Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
адм.дело № 814/2021г. по описа на Административен съд
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.215 ал.1 от ЗУТ.
Образувано е под настоящият номер
след постановената с Решение № 4524/08.04.2021г. по адм. дело № 11447/2020г. на Върховния
административен съд отмяна на Решение № 1141/06.08.2020г. по адм.д. № 2286/2019г. по описа на Административен
съд - Варна
и връщане за ново разглеждане на жалбите на И.С.В. и на Б.Р.Г.,*** против Заповед № Г -152/30.05.2019г на Зам. кмета на
Община Варна, с която на основание чл.135 ал.2 вр.чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ е
одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІІІ-*** (ПИ 10135.3515.***), кв.44 по плана на 16
м.р. – север, гр. Варна. В
отменителното Решение на ВАС е указано като необходимо при новото разглеждане
на делото да се изследват основанията за допустимост по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 и
т. 4 от ЗУТ, като се назначи съдебно – техническа експертиза, която да установи
налице ли са основанията за допустимост на жалбите. С жалбата си И.В., чрез
пълномощника си адв.П.Д., твърди незаконосъобразност на оспорения акт като
излага, че първото от обективираните в него правни основания – чл.129 ал.2 от ЗУТ, обосновава компетентността на кмета на общината да издава заповеди за
одобряване на ПУП в определен обхват, а второто – чл.113 ал.1 и ал.2 от ЗУТ,
урежда предпоставките за съставяне на РУП,
при което от мотивите на заповедта не е ясно в какво производство е
издадена – в такова по изработване на първи ПУП или в такова за изменение на
действащ ПУП. Твърди, че оспорената заповед не съдържа фактически основания и е
издадена при неизяснена фактическа обстановка; в нея не се съдържа изрично
позоваване на липсата на предходен ПУП за имота и територията, а в преписката
липсва задание, което е задължително в хипотезата на първи ПУП, и допълнителна
информация в съответствие с чл.125 от ЗУТ. С тези съображения претендира
отмяната на оспорения ИАА като незаконосъобразен. В съдебно заседание, редовно
призован, жалб.В. не се явява, не се представлява и не е ангажирал становище. С
жалбата си Б.Г. твърди на първо място нищожност на оспорената заповед като
издадена от некомпетентен орган – зам.кмета на Община Варна, понеже съгл.чл.129
ал.2 от ЗУТ заповедите за одобряване на ПУП-ПРЗ се издават от кмета на
Общината, а заместването се извършва само в случаите, когато лицето – титуляр
на правомощията е в обективна невъзможност да ги изпълнява, и се позовава на ТР
№ 4/2004г. на ОС на ВАС. В евентуалност твърди незаконосъобразност на
оспорената заповед предвид липсата на основанията по чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ и
неспазването на материалноправните разпоредби за одобряване на ПУП-ПРЗ. В
съдебно заседание жалбоподателят Г. се представлява от адв. С. К.от АК – Варна,
преупълномощена от адв. П., която поддържа изцяло жалбата на изложените в нея
основания, моли същата да бъде уважена и претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Ответната страна –
Зам.кмета на Община Варна чрез процесуалния си представител, с писмени молби
заявява, че оспорва жалбите като неоснователни и недоказани, настоява за
отхвърлянето им и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
условие на евентуалност, моли адвокатския хонорар да бъде съобразен с
императивно предвидения минимум.
Заинтересованите страни Д.Т.К., К.Г.К., Т.К.К., Г.К.К., В.К.П.,
П.К.Х. и И. Н. И., Д.И.А. и Н.И.И. – всички надлежно уведомени, не се явяват в
съдебно заседание, не се представляват и не изразяват становище по същество на
жалбите.
След преценка на
събраните в прозводството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Началото на
производството е поставено със заявление рег.№ АУ030046МЛ/28.03.2018г. (л.32 по
преписката) от заинтересованите страни В.К.П. и П.К. В. в качеството им
собственици на ПИ с идентификатор 10135.3515.***, УПИ ХІІІ -412, кв.44, 16 м.р.
на гр.Варна, с административен адрес ул. „***“ №4, въз основа на Договор № **/30.06.1997г.
