№ 260419
гр.Пловдив, 29.03.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 3157 по описа
за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.И.Р.
***, ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител адв.Д.П. срещу
Наказателно постановление № 46-0000481 от 14.10.2019 година на А.В.Г. и.д. Началник
ОО“АА“ гр.Пловдив с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178б, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание Глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.24а, ал.2,
т.1 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС.
В срок е обжалвано
издаденото НП от жалбоподателя Р. който счита същото за незаконосъобразно,
неправилно и несправедливо. С жалбата се представят доводи за наличие на
предпоставките за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН по отношение на
нарушението посочено в издаденото НП.
Жалбоподателят Р. редовно призован, в съдечбно заседание не се
явява. Представлява се от адв.Д.П. който поддържа жалбата на изложените в нея
обстоятелства и иска съдът да отмени атакуваното НП. В пледоарията си представи
доводи по същество на искането си за отмяна на НП.
Ответната страна Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив редовно призована,, не изпраща представител. Не
представя становище по жалбата на М.Р..
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 25.09.2019г. против
жалбоподателя М.Р. е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия А-2018 № 265459 за това че на 17.04.2019г. около 10,51
часа в гр.Пловдив, ж.к.Тракия, бл.15, партер – адрес на учебен център „М.
06“ЕООД притежаващ Разрешение № 3046 за извършване на обучение на кандидатите
за придобиване на правоспособност за управление на МПС, валидно до 19.04.2022г.
, като ръководител на учебната дейност извършва следното нарушение: 1. Не е
осигурил спазването на изискванията на учебната документация за обучението на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл.153,
т.1 от ЗДвП при извършване на обучението, а именно допуска преподавателят Д.Н.Т.
да извърши практическо обучение на 17.04.2019г. от 10,00 часа видно от учебен
картон № 3549630/25.06.2018г. като след приключване на занятието не отразява
крайния час на същото и учебният картон е без подпис на обучавания съгласно
т.8.17 от Стандарта за учебната документация. Съгласно акта АУАН е съставен в
ОО“АА“ – Пловдив при извършване на комплексна проверка с което е нарушил
чл.24а, ал.2, т.1 от Наредба № 37 от 02.06.2002г. на МТС. След запознаване със съдържанието на акта
жалбоподателят е вписал саморъчно „нямам“ в графата за обяснения и/или
възражения. Актът е подписан от жалбоподателя Р. и другите посочени в него
лица. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на
жалбоподателят, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В
законоустановения три дневен срок пред административнонаказващия орган не са
представяне писмени възражения от жалбоподателят Р. относно съставения АУАН и
посоченото в него нарушение. На
основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, с което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р.. В
издаденото НП по идентичен с акта начин е описано нарушението и нарушената
правна норма. Издаденото НП е връчено на жалбоподателят 25.09.2019г.
В хода на съдебното
производство се установи че актосъставителят П.Т.Г. ***, поради прекратяване на
трудовото правоотношение, след съставянето на АУАН.
Разпитан като свидетел в
съдебно заседание Д.Н.Я. – очевидец при установяване на нарушението и свидетел
при съставянето на акта заяви че не е служител на ОО“АА“-Пловдив от близо две
години и няма спомен за нарушението посочено в акта.
Изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните материали в АНП, както и от
доказателствата събрани в хода на съдебното следствие, които са
безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок
по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено
атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на
твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна
страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично
отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно
психично отношение не може да бъде
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази
насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено
административно нарушение. Именно административно наказващия орган е
този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да
бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и
се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и
въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само
когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка
с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на
Пловдивски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН досежно съдържанието и по-конкретно на изискванията,
разписани в чл.42, т.6 от ЗАНН по отношение съставения АУАН и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН по отношение на издаденото НП поради неправилно определяне на субекта на
отговорността.
Съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗАНН
допустителството е наказуемо само в предвидените в закона случаи. Допустителството и извършителството са две съвършено
различни проявни форми на осъществяване на дадено нарушение. Личната
административнонаказателна отговорност за извършено нарушение и отговорността
за допустителство са различни по вид и се изключват взаимно. Едно лице може да
носи отговорност или за виновно извършено лично от него административно
нарушение, или в изрично предвидените от закона случаи може да носи отговорност
за допустителство за това, че е допуснал да бъдат извършени административни нарушения.
Видно от текста на приложената от административнонаказващия орган разпоредба,
допустителството, като форма на изпълнителното деяние, действително не е
предвидено, тъй като разпоредбата на чл.24а, ал.2 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС
гласи че „ Ръководителят на учебната дейност в учебните
центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на
МПС е длъжен: 1. да осигурява спазването на изискванията на учебната документация
за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС
по чл.153, т.1 от ЗДвП при извършване на обучението. Допустителството
като форма на изпълнителното деяние законодателят не е предвидил и при
приложената от АНО санкционнна норма на чл.178б, ал.5, т.1 от ЗДвП която гласи
че се наказва с глоба 500
лв. ръководител на учебната дейност в учебните центрове за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство, който: 1. не осигури
спазването на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите
за придобиване на правоспособност по чл.153, т.1 при извършване на обучението. Допустителството
като форма на изпълнително деяние законодателят е предвидил в разпоредбата на
ал.6, т.2 на чл.178б от ЗДвП която гласи
че се наказва с
глоба 500 лв. преподавател по теоретично и/или практическо обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство, който допуска нарушение при воденето на документите във връзка с
обучението.
Поради
изложеното съдът счита че издаденото НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Съобразно разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на
посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
От своя страна разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК разпределя отговорността за
разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен. Процесният случай е
именно такъв, предвид което и съобразно изхода по делото, ОО“АА“- Пловдив,
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателят М.И.Р. сума в размер от 300 лв., представляваща
сторени от последния разноски за процесуално представителство, съгласно договор
за правна защита и съдействие / лист 15 от делото/.
Така мотивиран и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 46-0000481 от 14.10.2019 година на А.В.Г. и.д.
Началник ОО“АА“ гр.Пловдив с което на М.И.Р. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178б, ал.5, т.1
от ЗДвП е наложено административно
наказание Глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.24а, ал.2,
т.1 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС.
ОСЪЖДА ОО“АА“ гр.Пловдив ДА
ЗАПЛАТИ на М.И.Р. ***, ЕГН **********
сумата от 300 /триста/ лева направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен Съд
Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК от страните в 14 дневен ред от получаване
на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.