Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 20.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
М.
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Светла И., като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №267/2019г. по
описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 255/13.08.2019г., постановено по н.а.х.д.
№471/2018г., Ловешки районен съд е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 18-0906-000388/11.04.2018г.
на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Ловеч, с което на М.В.И. с ЕГН **********
***, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – М.В.И. ***, страна по н.а.х.д.
№ 471/2018г. по описа на Ловешки районен съд.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно. Доводите са, че не се установява от
събраните по делото доказателства описаната в АУАН и НП обстановка, а именно,
че касаторът е управлявал лекия автомобил, като е отказал да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества, предвид обстоятелството, че не е имал
качеството на водач по смисъла на разпоредбата на §6 от ПЗРЗДвП. Иска се отмяна
на решението на РС Ловеч.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и излага доводи по
същество с искане за отмяна на решението на РС Ловеч и НП.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание чрез
упълномощен юрисконсулт ангажира становище за неоснователност на жалбата, за
което излага съответни доводи.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите
на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 26.03.2018г. служители
на ОДМВР Ловеч съставили Акт за установяване на административно нарушение серия
Д бл.№ 112591 против М.В.И. *** за това, че на 26.03.2018г. в 15:30 часа в
гр.Ловеч, ул. „Княз Имеретински” с посока на движение към паркинга на Лидл,
управлява лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ ******, собственост на И.С.И.,
като отказва да бъде изпробван с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен
номер ARJM – 0035 за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, с което е нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. На водача били издадени
талони за медицинско изследване номера 0004691 и 0004692. В АУАН нарушителят
вписал „Нямам възражения”. С акта били иззети като доказателства СУМПС
№********* и КТ №59716. Въз основа на съставения акт, на 11.04.2018г. Началник
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Ловеч издал обжалваното НП.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
компетентни лица и в законоустановените срокове, без да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора съдът приел за безспорно
доказано извършеното и описано в АУАН и НП от М.В.И. нарушение, като кредитирал
показанията на свидетеля М.Й. досежно качеството „водач“ на наказаното лице. В
решението си съдът се обосновал защо кредитира едни, а не кредитира други показания.
С горните мотиви РС потвърдил оспореното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на касатора за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е стигнал до цитираните
правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
При постановяване на решението съдът е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело. Уважени са
доказателствените искания на страните, относимите факти са възприети въз основа
на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Не се установяват съществени нарушения на
процесуалните правила.
При постановяване на решението правилно е приложен и
материалния закон. Според чл.174, ал.3 от ЗДвП водач, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство или не изпълни предписание за
медицинско изследване, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок
от две години и глоба 2000 лв.
Единственият спорен момент от фактическия състав на
нарушението, който е релевиран с касационната жалба, е дали М.В.И. е имал
качеството „водач“ преди направения от него отказ да бъде тестван за употреба на
упойващи вещества или техни аналози.
По делото са събрани гласни доказателствени средства от
двама очевидци на нарушението – полицейския служител М.Й. и И.И., която е
посочила, че е приятелка на наказаното лице.
В първото съдебно заседание Й. е изложил, че е забелязал,
че лекият автомобил е бил шофиран от М.И. и го е последвал със служебния
автомобил до паркинга на магазин Лидл, където водачът паркирал и служителят
паркирал непосредствено до него. Полицаят му се представил и му поискал
документите, като от поведението му се усъмнил, че водачът е употребил
наркотици и се обадил на ОДЧ да изпратят патрул на КАТ.
Св. И.И., която е била в колата при проверката, е дала
показания едва в третото с.з., като е твърдяла, че тя е управлявала лекия
автомобил. При очната ставка в четвъртото с.з. тя е твърдяла същото, докато
другият очевидец е бил категоричен, че И. е бил зад волана.
Показания са дали и двамата полицейски служители,
осъществяващи контрол по движението и озовали се на мястото при повикването от
св. Й., съответно изпробвали водача за алкохол и съставили му АУАН за отказа да
бъде изпробван за употреба на упойващи вещества. В първото с.з. св. Д. (актосъставител)
е изложил възприятията си при пристигането, а именно установили са И. като
водач на автомобила, питали са го дали е съгласен да даде проба и той е
отказал, тъй като по негови думи бил употребил преди два дена. Преди това водачът
се е съгласил и е бил изпробван за алкохол с отрицателна проба. Във второто
с.з. св. С. (свидетел при съставяне на акта) излага аналогични възприятия на
тези на св. Д. – първо са изпробвали И. като водач за наличие на алкохол с
отрицателна проба, а след това лицето отказало да направи тест за наркотични
вещества.
При така дадените показания на свидетелите настоящият
състав намира за правилни изводите на районния съд, че М.И. е извършил
вмененото му нарушение и е имал качеството „водач“ на лекия автомобил. Твърдението
на жалбоподателя, че не той, а друго лице е управлявало МПС, е релевирано едва
с касационната жалба. Съдът приема същото не само като защитна теза, но и като
недоказано, тъй като ако отговаряше на истината, е било резонно И. да посочи по
време на проверката, че не управлявал автомобила, като посочи лицето, което
според него го е управлявало. Такова възражение обаче не е направено, АУАН е
подписан без възражение, възражения не са направени и в 3-дневния срок по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Нещо повече, такова твърдение не е направено и с жалбата
до районния съд, както и в проведените след това четири открити съдебни
заседания, включително до приключване на съдебното производство пред районния
съд. Поради изложеното касационната инстанция, подобно на решаващия състав, не
кредитира с доверие показанията на св. И.И. относно факта, че тя е управлявала
процесния автомобил, тъй като нейните показания са изолирани и несъответни на
всички останали събрани свидетелски показания. Освен това тя се определя като
приятелка на касатора, което сочи на по-близки дружески взаимоотношения, и
което поставя на това основание под съмнение достоверността, обективността и
истинността на нейните показания като целящи освобождаване от
административнонаказателна отговорност на И..
Правилно решаващият състав е дал вяра на показанията
на полицейските служители, които са изложили възприятията си обективно и
правдиво, с необходимата изчерпателност и последователност, без данни за
заинтересованост и проявена тенденциозност. Същите са изпълнявали рутинните си
служебни задължения и доколкото изявленията им са логични, последователни и
кореспондират на писмените доказателства по делото, настоящият състав приема,
че интерпретират случилото се напълно достоверно. Въпреки че двама от тези
свидетели не са преки очевидци на действията на жалбоподателя по управление на
превозното средство, изявленията им се основават на непосредствено събрани от
тях сведения за този факт, тези сведения
не са били оспорени от жалбоподателя при проверката, като той им е предоставил
свидетелството си за управление на МПС.
Твърденията на касатора, че не е управлявал
автомобила, се приемат за защитни и поради обстоятелството, че съответно на нея
поведение би било и отказ да се подложи на проверка за употреба на алкохол,
която обаче, според полицейските служители, И. е приел да му бъде извършена.
Този факт сам по себе си дискредитира позицията на жалбоподателя, че е отказал
тест за употреба на наркотични вещества по причина, че не е бил водач на
превозното средство. Според свидетелите Д. и Й. жалбоподателят е посочил съвсем
друга причина за това, а именно, че е употребил наркотични вещества и е наясно
с последиците.
Във връзка с горното съдът приема за доказано в
първоинстанционното производство, че касаторът е имал качеството водач на
моторно превозно средство и е субект на вмененото му нарушение. Както вече се
посочи, доказателствените материали са еднопосочни относно отказа на И. да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества, както и че въпреки издадения му талон за изследване не се е явил в
лечебното заведение за даване на биологични проби за изследване. Тези факти не
са спорни.
В контекста на изложеното, съдът приема, че отразените
в обстоятелствената част на акта и НП фактически обстоятелства съответстват на
действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в
съответствие с материалния закон. Подкрепени от събраните доказателства, те
дават основание за несъмнен извод, че М.И. виновно е извършил нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което законосъобразно и обосновано е ангажирана
отговорността му по административнонаказателен ред. Мотивите за отказ за
проверка за употреба на наркотични вещества са ирелевантни за съставомерността
на нарушението. В случая уважителни причини не са доказани, напротив –
последващото поведение на М.И. категорично изключва такива, тъй като при
предоставената му възможност да даде кръв за лабораторно изследване, отново не
е съдействал, като не е изпълнил предписанието за това, неявявайки се в
определеното лечебно заведение.
С оглед на
изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния
и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са
налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно
от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 255 от 13.08.2019г., постановено по н.а.х.д. № 471/2018г. по описа на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.