за продажба на държавна земя между Областния управител на Варненска област и К.
В. К., и удостоверение за наследниците на К. В. К. и Н. Д. К.а. Двете са
поискали от Кмета на
район „Младост“
при Община Варна произнасяне
по допускане, проучване и проектиране на изменение на ПУП, и за изработване на проект за
изменение на ПУП-ПРЗ в обхвата на собствения им имот, на осн.чл.135
ал.3 вр.чл.134 ал.2
т.6 от ЗУТ.
С Решение по т.14 по Протокол № 13 от заседание на Общинския
експертен съвет по устройство на територията (ОбЕСУТ) при Община Варна,
проведено на 03.04.2018г. (л.38-43 по преписката), ОбЕСУТ е дал положително
становище да бъде разрешено изготвянето на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за
УПИ ХІІІ-412 (ПИ 10135.3515.***), одобрен със Заповед №Г-34/23.09.1992г. на
кмета на Община Варна (л.34-35 по преписката), на осн.чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ,
представена скица по чл.135 ал.2 от ЗУТ (л.37 по преписката), в съответствие с
ОУП на Община Варна и Правилата и нормативи за прилагането му, одобрени със
Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на РРБ, и „Специфични правила
и нормативи към окончателния проект на ОУП на Община Варна“, одобрени със
Заповед № РД-02-14-2197/03.09.2012г. на Министъра на РРБ (л.36 по преписката),
при запазване на ценната едроразмерна растителност, с предложение до
компетентния орган да издаде заповед на осн.чл.135 ал.3 от ЗУТ.
Със Заповед № 168/26.04.2018г. на Главния архитект на Община
Варна (л.45 от преписката), на заявителите е разрешено изработването на проект
за изменение на ПУП – ПРЗ за собствения им имот, одобрен с горецитираната
Заповед № Г-34/23.09.1992г. на кмета на Община Варна.
Въз основа на разрешението е изготвен проект за изменение на
ПУП-ПРЗ и РУП за посочения имот, с обяснителна записка и графично изображение
към него, представени на кмета на Район „Младост“ в Община Варна със заявление
рег.№АУ059386МЛ/19.06.2018г. (л.49 по преписката). С решение по т.16 от
Протокол № 24/26.06.2018г. на ОбЕСУТ (л.52 по преписката) проектът не е
съгласуван поради това, че не е съобразен с Наредба № 8/2001г. за обем и
съдържание на устройствените планове, липсва специализиран кадастър, извадката
не е коректна, и проектът на ПУП-ПРЗ следва да бъде само за УПИ ХІІІ-***. Със
заявление рег.№ АУ059386МЛ_002/30.07.2018г. пълномощникът на заявителките е
внесъл преработен проект за ПУП-ПРЗ и РУП, съобщен на заинтересованите страни
по реда на чл.128 ал.3 от ЗУТ.
В законоустановения срок са постъпили две възражения – от
настоящите жалбоподатели И.В. и Б.Г., против проекта за изменение на ПУП-ПРЗ и
РУП, разгледани от ОбЕСУТ на заседание, проведено на 11.09.2018г. С решение по
т.19 по Протокол №32/11.09.2018г. (л.82-86 по преписката) ОбЕСУТ не е уважил
възраженията, приел е представения проект ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІІІ-***, и е
предложил издаването на заповед по реда на чл.129 ал.2 от ЗУТ.
След двукратно коригиране на
плановете съобразно забележките на Дирекция „АГУП“ при Община Варна (л.72 и 75
по преписката), с оспорената понастоящем Заповед № 152/30.05.2019г. на
Заместник кмета на Община Варна (л.102 от преписката) на осн.чл.129 ал.2 от ЗУТ, чл.113 от ЗУТ, чл.135 ал.2 от ЗУТ вр.чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ е одобрен
ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІІІ-*** (ПИ 10135.3515.***), кв.44 по плана на 16 м.р. –
север, гр.Варна, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №
Г-34/23.09.1992г. на кмета на Община Варна, така, както е показано с черен,
червен, син и зелен цвят в графичната част, представляваща неразделна част към
заповедта (л.103-105 по преписката).
С т.2 от Заповед № 4786/25.11.2015г. кметът на Община Варна е
делегирал на зам. кмета П П правомощията си да одобрява или да отказва със
заповед подробни устройствени планове и техните изменения съгласно чл.129 ал.2
от ЗУТ. С т.2 от Заповед № 4785/25.11.2015г. кметът на Община Варна е делегирал
на главния архитект правомощията си по чл.124а ал.2 и ал.5 от ЗУТ по чл.127
ал.9 от ЗУТ, по чл.133 от ЗУТ, чл.135 ал.3 и ал.5 от ЗУТ, по чл.150 от ЗУТ
(л.85-86 по делото).
При предходното разглеждане на делото по искане на жалб.Б.Г. е допусната
СТЕ, по която вещото лице арх.В. Т. – И. е депозирало заключение с.д.№
4426/27.04.2020г. (л.151 по делото). Според отговора по въпрос 1 относно
разстоянията на предвидената с обжалвания ПУП сграда, спрямо страничните
регулационни линии на УПИ са: от северозапад – с УПИ ХІV-413 – калкан с
дълбочина 8.0м; от югоизток – с УПИ ХІІ-411 – калкан с дълбочина 9.60м; към
страничните регулационни линии видно от графичната част на процесния ПУП-ПРЗ и
РУП (л.103-105 по преписката) и таблицата с градоустройствените показатели
(л.105) е предвидено свързано застрояване (на калкан) за целия район още с
действащия ЗРП на 16 м.р. – север, одобрен със Заповед № Г-34/23.09.1992г. на
кмета на Община Варна (л.105). Спрямо границата към дъното на УПИ ХІІІ-*** „за
жилищно строителство“ – с УПИ VІІ-406, отстоянието на сградата е 6 м, т.е. с 1
м повече от предвиденото с чл.23 ал.1 вр.чл.31 ал.1 от ЗУТ такова от 5 м,
съобразно характера на застрояването – ниско застрояване – с височина до 10м.
Относно предвиденото с ПУП разстояние между жилищните сгради на основното
застрояване през дъното на УПИ – 15м (9м + 6 м), експертът се позовава на чл.32
ал.2 и ал.3 от ЗУТ и сочи, че при кота корниз 9.30м и минимална височина 2.40м
на нежилищен етаж на основното застрояване в УПИ VІІ-406, изискуемото
разстояние е 10.35м, т.е. предвиденото с оспорения ПУП е с 4.65м повече от
допустимото. Относно разстоянието през улицата между основното застрояване на
имота – 9м, вещото лице сочи, че то представлява сбор от ширината на улицата 6м
и оттеглянето на основното застрояване на 3м навътре от уличната регулация.
Предвид фиксирането на първото ниво откъм улицата като нежилищно, височината на
сградата се намалява с неговата, т.е. 10 – 3.10=6.90м, или предвиждането с ПУП
е с 2.10м повече от допустимото съгл.чл.32 ал.1 от ЗУТ. Разпитана в съдебно
заседание, на въпрос на ответната страна арх. Т. пояснява, че нежилищният етаж
не следва да бъде съобразяван, защото не може да бъде засенчен, а и не се взема
предвид по отношение на кота корниз, която е определена по благоустройствени
показатели и е 10м за целия район, т.е. никоя от сградите там не може да бъде с
кота корниз по-висока от 10м. В отговор на поставения й въпрос 2 вещото
лице сочи, че с обжалвания ПУП не са допуснати намалени отстояния и няма
неспазени такива, като пояснява, че малкото еднометрово едноетажно петънце в
ПУП (л.103 по преписката) показва затварянето на рампата към подземния паркинг
и се счита за допълващо застрояване, като сочи, че то се намира на разстояние
от 2м, т.е. повече от допустимото от 1.5м по чл.42 ал.3 или ал.4 от ЗУТ. В
отговор на въпрос 3 арх. Т. сочи, че с обжалвания ПУП няма допусната промяна на
предназначението. С позоваване на действащия ЗРП, одобрен със Заповед
№Г-34/23.09.1992г на кмета на Община Варна (л.35 по преписката), вещото лице
сочи, че районът, включващ кв.44, е предвиден за жилищно строителство, начин на
застрояване – свързано; застрояването е ниско, обозначено като 2 + М, което
приравнено към съвременните означения е до 10м корниз (чл.23 ал.1 от ЗУТ) –
това съответства и на предвижданията на ОУП на Варна, където районът е
обозначен с устройствена зона Жс – жилищна зона ниско застрояване, а
съответствието на показателите по обжалвания ПУП с тези на ОУП са установими от
таблицата на л.105 по преписката.
Съдът преценява
неоспореното от страните заключение на СТЕ като изчерпателно, компетентно и
обективно дадено и изцяло го кредитира.
С оглед дадените
задължителни указания на Върховен административен съд по делото е назначена
съдебно техническа експертиза. Вещото лице, по която е дало следното
заключение:
Предвидената сграда в ситуация по ПУП-РУП в УПИ ХШ-*** е на калкан с УПИ XII-411 с дълбочина на калкана
9,60 м. и на калкан с УПИ XIV-413 с дълбочина 8,20 м. Същата е на Зм. от уличната регулация на Юг, на 6м. от
дъното на имота, а във вътрешното дворно пространство на 2м. от страничната
регулация, на Запад е предвидено
едноетажно тяло с височина Зм., а на Зм. от същата
завършва с кота стреха на 8.50м. Основна кота стреха на сградата към дъното на
имота е 9.70м, а към уличната регулация - 10м. с кота било 4м. по-високо, под
ъгъл от 45 градуса.
Вещото лице е констатирало, че по ПУП-ПРЗ предвидената сграда е с
предназначение - „жилищна сграда“ в устройствена зона „Жс" в съответствие
с ОУП 2012г. и устройствени показатели , както следва Макс. Плътност 50%; Макс
К инт-2.0: Мин. Озеленяване — 40%; Свързано застрояване в повече от два имота с
максимална кота стреха 15м.
Експертизата сочи, също така, че от приложеният Разрез А-А на лист 104 към
Дело №22-86 от 2019г. е видно, че кота стреха на сградата към улицата на Юг и
кота стреха към дъното на процесния имот и предвидената сграда в УПИ VI1-406
отговарят на нормите на чл.31, ал. 1, т.2 и чл.32 от ЗУТ.
Вещото лице е дало заключение, че предвиденото основно застрояване във
вътрешността на двора към страничната регулация на Запад на Зм. с кота стреха
8,60м. отговаря на изискванията на чл.31. ал.1, т.1 от ЗУТ.
Предвиденото допълващо застрояване във вътрешността на двора към
страничната регулация на Запад с УПИ XIV-413 на 2м. с кота корниз Зм. е в нарушение на нормата на чл.42, ал. З от ЗУТ, а ползването на намалено отстояние не се вписва в нито една от нормите на
чл.36 от ЗУТ/Приложение №1 към СТЕ/.
Експертът е констатирал, че със Заповед № Г-34 / 29.09.1992г. на Кмета на
Община Варна е одобрен ЗРП на 16м.р. Север, който в кв.44, където попада и
процесния имот е предвидил жилищно строителство по своето предназначение,
свързано по начин на застрояване съгласно чл.21. ал. 1 от ЗУТ и ниско етажно -
2+М видно на лист 35 от доп. мат. към Делото.
ОУП на Община Варна е одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. (за
ОУП и Правила към него) и Заповед № РД-14-2197/03.09.2012г. (за специфични
правила към ОУП) на МРРБ, обявен в ДВ бр.70/14.09.2012г., и предвижда
устройствена зона "Жс"(Жилищна устройствена зона с преобладаващо средно
застрояване),за територията, в която попада ПИ : 10135.3515.***, с устройствени
показатели, както следва : Макс. Плътност ; 50%; Макс. кинт: 2.0; Мин.
Озеленяване; 40%; свързано застрояване с Н стр. Макс. 15 .
В заключението е посочено, че процесния ПУП – ПРЗ и РУП предвижда УПИ XIII-*** „за жилищно строителство“ с устройствени показатели, съгласни ОУП от
2012г., свързано застрояване с височина на стрехата максимум 10м. – ниско
етажно застрояване , съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, като осъществява
симбиоза между ЗРП/92г. и ОУП на Община Варна 2012г. Вещото лице е дало
заключение, че с оспореният план не се
изменя предназначението на ПИ *** /УПИ XIII-*** за жилищно строителство/. Съдът възприема като компетентно, мотивирано и обективно даденото заключение от
вещото лице.
Следва да се отбележи, че към
доказателствата по делото ответникът е представил цялата администратиовна
преписка по издаване на оспорената Заповед № Г-152/30.05.2019г. на Зам. Кмета на
Община Варна.
Предвид изложените
по-горе факти, доказателствата и като се запозна със становищата на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбоподателят И.С.В. е
собственик на поземлен имот 1/6 ид. ч. От дворно място, цялото 138 кв.м. на ул.
Г. *** №2, УПИ XII-411, кв. 44 и 1/6 от
жилищна сграда, съгласно справка от Служба по вписванията – Варна за периода
01.01.1992г. – 22.08.2018г./л. 23 от адм. преписка/. Съгласно справка от
Имотния регистър на България /л. 26 от адм. преписка/ И.В. е собственик на ПИ №
10135.3515.***, което е видно и от скицата на поземления имот, издадена от
Агенция по геодезия, картография и кадастър /л. 11 от адм. преписка/.
Жалбоподателят Б.Р.Г. е
собственик на поземлен имот 142 кв.м. на ул. Г. *** №6, УПИ XIV-***, кв. 44, съгласно справка от Служба по
вписванията – Варна за периода 01.01.1992г. – 22.08.2018г. /л. 24 от
административната преписка/. Съгласно справка от Имотния регистър на България
/л. 26 от адм. преписка/ Б.Г. е собственик на ПИ №10135.3515.***, което е видно
и от скицата на поземления имот, издадена от Агенция по геодезия, картография и
кадастър /л. 8 от адм. преписка/.
Заповед № Г-152/30.05.2019г. на Зам. Кмета на Община Варна е издадена на основание чл.129 ал.2 от ЗУТ, при условията на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, във връзка чл. 134, ал. 2, т. 6. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, действала към момента на издаването й - Подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. останалите начини на съобщаване предвидени в чл. 61 АПК не се прилагат.
Чл. 131 от ЗУТ
определя и кръга от заинтересовани лица в тези производства, които разполагат с
право на жалба срещу постановените актове. Това са собствениците, носителите на
ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а
до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите
имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В следващата ал.2
законодателят е доразвил нормата като в точки от 1 до 5 (включително)
изчерпателно е посочил кои недвижими имоти са непосредствено засегнати от
предвижданията на ПУП: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти,
когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в
застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се
допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя
предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с
предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и
ползване.
От заключението
на работилата по делото съдебно – техническа експертиза – текстова и графична
част се установява, че предвидената сграда в
ситуация по ПУП-РУП в УПИ ХШ-*** е на калкан с УПИ XII-411 с дълбочина на калкана
9,60 м. и на калкан с УПИ XIV-413 с дълбочина 8,20 м. Същата е на 3м. от уличната регулация на Юг, на 6м. от
дъното на имота, а във вътрешното дворно пространство на 2м. от страничната
регулация, на Запад е предвидено
едноетажно тяло с височина Зм., а на Зм. от същата
завършва с кота стреха на 8.50м. Основна кота стреха на сградата към дъното на
имота е 9.70м, а към уличната регулация - 10,00м. с кота било 4,00м. по-високо,
под ъгъл от 45 градуса.
Вещото лице е констатирало, че по ПУП-ПРЗ предвидената сграда е с
предназначение - „жилищна сграда“ в устройствена зона „Жс" в съответствие
с ОУП 2012г. и устройствени показатели, както следва макс. плътност 50%; Макс
Кинт-2.0: Мин. Озеленяване — 40%; Свързано застрояване в повече от два имота с
максимална кота стреха 15м.
Експертизата сочи, също така, че от приложеният Разрез А-А на лист 104 към
Дело № 22-86 от 2019г. е видно, че кота стреха на сградата към улицата на Юг и
кота стреха към дъното на процесния имот и предвидената сграда в УПИ VI1-406
отговарят на нормите на чл.31, ал. 1, т.2 и чл.32 от ЗУТ.
Вещото лице е дало заключение,
че предвиденото основно застрояване във вътрешността на двора към страничната
регулация на Запад на 3м. с кота стреха 8,60м. отговаря на изискванията на
чл.31. ал.1, т.1 от ЗУТ.
Предвиденото допълващо застрояване във вътрешността на двора към
страничната регулация на Запад с УПИ XIV-413 на 2м. с кота корниз 3м. е в нарушение на нормата на чл.42, ал. З от ЗУТ, а ползването на намалено отстояние не се вписва в нито една от нормите на
чл.36 от ЗУТ/Приложение №1 към СТЕ/.
Експертът е констатирал, че Заповед № Г-34/29.09.1992г. на Кмета на Община
Варна е одобрен ЗРП на 16м.р. Север, който в кв.44, където попада и процесния
имот е предвидил жилищно строителство по своето предназначение, свързано по
начин на застрояване съгласно чл.21. ал. 1 от ЗУТ и ниско етажно - 2+М видно на
лист 35 от доп. мат. към Делото.
ОУП на Община Варна е одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. (за
ОУП и Правила към него) и Заповед № РД-14-2197/03.09.2012г. (за специфични
правила към ОУП) на МРРБ, обявен в ДВ бр.70/14.09.2012г., и предвижда
устройствена зона "Жс"(Жилищна устройствена зона с преобладаващо
средно застрояване),за територията, в която попада ПИ:10135.3515.***, с
устройствени показатели, както следва : Макс. Плътност ; 50%; Макс. кинт: 2.0;
Мин. Озеленяване; 40%; свързано застрояване с Н стр. Макс. 15.
В заключението е посочено, че процесния ПУП – ПРЗ и РУП предвижда УПИ XIII-*** „за жилищно строителство“ с устройствени показатели, съгласни ОУП от
2012г., свързано застрояване с височина на стрехата максимум 10м. – ниско
етажно застрояване , съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, като осъществява
симбиоза между ЗРП/92г. и ОУП на Община Варна 2012г. Вещото лице е дало
заключение, че с оспореният план не се
изменя предназначението на ПИ *** /УПИ XIII-*** за жилищно строителство/. В открито съдебно заседание вещото лице
прави уточнение, че към момента няма инвестиционен проект.
Предвид заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвена от арх. К., където вещото лице е посочило, че
предвиденото допълващо застрояване във вътрешността на двора към страничната
регулация на Запад с УПИ XIV –
413 на 2м. с кота корниз е в нарушение на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ, а ползването на
намалено отстояние не се вписва в нормите на чл. 36 от ЗУТ и представените по
делото доказателства се установява, че за жалбоподателите /собственици на съседните
ПИ 10135.3515.*** и 10135.3515.***/ е налице пряк и личен интерес от оспорване
на процесната заповед, в качеството им на заинтересовани лица - собственици на
съседни имоти, включени в свързано застрояване, съобразно предвижданията на
одобрения ПУП, по см. чл.131, ал.1, във вр.ал.2, т.2 от ЗУТ, като за общия им съседен
имот е налице промяна в конфигурацията на застрояването с изменения ПУП-ПРЗ.
Следователно оспорването е инициирано от
субекти с активна процесуална легитимация.
Заповед № Г-152/30.05.2019г.
е съобщена на жалбоподателите на 11.06.2019г. видно от известия за доставяне
приложени по адм. преписка /л. 99- гръб и 98 – гръб/, т.е.
към момента на предявяване на жалбите
не е изтекъл установеният в чл.215, ал.4, изр.първо, предл. първо от ЗУТ, 14-дневен срок за
обжалването му, поради което не е налице и предпоставка за недопустимост на
производството по смисъла на чл.159, т.5 от АПК, вр. чл.219, ал.1 от ЗУТ.
Предмет на оспорване е индивидуален административен акт –
заповед на Заместник кмета на Община Варна, с която е одобрено изменението на
ПУП-ПРЗ. След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен
контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт съгл.
нормата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът проверява на първо място
неговата валидност. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган – с надлежно
делегирани правомощия по силата на Заповед № 4786/25.11.2015г.
/л.101 от адм. преписка/
на кмета на Община Варна, издадена на осн.§1 т.3 от ДР на ЗУТ, в кръга на
неговите правомощия. Заповедта за одобрение изменението на ПУП-ПРЗ е издадена в
съответната писмена форма и съдържа минимално изискуемите за валидността й
реквизити, а при издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По основателността на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл. 135, ал. 1 лицата по чл. 131 могат да правят искания за
изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а
в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно до областния управител или до
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ влезлите
в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато има съгласие
на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите
на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите. В тази връзка от
приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че допуснатият
проект за изменение е имал за предмет УПИ XIII, кв. 44 с поземлен имот с идентификатор №
10135.3515.*** по плана на гр. Варна, като производството е било инициирано от
двамата съсобственици на този имот.
Съгласно чл. 129, ал. 2 подробният
устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете
с районно деление – в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън
границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите
за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на
кмета на общината. Със заповед на кмета на общината се одобрява и подробният
устройствен план по чл. 81, ал. 5, както и подробният устройствен план,
предвиждащ задънени улици с дължина до 100 м. Заповедите на кмета на общината
се издават в 14-дневен срок след приемането на съответния проект за подробен
устройствен план от общинския експертен съвет. Заповедите на кмета на общината
се съобщават на заинтересуваните лица при условията и по реда на
Административнопроцесуалния кодекс и се публикуват в Единния публичен регистър
по устройство на територията по чл. 5а.
Според чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, заинтересувани
лица в производството по одобряване на ПУП и на техните изменения са
собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според
данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния
регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от
предвижданията на плана.
В обжалваната заповед е посочено общо, че тя
се издава на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Съдът намира, че заповедта
е издадена при липса на соченото в нея материално-правно основание. Нормата на
чл. 136, ал. 2, т. 6 от ЗУТ допуска изменение на влезлите в сила подробни
устройствени планове, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл.
131, ал. 1 от ЗУТ, т. е. на всички собственици, които са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана.
С оспореното изменение на
ПУП-ПРЗ се променя конфигурацията на свързаното застрояване между УПИ ХІV-413
/ПИ 10135.3515.444 на жалб.Б.Г./ и УПИ ХІІІ-412 /ПИ 10135.3515.*** на
заинтер.страни В.П. и П. В./ откъм дъното на имотите, като са предвидени
по-голяма дълбочина на сградата в УПИ ХІІІ-412 и покрИ.ето на калкана с
по-голяма дълбочина на сградата, предвидена в УПИ ХІV-413, които сгради и по
действащия ПУП са предвидени в свързано застрояване. Доколкото калканът по
общата регулационна граница между двата ПИ не може да остане непокрит, с
изменението на ПУП-ПРЗ е предвидено изменение и в конфигурацията на сградата в
УПИ ХІV-413, собственост на жалб.Б.Г., който е изразил изричното си несъгласие
с това изменение с молба от 30.08.3018г /л.66 по адм. преписка/. С възражение
от 30.08.2018г. жалбоподателят И.В., собственик на УПИ ХІІ-411 /ПИ
10135.3515.446/ също е изразил изричното си несъгласие с изменението ПУП – ПРЗ
/л.67 по преписката/. Нито ЕСУТ при вземането на решението си по техните
възражения, нито издателят на оспорената заповед са съобразили правното
значение на така изразеното несъгласие, а именно – липса на съгласие на всички
собственици по см.чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ. Липсата на положителна императивно
изискуема материално-правна предпоставка за изменение на влезлия в сила ПУП,
одобрен със Заповед № Г-34/23.09.1992г. на кмета на Община Варна, квалифицира
заповедта за одобряване на изменението на ПУП-ПРЗ, като незаконосъобразна
поради неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.146 т.4 от АПК налага отмяната й.
При този изход на спора на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя Г. следва да се присъдят сторените в
производството разноски, в общ размер на 250лв. - депозит СТЕ, съобразно представения списък.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед
№ Г-152/30.05.2019г. на Зам.кмета на Община Варна, с която на основание чл.135
ал.2 вр.чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ХІІІ-*** (ПИ
10135.3515.***), кв.44 по плана на 16 м.р. – север, гр.Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Б.Р.Г., ЕГН **********,***
сумата от 250лв. / двеста и петдесет/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: