№ 109
гр. Стара Загора, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Александър Георгиев
при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело №
20225530102825 по описа за 2022 година
Делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.79 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК вр. с чл.99 ЗЗД и чл.33 ЗПК, чл.86 ЗЗД вр. с
чл.99 ЗЗД.
Претенцията на ищеца „Лено“ АД - гр. София е да бъде осъдена К. П. П. от гр. Стара
Загора да заплати дължими по Договор за паричен заем № 261592/21.01.2019г. суми, както
следва: 1800лева главница, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба - 01.07.2022г. до окончателното им изплащане; 275,38лева падежирала договорна
лихва, за период от 22.01.2019г. до 16.09.2019г.; 1177,74лева, остатък от неустойка, дължима
по чл.8 от Договора за паричен заем; както и мораторна лихва за забава в размер на
1099,63лв. начислена за всяка падежирала и изискуема вноска, считано от 28.01.2019г. до
31.05.2022г.
В исковата си молба ищецът „Лено“ АД - гр. София излага твърдения, че на
02.06.2022 г. депозирал молба за обезпечение на бъдещ иск на основание чл. 390 ГПК с вх.
№ 111859/02.06.2022 г., СРС, по което било образувано ч. гр. дело № 20221110128793 г. по
описа на СРС, 78 гр. състав. С Определение № 14028/02.06.2022 г. по ч. гр. дело
№20221110128793 г. по описа на СРС, 78 гр. състав, Съдът допуснал обезпечение в цялост
на подлежащите на предявяване бъдещи искове на „Лено“ АД срещу К. П. П., ЕГН
********** за следните суми: главница в размер 1,800.00 лв. (хиляда и осемстотин лева),
дължима по Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019г.; остатък от падежирала
договорна лихва в размер на 275.38 лв. (двеста седемдесет и пет лева и тридесет и осем
стотинки), дължима по Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019 г., остатък от
неустойка в размер на 1,177.74 лв. (хиляда сто седемдесет и седем лева и седемдесет и
четири стотинки), дължима по Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019г; остатък от
законна лихва/мораторна лихва за забава в размер на 1,099.63 лв. (хиляда деветдесет и девет
1
лева и шестдесет и три стотинки), дължима по Договор за паричен заем № 261592 от
21.01.2019г., за което била издадена Обезпечителна заповед № 515/06.06.2022 г. Съдът
допуснал изисканата обезпечителна мярка - запор върху вземането на К. П. П., ЕГН
********** към „Лено“ АД, ЕИК *********, което вземане произтичало от влязла в законна
сила съдебна спогодба по в.т.д. № 233/2021 г. по описа на Апелативен съд-гр. Пловдив,
одобрена от съда с Протокол от 29.04.2022 г. по в.т.д. № 233/2021 г. по описа на Апелативен
съд - гр. Пловдив до сумата от 4,352.75 лв. (четири хиляди триста петдесет и два лева и
седемдесет и пет стотинки). Твърди, че на 27.05.2022 г. бил сключен възмезден Договор за
продажба и прехвърляне на вземания между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.
София, ЕИК *********, в качеството си на Цедент и „Лено“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“
№96, ет.7, в качеството си на Цесионер, като един от обектите на цесията са вземанията по
Договор за паричен заем № 261592 към Искане № ПО0323338 от 21.01.2019 г. ведно с
всички обезпечения и привилегии (арг. от чл. 1, ал. 3 от Договора за цесия от 27.05.2022 г).
Цесионерът заплатил изцяло продажната цена към Цедента, за което последният издал
Потвърждение за сключена цесия и пълномощно, с което упълномощил „Лено“ АД да
извърши уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. „Лено“ АД изпратило
към К. П. уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, които да бъдат връчени на последната от ЧСИ
Гергана Илчева, per. № 765, с р-н на действие Окръжен съд - Стара Загора, като съдебният
изпълнител изготвил разписка за връчването, разписана лично от К. П.. „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД удостоверява пред „Лено“ АД качеството си на кредитор по
Договор за паричен заем № 261592 към Искане № ПО0323338 от 21.01.2019 г. чрез Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 24.09.2019 г. , който включвал и
вземанията на „Сити Кеш“ ООД, досежно дължими суми от длъжника К. П. П., ЕГН
********** по горепосочения договор. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД придобил
вземанията си към ответницата заедно с всички обезпечения. За описаната в настоящия
параграф цесия, „АСВ“ ЕАД, в качеството му на Пълномощник на „Сити Кеш“ ООД
изпратило към длъжника уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съгласно клаузите на
подписания Договор за паричен заем № 261592 към Искане № ********** от 21.01.2019 г.
(наричан за краткост „Договора за заем“) между „Сити Кеш“ ООД като „Заемодател“ и К. П.
П. като „Заемополучател“, Заемодателят се задължил да предостави на Заемополучателя
сумата от 1,800.00 лева (хиляда и осемстотин лева) - главница, а Заемополучателят се
ангажирал да върне усвоената главница ведно с уговорения фиксиран годишен лихвен
процент - 40,08 %, на 34 (тридесет и четири) седмични вноски, чиито размер и падеж били
подробно описани в Погасителния план, неразделна част от договора за заем, като падежът
на вноска № 1 е на 28.01.2019 г., а на вноска № 34 е на 16.09.2019 г. по подробно уговорен
план съгласно Приложение № 1 към Договор за заем № 261592, представляващо неразделна
част от Договора за потребителски кредит. Заемодателят бил изпълнил коректно поетото
задължение да предостави на Заемополучателя уговорената главница. От друга страна по
посочения Договор за паричен заем № 261592 към Искане № ПО0323338 от 21.01.2019 г. и
Приложение № 1-Погасителен план, К. П. П. изпаднала в забава и не заплащала дължимите
вноски според договорните условия. С оглед изложеното дължимите, падежирали,
изискуеми и непогасени суми към 27.05.2022 г. по Договор за паричен заем № 261592 към
Искане № ПО0323338 от 21.01.2019 г. и Приложение № 1- Погасителен план в общ размер,
както следва 4,352.75 лв. (четири хиляди триста петдесет и два лева и седемдесет и пет
стотинки), от които: Главница в размер 1,800.00 лв. (хиляда и осемстотин лева), дължима по
Договор за паричен заем №261592 от 21.01.2019 г.; Падежирала договорна лихва в размер на
275.38 лв. (двеста седемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки), дължима по Договор
за паричен заем №261592 от 21.01.2019 г., Остатък от неустойка в размер на 1,177.74 лв.
(хиляда сто седемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки), дължима по чл. 8 от
Договор за паричен заем №261592 от 21.01.2019 г.; Законна лихва/мораторна лихва за забава
2
в размер на 1,099.63 лв. (хиляда деветдесет и девет лева о шестдесет и три стотинки),
дължима по Договор за паричен заем №261592 от 21.01.2019 г. начислена за всяка
падежирала и изискуема вноска, считано от 28.01.2019 г. до 31.05.2022 г. Към настоящия
момент длъжникът продължавал да е в неизпълнение на поетите задължения по Договор за
паричен заем № 261592 към Искане № ПО0323338 от 21.01.2019 г. и Приложение №1-
Погасителен план, което било видно от Справка за дължима сума, изготвена от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. Предявява следните осъдителни искове срещу К. П. П., ЕГН
********** за заплащане в полза на „Лено“ АД, ЕИК ********* на посочените суми:
Главница в размер 1,800.00 лв. (хиляда и осемстотин лева), дължима по Договор за паричен
заем № 261592 от 21.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
настоящия иск до пълно изплащане на задължението; Падежирала договорна лихва в размер
на 275.38 лв. (двеста седемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки), дължима по
Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019 г., за период от 22.01.2019 г. до 16.09.2019
г. Остатък от неустойка в размер на 1,177.74 лв. (хиляда сто седемдесет и седем лева и
седемдесет и четири стотинки), дължима по чл. 8 от Договор за паричен заем № 261592 от
21.09.2019г. Законна лихва за забава в размер на 1,099.63 лв. (хиляда деветдесет и девет лева
о шестдесет и три стотинки), дължима по Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019
г., начислена за всяка падежирала и изискуема вноска, считано от 29.01.2019 г. до 31.05.2022
г. Съгласно чл. 3, т. 1 и чл. 4, т. 1 от Договор за паричен заем № 261592 към Искане №
ПО0323338 от 21.01.2019 г. и Приложение № 1-Погасителен план, кредиторът „Сити Кеш“
ООД предал в брой уговорената главница в размер на 1,800.00 лв. (хиляда и осемстотин
лева) на заемополучателя К. П.. В разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, било предвидено, че
престацията, предмет на договора за заем трябвало да се предаде. Договорът бил реален и се
считал сключен от момента на реалното предаване. Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗЗД при
предаването на вещите предмет на договора за заем на заемателя, заемодателят можел да
изиска разписка от него за това предаване. Според чл. 4, т. 1 и чл. 3, т. 1 от процесния
Договора за заем, с подписването му, заемателят К. П. удостоверила, че получила изцяло
заемната сума, като Договора за заем има силата на разписка за предадените и съответно
получените заемни средства в пълен размер (в този смисъл е и Решение №399/14.03.2011 г.
на САС по гр. д. №798/2010 г. ГК). В разпоредбата на чл. 3, т. 7 от Договора за заем,
Страните били постигнали съгласие за размера на фиксирания годишен процент на
договорната лихва, който е 40.08 % (четиридесет цяло и осем десети на сто), а в чл. 3, т. 5 е
инкорпориран и годишният процент на разходите по заема, който бил 49.93 % (четиридесет
и девет цяло и деветдесет и три на сто). По силата на сключения Договор за заем, за
ответника възникнало задължение да върне предоставената му по кредита главница, както и
уговорената договорна лихва, която представлявала възнаграждение на кредитора.
Уговорените размери на годишния процент на разходите и размерът на фиксираната
годишна възнаградителна лихва била в съответствие със законовите изисквания на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Размерът на договорната лихва бил адекватен и справедлив за това, че
кредиторът предоставил свои парични средства за ползване. Твърди, че страните били
постигнали съгласие за параметрите, касаещи изплащането на заетата сума, инкорпорирано
в чл.3, т.2, т.3, т.4 от Договора за заем, а именно: за размера на погасителната вноска,
състояща се от частта за главница и частта за лихва, деня на вноската-в понеделник и видът
й - седмична. В чл. 3, т. 8 от Договора за заем била уговорена датата на първото плащане -
28.01.2019 г., а чл. 3, т. 10 датата на последното плащане - 16.09.2019 г. Всичко изложено до
тук било инкорпорирано й в Приложение № 1 - Погасителен план към Договор за заем
№261592, където подробно била предоставена разбивка за дължимите суми и падежни дати
на заемополучателя. К. П. не била заплащала дължимите седмични вноски, поради което
задълженията за главница и договорна лихва се явявали изцяло дължими и изискуеми,
видно от приложения Погасителен план - Приложение №1 и уговорките, постигнати в
Договора за заем. На основание чл. 7, т. 1 от Договора за заем и чл. 86 от ЗЗД и чл. 3, ал. от
3
ЗПК, заради неизпълнението на парично задължение, а именно - забава на погасителни
вноски, К. П. дължала законна лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на
настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване. Страните постигнали съгласие, че
ако в тридневен срок от сключването на договора за заем, заемателят не представил
обезпечение - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. от ОУ
към Договора за заем (чл. 6 от Договора за заем), то съгласно чл. 8 от Договора за заем, бил
уведомен, че ще му бъде начислена неустойка в размер 1,494.62 лв. (хиляда четиристотин
деветдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки). К. П. не предоставила обезпечение,
нито поръчител, което неизпълнение се явявало причина да й бъде начислена процесната
неустойка в уговорените размери. Последната е предвидена в клаузите на Договора за заем,
ясно бил посочен размерът и основанието, на което ще бъде дължима.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата К. П. П., да заплати в
полза на ищеца „Лено“ АД, с ЕИК *********, следните суми: главница в размер 1 800.00 лв.
(хиляда и осемстотин лева), дължима по Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019 г.
заедно със законната лихва за забава от датата на подаване настоящия иск до пълното
изплащане, падежирала договорна лихва в размер на 275.38 лв. (двеста седемдесет и пет
лева и тридесет и осем стотинки), дължима по Договор за паричен заем №261592 от
21.01.2019 г., за период от 22.01.2019 г. до 16.09.2019 г., остатък от неустойка в размер на 1
177.74 лв. (хиляда сто седемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки), дължима
по Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019г.; законна лихва за забава в размер на 1
099.63 лв. (хиляда деветдесет и девет лева о шестдесет и три стотинки), дължима по
Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019 г., начислена за всяка падежирала и
изискуема вноска, считано от 28.01.2019 г. до 31.05.2022 г. Претендира всички сторени
съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, както и разноските, сторени в
производството по ч. гр. дело № 20221110128793 г. по описа на СРС за 2022 г., 78 гр. състав.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответницата К. П. П. е представила отговор, с
който счита, че предявените искови претенции се явяват допустими, но по същество изцяло
неоснователни. Оспорва ги изцяло, както по основание, така и по размер. Оспорва изцяло
обстоятелството за придобиване на вземане срещу ответницата от страна на ищеца, както и
действителността на представените по делото договори за цесия. Оспорва, както
основанието, така и размера на предявените искови претенции. Оспорва и истинността на
представения по делото договор за заем, доколкото не това бил сключеният между страните
договор. Евентуално, твърди, че всички задължения на ответника били погасени. По
отношение на материализираните в оспореният договор вземания, предвид процесуалните
преклузии, заявява, че последните се явявали недължими поради неравноправност на
клаузите, които ги определяли и поради погасяването им по давност.
Моли съда, да разпредели доказателствената тежест на ищеца, като му укаже, че е
негово задължение да установи, както редовното придобиване на вземания срещу ответника,
така и тяхното основание и размер. Тъй като твърденият за сключен между страните
договор се явявал такъв сключен с потребител, моли на основание чл.7, ал.3 от ГПК да
определи, че за неравноправните клаузи в него, съда ще следи служебно. Моли предявените
искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.
Преди съдебно заседание по делото е постъпила писмена молба от ищцовото
дружество, чрез пълномощника им адв. Поппалов, от АК - Пловдив, с която поддържат
изцяло исковата молба. Претендират присъждане на направените по делата разноски, като
представят списък по чл. 80 ГПК. Възразяват срещу прекомерност на претендирания
адвокатския хонорар от ответната страна.
В съдебно заседание ответницата К. П. П., не се явява и не изпраща представител. В
писмено становище чрез пълномощника си адв. С. заявява, че оттегля направеното
оспорване на представения по делото договор за заем. Моли исковите претенции да бъдат
4
отхвърлени. Претендира присъждане на разноски по делото на основание чл. 38 от ЗАдв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност съобразно чл.235 от ГПК, намери за установено следното:
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че
на 21.01.2019 г., след направено искане от ответницата за сключване на договор за паричен
заем № 0323338, на същата дата е сключен Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019
г., подписан между К. П. П. /заемател/ и "Сити кеш" ООД /заемодател/. По силата на
сключения договор за заем, ведно с подписаните от страните Общи условия, Погасителен
план, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, "Сити кеш" ООД, в качеството си на заемодател, предоставило на
отвеницата в заем сумата от 1800лева, която тя се задължила да върне заедно с договорна
лихва, с дата на първо плащане 28.01.2019 г., дата на последно плащане 16.09.2019 г., брой
вноски – 34, размер на погасителна вноска: 31 вноски от по 65,59лв. и 3 вноски от по
14,03лв., при фиксиран ГЛП от 40,08 % и ГПР от 49,93 %, като общата сума за плащане по
договора е 2075,38лв. С подписването на договора, заемателят е удостоверил, че е получил
от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена и
получена сума /чл. 4 от договора/. В чл. 7, ал. 4 от договора е предвидено, че страните се
съгласяват, че всички задължения по настоящия договор стават автоматично предсрочно
изискуеми в случай на забава на плащане на две погасителни вноски и не е необходимо
заемодателят да уведомява допълнително за настъпилите събития. Според чл. 6 от договора
за заем, страните се споразумяват, договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от
посочените обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл.
9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем. Съгласно чл. 8 от процесния договор, с
подписването на договора, Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен,
че в случай, че Заемателят не предостави договореното в чл. 6, ал. 2 от договора, в
тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговоря на
условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем,
Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1494.62 лева, с начин на
разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 /погасителен план към настоящия
договор за заем/, а именно на 34 вноски, платими разсрочено заедно с всяка от
погасителните вноски.
По делото е приет рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
24.09.2019 г., с който "Сити Кеш" ООД е прехвърлило на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД свои вземания, описани подробно в Приложение № 1, както и потвърждение за
сключена цесия, на основание чл.99 ал.3 ЗЗД "Сити Кеш" ООД е потвърдило извършената
цесия. Видно от справка за дължима сума по договор за паричен заем от 21.09.2019 г.,
прехвърлена с Приложение № 1, към Договор за цесия от 24.09.2019 г. от "Сити Кеш" ООД
към „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, същата е в общ размер 4352,75лв., към
02.06.2022 г. С Пълномощно "Сити Кеш" ООД е упълномощило "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия,
както и с правото да преупълномощава други лица с тези права.
По делото е представено и прието Уведомление с изх. № УПЦ-П-СТК/261592 от
10.03.2020 г. до ответницата за извършеното прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.09.2019
г. между цедента "Сити Кеш" ООД и цесионера „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
По делото е представен и приет договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 27.05.2022 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в
качеството на цедент и ищеца „Лено“ АД, в качеството на цесионер, като в чл. 1 от договора
са описани подробно вземанията, сред които е вземането спрямо ответницата П. по
сключения Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019 г. Прието по делото е
потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 ЗЗД, от страна на „Агенция за
5
събиране на вземания“ ЕАД, с което потвърждава извършената цесия на всички вземания
цедирани от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на „Лено“ АД, а именно изцяло
вземанията си към К. П. П., произтичащи от договори, сред които и процесния Договор за
паричен заем № 261592 от 21.01.2019 г.
По делото е представено и прието като писмено доказателство пълномощно, с което
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е упълномощило ищеца „Лено“ АД на основание
чл.99 ЗЗД да уведоми ответницата П. за извършената цесия от 27.05.2022 г., както и
пълномощно с което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /в качеството си на
пълномощник на "Сити Кеш" ООД/ е преупълномощило ищеца „Лено“ АД да уведоми, от
името на "Сити Кеш" ООД, ответницата П. за извършената цесия от 24.09.2019 г.
Приети по делото са уведомления за извършено прехвърляне на вземания, връчени на
ответницата чрез ЧСИ Гергана Илчева на 21.06.2022 г., видно от изготвената разписка за
връчване, сред които и уведомление за извършено прехвърляне на вземания, между цедента
"Сити Кеш" ООД и цесионера „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, както и за
извършеното в последствие прехвърляне на вземания между цедента „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД и цесионера „Лено“ АД, произтичащи от Договор за паричен заем №
261592 от 21.01.2019 г.
Настоящият съд намира, че с оглед на представените по делото Договор за паричен
заем № 261592 от 21.01.2019 г., ведно с Общи условия, Погасителен план, както и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,
сключен между ответницата и "Сити Кеш" ООД, се установява, че между тях са възникнали
валидни облигационни връзки по процесния договор, като видно същите са подписани от
страните. По силата на сключения договор за паричен заем ответницата е получила в заем
сумата от 1800лева, при съответно уговорени между страните конкретни параметри по заема
- брой вноски – 34, дата на първо плащане 28.01.2019 г., дата на последно плащане
16.09.2019 г., размер на погасителна вноска: 31 вноски от по 65,59лв. и 3 вноски от по
14,03лв., при фиксиран ГЛП от 40,08 % и ГПР от 49,93 %, като общата сума за плащане по
договора е 2075,38лв. В чл. 8 от договора е предвидена неустойка в размер на 1494.62лв., в
случай, че в три дневен срок от подписване на договора не се предостави необходимото
обезпечение или то не отговаря на условията, посочени в Общите условия, платима
разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски, съгласно посоченото в погасителния
план.
Договорът за потребителски кредит притежава необходимите и съществени елементи
на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Оттеглено е оспорването
на подписа, положен от името на ответницата под договора, както и този, положен в
Общите условия към договора, както и на подписа, положен от името на ответницата в
погасителния план към него и в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит. Ответникът, въпреки дадената му възможност не е
внесъл депозит за назначената съдебно-почеркова експертиза, като не е опровергал
автентичността на положените от него подписи под представените договор, погасителен
план и общи условия. Установява, се от приетия по делото европейски информационен
формуляр, че предоставената в същия информация относно заема съвпада с договора и ОУ
към същия, а така също и с твърденията по исковата молба.
Установено бе по делото, че заемодателят е изпълнил задължението си да предостави
уговорения паричен заем в размер на 1800лева. Ответницата следва да се приеме, че е
усвоила процесната сума, доколкото договорът служи за разписка за получената сума в
брой.
Установява се, че ответницата не изпълнила задължението си за връщане на заема,
като не е платила нито една погасителните вноски. Съгласно уговорката в чл. 7, ал. 4 от
договора, всички задължения по настоящия договор стават автоматично предсрочно
6
изискуеми в случай на забава на плащане на две погасителни вноски и не е необходимо
заемодателят да уведомява допълнително за настъпилите събития.
На следваща място, предвид събраните по делото доказателства се установява, че
ищцовото дружество „Лено“ АД по настоящото производство е частен правоприемник на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД по силата на договор за прехвърляне на вземания
от 27.05.2022г., като „Агенция за събиране на вземания" ЕАД от своя страна придобило
въпросните вземания по Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019 г., по силата на
договор за цесия от 24.09.2019г. сключен със "Сити кеш" ООД. В тази връзка, следва да се
посочи, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в
случая е предвидена в клаузата на чл. 5, ал. 3 от ОУ към договора за паричен заем, според
която кредиторът има право да прехвърля, правата си по договора на трето лице.
Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договорите, така
и на трето лице - длъжника, налага извършването на допълнително действие - съобщаване на
длъжника за цесията съгласно чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с
което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов
кредитор. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,
ал.1 ЗЗД, като по силата на принципа на свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията - това упълномощаване не протИ.речи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4
ЗЗД.
В конкретния случай се установява, че чрез ЧСИ Гергана Илчева на 21.06.2022 г. са
връчени на ответницата уведомления за извършено прехвърляне на вземания, видно от
изготвената разписка за връчване, сред които и уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, между цедента "Сити Кеш" ООД и цесионера „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД и в последствие между цедента „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и цесионера
„Лено“ АД, произтичащи от Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019 г. Но дори да
липсваше доказателство за извършено връчване, ищцовото дружество е представило към
исковата молба уведомление за извършените цесии, което да бъде връчено на ответницата.
Получаването от ответника на уведомлението за извършените цесии в хода на исковото
производство /с връчването на исковата молба/ е факт, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 ГПК. В практиката на ВКС /решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.
№1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по т.д. №2352/2013г., II т.о.,
ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. №12/2009г., II т.о., ТК и др./ се приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Също така е допустимо, какъвто е и настоящия
случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника
/решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г.о., решение №156 от
30.11.2015г. на ВКС по т.д. №2639/2014г., II т. о. и др/.
Предвид горното, съдът приема, че цесията е породила действие спрямо ответницата,
поради което ищецът е установил активната си материално правна легитимация по иска и
възражението на ответната страна в този аспект е неоснователно.
Предвид изложеното, съдът следва да уважи предявения от ищцово дружество против
ответницата осъдителен иск за главницата в размер на 1800лв. по Договор за паричен заем
№ 261592 от 21.01.2019 г., ведно със законна лихва върху сумата от 01.07.2022 г. /датата на
7
подаване на исковата молба/ до пълното изплащане на задължението.
Относно клаузите от процесния договор, касаещи ГЛП, ГПР и неустойката по чл. 8 -
съдът намира за нищожни на основание чл. 21 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от
ЗПК, задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По
процесния договор ГПР е в размер на 49,93 %, а ГЛП е в размер на 40.08 %. В случая по
отношение на формирането на размерът договорната лихва, обективен критерий може да
бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да се приеме като максимален. В съдебната
практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната такава /в този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005
на второ г. о. Решение № 906/30, 12, 2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
378/18, 05, 2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09, 01, 2009 г. по гр.
д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10, 07, 2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на
ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив по
в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1426/2018 г./. В настоящия случай договорената между страните лихва - в размер на 40,08 %
годишно, както и годишен процент на разходите от 49,93 %, надхвърлят четирикратно
законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на
поведение, установени в обществото/, тъй като надхвърлят трикратния размер на законната
лихва, като същевременно предвиждат и повече от едно възнаграждение при ползване на
финансовия ресурс. Клаузата на договора, установяваща размера на договорната лихва
накърнява договорното равноправие между страните, протИ.речи на добрите нрави и е в
разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна.
Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се
приеме, че възнаградителна лихва не е уговорена между страните и такова задължение не е
възникнало за ответника. Ето защо претенцията за присъждане на сумата в размер 275.38 лв.
(двеста седемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща падежирала
договорна лихва, дължима по Договор за паричен заем №261592 от 21.01.2019 г., за период
от 22.01.2019 г. до 16.09.2019 г., е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
По аналогични съображения, е нищожна и клаузата за неустойка за непредставяне на
обезпечение, като протИ.речаща на добрите нрави, според критериите по задължителната
съдебна практика - ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /решение № 107/25.06.2010
г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята
на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче
страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидили неустойка в размер от 1494,62лв., платима разсрочено заедно с
всяка от погасителните вноски. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Предвидено е още
предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора,
като вноските нарастват. Такава клауза изцяло протИ.речи на добрите нрави по смисъла на
8
чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедлИ.ст и излиза
извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Действително, няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване,
доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично
задължение, като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди. Тъй като протИ.речието между клаузата за неустойка и добрите
нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния
случай не е налице валидно неустоечно съглашение, според чл. 21 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение по нея. Ето защо
претенцията за присъждане на сумата в размер 1 177.74 лв. (хиляда сто седемдесет и седем
лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща остатък от неустойка, дължима по
чл. 8 от Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019 г. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена изцяло.
Искът, в частта за присъждане на законна лихва за забава в размер на 1099.63лв., по
Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019 г., начислена за всяка падежирала и
изискуема вноска за периода от 28.01.2019 г. до 31.05.2022 г., е частично основателен. Така
посоченият в исковата молба размер е изчислена върху база, включваща както размера на
главницата, така и други начислени суми по договора. Дължимото по договора обезщетение
за законната лихва за забава, следва да бъде изчислено само върху просрочената главница по
договора за заем в размер 1800лв. Ето защо, съдът служебно изчисли размера на законната
лихва за забава, начислена за всяка падежирала и изискуема вноска за периода от 28.01.2019
г. до 31.05.2022 г., като следва да уважи иска за обезщетение за забава до размера от 610лв.
/шестстотин и десет лв./ и да отхвърли иска като неоснователен за горницата над посочената
сума до пълния претендиран размер от 1099.63лв. /хиляда деветдесет и девет лв. и 63 ст./.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от
страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и
отхвърлена част от исковата претенция.
Ищецът е направил следните разноски: 222лева платена ДТ в настоящото
производство, 40лева платена ДТ в обезпечителното производство и 3416,00лева адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, всичко общо в размер 3678лв. Ищецът има
право на направените от него съдебно-деловодни разноски по обезпечителното и исковото
производство, с оглед на което ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените разноски в размер на 2036,40лв. /две хиляди и тридесет и шест лв. и 40 ст./,
съразмерно на уважената част от претенцията. При служебна проверка от настоящия състав,
се установи, че от страна на ищеца е платена повторно ДТ за водене на настоящото
производство, в размер 174,12лева, видно от приложено по делото платежно нареждане от
30.06.2022 г. /лист 47 от делото/, която следва да бъде върната на ищцовото дружество.
Неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност на сторените от
ищеца разноски по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като процесуалният представител на
ответницата не е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар преди
приключване на устните състезания, а едва с писмената си защита депозирана в съда на
07.02.2023 г., т.е. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява несвоевременно направено.
Ответникът претендира разноски по настоящото производство, изразяващи се в
определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи
размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на исковите претенции
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като същите възлизат общо на 1048,10лв. /хиляда
9
четиридесет и осем лв. и 10 ст./, съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. П. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, чрез адв. И. С.,
от АК – Стара Загора, да заплати на ищеца „Лено“ АД, с ЕИК *********, със седалище: гр.
София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет. 7, представлявано от
Александър Тонков, чрез адв. Поппалов, от АК – Пловдив, сумата от 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева, представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем № 261592
от 21.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.07.2022 г. /датата на
подаване на исковата молба/ до пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К. П. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, чрез адв. И. С.,
от АК – Стара Загора, да заплати на ищеца „Лено“ АД, с ЕИК *********, със седалище: гр.
София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет. 7, представлявано от
Александър Тонков, чрез адв. Поппалов, от АК – Пловдив, сумата от 610 /шестстотин и
десет/ лева, представляваща законна лихва за забава, за периода от 28.01.2019 г. до
31.05.2022 г., върху главницата в размер на 1800лв. по Договор за паричен заем № 261592 от
21.01.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата й част над присъдената сума от
610лв., до общо претендираните 1099.63лева, като неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Лено“ АД, с ЕИК *********, със седалище: гр.
София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет. 7, представлявано от
Александър Тонков, чрез адв. Поппалов, от АК – Пловдив, срещу К. П. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ********, за сумата в размер на 275.38лева, претендирана
падежирала договорна лихва, дължима по Договор за паричен заем №261592 от 21.01.2019
г., за период от 22.01.2019 г. до 16.09.2019 г., като неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Лено“ АД, с ЕИК *********, със седалище: гр.
София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет. 7, представлявано от
Александър Тонков, чрез адв. Поппалов, от АК – Пловдив, срещу К. П. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ********, за сумата в размер 1 177.74 лв. (хиляда сто
седемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки), претендиран остатък от
неустойка, дължима по чл. 8 от Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. П. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, чрез адв. И. С.,
от АК – Стара Загора, да заплати на „Лено“ АД, с ЕИК *********, със седалище: гр. София,
район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет. 7, представлявано от Александър
Тонков, чрез адв. Поппалов, от АК – Пловдив, сумата 2036.40лв. /две хиляди и тридесет и
шест лв. и 40 ст./, представляваща частта от направените от него разноски по
обезпечителното и настоящото производство, съразмерно на уважената част от предявения
иск.
ОСЪЖДА „Лено“ АД, с ЕИК *********, със седалище: гр. София, район „Младост“,
бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет. 7, представлявано от Александър Тонков, чрез адв.
Поппалов, от АК – Пловдив, да заплати на К. П. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
********, чрез адв. И. С., от АК – Стара Загора, сумата 1048,10лв. /хиляда четиридесет и
осем лв. и 10 ст./, представляваща частта от направените разноски по настоящото
производство, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Постановява ВРЪЩАНЕ на „Лено“ АД, с ЕИК *********, със седалище: гр. София,
10
район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет. 7, представлявано от Александър
Тонков, чрез адв. Поппалов, от АК – Пловдив, на повторно внесената сума от 174,12лева, по
сметката на Районен съд – Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11