Р Е Ш Е Н И Е 468/21.6.2019г.
№…/… г. 21.06.2019 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
16-ти граждански състав
На двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател:
Георги Георгиев
при
секретаря Т.К.,
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 5091 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена
от «ЕОС Матрикс» ЕООД против Ю.И.Б., с която се иска да се приеме за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на ищеца сумата
от 1671,69 лева – главница, както и сумата
от 519,55 лв. – договорна лихва за периода от 27.11.2015 г. до 27.07.2018
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 04.10.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №*** г. по описа на ЯРС.
Ищецът твърди,че на 27.08.2013 г. между ответника, в
качеството му на заемател, и „Юробанк
България“ АД, в качеството на заемодател, бил сключен Договор за потребителски
кредит № *** г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя кредит в размер на 1 730,00 лв., срещу
задължението на заемателя да погаси кредита на
вноски, платими на ежемесечно на число на от съответния месец,а ако падежа на
погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден,следвало да бъде направена в
последния работен ден преди падежа, на 47 анюитетни
вноски,от които 12 вноски в размер от по 48,81 лв.,34 вноски в размер от
по 50,13 лв. и една последна
изравнителна вноска от 49,93 лв.,при условия съгласно погасителен план. След
усвояване на кредита кредитополучателя извършил погасявания на част от
месечните си вноски,като след преустановяване на плащанията останало непогасено
задължение по кредита в размер на 2191,24 лв.,от които главница в размер на
1671,69 лв. и договорна лихва в размер на 537,05 лв. Вземането на кредитора
станало изискуемо с изтичане на крайния срок на договора *** г.
С договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. задължението на ответника
към заемодателя било прехвърлено на ищеца, като длъжникът бил уведомен за новия
си кредитор с уведомление, изпратено му
от цесионера, изрично упълномощен да извършва
уведомяване от името и за сметка на цедента,като на
длъжника не бил намерен на адреса и пратката се върнала с отбелязване,че не е
потърсена. Също така се иска да бъде прието на основание чл.235,ал.3 ГПК,че
длъжника е надлежно уведомен за втори път и с връчването на уведомлението
изходящо от цедента,като приложение към исковата
молба. С връчване на препис от И.М. и приложенията към нея,ответника получавал
уведомлението,изходящо от „Юробанк България“ АД /
стар кредитор/ за извършеното прехвърляне на процесните
вземания,като ставал надлежно уведомен
за извършената цесия,доколкото имало възражения в тази насока.Също така се
твърди,че длъжника бил уведомен за прехвърляне на задължението към новия
кредитор по телефона,като след това имало постъпили плащания по банковата
сметка на ищеца на *** г.
Ищецът подал за дължимите суми заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № ***г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за
изпълнение на ищеца.Заповедта била връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 ГПК,при което заповедния съд е указал на заявителя да предяви
настоящия иск при условията на чл.415,ал.1,т.2 ГПК,като същия е предявен в
срок.
В с.з. ищецът се представлява от
пълномощник юрисконсулт, сочи доказателства, моли за уважаване на иска и за
присъждане на разноски.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК,
във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
В законоустановения срок по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника, в който
оспорват изцяло иска,като считат,че ответника не бил уведомен за извършената
цесия.В представения договор липсвал задължителен реквизит по чл.11,ал.1,т.6 ЗПК,като не бил посочен крайния срок за погасяването на кредита,като същия бил
недействителен и съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК при недействителен договор
потребителя дължал връщане само на разликата от отпуснатата и платена сума,като
не дължал лихви и други разходи по кредита.
В с.з.ответника се представлява от особен представител,който
пледира,че иска следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Ямболският районен съд, като взе предвид
исковата молба, събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за
потребителски кредит № *** г., сключен между „Юробанк
България“ АД и ответника, по силата на който заемодателя„Юробанк
България“ АД е отпуснал на ответника
заем в размер на 1730,00 лв., срещу задължението на заемателя
да погаси кредита на вноски, платими ежемесечно на число от съответния месец,като ако падежът на погасителната
вноска съвпадне с неприсъствен ден,тя следвало да бъде направена в последния
работен ден преди падежа, на 47 анюитетни вноски,от които 12 вноски в размер от по 48,81
лв.,34 вноски в размер от по 50,13 лв. и
една последна изравнителна вноска от 49,93 лв.,при условия съгласно погасителен
план, неразделна част от договора.Също така било уговорено между страните,че за
първата година от срока на издължаване се дължи променлива годишна лихва в
размер на сбора на Референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити в лема,плюс договорна надбавка в размер
на 6,05 %. Към момента на сключване на договора ПРАЙМ бил в размер на 6,05 %. Също така през всяка
следваща година до крайния срок на издължаване се дължала променлива годишна
лихва,формирана от сбора ПРАЙМ плюс договорна надбавка 8,5 %.Годишния процент
на разходите на отпуснатия кредит бил в размер на 18,11 % ,като общата дължима
сума възлизала на 2380,28 лв. Референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за
необезпечени кредита в лева се определял от Комитета по управление на активите
и пасивите на банката,съгласно метология,като същия
подлежал на преразглеждане на тримесечна база. За проучване и отпускане на
кредита кредитополучателя дължал следните такси за отпускане на разрешения
кредит 1,5 % еднократно върху размера на кредита и ежемесечна такса за поддържане
на разплащателната сметка в размер на 2,50 лв. Било договорено между
страните,че по време на действието на договора ПРАЙМ на банката бъде променен и
това водило до промяна в размера на погасителните вноски,същите се променяли
едностранно от банката и се изготвял нов погасителен план за остатъка от дълга.
Също така било договорено,че при забава в плащанията на една или повече месечни
вноски,както и при предсрочна изискуемост на кредита,се дължала лихва за
времето за забава върху посочената сума в размер на законната лихва за забава.
Сумата по отпуснатия заем била преведена по банковата сметка на ответника,като
съдът приема, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора спрямо
ответника.
Установява се, че на ***г. е бил сключен
договор за цесия между „Юробанк България“ АД и ищеца
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който „Юробанк България“ АД е прехвърлил на ищеца вземанията,
описани в Приложение № ***, неразделна част от договора за цесия, като в същото
приложение фигурира името на ответника
във връзка с изтегления от него заем по процесния
договор.
По делото е представено изрично пълномощно от *** г.,
по силата на което цедентът е упълномощил цесионера с правата по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, като го е овластил от негово име да уведоми длъжниците за извършената
цесия. Ползвайки се от представителната власт на пълномощното, на *** г. ищецът
е изпратил на ответницата уведомително писмо, в което е посочил, че е кредитор
на задълженията му по процесния договор за паричен заем в резултат на извършена
цесия, като го поканил да заплати дължимите суми доброволно. Уведомлението е
било изпратено на посочения от ответника адрес за кореспонденция в договора за
потребителски кредит, като видно от известието за доставяне,същото се върнало
като непотърсено.
Поради
това съдът счита, че по делото е доказано наличието на валидно облигационно
правоотношение между цедента и ответника, както и
наличието на валидно сключен договор за цесия, по силата на който вземанията
срещу ответника са прехвърлени на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
От
заключението на СИЕ се установява, че на *** г. по сметката на ответника е
представена сума в размер на 1730,00 лв. ,която е усвоена.Към *** г. по
разплащателната сметка на ответника бил налице остатък от 12,29 лв.В периода
07.10.2014 г. -25.11.2015 г. по разплащателната сметка са внесени общо 90,00
лв.,като след датата на цесията-*** г.,по сметката на „ЕОС Матрикс“
ЕООД на 25.01.2016 г. е постъпила сумата от 17,50 лв. С посочените суми в общ
размер на 119,79 лв. са погасени следните задължения-главница в размер на 58,31
лв.,договорна лихва в размер на 51,03 лв.,месечни такси за обслужване на разплащателната
сметка в размер на 7,05 лв. и просрочени лихви по просрочия
в размер на 2,95 лв.Размерът на неиздължената сума към датата на падежиране на договора-27.07.2017 г. била в размер на
2 113,23 лв.,която включвала : главница в размер на 1671,69 лв. и
договорна лихва за периода 27.11.2013 г.-27.07.2017 г. мв
размер на 441,54 лв. Неиздължената сума към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК-04.10.2018 г. била в размер на 2 113,23 лв. ,от които :
главница в размер на 1671,69 лв. и договорна лихва за периода 27.11.2015
г.-27.07.2017 г. в размер на 519,55 лв. Били начислени такси и разноски за
администриране на просрочения кредит в размер на 62,50 лв.
