддържа жалбата на заявените основания и претендира отмяната му, като
излага и допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, свързани
с неправилно определена процентна ставка за изчисляване на ДНИ и ТБО за
недвижимия имот като нежилищен обект, а не за жилищен, какъвто е той по
удостоверение за въвеждане в експлоатация и начин на ползване. Претендира разноски
по представен списък.
В съдебно заседание ответникът по жалбата лично и чрез
упълномощен адвокат оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Излага, че по делото е безспорно доказано, че
услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, депониране и почистване на
обществените територии се извършват в пълен обем за територията на с. Рибарица и
за процесния имот, и самото оспорващо дружество ползва тези услуги. Моли да се
потвърди оспорения акт като правилен и законосъобразен и да му се присъдят
направените разноски по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
„Еко Балкан Пропърти” ООД е
собственик на УПИ I-164002 с площ 4034 м² и идентификатор № 62579.164.2
по КККР на с. Рибарица, ведно с построените в него две къщи за гости (Нотариален
акт за покупко-продажба № 62 от 08.03.2013г., т.І, рег.№ 546, нот.д.№ 49 от 2013г.
– л.575-577 по делото). Предназначението на поземления имот е „Урбанизирана
територия с НТП: Ниско застрояване (до 10 м)“ и предназначение на сградите „Жилищна
сграда на основно, ниско, свободно застрояване: Къща за гости“ и „Втора жилищна
сграда на основно, ниско, свободно разположено застрояване, с предназначение:
Къща за гости“ (УВЕ № 25/02.11.2015г. – л.578 и УВЕ № 18/31.10.2016г. – л.579).
Цитираният поземлен имот и сгради се намират в землището на с. Рибарица,
местността Копчов лък, община Тетевен, и са отразени в ПУП-ПРЗ и в КККР на
селото. Недвижимият имот е с променено предназначение от „земеделска земя“ в „Малоетажно
жилищно застрояване“ (л.392-394 по адм.д. № 280/2018г.).
С Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 1198/13.12.2016г. (л.573-588) „Еко Балкан Пропърти” ООД е декларирало
в община Тетевен застроен недвижим имот – земя по НА № 62/08.03.2013г. с
отчетна стойност 20 000,00 лв. и сгради Къща за гости с отчетна стойност 703
195,76 лв. и Къща за гости 1 с отчетна стойност 334 131,85 лв.
На 20.04.2018г. въз основа
на посочените в декларацията данни, Г.Д. – инспектор МДТ в Отдел МДТ при Община
Тетевен е издала оспорения в настоящото производство АУЗД № *********-1 (л.9 по
адм.д. № 280/2018г.). В акта е посочено, че дружеството с декларация по чл.14
от ЗМДТ е декларирало недвижими имоти в с. Рибарица – земя и две жилища с описание
Къща за гости. Недвижимите имоти и техните отчетни стойности и данъчни оценки са
описани подробно. Посочено е, че размерът на ДНИ и ТБО се определя с правно
основание ЗМДТ и двете местни наредби за определянето и администрирането на местните
данъци и местните такси и цени на услуги на територията на община Тетевен. В
акта не са посочени промилите, с които се облагат имотите с ТБО, върху каква
основа са изчислени ДНИ и ТБО (отчетната стойност или данъчната оценка на
имотите), съответно за жилищни или нежилищни имоти е приложена тя, не е
цитирано и съответното решение на Общински съвет Тетевен за определяне
промилите за изчисляване на ДНИ и ТБО за 2017г, не са посочени промилите за
всеки от компонентите на ТБО и не е направена разбивка на таксата по компоненти,
като спрямо дружеството е определен ДНИ за 2017г. в размер на 2 670,12 лв. и
лихва върху данъка от 172,45 лв. към 20.04.2018г., и ТБО за 2017г. в размер на 8 544,37
лв. и лихва върху таксата от 551,82 лв.
Актът е получен от „Еко Балкан
Пропърти” ООД на 20.04.2018г., оспорен е по административен ред пред Началника
на отдел МДТ при община Тетевен (жалба на л.14 по адм.д. № 280/2018г.), като
последният не се е произнесъл по жалбата и е налице мълчаливо потвърждаване на
АУЗД – чл.156, ал.4 от ДОПК. В срока по чл.156, ал.5 от ДОПК „Еко Балкан
Пропърти” ООД е подал жалба срещу акта и мълчаливото му потвърждаване, по която
е образувано настоящото производство.
От ответника са представени
по адм.д. № 280/2018г. на АС Ловеч Наредба за определянето на местните данъци
на територията на община Тетевен (л.57-71), Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Тетевен (л.73-92), Решение № 316/29.11.2016г. на Общински съвет Тетевен (л.93) за
приемане на План-сметка за приходите и разходите за извършване на услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депа на битовите отпадъци, както и
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места на територията на Община Тетевен за 2017г. и за определяне размера на промилите
за ТБО за 2017г., който остава непроменен съгласно приетия размер в Решение №
21/29.12.2015г. на ОбС Тетевен. В т.ІV.2 и т.ІV.4 на последното решение (л.95) за
нежилищни имоти на предприятия и физически лица в регулационни граници,
респективно за застроени жилищни и нежилищни имоти извън регулационни граници на
физически и юридически лица, за които е организирано сметосъбиране и
сметоизвозване, размерът на ТБО за ЮЛ е определен на 8 промила, от които 3,6
промила за събиране и транспортиране на битовите отпадъци, 3,5 промила за
проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депата за битови отпадъци и 0,9 промила за почистване на
териториите за обществено ползване. Представена е още Заповед №788/28.10.2016г.
на Кмета на община Тетевен за определяне границите на районите, вида на
предлаганите услуги и честотата на сметоизвозване на територията на Община
Тетевен за 2017г. (л.100), с която в т.ІІ за района на с. Рибарица с изключение
на изброени улици и махали е определено да се извършват услугите по
сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депо за битови отпадъци и
поддържане на териториите за обществено ползване при честота на извършване на
услугата по сметосъбиране за съдове тип „Бобър” – 2 пъти седмично.
За изясняване на спорния
въпрос дали имотът се намира в регулационните граници на с. Рибарица, от
ответника е представено по адм.д. № 280/2018г. становище, че след промяната на
предназначението на имота от земеделска земя в УПИ за жилищно застрояване, той
попада в новите регулационни граници на селото. Към становището са приложени
заповедта на кмета на Община Тетевен за одобряване на ПУП-ПРЗ за имота, решение
на ОДЗ Ловеч за промяна на предназначението на имота и графичната част към
заповедта на кмета (л.391-394).
В изпълнение на указанията
на ВАС, на страните е дадена възможност да представят допълнителни
доказателства и да направят доказателствени искания. За доказване на
престираните дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на
събраните от територията на с. Рибарица битови отпадъци, са представени договор
между Община Тетевен и „Чистота Тетевен” ООД, актове за извършената работа по
сметосъбиране и сметоизвозване на територията на с. Рибарица и пътни листи на
автомобилите за 2017г., протоколи за приемане на извършената работа и заплащане
на сумите за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране за 2017г. (по адм.д. №
280/2018г. и по настоящото дело), договор за оператор на претоварна станция за твърди
битови отпадъци в с. Гложене с ДЗЗД „Екосорт Тетевен“ (л.410-416) и месечни
отчети за проведени измервания на вход на претоварна станция за битови
отпадъци, отчети за извършени дейности за третиране на битови и строителни
отпадъци от оператора на станцията в с. Гложене за всеки месец, двустранни
месечни протоколи за 2017г., кантарни бележки за постъпилите отпадъци за
2017г., генерирани от населените места на Община Тетевен и месечни отчети за
постъпилите отпадъци в Регионално депо за неопасни отпадъци в Луковит, генерирани
от населените места на Община Тетевен за 2017г. (л.14-223). Приложени са
доказателства за наличие на депо, ползвано от Община Тетевен – протокол от
учредително събрание от 20.06.2015г. и устав на „Регионално сдружение за
управление на отпадъците в регион Луковит” (л.224-235), Разрешение за ползване
№ СТ-05-2243/04.12.2015г. на Регионален център за управление на отпадъците гр.
Луковит (л.236), както и списък на разположените съдове за битови отпадъци тип
„Бобър” в с. Рибарица по адреси (л.238).
Представени са още договор с
„Еко-Титан” ЕООД с предмет „Поддържане на зелени площи и озеленяване на
територията на община Тетевен”, в чиито обхват влизат и зелените площи на
територията на с. Рибарица и паметника на Г. Бенковски в местността Костина. По
делото са приети посочения договор и документацията от проведената обществена
поръчка (л.361-403), както и двустранни месечни протоколи за установяване
изпълнението на задълженията по договора и констативни протоколи за приемане
количеството, обема и вида на извършените манипулации по същия договор, в които
фигурират и зелени площи в с. Рибарица (л.404-409). Представени са и два
договора за зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа на
територията на Община Тетевен и уличната мрежа на населени места за зимни сезони
2016/2017 с „Еко-Титан” ЕООД и за 2017/2018 с Консорциум „Снегопочистване
Тетевен“ ДЗЗД (л.417-440), като в техническите предложения на изпълнителите е
включена и отсечката Рибарица разклон за Костина – паметник на Г. Бенковски, на
която се намират имотите на жалбоподателя. От двата двустранни протокола за
проверка на извършеното снегопочистване и обработване против заледяване (л.441-443)
се установява, че такова е извършено за отсечката Разклон за Костина – паметник
Г. Бенковски на 03.01.2017г., 04.01.2017г., 05.01.2017г., 06.01.2017г.,
10.01.2017г., 18.01.2017г., 20.01.2017г., 27.01.2017г., 08.02.2017г. и 20.02.2017г.
