Р Е Ш Е Н И
Е №3
гр.Силистра, 20.01.2015 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на седми януари през две хиляди и петнадесета
година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова и с
участието на прокурор…...…..…., като разгледа докладваното от съдия Маргарита Славова
адм.д.№185 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на *** против Заповед с рег.№***07.11.2014г.
на ВПД Началник на Районно управление на МВР гр.*** при ОД МВР гр.Силистра, с
която на основание чл.197 ал.1 т.3 във връзка с чл.194 ал.1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, му е наложено дисциплинарно
наказание „порицание” за срок от шест месеца, съгласно чл.200 ал.1 т.5 и т.11 ЗМВР - „превишаване на правомощия” и „неизпълнение на служебни задължения или
заповеди”, във връзка с релевиран случай от ***.09.2014г.
в сградата на РУ МВР-***, осъществил се 9 дни след фактическото му встъпване в
длъжност. Жалбоподателят счита, че атакуваният индивидуален административен акт
е засегнат от пороци, водещи до неговата отмяна, тъй като твърди, че не е
нарушил посочените в заповедта задължения, които не се установявало и да е
носил. Твърди още, че е встъпил в длъжността, от която е наказан, на 26.08.2014г.
при „първоначално назначаване на полицейска длъжност” и в хипотезата на чл.161
ал.4 ЗМВР, се е намирал в едногодишния срок за изпитване, през който се
извършва въвеждането му в работата /арг. чл.161 ал.6 ЗМВР/,
а не самостоятелното й възлагане и извършване. Поддържа довод, че в нарушение
на чл.206 ал.1 ЗМВР, не е бил изслушан, респ. не са били приети негови писмени
обяснения по случая от дисциплинарнонаказващия орган
/ДНО/, което следвало също да обоснове отмяна на заповедта. Доминиращото
оплакване в жалбата, обаче, е свързано с твърдение, че не е бил запознаван с
Инструкциите, по които ДНО е квалифицирал действията му. Тези инструкции не са общодостъпни,
защото не могат да бъдат прочетени в правно-нормативните сайтове, нито са публикувани
на електронната страница на МВР и, при положение, че само от 9 дни е изпълнявал
длъжността, в която съгласно нормативния регламент, е бил въвеждан; при липсата
на доказателства, че е запознаван изрично с релевираните
вътрешни актове, моли съда да приеме, че не може да е нарушил /да не е
изпълнил/ задължения, каквито не са му възложени. В обобщение на тези
оплаквания, счита, че оспорената заповед пряко противоречи на материалния закон
и неговата цел, а в ракурса на чл.206 ал.1 ЗМВР - е издадена и при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
С оглед на всичко това, моли да бъде отменена.
Ответникът по жалбата- ВПД Началникът на Районно управление на МВР
гр.*** при ОД МВР гр.Силистра /л.94/, не се представлява пред съда и не депозира
становище по оспорването.
Производството е по реда на
чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи.
Съдът,
като обсъди изложените в жалбата доводи, становището на упълномощения
представител на оспорващия адв.*** от АК-Силистра, развито
в съдебно заседание и след преценка на доказателствата по делото, прие за
установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице, при спазване на срока по чл.149 ал.1 АПК, приложим от препращането
на чл.211 ЗМВР, а оспорването е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол административен
акт. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на съдебния контрол е Заповед рег.№***07.11.2014г.,
издадена от ВПД Началник на РУ МВР гр.***, с която на основание чл.197 ал.1
т.3, във вр. с чл.194 ЗМВР, е наложено дисциплинарно
наказание, по вид „порицание” за срок от шест месеца, на разузнавач VІ степен в
група „КП” към РУ МВР-***, ***, за извършени нарушения на чл.200 ал.1 т.5 и
т.11 ЗМВР. Съгласно чл.205 ал.2 и чл.206 ал.4 ЗМВР, дисциплинарното нарушение
се установява от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, какъвто
е и „началникът на районно управление на МВР”, по аргумент от чл.37 ал.4 ЗМВР и
издаденият Правилник за устройството и дейността на МВР /Обн.ДВ,бр.60/22.07.14г./
Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган, като
ръководител на структура по чл.37 ЗМВР, с оглед и на конкретно наложеното дисциплинарно
наказание, според чл.204 т.3 ЗМВР. Дисциплинарното производство е проведено в
рамките на законоустановения двумесечен срок от чл.195
ал.1 ЗМВР.
