№ 10354
гр. София, 07.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110157458 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства е основателно, като на
основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва да се допусне разпит на един свидетел при режим
на довеждане от страна на ищеца за установявяване на посочените в исковата молба
факти.
Исканията на ответника за издаване на съдебни удостоверения и за допускане на
разпит на един свидетел при режим на довеждане са основателни, поради което следва
да бъдат уважени.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба,
писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца за установяване на фактите,
посочени в исковата молба.
1
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от страна на ответника за установяване на фактите,
посочени в отговора на исковата молба.
ДА СЕ ИЗДАДАТ в полза на ответника исканите два броя съдебни
удостоверения, съгласно т. 1 и т. 2 от доказателствените искания, формулирани в
исковата молба.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 02.02.2021 г., от 10:30 часа, за когато
да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба и приложените към него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД).
Ищецът – М. Н. АКР., твърди, че служител при ответника –
„***************************** е осъществил непозволено увреждане спрямо нея,
за което ответникът, в качеството на възложител на работата, при изпълнение на която
е осъществено непозволеното увреждане, следва да носи гражданска отговорност пред
ищцата за причините вреди. На 09.03.2021 г. служител при ответника е извършил по
искане на ищцата и сина изследване чрез „PCR“ метод за наличието или липса на
„SARS-CoV-2“ в биологичен материал на двамата. Резултатът на ищцата е бил
отрицателен, а този на сина – положителен, въпреки че ищцата е имала симптоми на
заболяване, а синът – не. В резултат на посоченото, на ищцата е било отказано да
бъде приета за лечение в болница, предвид отрицателния резултат от извършеното
изследване, въпреки влошеното здравословно състояние, а синът е бил поставен
под карантина, въпреки че не е бил болен. При повторно изследване, извършено в
друга лаборатория, е установено, че тестът на ищцата за наличието или липса на
„SARS-CoV-2“ е положителен, а този на сина – отрицателен. Счита, че резултатът от
първото изследване, извършено от служител при ответника, е бил грешен, което се
дължи на противоправно поведение на служителя при ответника, извършил
изследването, който е проявил немарливо отношение, разсеяност и досада. В резултат
на посоченото противоправно поведение сочи, че е претърпяла имуществени вреди за
сумата в общ размер на 186 лв. (90 лв. – заплатена цена за грешното изследване и 96 лв.
– такса за нотариална покана, с която ищцата извънсъдебно е претендирала
обезщетение от ответника), както и неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснение от влошаване на здравословното състояние на ищцата, което от своя
2
страна е било в резултат на отказа да бъде приета в болница, предвид отрицателния
тест, изпитване на чувство на несправедливост, гняв, безпокойство от факта, че е
възможно да е заразила близки и познати за нея хора в периода, в който е счита, че не е
болна. Ето защо, претендира от ответника обезщетение за имуществени вреди за
сумата в общ размер на 186 лв., както и обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 2000 лв. Претендира законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, както и разноските по делото.
Ответникът – „***************************** оспорва иска както по
основание, така и по размер, като твърди, че не е налице противоправно поведение, за
което да носи отговорност в качеството на възложител. Твърди, че служител при
ответника не е осъществил немарливо отношение при изпълнение на задълженията си,
като самото изследване е автоматизирано след вземане на пробата. Счита, че към
момента на изследването резултат не е бил грешен, като с оглед развитието на
заболяването е било възможно към този момент тестът да бъде отрицателен. Освен
това, твърди, че отрицателният тест не е бил повод да бъде отказана хоспитализация на
ищцата, в случай че същата е имала симптоми на заболяване. Ето защо, моли искът да
бъде отхвърлен, като претендира разноските.
С оглед становището на страните съдът намира за безспорно между страните се
явява обстоятелството, че на 09.03.2021 г. служител при ответника е извършил по
искане на ищцата и сина изследване чрез „PCR“ метод за наличието или липса на
„SARS-CoV-2“ в биологичен материал на двамата, като резултатът на ищцата е бил
отрицателен, а този на сина ѝ – положителен.
За основателност на иска в тежест на ищцата е да докаже, че при изпълнение на
възложената от ответника работа е осъществено противоправно поведение спрямо
ищцата, изразяващо се грешно изследване, извършено спрямо ищцата за наличието
или липса на „SARS-CoV-2“, което грешно изследване се дължи на немарливо
изпълнение на служебните задължения на служителя при ответника, извършил
изследването, в резултат на което са причинени на ищцата имуществени вреди в
претендирания размер и неимуществени вреди – болки и страдания.
При доказване на посочените факти в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина на изпълнителя на работата, както и да докаже погасяването на
дълга.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3