№ 57
гр. Сливница, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20221890200342 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Б. С. Т. от гр.К., ул.“Р. Кн.“ № 11, ЕГН: ********** е подал жалба
срещу наказателно постановление № 7641/01.04.2022 г. на Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция "АРОК" при Агенция
„Пътна инфраструктура“ - гр.София, с което му е наложено на основание чл.
53, ал. 1, т.2 , пр.2 от Закона за пътищата, административно наказание „глоба”
в размер на 3500 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а", пр.2 от Закона
за пътищата, във вр. с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства на МРРБ /Наредбата/.
Жалбодателят счита процесното НП за неправилно и
незаконосъобразно, поради което претендира отмяната му. Счита, че в
процесното НП липсва пълно описание на нарушението, като липсва част от
състава на нарушение, което счита за съществено нарушение довело до
ограничаване правото му на защита. На следващо място, заявява, че като
водач на автомобила няма задължение , а и право да се снабдява със
съответно разрешително, поради и което счите че не може да му бъде вменено
във вина. Излага аргументи за твърдението си тълкувайки разпоредбите на
Наредбата.На следващо място сччита за несправедливо определеното
наказание определено в размер над средния размер за нарушение извършено
за първи път. Алтернативно претендира намаляване на размера на наложеното
наказание. Представя доказателства. В съдебно заседание, редовно призован
не се вява, не се представлява.
Въззиваемата страна Агенция пътна инфраструктура към МРРБ, чрез
1
процесуалния си представител, юк. Н-. по подробно изложени в пледоарията
правни съображения моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че не
са налице допуснати процесуални нарушения при издаването му и правилно и
законосъобразно е приложена санкционната правна норма, както и предвид
събраните в хода на съдебното дирене гласни и писмени доказателства е
доказано по безспорен начин извършено от жалбоподателят административно
нарушение по чл. 53, ал. 1 от ЗП. Претендира разноски.
Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед
обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съд прие за установено от фактическа страна следното:
На 28.02.2022г. при извършвана проверка от свидетелите А. М. А. и С.
К. М., служители на Д"АРОК" при АПИ в 11.37 часа на път І-8, км.31+500, на
4 км след отбивката за гр.Сливница в посока Калотина- гр.София, спират за
проверка МПС „Волво“, модел „ФМ“ с рег.№ ***. МПС е с четири оси с две
управляеми оси. Установили, че проверяваното МПС е управлявано от
жалбодателя и е натоварено с фракция. В процеса на проверката е било
направено измерване на разС.ието между осите, при което било установено,
че сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос (3-4) на МПС е
30 425т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7,
ал.1, т.5, б.“в“ от Наредбата. Измерването било извършено с техническо
средство ролетка №1302 и електронна везна DFW-KR № 118844. С оглед
измерените от длъжностните лица параметри на ППС същите са установили,
че последното е "извънгабаритно" по смисъла на §1, т. 1 от цитираната
наредба. За така измерените параметри на ППС жалбоподателя, който е
управлявал същото не е представил на контролните органи валидно
разрешение за дейностиот специално ползване на пътищата, издадено от
администрацията , управляваща пътя (АПИ) за движение на извънгабаритно
ППС съобразно Наредбата. С оглед на това контролните органи са приели, че
към момента на проверката жалбоподателя е осъществявал движение на
извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. на
МРРБ без разрешение издадено по реда на раздел ІV на наредбата от
администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване
на пътищата. Въз основа на така установеното контролните органи са
съставили на жалбоподателя АУАН № 0008929 от 28.02.2022г. за нарушение
на чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" от Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1
от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. АУАН е съставен на място в присъствие на
жалбоподателя, предявен му и препис от него му е връчен срещу разписка.
Саморъчно, жалбодателят не е възразил. В законоустановеният срок,
жалбодателят не е депозирал възражение срещу съставеният му АУАН. Към
съставеният АУАН е приложено копие от талона на МПС „Волво“, модел
„ФМ“ с рег.№ ***. МПС, от който е видно, че собственик на ППС е „***“
ЕООД, копие от кантарната бележка от извършеното измерване и
експедиционна бележка № 0020560/28.02.2022г.
Въз основа на така издадения АУАН административно наказващия
2
орган е издал атакуваното в настоящето производство НП № 7641/01.04.2022
г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция
"АРОК" при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София, с което на
жалбоподателя е наложено на основание чл. 53, ал. 1, т.2 , пр.2 от Закона за
пътищата, административно наказание „глоба” в размер на 3500 лева за
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а", пр.2 от Закона за пътищата, във вр. с
чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
От приетият по делото трудов договор №155/23.03.2021г. е видно, че
жалбодателят работи в „***“ ЕООД на длъжност „шофьор специален
тежкотоварен автомобил“.
По делото са приложени заявление за последваща периодична проверка
и паспорт на електронна везна DFW-KR № 118873.
Приети са заповеди относно компетентността на актосъставителя и
АНО.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитания по делото свидетел С. К. М., който поддържа изцяло и в пълен
обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно
нарушение и от приложените писмени доказателства.
От правна страна:
На първо място относно наведените в жалбата доводи за допуснати в
хода на административно-наказателното производство съществени
процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя и до незаконосъобразност на атакуваното НП настоящият
състав намира от правна страна следното:
При издаване на АУАН и НП административно- наказващия орган не е
допуснал съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото
на защита на жалбоподателя. Както акта така и наказателното постановление
съдържат необходимите реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че липсва в НП пълно и
точно описание на твърдяното нарушение на обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Наказващия
орган в АУАН и НП е направил пълно и точно описание на
административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят. В НП наказващия орган ясно и
точно е конкретизирал цифрово и буквено нарушените от жалбоподателя
правни норми, както на законовия така и подзаконовия нормативен акт, а
именно чл. 26, ал. 2, т. 1, б "а" от ЗП и чл.8, ал.1 и ал.2 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Точно и ясно е посочена и санкционната
норма, а именно чл. 53, ал. 1, т.2 от ЗП въз основа, на която е наложено
административното наказание на жалбоподателя. Действително в
разпоредбата на чл. 53, ал.1 от ЗП законодателят е предвидил няколко
хипотези за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
нарушителите, в НП е конкретизирано от наказващия орган, че
жалбоподателя е нарушил т. 2 на ал. 1 от чл. 53, и в НП подробно са посочени
нарушените правни норми и в какво се състои административното
3
нарушение. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, жалбоподателят "а" от ЗП е посочено
от законодателя, че за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забраняват движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. В случая контролните органи безспорно са констатирали,
предвид установеното от фактическа страна в АУАН и НП, което съдът
приема за доказано, с оглед събраните в хода на административно-
наказателното производство гласни доказателства - показанията на
свидетелите, както и писмените такива, че жалбоподателят управлява ППС,
"извънгабаритно" по смисъла на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Това
обстоятелство се доказва от получените стойности при измерване на
разС.ието между осите и сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС, които са над допустимото максимално натоварване
от 19 т. съгласно чл. 7, ал. 1, т.5 от цитираната наредба на МРРБ.
Съгласно чл. 53, ал. 1, т.2 от ЗП се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв.,
ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл.
41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В
настоящия случай безспорно е установено от контролните органи, че
жалбоподателят е управлявал процесното ППС, с оглед на което по смисъла
на цитираната правна норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП същият е лице, което
извършва дейност движение на извънгабаритно ППС без разрешение на
собственика или администрацията управляваща пътя. Т.е. в случая
законодателят е имал предвид, че следва да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на лицето извършващо превоза,
а не на "превозвача" по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на Закон за
автомобилните превози. Съгласно чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на
МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки пътни превозни средства
във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
АПИ спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно
превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица,
когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или
тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса по
чл. 14, ал. 3 от Наредбата. За да е налице такова нарушение, то същото следва
да се изразява именно в движението на извънгабаритно и/или тежко ППС в
обхвата на пътя без разрешение. Текстът на чл.26, ал.2 си служи именно с
термина „разрешение”, а не с думата „разрешително”. Между двата термина е
налице различие, те не са еквивалентни синоними, не се припокриват.
„Разрешителното” е документ, издаден от определен оправомощен за целта
орган при наличието на законово регламентирани условия /р. ІV от Наредба
№ 11/2001 г. на МРРБ/. Разрешението е позволение за осъществяване на
определено поведение или дейност, което може да стане или при условията
на издаване на такъв документ /разрешително/ или директно на база
реализацията на елементи от хипотезата на състава на специална правна
4
норма, която разрешава /позволява, допуска, легитимира, легализира/
съответен тип поведение. Без реализацията на тези елементи от състава на
правната норма това поведение е незаконно /забранено, недопустимо/ и за
осъществяването му се носи административно наказателна отговорност.
Описаното в процесното НП деяние е движение на посоченото
извънгабаритно ППС без разрешение /”разрешително или квитанция за
платена пътна такса”/ и то съответства на хипотезата на сочената като
нарушена правна норма. Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1 забранява именно
движението „без разрешение”, каквото е посочено от АНО, че липсва.
Според чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11/2001 г. движението на
извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на
пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата. Извънгабаритните ППС могат да се движат с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя,
съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Според чл.8, ал.4
от наредбата на извънгабаритните и тежките ППС в случаите по чл.14, ал.3 се
разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II. Т.е. в този
специален случай движението на превозното средство, отговарящо на
специфичните изисквания на така посочената правна норма, също подлежи на
„разрешаване” /а не на издаване на разрешително/, но такова разрешаване
става по силата на закона при изпълнение на посоченото в него условие, а
именно- заплащането на съответната такса. При незаплащането й не се
разрешава, съответно, и движение на ППС. При движение на такова неговият
водач осъществява състава на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, като се движи, без
да му е разрешено.
Правилно въз основа на така изложените факти АНО е стигнал до
извода, че в случая жалбоподателят Б. С. Т. е именно това физическо лице,
което е управлявало извънгабаритно ППС без разешително, съгласно
изискванията на чл.8, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата и съответно е осъществил
състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а“ от ЗП.
За нарушение разпоредбите на чл.26, ал.2 от ЗП санкционната
разпоредба на чл.53, ал.1 от ЗП предвижда глоба в размер от 1 000 до 5 000
лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-
наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната
норма на чл.53, ал.1 от ЗП. Намира, обаче, че липсват мотиви от страна на
АНО по отношение на определения към максималния размер на санкцията. В
НП е вписано, че установеното административно нарушение е за първи път, а
при определяне размера АНО не е изложил никакви мотиви. Съдът намира, че
налагане на глоба в размер на 3 500 лева е неоснователно и недоказано. В
5
настоящият случай не са налични по делото доказателства продължило ли е
движението си тежкото ППС, управлявано от жалбоподателя и издадено ли е
или не разрешително, за да бъде взето предвид като отегчаващо вината,
обстоятелство.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде изменено, като размера на имуществената санкция следва да
бъде към минималния предвиден, а именно 1 000 /хиляда/ лева.
По силата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на наказателни постановления и електронни фишове страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Условие за
присъждането им е те действително да са направени и това обстоятелство да е
удостоверено по надлежния ред със съответните документи.
Редът по АПК е регламентиран в чл.143, ал.1-4, но в него не е включена
хипотеза на изменение на акта, респективно на наказателното постановление.
Поради това на основание чл.144 от АПК е приложима нормата на чл.78, ал.1
от ГПК като разноските следва да се присъдят съразмерно на изхода от спора.
В случая само е намален размерът на наказанието, с оглед на което
релевантно е съотношението между наложеното наказание и определения от
съда размер. В настоящия случай е претендирано юрисконсултско
възнаграждение. В конкретния случай, предвид факта, че юрисконсулта не се
е явявал в съдебно заседание, представил е писмена защита, то размера на
следващото му се възнаграждение съдът определя в минимума, предвиден
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно , в размер
на 80,00лв. Така предвид присъждането им по съразмерност, жалбодателят,
следва да заплати сумата от 22,86лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 7,т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ № 7641/01.04.2022 г. на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа”, Дирекция "АРОК" при Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр.София, с което на Б. С. Т. от гр.К., ул.“Р. Кн.“ № 11,
ЕГН: ********** е наложено административно наказание “глоба” на
основание чл.53, ал.1 от ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а", пр.2 от
Закона за пътищата, във вр. с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1, пр.1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства на МРРБ, като намалява размера от 3 500/три
хиляди и петстотин/ лева на 1 000 /хиляда/ лева .
ОСЪЖДА Б. С. Т. от гр.К., ул.“Р. Кн.“ № 11, ЕГН: ********** да
заплати на Дирекция "АРОК" при Агенция „Пътна инфраструктура“ -
гр.София сумата от 22,86 /двадесет и два лева и 86 ст./ лева, представляващи
6
разноски .
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред АС – София област .
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7