От ответника са представени още доказателства за
почистване на зелените площи в с. Рибарица през 2017г., вкл. и по ул. „Костина“,
освен по договора с „Еко-Титан” ЕООД, и от назначен работник
в кметството и от двама работници по младежка програма „Обучение и заетост на
младите хора“ (л.479-484).
По искане на оспорващия, по адм.д. № 280/2018г. е
допусната съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице (л.374)
се установява, че данъкът за 2017г. за декларираните имоти на „Еко Балкан Пропърти” ООД –
земя и две къщи за гости в землището на с. Рибарица, изчислен на база отчетната
им стойност, е 2 670,12 лв., като не е заплащан. Вещото лице е изчислило
ТБО за имотите за 2017г. по отделни компоненти на база отчетната стойност на
имотите по декларация, като не е могло да изчисли размера на ТБО при ползване
на два броя съдове за смет тип „Бобър”, тъй като в местната наредба общинският
съвет не е приемал решение за изчисляване на ТБО на база количество или
ползване на съд от определен ползвател, а и няма данни жалбоподателят да е
подавал искане до общината да му бъдат предоставени отделни съдове само за него
и таксата да му бъде изчислявана индивидуално на база брой и вид съдове за
отпадъци. Вещото лице е изчислило и лихвите върху горните задължения до
20.04.2018г.
По настоящото дело
оспорващият е поискал назначаване на допълнителна ССчЕ (л.493). В заключението
си вещото лице излага, че при определяне на данъчната оценка на процесните земя
и сгради за 2017г. в размер на 135 364,60 лв. административният орган е
използвал норми за нежилищни имоти и ги е определил като нежилищен недвижим
имот, собственост на предприятие. Вещото лице е изчислило със софтуерния
продукт на общината данъчната оценка по норма за „жилище за жилищни нужди“ в
размер на 100 669,20 лв., и по норма за „жилище с търговско
предназначение“ (каквото предназначение е посочено в декларацията на данъчно задълженото
лице) в размер на 120 930,70 лв. На горните бази експертът е направил
изчисление на ДНИ и ТБО за 2017г. При приемане на недвижимия имот за жилищен,
на база данъчната му оценка ДНИ е 251,67 лв., ТБО с компонентите по чл.66,
ал.1, т.2, т.3 и т.4 е общо 805,35 лв., а ТБО само с компонентите по чл.66,
ал.1, т.3 и т.4 е общо 442,94 лв. При приемане на недвижимия имот за жилищен с
търговско предназначение, на база данъчната му оценка ДНИ е 302,33 лв., ТБО с
компонентите по чл.66, ал.1, т.2, т.3 и т.4 е общо 967,45 лв., а ТБО само с
компонентите по чл.66, ал.1, т.3 и т.4 е общо 532,10 лв. Вещото лице е
посочило, че ако имотът се приеме за жилищен с търговско предназначение и се
определи върху по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната
стойност, то размерът на ДНИ и ТБО ще бъде същият, определен от
административния орган.
В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното
заключение. Последното е прието без възражения от страните и се кредитира от
съда като компетентно изготвено, отговарящо на доказателствата по делото и
даващо пълни отговори на поставените въпроси.
По делото е разпитан като свидетел служител на Община
Тетевен, осъществяващ контрол по събирането на битовите отпадъци. Същият
заявява, че за обекта на оспорващото дружество са предоставени два броя
контейнера тип „Бобър” с вместимост 1100 л., които се извозват два пъти
седмично – в понеделник и петък. Отпадъците се извозват до съоръжение за
претоварване в с. Гложене, където се пресоват и се извозват до регионалното
депо в гр. Луковит.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена и
подписана от надлежно упълномощено лице (видно от представеното пълномощно на
л.7 по адм.д. № 280/2018г.), от името на лице с процесуална легитимация и
интерес от оспорването като адресат на разпоредените с акта задължения и пред
местно компетентния съд. Предвид данните по делото жалбата е подадена на 09.08.2018г.
по пощата в срока по чл.156, ал.5 от ДОПК (жалбата срещу АУЗД е депозирана в
отдел МДТ при община Тетевен на 09.05.2018г., от която дата е започнал да тече
7-дневният срок по чл.146 от ДОПК за комплектоването й с преписката и
изпращането й до решаващия орган; 60-дневният срок за произнасяне на горестоящия
орган е започнал да тече на 17.05.2018г. и е изтекъл на 16.07.2018г., понеделник,
първи работен ден; Началникът на отдел МДТ при Община Тетевен не се е
произнесъл в горния срок и актът се счита за мълчаливо потвърден – чл.156, ал.4
от ДОПК, като от 17.07.2018г. тече 30-дневния срок по чл.156, ал.5 от ДОПК за
подаване на жалба до съда). Следователно процесният акт е преминал
задължителния административен контрол и е годен предмет на съдебен контрол. Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав, намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.160, ал.2 от ДОПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши
преценка на обжалвания административен акт за това дали е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и
материалноправните разпоредби по издаването му.
Съдът намира, че оспореният АУЗД и мълчаливото му потвърждаване
са издадени от компетентни органи и обжалването по съдебен ред е допустимо. АУЗД
е издаден от компетентен орган съобразно чл.107, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.4,
ал.1 и чл.3 и чл.9б от ЗМДТ – служител в общинската администрация по
местонахождение на недвижимия имот (инспектор в отдел „МДТ” при Община Тетевен,
имащ правата на орган по приходите и определен за такъв със Заповед № 316/06.06.2012г.
на Кмета на Община Тетевен – л.7 по адм.д. № 3800/2019г. на ВАС), в кръга на
неговата материална, териториална и времева компетентност, в изискуемата от
закона форма. АУЗД е оспорен първо по административен ред пред ръководителя на
звеното за местни приходи при общината, горестоящият орган не се е произнесъл и
е налице мълчаливо потвърждаване на акта.
Настоящият състав счита, че актът не е мотивиран, което
е съществено нарушение на формата му. Не е посочен начина на начисление на ДНИ
и ТБО (на каква база са изчислени – върху отчетната стойност или данъчната
оценка на имотите), не е посочено с кое решение Общински съвет Тетевен е определил размера
на ТБО в промили за 2017г., не са посочени промилите за всеки от компонентите
на ТБО, липсва разбивка на размера на ТБО по компоненти и имоти и на ДНИ по
имоти, а са посочени само общи суми на размерите на данъка и таксата за 2017г. Горното
значително затруднява лицето да организира защитата си, както и затруднява съда
да провери законосъобразността на акта. Доколкото органът твърди, че е
използвал промилите за нежилищни имоти на предприятия, не става ясно защо в
оспорения акт двете сгради са посочени като жилища (както и са въведени в
експлоатация), а задълженията са изчислени за нежилищни имоти.
Съдът не констатира съществено нарушение на
административно-производствените правила при издаването на АУЗД. Съгласно
чл.107, ал.3, изр. трето от ДОПК, акт може да се издаде и служебно, когато
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая безспорно
задълженията на „Еко Балкан Пропърти” ООД за ДНИ и ТБО за 2017г. не е платено в
законовите срокове, поради което компетентният орган по приходите в отдел МДТ
при Община Тетевен след извършена проверка е издал оспорения акт. Последният е
съобщен своевременно на дружеството и то е упражнило правото си да подаде жалба
против него.
Съдът намира за
неоснователно възражението на оспорващия, че липсва основание за издаване на
акта, тъй като не е спазено изискването да бъде уведомено лицето за започване
на производството по издаване на АУЗД и не са му съобщени задълженията, за да
има възможност да ги плати своевременно. Сроковете за плащане на ДНИ и ТБО са
регламентирани в закона, дружеството е било наясно, че притежава застроен имот
с две сгради в него, т.е. че дължи данък и ТБО за тях, и е следвало в
законовите срокове да ги заплати, независимо дали е уведомен за размера им. Самото
дружество е разполагало и с възможността да се поинтересува за размерите на
задълженията си и да ги научи – независимо дали по телефон, имейл или на място
в отдел МДТ на Община Тетевен. Следователно обстоятелството, че липсват данни
задълженията му за 2017г. да са му били съобщени, не е съществено нарушение,
водещо до отмяна на акта само на това основание. С процесния акт размерът на
задълженията му е съобщен, а несъгласието със същия води до право на оспорване,
което е реализирано своевременно.
Настоящият състав намира, че при издаване на оспорения
АУЗД административният орган е нарушил приложимите материалноправни разпоредби.
Не се спори между страните, че „Еко Балкан Пропърти”
ООД притежава недвижими имоти, представляващи урегулиран поземлен имот – земя с
построени в нея две сгради къщи за гости, намиращи се в м. Копчов лък в
землището на с. Рибарица, общ. Тетевен, подало е декларация по чл.14 от ЗМДТ за
тях, и задълженията му за ДНИ и ТБО са определени с оспорения акт именно за тези
имоти на база по-високата между данъчната им оценка и отчетната им стойност, а
именно на база отчетната им стойност по декларацията. Не е спорно също, че
жалбоподателят до настоящия момент не е внесъл дължимата сума за ДНИ и ТБО за
2017г. за посочените имоти. В хода на делото е изяснено и обстоятелството, че
общината е предоставяла за 2017г. спрямо оспорващото дружество услугите по
сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на генерираните от него битови отпадъци.
Спорните въпроси по делото са поземленият имот включен ли е в заповедта на
Кмета на Община Тетевен сред районите, за които се предоставят услугите по
чл.62 от ЗМДТ, предоставяни ли са услугите по почистване на обществените
територии в с. Рибарица и около имота на жалбоподателя, правилно ли е изчислен
размерът на ДНИ и ТБО на база по-високата между отчетната стойност и данъчната
оценка на имотите му и възможно ли е размерът за ТБО да бъде изчислен на база
реалното количество генерирани от дружеството отпадъци, както и на каква база
следва да бъдат приложени съответните промили – данъчна оценка или отчетна
стойност, респ. за жилищни или нежилищни имоти на предприятие. От отговора на последния въпрос зависи и дали
законосъобразно е определена ставката при определянето на ДНИ и ТБО.
1. По отношение задължението за начислен ДНИ:
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ в приложимата редакция, с
данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен
устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
По делото безспорно е установено, че поземленият имот на оспорващия преди е бил
земеделска земя, но към 01.01.2017г. е бил с променено предназначение по
одобрен ПУП и е застроен със сгради, следователно за земята и двете сгради се
дължи ДНИ – независимо дали е в или извън строителните граници на населеното място.
Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти
(чл.11, ал.1 от ЗМДТ), в случая това е „Еко Балкан Пропърти” ООД.
Данъкът се определя от общинския съвет върху данъчната
оценка на недвижимите имоти, като данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка
съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно
приложение № 2. В местната Наредба за определянето на местните данъци на
територията на община Тетевен, размерът на данъка върху недвижимите имоти е
определен на 2,5 на хиляда върху данъчната им оценка.
За имотите на жалбоподателя определената данъчна
оценка, посочена в оспорения АУЗД, е както следва: за земята – 30 708,40
лв., за първата къща за гости – 81 610,90 лв. и за втората къща за гости –
23 035,30 лв. В допълнителното си заключение вещото лице е потвърдило, че
АО е изчислил данъчната оценка, като е използвал норми за нежилищен имот на
предприятие със съответните коефициенти, а ДНИ е начислил също за нежилищни
имоти върху данъчната оценка на земята (като по-висока от отчетната стойност) и
върху отчетната стойност на сградите (като по-висока от данъчната им оценка).
Настоящият състав намира, че процесните имоти не са
търговски обекти по смисъла на чл.6, ал.1, т.2 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Съгласно
последната разпоредба, под търговски обект се разбира – магазини, аптеки,
павилиони, будки, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки,
ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета,
хотели, мотели, хазартни заведения. Така формулиран, текстът на чл.6, ал.1, т.2
от Приложение 2 не съдържа примерно изброяване. Ако нормата се отнасяше до
всички търговски обекти без изключение, то нямаше да е налице изброяване на
тези, за които следва да се прилага. Тази
разпоредба обаче е относима единствено и само към определянето на данъчната
оценка на имота. Обстоятелство, че един имот не е търговски обект по
смисъла на чл.6, ал.1, т.2 от Приложение № 2, не го прави автоматично жилище.
Т.е. възможна е хипотеза, при която един имот не е търговски обект, но в същото
време е нежилищен имот.
За да се отговори на въпроса дали процесните имоти са
жилищни или нежилищни, следва да се имат предвид следното:
В ЗМДТ, както и в Наредбата липсва дефиниция на
понятието „жилищен имот“. Определения на „жилище“ и „жилищна сграда“ се
съдържат в допълнителните разпоредби на ЗУТ и по конкретно в § 5, т.29 и т.30
от ДР на ЗУТ. Съгласно цитираната т.29 „Жилищна сграда“ е сграда, предназначена
за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат
най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ, а според т. 30 „Жилище“
е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Анализът на цитираните дефиниции води до извод, че
първата задължителна предпоставка, за да се определи един имот като жилищен, е
наличието на съществуваща в него сграда, въведена в експлоатация и годна за
обитаване. Едва след като е налице обитаема сграда, следва да се прецени дали
тази сграда е жилищна или нежилищна, предвид цитираното по-горе определение.
Разпоредбите на чл.3, ал.2, т.1, б.“а“ и б.“б“ от Закона
за туризма в приложимата редакция разделят местата за настаняване на две групи:
клас А – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища,
туристически селища и вили, и клас Б – семейни хотели, хотели, пансиони,
почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и
къмпинги.
Според разпоредбата на чл.28, ал.1, т.1 и т.2 от
Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, в границите на курортите, курортните
територии в населени места, курортните комплекси и ваканционните селища с
изключение на морските плажове се отреждат терени и се урегулират имоти, в
които могат да се изграждат: 1. курортни обекти за настаняване и подслон –
хотели, пансиони, почивни домове, вили, санаториуми, къмпинги, бунгала и др. под.;
2. жилищни сгради за постоянно обитаване, в т.ч. за настаняване на курортисти.
Законодателят допуска възможността в жилищни сгради за постоянно обитаване да
се настаняват курортисти, но настаняването на курортисти в жилищни обекти, не променя
автоматично предназначението и характера на тези обекти, не превръща
съответните сгради в хотели.
От доказателствата по делото се установява, че двете
сгради са жилищни предвид разрешенията за строеж, удостоверенията за въвеждане
в експлоатация и нанасянето им в КККР като „жилищни сгради на основно, ниско,
свободно застрояване“. Няма данни предназначението на сградите да е променено.
Няма пречка в жилищна сграда да се настаняват курортисти или туристи.
Обстоятелството, че обектите са категоризирани като къщи за гости по Закона за
туризма, не опровергава извода, че процесните обекти са жилищни. Този извод не
се променя и от представения бизнес-план на оспорващия – целта му е да получи
съфинансиране за развитие на туристическите услуги чрез изграждане на къщи за
гости, а не да реализира търговски обекти по смисъла на чл.6, ал.1, т.2 от
Приложение № 2 към ЗМДТ. Нещо повече – в оспорения АУЗД двете сгради също са
отразени като „Жилище“ с предназначение „къща за гости“.
Фактът, че имотите са декларирани с декларация като
нежилищни, не означава непременно, че обектите са такива. Административният
орган и съдът са длъжни да зачетат действителното фактическо положение – т.е.
действителното предназначение на имотите. Декларирането има значение и е
обвързващо, но само дотолкова, доколкото декларираните данни не бъдат
опровергани с допустими доказателствени средства в съдебното или в
административното производство. В случая от събраните по делото доказателства
се установява по категоричен начин, че процесните обекти къщи за гости са жилищни
сгради, тъй като са въведени в експлоатация именно като такива и тъй като
задоволяват жилищни нужди.
Изложеното до тук води до извод, че процесните имоти
са жилищни и ставката за определяне на ДНИ следва да се определи като за жилищен
имот на предприятие с търговско предназначение. В този случай съдът следва да преизчисли
дължимия ДНИ съгласно втория вариант на т.3 от допълнителното заключение на
ССчЕ (за жилищен имот с търговско предназначение), каквито доводи поддържа и
процесуалния представител на ответника в хода по същество, като данъчната
оценка в размер на 120 930,70 лв. е база за определяне на дължимата сума,
или за 2017г. размерът на дължимия ДНИ е 120 930,70 х 2,5 ‰ = 302,33 лв.,
а лихвата върху него е 19,53 лв.
2. По отношение задължението за начислена ТБО:
Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ за услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се
определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на
одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за
посочените в чл.66, ал.1 от ЗМДТ дейности, и съгласно местната наредба се внася
в сроковете за внасяне на ДНИ. От представените решения на Общински съвет Тетевен
№ 316/29.11.2016г. и № 21/29.12.2015г. се установява, че за 2017г. ТБО за
нежилищни имоти на предприятия в с. Рибарица и за жилищни и нежилищни имоти на
предприятия извън регулацията на селото остава непроменен спрямо 2016г. и е в
общ размер на 8,0 ‰, като за компонента „Сметосъбиране и сметоизвозване” таксата
е в размер на 3,6 ‰, за компонента „Обезвреждане на битовите отпадъци в депа
или други съоръжения” е в размер на 3,5 ‰ и за компонента „Чистота на
териториите за обществено ползване” е в размер на 0,9 ‰. В оспорения акт задълженията
за ТБО са изчислени за нежилищни имоти на предприятия на база по-високата между
отчетната стойност и данъчната оценка на имотите, въз основа на Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Тетевен и промилите, приети от общинския
съвет за 2017г.
ЗМДТ в ал.2 на чл.63 изисква границите на районите и
видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на
сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се
обявяват публично до 31 октомври на предходната година. От Заповед №788/28.10.2016г.
на Кмета на Община Тетевен, както и от представената извадка от регулационен план
(ПУП-ПРЗ) се установява, че имотът е урегулиран и се намира в района на с.
Рибарица, че ул. „Костина”, на която се намира, не е сред изключените в
заповедта райони на предоставяни услуги, поради което имотът попада в район, в
който се предоставят услугите по чл.62 от ЗМДТ и за който със заповедта е
утвърден график на извършване на услугата по сметосъбиране за съдове тип „Бобър” 2 пъти
седмично. Безспорно е установено по
делото от приложените доказателства (периодични констативни протоколи за
установяване на количествата изпълнени и подлежащи на заплащане дейности по
сметосъбиране, сметоизвозване и почистване, актове за установяване на
извършените работи, отчети и кантарни бележки за извършените работи по
депониране и третиране на битовите отпадъци в общинското депо, протоколи за
установяване качеството на извършените работи и за заплащане на дейностите по
депониране, наличие на депо и т.н.) и от заключението на вещото лице, че за 2017г.
услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения са били предоставяни за имота на жалбоподателя,
последният също потвърждава този факт. На следващо място, услугите по
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не са обвързани с конкретен
имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на
цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите. Без
значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на този вид услуги е
обстоятелството дали имотът е бил ползван и какво количество битови отпадъци
генерира. Също безспорно е установено по делото, че за 2017г. за с. Рибарица и
конкретно за улицата, на която се намира имотът на жалбоподателя, се
предоставят услугите по почистване на териториите за обществено ползване,
включително поддържане на зелени площи, озеленяване и снегопочистване. Следователно
при доказана престация на услугите по чл.66, ал.1 от ЗМДТ, са налице
предпоставките за начисляване в тежест на собственика на недвижимия имот на
суми за ТБО и по трите компонента.
В случая е без значение дали имотът се намира в
регулационните граници на селото или извън тях. От представената извадка от
ПУП-ПРЗ е видно, че същият е урегулиран от бивша земеделска земя, заобиколен е
от земеделски земи и се намира в района на с. Рибарица, като е включен в
границите за почистване по заповедта на кмета, но ответникът не доказа, че
имотът се намира в строителните граници на селото. И при това положение обаче
ТБО е дължима при установеното престиране на услугите по чл.66, ал.1, т.2, т.3
и т.4 от ЗМДТ – в Решение № 21/29.12.2015г. на ОбС Тетевен изрично за застроени
жилищни имоти извън регулационни граници на физически и юридически лица, за
които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, размерът на ТБО за ЮЛ е
определен на 8 ‰, от които 3,6 ‰ за събиране и транспортиране на битовите
отпадъци, 3,5 ‰ за проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и 0,9 ‰ за
почистване на териториите за обществено ползване. Именно тези промили са
приложими към процесния казус.
Неправилно обаче с оспорения АУЗД е начислена ТБО за
нежилищни имоти, на база по-високата между данъчната оценка и отчетната им
стойност. По мотивите, изложени в т.I от
решението за начисляването на ДНИ, приложими и при определянето на ТБО, таксата
следва да се изчисли за жилищни имоти на предприятие с търговско предназначение
– върху данъчната им оценка.
Предвид изложеното съдът следва да преизчисли размера
на дължимата ТБО съгласно допълнителното заключение на ССчЕ (за жилищен имот с
търговско предназначение), каквито доводи поддържа и процесуалния представител
на ответника в хода по същество, като данъчната оценка в размер на 120 930,70
лв. е база за определяне на дължимата сума, или за 2017г. размерът на дължимата
ТБО от общо 8544,37 лв. главница и 551,82 лв. лихва следва да се намали на 967,45
лева главница и 62,49 лв. лихва, или ТБО по компоненти:
- по чл.66, ал.1, т.2 от ЗМДТ: 120 930,70 х 3,6 ‰ = 435,35
лв.
- по чл.66, ал.1, т.3 от ЗМДТ: 120 930,70 х 3,5 ‰ = 423,26
лв.
- по чл.66, ал.1, т.4 от ЗМДТ: 120 930,70 х 0,9 ‰ = 108,84
лв.
3. Неоснователни
са доводите на оспорващия, че размерът на таксата по първия компонент
„сметосъбиране и сметоизвозване“ неправилно е определен на база данъчната
оценка/отчетната стойност на имота, а не въз основа на реалното количество
отпадъци, генерирани от обектите на дружеството, поради което той не дължи ТБО
по компонента по чл.66, ал.1, т.2 от ЗМДТ.
Основният принцип „замърсителят плаща”, прогласен в
чл.191, §2 от ДФЕС и в чл.14, §1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 19.11.2008г., е транспониран чрез правилото на чл.67,
ал.1 от ЗМДТ. От съдържанието на чл.67 от ЗМДТ в приложимата редакция се налага
изводът, че законодателят е предвидил поредност при прилагане на допустимите
способи за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. Същите не се
прилагат алтернативно, а при условията на евентуалност и то, в посочената в
закона последователност. Количеството на битови отпадъци, събирани и извозвани
от определен недвижим имот, може да бъде определено по смисъла на чл.67, ал.1
от ЗМДТ само когато за тази цел имотът е снабден със съдове за събиране и
съхраняване, предназначени единствено
за създаваните в него отпадъци. Реалното количество на битовите отпадъци в този
случай ще бъде равно на броя на съдовете, умножено с честотата на
сметоизвозването. Във всички случаи прилагането на способа по ал.1 е обвързано
с подаването на нарочна декларация от задълженото лице. Когато в района, в
който се намира имота, е разположен съд/съдове за събиране и съхраняване на
битови отпадъци от неопределен брой имоти (какъвто е процесния случай –
съдовете са разположени на улицата пред имота и могат да се ползват и от
собствениците на съседните имоти), количеството на битови отпадъци от един имот
не може да бъде определено и за всички имоти в района ТБО се определя по
правилата на чл.67, ал.2 от ЗМДТ (в случая и по правилата на Наредбата и решенията на общинския съвет). Данните по делото
сочат, че дружеството не е подавало до Община Тетевен заявление за предоставяне
на индивидуален съд за битови отпадъци, който да се ползва само от него, нито има
доказателства такъв съд да му е предоставян от общината – приемо-предавателни
протоколи или др. Неподаването на такова заявление води до отпадане на
възможността ТБО да бъде определена според количеството на битовите отпадъци. Следователно,
след като пряко на дружеството не е бил предоставен самостоятелен съд/съдове за
събиране и съхраняване на битови отпадъци и
не може да се установи количеството на битови отпадъци по чл.67, ал.1 от ЗМДТ, правилно
дължимата ежегодна ТБО за имота е определена с оспорения акт по правилата на чл.67,
ал.2 (в приложимата редакция) от ЗМДТ.
Освен горното, при законовата делегация на чл.9 от ЗМДТ общинският съвет е органът на власт, който има правомощието с подзаконов
нормативен акт да създаде правилата за определянето на таксата битови отпадъци,
а с общ административен акт на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ да определи
ежегодния размер на таксата. По делото са представени Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Тетевен, в която е определено размерът на
ТБО да се определя пропорционално в промили върху данъчната оценка, респ. върху
по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имотите, и решения на
ОбС Тетевен, с които е определен размерът на ТБО в промили за жилищни и нежилищни
имоти на предприятията. Оспорването на тези административни актове става в
отделно, нарочно съдебно производство, каквото не е настоящото. Дали е възможно
или невъзможно общинският съвет да определя таксата според количеството на
битовите отпадъци и защо общинският съвет е избрал определяне на размера на ТБО
за недвижими имоти, собственост на юридически лица, на базата по чл.67, ал.2 от ЗМДТ е въпрос на законосъобразност на наредбата и решението по чл.66 от ЗМДТ,
които не са предмет на настоящото дело.
При така установените по делото данни съдът намира, че
задълженията за ДНИ и ТБО на дружеството за 2017г. са незаконосъобразно
определени и оспореният АУЗД е валиден ИАА, издаден при липса на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с
приложимите законови разпоредби, поради което жалбата срещу него се явява частично
основателна и актът следва да се отмени частично в посочения в мотивите на
решението смисъл. В същата насока е и установената практика на ВАС по
аналогични случаи – така Решение № 6920/28.05.2018г. по адм.д. № 13945/2016 г.,
VII о., Решение № 8394/29.06.2017г. по адм.д. № 10367/2016г., VII о. и др.
Водим от горното и на основание чл.160, ал.1, предл. второ
от ДОПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация
по чл.107, ал.3 от ДОПК с №*********-1 от 20.04.2018г., издаден от инспектор
„МДТ” в отдел МДТ при община Тетевен и мълчаливо потвърден от Началника на
отдел МДТ при Община Тетевен, в частта относно определените задължения на „Еко
Балкан Пропърти” ООД за данък недвижими имоти за 2017г. в размер на 2670,12 лв.
главница и 172,45 лв. лихва, за сумата над 302,33 лв. главница и 19,53 лв.
лихви, и в частта относно определените задължения на „Еко Балкан Пропърти” ООД за
такса битови отпадъци за 2017г. в размер на 8544,37 лв. главница и 551,82 лв.
лихва, за сумата над 967,45 лв. главница и 62,49 лв. лихви.
Решението може да бъде обжалвано чрез АС Ловеч пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: