Решение по дело №278/2011 на Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е 36/28.2.2012г.

                                              

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на втори февруари  две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариела Иванова

 

секретар Г.М. и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 278 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Т.Г.Т. с ЕГН ********** *** против ЕТ "Т.С. -К.С." със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, представляван от К.Т.С., ЕГН **********. В обстоятелствената част на молбата се посочва, че на основание сключен трудов договор от 02.05.2005г. ищецът е работил на длъжността „председател на комисията от технически специалисти, провеждащи технически прегледи на ППС” към ЕТ „Т. ***.  След незаконно уволнение, предприето от ответника, с Решение 176/10.07.2007г., постановено по гр.д.148/2007г по описа на КРС, съдът е възстановил ищеца на заеманата от него длъжност преди извършено уволнение, а именно „механик” в предприятието на работодателя му ЕТ "Т.С. -К.С.". В законния двумесечен срок ищецът се явил при работодателя си, за да заяви желанието си да започне работа, но не бил допускан в продължение на няколко дни като с предизвестие № 13 от 05.06.2008 г. и заповед № 15 от 05.06.2008 г., издадени от ЕТ "К.С. - Т. *** трудовото му правоотношение било прекратено. Ищецът подал искова молба, с която претендирал от ответника да му заплати обезщетение за недопускането му до работа за периода от 30.05.2008г. до 10.09.2008г., по която било образувано гр.д. 181/2008г. по описа на КРС. Предвид изложеното с настоящата искова молба е направено искане да се обяви нищожността на предизвестие № 13 от 05.06.2008 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и заповед № 15 от 05.06.2008 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, издадени от фирма ЕТ "К.С. - Т. ***, като на основание чл. 225 ал. 3 от КТ да се осъди ответника да му заплати обезщетение за времето от 11.09.2008г  до 16.03.2011г. в размер на 15 125лв., ведно със законната лихва от получаването на исковата молба до окончателното изплащане. Представя и ангажира доказателства.

С влязло в сила определение съдът е прекратил производството в частта досежно искането да се обяви нищожността на предизвестие № 13 от 05.06.2008 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и заповед № 15 от 05.06.2008 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, издадени от фирма ЕТ "К.С. - Т. *** поради факта, че съдът вече се е произнесъл по тази претенция между същите страни с влязъл в сила съдебен акт.

В с.з. ищецът се явява лично и чрез упълномощен представител, чрез който поддържа исковата си претенция

В законния едномесечен срок ответникът не е представил отговор. В с.з. се явява упълномощен представител, който оспорва иска.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 176/10.07.2007г., постановено по гр.д. №148/2007г по описа на КРС, влязло в законна сила на 25.04.2008г., съдът е възстановил ищеца на заеманата от него длъжност преди извършено уволнение, а именно „механик” в предприятието на работодателя му ЕТ "Т.С. -К.С.".

С писмо от 30.05.2008г. ответникът е отправил покана до ищеца във връзка с проведена среща на същата дата и влязло в сила решение за възстановяване на работа, да посочи кога е узнал за решението и да посочи в писмен вид датата, от която желае да започне работа. В отговор на това писмо ищецът е уведомил работодателя, че е научил за решението на 29.05.2008г. и че желае да започне работа от 30.05.2008г. Посочил е, че на 02.06. 2008г. е бил на работното си място, но двама служители му казали, че работодателят отсъства. В тази връзка е и протокол 07/03.06.2008г., съставен от ответника, в т.1 от който е посочено, че на 30.05.2008г. ищецът  се е явил във фирмата и е заявил, че желае да бъде възстановен на длъжността и е разпоредено той да бъде възстановен, считано от датата на явяването.

Със Заповед №15/05.06.2008г. ответникът- в качеството му на работодател, е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328,ал.1,т.2 КТ считано от връчване на заповедта като на основание чл. 220,ал.1 КТ е разпоредено на работника да се изплати обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Заповедта е била връчена на 05.06.2008г. при отказ, което е удостоверено с подписите на двама души.

От представената от ищеца справка актуално състояние на всички трудови договори за ответника се установява, че на 02.01.2008г. ищецът е сключил трудов договор с фирма .

При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Съгласно чл. 225,ал.3 КТ, когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

Следователно ангажирането на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ предпоставя да е налице трудово правоотношение, неправомерно недопускане до работата, след като работникът е бил възстановен на нея и се е явил в предприятието, за да я заеме, като пряка и непосредствена последица, от което работникът да е претърпял вреда - пропуснатото трудово възнаграждение.

Предвид събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че не се установиха две от посочените предпоставки за уважаването на иска,а именно трудово правоотношение и вреда.

След прекратяването на трудовия договор на ищеца на 05.06.2008г. между страните не съществува вече валидно трудово правоотношение. След този срок за ответника престава да съществува задължение да допуска работника до работа, да му осигури място на работа и да му заплати трудово възнаграждение.  Следователно за него-работодателя, не съществува и задължение да му заплаща  обезщетение за времето, през което не е допуснат до работа по реда на чл. 225,ал.3 КТ.

Независимо от изложеното и за изчерпателност на съдебния акт следва да се посочи следното. Безспорно разпоредбата на чл. 225,ал.3 КТ предвижда, че работодателят дължи на работника или служителя обезщетение в случаите, когато последният се яви да заеме мястото, на което е възстановен, и не бъде допуснат да стори това. От систематическото и логическото тълкуване на посочената разпоредба се стига до извода, че тя не е пенитенциарна по характер- тя няма за цел да накаже работодателя при всеки случай на неправомерно поведение.  Тази разпоредба има изцяло обезщетителен характер- да репарира вредите, които работникът търпи от незаконосъобразното поведение на другата страна - работодателят. Именно поради това тази разпоредба следва да влезе в действие само и единствено, когато работникът търпи вреди, като последните са винаги имуществени по характер. Именно поради това и видът и размерът на обезщетението са строго фиксирани в разпоредбата -брутното трудово възнаграждение на работника от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

От събраните гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че още от 02.01.2008г до настоящия момент ищецът полага труд по друго правоотношение и получава трудово възнаграждение по него. Предвид изложеното ищецът не е търпял и не търпи вреди, които ответникът следва да репарира.

По изложените съображения съдът намери иска за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. При този изход от спора ищецът няма право на разноски, за което съдът следва да се произнесе с отделен диспозитив съгласно чл. 81 ГПК, но и същият следва да бъде осъден да заплати направените от ответната страна съдебно деловодни разноски.

Мотивиран от горното Карнобатският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Г.Т. с ЕГН ********** *** против ЕТ "Т.С. -К.С." със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул., представляван от К.Т.С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 225,ал.3 КТ да се ответника да заплати на ищеца сумата от 15 125лв., представляваща обезщетение за времето от 11.09.2008г  до 16.03.2011г, ведно със законната лихва от получаването на исковата молба до окончателното изплащане

ОСЪЖДА Т.Г.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на  ЕТ "Т.С. -К.С." със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, , представляван от К.Т.С., ЕГН ********** сумата от 1800лева, представляваща съдебно деловодни разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Т.Г.Т. с ЕГН ********** *** за присъждане на направените от него съдебно деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му.

 

 

                                                     

 

 

Районен съдия: