РЕШЕНИЕ
№918
гр.
Пловдив, 05. 06. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на деветнадесети
май, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 449 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател ЦУ на НАП Пловдив, обжалва чрез процесуалния си представител
юрисконсулт А.Решение № 2353 от 20.12.2019 г., постановено по АНД № 5258/2019
г. по описа на Районен съд Пловдив, 4 наказателен състав. С обжалваното решение
е отменено Наказателно постановление № 448352-F483040/15.07.2019
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, с което на “Апид -2000“ ООД гр. Пловдив с ЕИК *** е наложена
имуществена санкция от 500 лева на основание чл.185, ал.2, вр.
с ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
във вр. с чл.118, ал.6 от ЗДДС.
В жалбата са изложени съображения за издаване
на оспорваното решение в противоречие със закона, тъй като е счетено, че
неправилно районният съд е приел приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
и квалифицирал нарушението като маловажен случай. Прави се искане за отмяна на
обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно
заседание, редовно призован, касационният жалбоподател не е изпратил
представител, но е депозирано становище, с което жалбата се поддържа и се прави
искане за присъждане в полза на жалбоподателя на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева.
Ответникът
по касационна жалба „Апид - 2000“ ООД не е депозирал
отговор по нея, редовно е призован и не е изпратил представител в съдебно
заседание, но е представено подробно писмено становище по жалбата, като се моли
да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно, обосновано и
постановено при съобразяване с всички доказателства и обстоятелства по делото.
Прави се искане, в случай, че съдът отмени решението, да присъди на
жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение в
предвидения минимален размер по чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Трифонова, изразява становище за
основателност на жалбата и моли същата да се уважи.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни
основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен
съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната подробно в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно
да се повтаря. Въз основа на констатираните факти първоинстанционният съд е
стигнал до извода за наличие на осъществено от страна на „Апид
-2000“ ООД нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, предвид
категорично установеното непредаване на НАП по установената дистанционна връзка
на данни от нивомерната измервателна система за обем
на течни горива относно получената доставка на бензин на 06.02.2019 г. в обект
на дружеството в гр. Перущица. Правилна е била оценката на районния съд относно
това, че при издаването на наказателното постановление не са били допуснати
нарушения, свързани със законоустановената процедура за издаването на акта,
както и съдържанието на акта и наказателното постановление и са били спазени давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Съдът, постановил
обжалваното решение, е счел обаче, че конкретният случай на нарушение разкрива
белези, дефиниращи го като маловажен. За този си извод районният съд е отчел
обстоятелството, че нарушението е за първи път, липсват данни за произтекли
вредни последици от същото, налице е издаден служебен бон за въпросната
доставка от ЕСФП с предмет „изпратена доставка“, отразяване на същата в
издадения нулиращ Z отчет, получен от НАП, в който
според районния съд се съдържали данни за обема на всеки от резервоарите по
видове горива и увеличението на горивото с конкретната доставка било намерило
отражение в показанията на нивомерната система.
Счетено е, че цялата изискуема информация по чл.3, ал.3 от посочената Наредба
реално била получена в НАП в деня на доставката, макар и по ред, различен от
предвидения в тази разпоредба. Поради това е заключено, че по този начин
обществените отношения, гарантиращи контрола върху количествата горива,
постъпили в обектите за продажба, не са били засегнати. Отчетено е като
смекчаващо отговорността обстоятелство наличното отразяване върху дневния финансов
отчет, че е налице успешна връзка с МО, поради което и е посочено, че за
служителите на дружеството нямало индикация, че инсталираната в обекта система
не функционира коректно чрез свързване със сървъра на НАП. Изрично е отбелязано
в решението на Районен съд - Пловдив и че е лишено от правна и житейска логика
нарушения, извършени след процесното, да бъдат определяни като маловажни и за
тях да се издава предупреждение, а първото по ред да не бъде дефинирано като
такова.
Настоящият
съдебен състав не споделя и намира за неправилни изводите за маловажност на
установеното нарушение. В тази връзка следва да се има предвид, че нарушението
е извършено от юридическо лице, като при наличие на формалните белези от
обективната страна на същото са били налице основания за налагане на административна
санкция, без да се издирва въпросът за вината. Ето защо и без значение е фактът
дали служители на дружеството-нарушител са имали, или не, индикации относно
това, че не е било изпълнено задължението по чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/2006 г.
на МФ, защото задължение на дружеството е било да осигури постоянна техническа
изправност на свързаната към централното регистриращо устройство на ЕСФП нивомерна измервателна система, подлежаща на метрологичен
контрол. Впрочем, от приложения към административната преписка протокол за
извършената проверка се установява, че компютъра към внедрената в обекта
система е бил частично разглобен, като кутията на устройството е била извън
компютъра и липсвали стикери на БИМ. Посоченото не може да бъде счетено като
липса на индикация за дружеството относно евентуална техническа неизправност на
НИС.
Нарушението
е такова на просто извършване, поради което и за осъществяването му не е
необходимо реално да са настъпили вреди за фиска и затова изтъкването на този
довод в мотивите на първоинстанционния съд не натежава в насока преценка
маловажност на нарушението.
Не
се споделя изводът на първоинстанционния съд и че в случая нужната информация
по чл.3, ал.3 от Наредбата била постъпила в НАП, макар и по друг ред. Следва да
се има предвид, че редът, предвиден в посочената разпоредба от Наредбата е
неслучайно изрично регламентиран и целта на същия е данните, които постъпват в
НАП по дистанционна връзка, да дават възможност за определяне на наличните
количества в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
В тази насока и наличието на отразявания в дневния финансов отчет касае
информацията относно осъществените продажби на количества горива от обекта, но
не и такава, свързана с доставките на такива в обекта и съответно количествата
горива, които са на съхранение в резервоарите на същия. В тази насока, както е
обяснил пред първоинстанционния съд и разпитаният свидетел, липсата на данни от
нивомерната система не дава възможност за сравнение с
данните от ръчно въведената от задълженото лице информация за съответната
доставка и съответно за преценка какво действително количество гориво е
постъпило в съответния резервоар. Сиреч, въведено е изискване за представяне на
информация по дистанционен път в НАП по два канала, такъв, касаещ
документалното оформяне на доставката и съответно такъв, даващ възможност за
установяване на фактическото й извършване. Видно е от доказателствата по
делото, че е издаден съгласно изискванията служебен бон за доставени 2700 литра
гориво, нивомерната измервателна система очевидно е
отчела на същата дата доставка с отразен обем 2645,0, но информацията от НИС не
е била изпратена в НАП и за датата като доставки по документи и тези, измерени
от НИС, поради това е отчетена разлика, защото информацията от НИС е „нула“. В
тази връзка и е била отчетена разлика между изчислено и фактически налично
гориво за датата 06.02.2019 г.
Предвид
изложеното и на практика единственото основание за преценка маловажността на
случая се явява фактът на осъществяване признаците на нарушението за първи път,
но този факт, сам по себе си не може да надделее над важността на защитените
обществени отношения, засегнати с конкретното нарушение, особено като се има
предвид, че в случая се касае до доставка на гориво, която е в немалък обем.
Това дали други нарушения от посочения вид,
извършени след процесното, са били определени като маловажен случай на
нарушение, не може да бъде отчитано в насока преценка маловажност на настоящото
нарушение, доколкото тази преценка се прави конкретно по отношение на всеки
случай на нарушение и с оглед установените обстоятелства при конкретна проверка,
а е видно, че коментираните предупреждения по чл.28 от ЗАНН касаят нарушения,
извършени в друг обект на дружеството.
С оглед на изложените мотиви, касаещи
установена неправилна оценка за законосъобразност на наказателното
постановление от страна на първоинстанционния съд, съставът на административния
съд счита, че оспореното в настоящето производство съдебно
решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова
по същество, като се потвърди наказателното постановление.
При този изход на делото и при направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за жалбоподателя, то съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр.
с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като
съобразява характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да
присъди в полза на ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Поради
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2353 от 20.12.2019 г., постановено по АНД № 5258/2019
г. по описа на Районен съд Пловдив, 4 наказателен състав, вместо което
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 448352 -F483040/15.07.2019
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, с което на “Апид -2000“ ООД гр. Пловдив с ЕИК *** е наложена имуществена санкция от 500 лева на
основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС за
нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.6 от ЗДДС.
ОСЪЖДА “Апид -2000“ ООД с ЕИК **** и
адрес гр. Пловдив, ул.“Скопие“ №14, ет.1, да заплати в полза на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет
лева/.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.