Видно от мотивите на оспорената
заповед, ответният орган е приел от фактическа страна, че жалбоподателят заедно
с полицейските служители М***Ф*** и Н*** И***, на 04.09.2014г., е участвал в
група за посещаване на място и за изясняване на случай, за който лицето Н*** Н***
от с.*** е подало сигнал на личния телефонен номер на разузнавач М***Ф***, отговарящ
по териториална линия за посоченото място. Сигналът се е отнасял до това, че
неговият подател, като собственик на земеделски имоти в землищата на с.*** и с.***,
е установил група роми в имота му в с.***, с два леки автомобила, които го
заплашили със саморазправа, провокирайки основателен страх за живота и здравето
му. Полицейският служител М***Ф*** е приел сигнала и го е докладвал на изпълняващия
длъжността началник на РУ МВР гр.*** - издателят на оспорената заповед, ***, който
разпоредил сформиране на група за посещение на място и изясняване на случая, в
която бил включен и новоназначения разузнавач ***. По сведения на Н*** Н***,
видимо уплашен от отправените му заплахи, вкл. с колове, брадви и сърпове,
полицаите установили автомобилите и лицата на територията на гр.***, които били
устно призовани от разузнавач М***Ф*** да се явят в сградата на РУ МВР гр.***,
през същия ден.
За времето на пребиваването им в районното управление, в хода на извършена
проверка по Заповед №***10.09.14г. на директора на ОД МВР гр.Силистра, се установило,
че са влезли в сградата в 14.42 часа /според видеозапис от камера, монтирана на
първия етаж/, а са вписани в книгата за прием на граждани в 15.25 часа, т.е. 43
минути по-късно. Пак от видеозаписите се установило, че петте лица, заподозрени
в извършване на престъпление, са се придвижвали свободно в сградата на РУ МВР
гр.***, без съпровод от страна на полицейски служители и без издаден им
еднократен пропуск и табелка „Посетител”. Тези факти, ДНО квалифицирал като
нарушения от страна на полицейските служители, вкл. и жалбоподателя, на Заповед
№***15.10.13г. на началника на РУ МВР-*** /л.52/, касаеща
пропускателния режим в сградата на РУ, както и на чл.13 и чл.19 от Инструкция
№Із-1625/ 2007г. за организацията на охраната и пропускателния режим в обектите
на МВР.
По отношение на приемането и отработването на сигнала,
подаден от Н*** Н***, органът е приел, че са допуснати конкретно
индивидуализирани нарушения от страна на разузнавач М***Ф***. Въпреки това е счел,
че настоящият жалбоподател също е извършил нарушение на Инструкция
№Із-2843/2010г. за работа със заявителски материали
/ЗМ/, защото не е изготвил докладна записка по случая. Не е посочил по силата
на коя разпоредба от Инструкцията /неприложена по делото/ е имал задължение да
изготви докладна записка, щом не е приел сигнала, не му е възложена проверка по
него и освен всичко друго, е бил назначен на длъжността от 9 календарни дни.
Ответният орган е приел още, че
тримата полицейски служители са извършили процесуално-следственото действие
„разпознаване” при липса на образувано досъдебно производство по случая, с
което са превишили правомощията си - нарушение на служебната дисциплина по
чл.200 ал.1 т.5 ЗМВР.
В обобщение, дисциплинарно-наказващият
орган е счел, че *** не е изпълнил разпоредбите на Инструкция №Із-2843/10г. за
работа със ЗМ, без да конкретизира „неизпълнените разпоредби”; нарушил е
Заповед №***15.10.13г. за пропускателния режим в сградата на РУ МВР-***, както
и чл.13 и чл.19 от Инструкция №Із-1625/07г. за организацията на охраната и
пропускателния режим в обектите на МВР; и е превишил правомощията си с
извършването на процесуално-следствени действия, вън от неговата компетентност.
Квалифицирал е така установените деяния като дисциплинарни нарушения по чл.200
ал.1 т.5 и т.11 ЗМВР, за което приложил чл.197 ал.1 т.3 ЗМВР, налагайки на
жалбоподателя релевираното дисциплинарно наказание. Приел
е, че е спазена нормираната дисциплинарна процедура /Глава Осма ЗМВР/, вкл. че
на оспорващия е била предоставена възможност за запознаване с резултата от
извършената дисциплинарна проверка, както и за представяне от негова страна на
допълнителни обяснения от 23.10.2014г. /л.15/.
По повод постъпила жалба от петте
заподозрени лица по случая от 04.09.14г.
Директорът
на ОД МВР гр.Силистра, със Заповед рег.№***10.09.14г., е определил комисия за
извършване на проверка, която с рег.№***03.10.14г. е докладвала за резултатите.
Със Заповед рег.№***03.10.14г., Директорът на ОД МВР-Силистра е определил
комисия за извършване на друга проверка, тъй като е установил данни за
реализирани дисциплинарни нарушения от полицейските служители на 04.09.2014г. С
Докладна записка рег.№***17.10.14г., комисията е докладвала установените
обстоятелства по случая, като е извела извод, че жалбоподателят *** е допуснал
нарушения на служебната дисциплина, субсумирани под
разпоредбите на чл.200 ал.1 т.5 и т.11 ЗМВР, които фактически констатации и
юридически квалификации, са възпроизведени буквално в оспорената по делото
заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Видно от отбелязването на
последната страница от ДЗ /л.14-гръб/ е, че оспорващият се е запознал лично с
нейното съдържание на 22.10.14г. и, че желае да бъде подпомаган в защитата си /арг.чл.205 ал.3 ЗМВР/ от старши разследващ полицай ***, която
също се е запознала с материалите от проверката на 22.10.14г. в 16.00 часа. На
23.10.14г. в ОД МВР-Силистра, с рег.№***, са постъпили Допълнителни обяснения
от жалбоподателя, адресирани до директора на ОД МВР гр.Силистра, на които е
поставена резолюция „Н-к сектор „ПКП”, който е Председателят на комисията, извършила
проверката и изготвила обсъдената по-горе Докладна записка. Няма данни последният
да е обсъждал или преценявал по някакъв начин допълнителните обяснения на
оспорващия, а на 31.10.2014г., на първата страница на ДЗ/л.11/ е поставена резолюция
„За М***Р***. Да вземе отношение във
връзка с констатираното по време на проверката и изложеното в ДЗ!” На
03.11.2014г. с вх.№***, преписката е постъпила в Районното управление на МВР гр.***
/л.10/, а на 07.11.14г. е издадена оспорената Заповед с рег.№***, налагаща
дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца на ***, след което
материалите в цялост, описани като папка с 52 листа, са върнати на ОД МВР-Силистра.
С оглед на горните фактически
установявания и релевирания довод за допуснато
нарушение на чл.206 ал.1 ЗМВР,съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 206
ал.1 ЗМВР е императивна и задължава ДНО преди налагането на наказанието да
изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Няма данни ВПД
Началникът на РУ МВР гр.***, действащ като дисциплинарно-наказващ орган, да е
изслушал, респ. да е поканил за изслушване жалбоподателя. Напротив, с вх.№***08.12.14г.
в съда е постъпило писмено изявления на ДНО, че при налагане на наказанието
„порицание”, служителят не е излагал допълнителни възражения, което се родее с
признание, че не е изслушван от органа при формиране на волята му, обективирана в оспорената заповед. Смисълът на разпоредбата
на чл.206 ал.1 ЗМВР е да се осигури възможност на ДНО да получи непосредствени
впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението
му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно степента
на вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към
дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да
обясни поведението си и да представи доказателства. Поради императивния характер
на нормата и поради изложеното относно смисъла на приемането на писмените обяснения,
следва да се направи извод, че задължението за изслушване не може да се
делегира. То не е част и от производството по изясняване на случая съгласно чл.
205 ал.2 ЗМВР, за да се приеме, че дадените пред комисията, извършваща проверката,
допълнителни обяснения са тези, които нормотворецът е
разпоредил с чл.206 ал.1 ЗМВР. Не са такива и обясненията дадени пред друг
орган, който не формира становище и не определя вида и размера на
дисциплинарното наказание - в случая директора на ОД МВР-Силистра, за когото, освен
всичко друго, няма данни да се е запознал изобщо с Допълнителните обяснения на
жалбоподателя от л.15. Това, което с категоричност е установено по делото е, че
върху листа с процесните обяснения не е поставена резолюция
от решаващ орган с дисциплинарна власт в системата на МВР, че ги приема или не,
а още по-малко се намира следа в делото, те да са обсъдени от някой от
ръководителите на структурите по чл.37, във вр.с
чл.204 т. 3 ЗМВР. При анализа на разпоредбите на чл.205 и чл.206 ЗМВР се налага
извод, че органът по чл.205 ал.2 ЗМВР е този, който едновременно установява
дисциплинарното нарушение и налага наказанието, какъвто не е настоящия случай. ДНО,
който е издал релевираната заповед не е този, който е
установил нарушението, вкл. и с обяснения на провинения служител. Ответният в
производството ВПД Началник на РУ МВР гр.***, независимо, че сам е давал
сведения в хода на дисциплинарната проверка и очевидно не е органът, който я е
възложил и контролирал, а за последния /директорът на ОДМВР-Силистра/ липсват
каквито и да е пречки да действа като ДНО в случая, по аргумент от чл.204 т.3 ЗМВР, е формирал решаващи изводи относно съставомерните
факти - извършено ли е нарушение на служебната дисциплина от жалбоподателя, при
каква форма на вина, какво по вид и размер дисциплинарно наказание следва да
понесе и т.н. Следователно, издателят на оспорената заповед е следвало на общо
основание да осигури правото на служителя да бъде изслушан преди налагане на
наказанието, като в случая, не може да се приеме, че дадените обяснения на 23.10.2014г.
пред извършилата проверката комисия /помощен орган в дисциплинарното
производство/, макар и адресирани до директора на ОД МВР-Силистра, последният
несъмнено с широка дисциплинарна власт, но не взел отношение по процесните обяснения, са нормативно предвидените с чл.206
ал.1 ЗМВР. В обобщение, следва да се приеме, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на атакуваната дисциплинарнонаказваща жалбоподателя заповед.
Независимо от горния извод, настоящият
състав на АС-Силистра намира, че релевираният
административен акт е и материално незаконосъобразен. В нарушение на
разпоредбата на чл.210 ал.1 ЗМВР и въпреки обема си, заповедта не съдържа описание
на извършените от наказания служител нарушения. ДНО не е посочил изрично с кои
свои действия или бездействия и съответно, откъде произтичащи нормативни
задължения за тяхното извършване или въздържане от извършване, *** е консумирал
вменените му във вина дисциплинарни нарушения. На л.66-л.69 от делото се намира
Типова длъжностна характеристика на длъжността „разузнавач VІ-V степен в
сектор/група „Криминална полиция” към РУ „Полиция” при ОД на МВР. В горния ляв
ъгъл на първата страница е поставен рег. номер и дата, вероятно на
утвърждаването й от Министъра на МВР /чл.143 ал.3 ЗМВР/, но няма данни същата
да е връчена на жалбоподателя, което я ирелевира като
доказателство. Отделно от това и в контекста на доминиращото оплакване в
жалбата, че наказаният служител не е бил запознаван с релевираните
вътрешноведомствени инструкции, заповеди и други, които не са общодостъпни, но
са задължителни за изпълнение от служителите в системата на МВР, ответният
орган не е ангажирал доказателства в обратен смисъл, въпреки даваните му
указания. От представения на л.84-л.86, Протокол за проведен изпит на
17.04.14г. на стажанта ***, по основните нормативни документи, касаещи дейността
на служителите от криминална полиция, не следва друг извод, защото с него се
удостоверява, че стажантът е бил изпитан върху Инструкцията за работа със заявителски материали, което няма как да бъде преценено, че
е запознат с Инструкцията за пропускателния режим в обектите на МВР и с вътрешната
заповед на началника на РУ МВР-***, уреждаща същия въпрос. Възведеното
дисциплинарно нарушение на Инструкция Із-2843/2010г. за работа със ЗМ, органът
е описал като „не е изготвил докладна записка за действията си по случая”, без
да посочи нормативния текст откъдето следва да изготви такава, независимо, че
нито е получавал, нито е описвал, нито е проверявал, а още по-малко отработвал,
заявителски материал, какъвто представлява сигнала на
Н*** Н***от 04.09.14г. Всяко дисциплинарно обвинение следва да е единство от
фактическо и юридическо обвинение, поради което в случая, при липса на посочена
нарушена правна норма, не може да се приеме, че е налице установено нарушение
на служебната дисциплина в тази част на заповедта.
Относно
дисциплинарното нарушение, квалифицирано по общия чл.200 ал.1 т.5 ЗМВР и
описано като: „превишил е правомощията си с извършването на процесуално-следствени
действия, вън от неговата компетентност”, с визиране на действието
„разпознаване”, следва да се приеме, че не се установява такова. От дисциплинарната
проверка е установено, че всички действия в сградата на РУ МВР гр.*** са били
извършвани в кабинета на разузнавач М*** Ф***, който е старшият разузнавач и в
чиято група е бил включен новоназначеният жалбоподател. Само защото *** е бил в
кабинета на М***Ф*** не може да се изведе извод, че лично, като разузнавач, е
извършвал каквито и да е действия, вкл. процесуално-следственото „разпознаване”,
като за обратното няма никакви доказателства.
Същото следва като извод и за възведеното
нарушение на пропускателния режим в сградата на РУ МВР-***. По делото не се
установява жалбоподателят да е бил запознаван с Инструкция № Із-1625/2007г. за
организацията на охраната и пропускателния режим в обектите на МВР /л.53-л.55/,
съобразявайки и разпоредбата на чл.161 ал.6 ЗМВР, че през периода на изпитване,
служителят се въвежда в работата, вкл. и с вътрешнослужебните
и нормативни документи за работа в системата на МВР. Релевираните
текстове на чл.13 и чл.19 от тази Инструкция, представляват норми-правило „Граждани се пропускат в обектите след
издаване на еднократен пропуск и табелка „ПОСЕТИТЕЛ”, вписване в книга за
пропускателния режим и с придружител при влизане и излизане”. Тази
разпоредба не вменява на никой служител конкретни задължения по пропускателния режим
на гражданите, защото не възлага извършването на някои от изчерпателно
изброените дейности, на определена категория служители. Следователно, няма как
лично ***, който не е призовавал лицата по случая от 04.09.2014г., не ги е
приемал и изобщо не е извършвал проверката по сигнала, да е имал задължение да
ги вписва в Книгата за пропускателния режим, да ги придружава по коридорите на
сградата, освен ако това не му е било възложено изрично, за каквото няма данни
по делото. В същия смисъл е и чл.19 от Инструкцията, разпореждащ призованите
лица и лицата, посетили по свое желание структурното звено на МВР, да се
приемат от специално определени длъжностни лица, каквото лице, няма доказателства
да е жалбоподателят ***. В процесната заповед липсват
констатации за това, откъде произтича задължение за оспорващия той да вписва
заподозрените лица в Книгата, или той да ги придружава, или да им издава
еднократен пропуск „Посетител”, като нито ги е призовавал, нито е бил отговорен
за работата по проверка на случая. Не се установява пряко възложено му
задължение от категорията на процесното, за да се
приеме, че същото не е било изпълнено. За преценката на материалната
законосъобразност на релевираната заповед от значение
е и разпоредбата на чл.161 ал.4 и ал.6 ЗМВР, както правилно счита и
жалбоподателят, тъй като той е имал само 9 дни служба и нормативно не е било
възможно да извършва процесната дейност сам, което
сочи и на несъответствие с целта на закона.
В обобщение, настоящият състав на АС
гр.Силистра намира, че при издаването на оспорената дисциплинарно-наказваща
заповед са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които в своята съвкупност са ограничили правото на защита и, ако не
бяха допуснати, биха обосновали друг краен резултат на дисциплинарното
производство. Основателно е и оплакването в жалбата за материалната незаконосъобразност
на заповедта, както и за несъответствието й с целта на закона, воден от което и
на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед рег.№***07.11.2014г. на ВПД
Началник на Районно управление на МВР гр.*** при ОД МВР-Силистра, с която на
основание чл.194 ал.1, във връзка с чл.197 ал.1 т.3 от Закона за Министерството
на вътрешните работи, на разузнавач VІ степен в група „Криминална полиция” към
РУ МВР-***, ***, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест
месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 АПК.
СЪДИЯ: