Решение по дело №1746/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1480
Дата: 11 декември 2019 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20193100501746
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№..……/…………2019 г., гр. Варна

                       

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

           Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВЕЛИНА СЪБЕВА 

                                                    ЧЛЕНОВЕ:             КОНСТАНТИН И.

                                                                                       ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.

                                                                  

при участието на секретаря Петя Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело № 1746 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          

            Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.  

            Образувано е по повод депозирана въззивна жалба с вх. № 58022/07.08.19 на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, чрез адв. Мирослава Л., с адрес на призоваване и съобщения - гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет. 2, срещу Решение № 3265/16.07.2019 год., постановено по гр. дело № 6374/2019 год. по описа на РС-Варна, с което, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК е  прието за установено, че ищецът Г.И.Г., ЕГН **********, адрес ***, не дължи на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от 6736,75 лева, претендирана от ответника като дължима по извършена корекция, стойност на  електрическа енергия, за периода от 05.01.2017 до 04.01.2018 год., по партида с клиентски № ********** и абонаментен № **********, с адрес на потребление – гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 6, вх. 2, ап. 29.

                        Твърди се, че „Енего – Про Продажби“ АД надлежно изпълнява задълженията си за предоставяне на електрическа енергия по договор сключен с въззиваемия, в чийто имот (присъединен към електроразпределителната мрежа) е монтиран процесният електромер.

           Сочи се, че на 04.01.2018 г. е извършена проверка, обективирана в Констативен протокол № 1104315/04.01.2018, на която е установено, че в скрития регистър 1.8.3 на електромера има натрупано количество енергия, което не е визуализирано при редовен отчет. В регистър 1.8.1 са отчетени 1828 кВт/ч, в регистър 1.8.2 – 5929 кВт/ч, в скрития регистър 1.8.3 - 40024 кВт/ч, а в сумарния регистър 1.8.0. - 47782 кВт/ч. Електромера е демонтиран, подменен с нов и предаден за експертиза на БИМ, която установява намеса в софтуера на електромера. Съставено е становище за изчисляване на енергия, според което изразходената, но неотчетена по видимите тарифи енергия е в размер на 40024,6 кВт/ч. Съставена е Фактура № **********/16.04.2019 за сумата от 6736,75 лева, представляваща цената на реално потребената електрическа енергия от абоната. Твърди се, че в конкретния случай не е проведена едностранна корекция, а начислената сума представлява реално потребена енергия. Навежда се, че въззиваемата не е заплатила цената за потребената електроенергия в пълен размер.

            Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен.

            Претендират се разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

            В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, въззивникът поддържа жалбата.

            Относно предмета на исковата претенция се твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия, като на 22.04.2019г. получил писмо, с което бил уведомен, че на 04.01.2018г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на точността на измерване на средството за търговско измерване, ведно с експертиза, извършена в БИМ. Сочи, че след справка при ответното дружеството установил, че е коригирана сметката му за минало време, като е издадена фактура № 27958402/16.04.2019г. за сумата от 6736.75 лева. Твърди, че са нарушени ПИКЕЕ, както и че не са налице основанията по чл. 50 от цитираните правила, за да бъде преизчислявано количеството ел.енергия. С оглед това счита, че не дължи заплащане на допълнително начислената ел.енергия, поради което и сезира съда с искане за установяване в отношенията между страните недължимостта на сумата от 6736.75 лева по горната фактура.

          В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-про продажби” АД, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че ищцата е в договорни отношения с ответника по повод доставката и продажбата на ел.енергия. Излага, че на 04.01.2018г., в присъствието на двама свидетели, служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършил проверка на изправността на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации досежно електромера, обслужващ процесния обект, при която е установено, че в невизуализиран регистър 1.8.3 има показания от 40024 кВтч. Констатациите от проверката се излага да са обективирани в констативен протокол № 1104315. Демонтираният електромер да е изпратен за експертиза в БИМ, при която е установено осъществено софтуерно вмешателство в електромера. Констатирано е още наличие на преминала ел.енергия по трета тарифа в размер 40024.6 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Въз основа на констативния протокол е изготвено становище за начисляване на ел.енергия, като за паричния еквивалент за неотчетеното реално доставено количество такава е издадена фактура № 27958402/16.04.2019г. за сумата от 6736.75 лева. Наред с горното твърди и че количеството ел.енергия, посочено в невизуализирания регистър е реално доставено и потребено от абоната.

 

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

 

            Не е спорно, че Г.И.Г., ЕГН **********, е титуляр на партида с клиентски № ********** и абонаментен № **********, с адрес на потребление – гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 6, вх. 2, ап. 29 и че процесният обект е захранван с електрическа енергия от дружеството въззивник.

           От Констативен протокол № 1104315 се установява, че на 04.01.2018 г. служители на „Енерго - Про мрежи” АД са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване (СТИ), монтирано на обекта на въззиваемия, при която са отчетени показанията на СТИ по следните тарифи: регистър 1.8.1 са отчетени 1828 кВт/ч, в регистър 1.8.2 – 5929 кВт/ч, в скрития регистър 1.8.3 - 40024 кВт/ч, 1.8.4 – 000000 кВт/ч, а в сумарния регистър 1.8.0. - 47782 кВт/ч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтирания електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 508536 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието двама свидетели с посочени три имена и адреси.

           Извършената от БИМ, метрологична експертиза,  материализирана в КП № 949/05.04.2019 г., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е констатирала, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера – установено е наличие на преминала електрическа енергия на тарифа Т3 (1.8.3) – 40024,6 кВт/ч, която не е визуализирана на дисплея. Според метрологичната експертиза електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергията. 

           Съгласно представеното по делото становище за начисляване на електрическа енергия, издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително количество електрическа енергия от 40024 кВт/ч, за периода 05.01.2017 г. – 04.01.2018 г. За стойността на горното количество електрическа енергия е издадена Фактура № **********/16.04.2019 г. за сумата от 6736,75 лева.

            От протокол за монтаж № 1016338/19.08.2015 г. е видно, че при монтажа на СТИ, видимите тарифи са били с нулеви показатели.

            От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява, че към датата на извършване на проверката – 04.01.2018 г. процесния електромер е бил в срок на метрологична годност – преминал е първоначална метрологична проверка през 2015 г., когато е и произведен. Метрологичната му годност изтича през 2021 г. Електромерът е параметризиран да отчита консумираната от обекта на ищцата електрическа енергия по два визуализиращи се на екрана регистри – 1.8.1 и 1.8.2. Тарифа (регистър) 1.8.3 не се изписва на дисплея при редовните месечни отчети, тоест същата не е активирана за търговски отчет.  Наличието на показания в отчетен регистър 1.8.3 показва неправомерно софтуерно въздействие върху електромера чрез „претарифиране“ на показанията по отделните регистри. Показанията по регистрите, които не са активирани за отчет, не могат да се отчитат при регулярните месечни отчети, тъй като не са визиуализирани на дисплея на електромера. При месечните отчети се отчитат само показанията на активираните за отчет регистри – в процесния случай – показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2. Наличието на показания в отчетна тарифа (регистър) 1.8.3, която не е активирана за търговски отчет, означава, че е налице нарушение на нормалната работа на измервателния уред. Според вещото лице електрическата енергията, натрупана в регистър 1.8.3 е отчетена от процесното СТИ, от което следва, че е била доставена от доставчика и потребена от абоната, тъй като софтуерното въздействие е извършено с цел пренасочване на показанията, вследствие консумация на електрическа енергия от видимите тарифи на дисплея към скрития – 1.8.3.

                        Съдът, ръководейки се от разпоредбите на закона, след оценка на доказателствата по делото и становищата на страните приема за установено следното от правна страна:

                        Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на електрическа енергия и че въззиваемият има качество потребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ.

                        Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 год.) в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, във връзка с ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, във връзка с чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по административно дело № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени. По аргумент от  разпоредбата на чл. 195 ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение за неговата отмяна. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия  спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 04.01.2018 г., тоест след тяхната отмяна.

                        С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл. 83 ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, дружеството въззивник не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество електрическа енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление.

                        Съобразно чл. 48 - 49 от ПИКЕЕ следва да е налице неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ проверка, установени от независим орган. В настоящия случай не е налице нито една от тези хипотези, а и не се претендира корекцията да е извършена по предвидените в тези две разпоредби методологии, към които препращат и ОУ. Тези хипотези са следните – 1) установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, 2) липса на СТИ, като в настоящия случай не е налице нито една от изброените. В случая в представения протокол от проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата. В становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че е извършено софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото заключение на СТЕ тази тарифа е скрита.

                        Не е налице и хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ доколкото не се установи, че при монтажа на електромера, монтиран на обекта на въззиваемия, регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания. Видно е от протокола за монтаж от дата 19.08.2015 год. че в него липсват данни какви са били показанията в т. нар. неактивни за търговски отчет регистри (което очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ момент тези показания да бъдат „прочетени“), поради което не може да бъде направен категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество електрическа енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставена от доставчика и потребена от въззиваемия, но неотчетена при регулярните месечни отчети електрическа енергия. Дори да се приеме, че при монтажа СТИ е бил с нулеви показания по делото не се установи точният момент, от който СТИ е започнал да отчита потребената енергия в регистър 1.8.3.

           По тези съображения сумата от 6736,75 лева съставляваща стойност на служебно начислено, за периода 05.01.2017 г. – 04.01.2018 г., количество електрическа енергия от 40024 кВт/ч, за обект с клиентски № ********** и абонаментен № **********, с адрес на потребление – гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 6, вх. 2, ап. 29., за която сума е издадена Фактура № **********/16.04.2019 г. за сумата от 6736,75 лева, е недължима.

                        С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 следва да бъде осъден да заплати на Г.И.Г., ЕГН **********, адрес ***, сума в размер от 350 лева, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.

 

                        Воден от посоченото по-горе, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3265/16.07.2019 год., постановено по гр. дело № 6374/2019 год. по описа на РС-Варна, с което, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че Г.И.Г., ЕГН **********, адрес ***, не дължи на „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 6736,75 лева, претендирана от ответника като дължима по извършена корекция, стойност на  електрическа енергия, за периода от 05.01.2017 до 04.01.2018 год., по партида с клиентски № ********** и абонаментен № **********, с адрес на потребление – гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 6, вх. 2, ап. 29.

                       ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 да заплати на Г.И.Г., ЕГН **********, адрес ***, сума в размер от 350 лева, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.

           Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

 

Председател:……………..  

 

Членове:  

  1….…………;  

 

                       2………….….