Решение по дело №460/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Ж. П. Ж. от град Тервел срещу Решение № 23/23.07.2024 г., постановено по нахд № 106/2023 г. по описа на Районен съд – Тервел, с което е потвърдено Наказателно постановление № 355а-70/02.11.2023 г. на началника на РУ – Тервел при ОД на МВР – Добрич, с което на касатора е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 165, ал. 1 от ЗОБВВПИ за извършено нарушение на чл. 86, ал. 2 от същия закон. Счита се, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и неспазване на съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения в производството по издаване на НП. Излагат се доводи за неточно описание на нарушението и липса на дата на извършването му. Твърди се и маловажност на нарушението. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът – началникът на РУ – Тервел при ОД на МВР - Добрич, не изразява становище по жалбата.

Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ТРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, тя е и основателна.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление касаторът е санкциониран за това, че на 05.11.2023 г. е установено, че като лице, получило разрешение за придобиване на 4 броя дългоцевни огнестрелни оръжия с нарезна цев за ловни цели, не е уведомил писмено или по електронен път в 14-дневен срок, в съответното РУ на МВР, за настъпилата промяна на условията, при които е издадено разрешителното, чрез представяне на документи, свързани с промяната. Административнонаказващият орган е квалифицирал поведението на дееца като нарушение на чл. 86, ал. 2 от ЗОБВВПИ, в резултат на което му е наложил глоба в размер на 200 лева на основание чл. 165, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че нарушението е безспорно доказано и правилно квалифицирано, като посочената в НП дата на проверката – 05.11.2023 (два дни след датата на издаване на НП) съставлява ЯФГ, която не е затруднила наказаното лице да разбере в какво точно е обвинен. Изложил е мотиви, че от документооборота между страните, касаещ процедурата по разрешаване на закупуването на огнестрелни оръжия, става ясно кога точно е следвало да се декларира настъпилата промяна в собствеността. С бездействието си в 14-дневен срок след покупката на оръжията да заяви това обстоятелство пред съответната служба КОС жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 86, ал. 2 от ЗОБВВПИ, поради което правилно е бил санкциониран с процесното НП.

Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на въззивния съд.

Съгласно императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН АУАН и НП следва да съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В случая нито актосъставителят, нито наказващият орган са посочили датата на извършване на нарушението. От естеството на изпълнителното деяние следва, че жалбоподателят е бил длъжен да уведоми за промяната в обстоятелствата чрез представяне на документите, свързани с нея, в 14 – дневен срок от закупуването на процесните 4 броя дългоцевни огнестрелни оръжия. Това означава, че нарушението би било довършено в деня, следващ изтичането на срока, но нито в АУАН, нито в НП е посочено кога са закупени оръжията и кога е изтекъл срокът за тяхното деклариране в съответното РУ на МВР, както и кои са доказателствата, които потвърждават тези обстоятелства. В АУАН е посочена датата 05.10.2023 г., а в НП е посочена датата 05.11.2023 г., която е два дни след датата на неговото издаване. Дори и да се допусне, че става дума за техническа грешка в посочената в НП дата, то и в двата случая се касае за датата на проверката, когато е констатирано нарушението, но не и за датата на извършване на нарушението.

Пълното и точно описание на изпълнителното деяние и датата на извършването му са задължителни реквизити на АУАН и НП, които индивидуализират нарушението. Те не следва да се предполагат или да се извличат по тълкувателен път от материалите по преписката, както незаконосъобразно е приел районният съд. Непосочването по ясен и категоричен начин на съставомерни елементи на деянието е всякога съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, защото рефлектира пряко върху правото на защита на нарушителя и възпрепятства съдебната проверка за законосъобразност на НП включително относно спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Като е достигнал до обратните правни изводи, районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени НП.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя следва се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Страната не е претендирала и не е представила доказателства за извършени разноски в касационното производство, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 23/23.07.2024 г., постановено по нахд № 106/2023 г. по описа на Районен съд – Тервел, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 355а-70 от 02.11.2023 г., издадено от началника на РУ – Тервел при ОД на МВР – Добрич.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич да заплати на Ж. П. Ж., [ЕГН], с постоянен адрес: град Тервел, ул. „Хан Аспарух“ № 27, вх. А, ет. 4, ап. 12, сумата от 600 (шестстотин) лева, съставляваща сторени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.