Съдът кредитира изцяло изготвеното заключение на
съдебно-икономическата експертиза,като неоспорено от страните.
Ямболският районен съд, като взе предвид
становищата на страните и техните възражения,прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,намира следното от правна страна
:
Така
предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение.
В настоящото
производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване дължимостта на вземането си по оспорената
заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ.
наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда
безспорно се установи по делото, че праводателя на
ищеца и ответника са били във валидни
облигационни отношение по сключен
договор за потребителски кредит. Ответника не е оспорил в преклузивните
срокове, а и се установява от ССЕ по делото че реално е получил уговорената по кредита сума.
ЯРС е сезиран
с иск с правно основание чл.422 ГПК,предявен от „ЕОС Матрикс“
ЕООД гр.София против Ю.И.Б. за установяване съществуването на вземанията на
ищеца за главница в размер на 1671,69 лв.и договорна лихва в размер на 519,55
лв.,за които вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.В
исковата молба ищецът е посочил,че вземанията срещу ответника произтичат от
договор за цесия от ***г. сключен с „Юробанк
България“ АД,което дружество от своя страна с договор за потребителски кредит
от ***г. предоставило на ответника кредит в размер на общо 1730,00 лв.,като договора
за кредит е сключен за срок от 47
месеца,следователно срока е изтекъл на 27.07.2017 г.,заявлението е подадено на 04.10.2018
г.,т.е. след настъпване на изискуемостта,била тя срочна или предсрочна.
От приложеното ч.гр.дело № *** г. се
установява,че по същото в полза на ищеца са присъдени процесните
вземания за главница и договорна лихва с издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.Заповедта е била връчена на
длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК,при което заповедния съд е
указал на да предяви настоящия иск при условията на чл.415,ал.1,т.2 ГПК,като
същия е предявен в срок.
В настоящото исково производство
ответника отново не е намерен на неговия постоянен и настоящ адрес за
призоваване,като в депозирания отговор на исковата молба от особения
представителна ответника е оспорил иска,като е направил възражение за
недействителност на сключения между страните договор за кредит,на основание
чл.22 ЗПК,тъй като ни били спазени изискванията
на чл.11,ал.1,т.6 ЗПК-липсвало задължителен реквизит,като не бил посочен
крайния срок за погасяване на кредита. Особения представител е направил възражение,че,
длъжника не е редовно уведомен относно извършената цесия,съгласно изискванията
на чл.99,ал.4 ЗЗД.
Договорът не е оспорен като
неавтентичен /в частта относно подписа на ответника/, поради което макар
и частен диспозитивен документ, има материална
доказателствена сила спрямо ответника – че отразените в него неизгодни за страната факти
са верни.Договорът от *** г.,който е вид договор за
потребителски кредит,е сключен в писмен вид,по ясен и разбираем начин,като всички
елементи от договора,включително и ОУ,са представени с еднакъв по вид,формат и
размер шрифт.По делото е безпорно установено от
писмените доказателства,че „Юробанк България „АД е
изпълнило договорните си задължения,като е предоставило сумата предмет на
договора,като е превела същата по сметката на длъжника. Установено е от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,което заключение
съдът кредитира,че за връщането на кредита ответника е заплатил в периода
07.10.2014 г.-25.11.2015 г. суми в общ размер на 90,00 лв.,като след цесията по
сметка на ищеца е заплатил на 25.01.2016 г. сума в размер на 17,50 лв.,като с
посочените суми в общ размер на 119,79 лв. са платени част от главницата,част
от договорната лихва,част от месечните такси за обслужване на разплащателната
сметка и част от просрочените лихви. Ответника не установи да е внасял
погасителни вноски по погасителния план,при което дружеството е имало право да
обяви договора за предсрочно изискуем. По делото обаче се установява,че ищеца
не се позовава на предсрочна изискуемост на кредита,а след настъпване на
изискуемостта с крайния срок на договора.
Относно възраженията на
особения представител на ответника.
Действително към
датата на сключване на договора
са действали разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.По
отношение нарушението на чл. 11,ал.1,т.6 ЗПК действащ към датата на подписване на процесния договор, същото е неоснователно. В посочената
хипотеза се изисква да е посочен срока на договор за кредит,като в чл.7,ал.1 от
процесния договор е посочено посочено,че
кредитополучателя погасява кредита на равни /анюитетни/
месечни вноски,включващи лихва и главница и посочени като брой и размер в
погасителния план приложен към настоящия договор. В представения погасителен
план съдържа разбивка на всяка погасителна вноска на главница,лихва,месечна
вноска и такса,като е посочена и общо дължимата месечна сума.
Настоящата съдебна инстанция намира,че
ищеца е установил качеството си на кредитор спрямо ответника за посочените
вземания,придобити по договор за цесия,сключен с дружеството „Юробанк България „ АД. Цесията на вземане има действие
спрямо длъжника от деня,когато предишния кредитор,цедента
му съобщи за станалото прехвърляне.Съобщението до длъжника,направено от новия
кредитор,цесионера,не поражда правно действие,но
предишния кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на
длъжника за извършената цесия,в който случаи е налице изпълнение на
разпоредбата на чл.99,ал.3 ЗЗД.Същевременно,уведомление,изхожда от цедента,приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника,съставлява надлежно съобщаване на цесията,с което
прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този
момент,съгласно разпоредбата на
чл.99,ал.4 ЗЗД.Такова уведомяване представлява релевантен за спорното
право факт,настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235,ал.3 ГПК
следва да бъде съобразен от съда.В случая стария кредитор е упълномощил новия
кредитор-ищеца,да уведоми от негово име длъжника-ответника за извършената
цесия. По делото се представени доказателства,че такова уведомяване е
осъществено до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение,но пратката се е върнала като непотърсена. Трайна и безпротивореичва е съдебната практика, че за да се счита
достигнало уведомлението до длъжника, кредиторът следва да е положил дължимата
грижа за откриване на длъжника, каквато в процесния
случай е налице, предвид обстоятелството, че пратката е изпратена на посочения в договора за заем
адрес,като кредиторът следва да е положил дължимата грижа за откриване на
длъжника, каквато в процесния случай е налице,
предвид обстоятелството, че пратката е
изпратена на посочения в договора за заем адрес- Решение №***г. по т.д.№ 601 по описа за 2014г. на ВКС.
Отделно от това следва де
се посочи , а се у станови
се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено
уведомление изходящо от цесионера, който по
силата на договора за прехвърляне на вземанията и представеното по делото пълномощно
с нотариална заверка на подписите, с което длъжникът е уведомен за извършената
цесия. Според Решение №***г. по т.д. 12/2009 год., 2 т.о. на ВКС, законът не
поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на
цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното
производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия
случай/ и няма как да бъде ингорирано като по
правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска,
който е от значение за спорното право.
Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова
молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия,
изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Към
исковата молба е приложено уведомление/ обсъдено по-горе в мотивите на
съдебния акт/, изходящо от цедента и адресирано до
ответника, с което го уведомява за извършената цесия, като препис от това
уведомление , ведно с препис от исковата молба са връчени на особения
представител ответника в хода на
процеса. Според Решение №***г. по т.д. 12/2009 год., 2 т.о. на ВКС, законът не
поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на
цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното
производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия
случай/ и няма как да бъде ингорирано като по
правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска,
който е от значение за спорното право.Характер на такова съобщаване в хода на
висящ процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова молба
уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и
адресирано до длъжника. В случая старият кредитор е упълномощил новия кредитор
- ищеца, да уведоми от негово име длъжника - ответника за извършената цесия.
Такова уведомяване не е осъществено до подаването на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия иск, но
уведомлението до ответника за цесията е приложено към исковата молба на ищеца и
е връчено на особения представител на ответника, с което факта на съобщаване на
цесията е осъществен и следва да бъде зачетен. Настоящия съдебен състав не
споделя възраженията на особения представител на ответника,че цедента не е изпълнил задължението си по чл.99,ал.4 ЗЗД,да
съобщи на длъжника за прехвърляне на дължимото вземане,т.е.изпълнение спрямо
лице,което е легитимирано по смисъла на чл.75,ал.1 ЗЗД.
Връчването на
уведомлението за цесията на особения представител е произвело материално правно действие,
поради особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47,
ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата
на чл.45 ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за
лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата
"представител", без да разграничава представителната власт на
представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона -
от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е
приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното
от ВКС Решение №***г. по т.д.№193/2018г. на I-во Т.О. - че връчването
на материално правно изявление на особения представител, представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник. Настоящата инстанция споделя именно това
дадено от ВКС разрешение по разглеждания въпрос, което е в съответствие с
нормата на чл.45 ГПК.В обобщение, настоящата инстанция приема, че ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, т.к.
уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера
е достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване за цесията (чл.99,
ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника
от този момент, което уведомяване представлява релевантен за спора факт,
настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да
бъде съобразен.
При това положение съдът намира, че
изискванията на закона за съобщаване на цесията са спазени. Камо за пълнота
следва да се отбележи,че длъжника е бил запознат кой е новия му кредитор,след
като е направил вноска по кредита по сметка на ищеца.
Ето защо, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е
основателен и следва да се уважи за сумите,
предмет на издадената заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а
именно: сумата от сумата от 1671,69 лв. – главница и за сумата от 519,55 лв.
договорна лихва за периода 27.11.2015 г. до 27.07.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 04.10.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
С оглед
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР № *** г. на ОСГТК на ВКС,
настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в исковото и в
заповедното производство, като разпредели същите съобразно изхода на спора. Заповедният
съд е присъдил на ищеца сумата от 43,82 лв. разноски,която сума ответника
следва да бъде осъден да заплати.
От
страна на ищцовото дружество в настоящото производство
се претендира сума от 73,05 лв. доплатена държавна такса,сума от 130,00 лв.
депозит за вещо лице,семата от 383,39 лв. депозит за
особен представител и юрисконсулско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК,вр.чл.37 ЗПП и чл.25,ал.1 НЗПП в полза на ЮЛ или ЕТ се
присъжда възнаграждение в размер определен от съда,ако те са били защитавани от
юрисконсулт,като възнагражденията по дела с материален интерес за една
инстанция е в размер от 100 до 300 лв. Настоящия съден състав счита,че с оглед
материалния интерес,фактическата и правна сложност на делото намира,че
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество юрисконсулско възнаграждение в размер на
150 лв.,или общо разноски в размер на 736,44 лв.
Мотивиран
от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Ю.И.Б. с
ЕГН ********** ***, че същия дължи на «ЕОС Матрикс» ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ***, с
адрес за призоваване гр.С.
З.,*** следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г.
по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1671,69 лева – дължима главница по договор за потребителски
кредит от ***г., и сумата от 519,55 лева
– договорна лихва за периода от 27.11.2015 г. до 27.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 04.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
Ю.И.Б. с
ЕГН **********, да заплати на «ЕОС Матрикс» ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ***, сумата от 43,82 лв. – разноски по заповедното
производство.
ОСЪЖДА
Ю.И.Б. с
ЕГН **********, да заплати на «ЕОС Матрикс» ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ***, сумата от 736,44 лв. – разноски по исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: