№ 242
гр. Благоевград , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20201200501305 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК. Образуване и след като Върховния
касационен съд на Република България е отменил частично въззивно решени, постановено
от Окръжен съд – Благоевград и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
С Решение № 2587 от 31.07.2018 г. по гр.д. № 1389/2017 г. по описа на Районен съд –
Гоце Делчев са уважени частично предявените искове от Х. М. М., ЕГН ********** срещу
В. С. АГ., ЕГН ********** и Р. С. АГ., ЕГН **********, с правно основание чл. 109 от ЗС.
Ищеца и ответниците са подали въззивни жалби срещу решението, като всяка от страните е
атакувала онази част от него, която е била неблагоприятна за нея. С Решение № 2463 от
03.06.2019 г. по в.гр.д. № 161/2019 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград
първоинстанционният съдебен акт е отменен частично, а в останалата част е потвърден.
Срещу въззивното решение са подадени касационни жалба от Х. М. М. и от В. С. АГ.
и Р. С. АГ.. С Определение № 117 от 19.03.2020 г., постановено по гр.д. № 3769/2019 г. по
описа на ВКС, I Г.О. не е допуснато до касационно обжалване въззивоното решение в
частта, с която решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това В. А. и Р.А.
са осъдени по реда на чл. 109 от ЗС по предявения от Х.М. иск да премахнат комина върху
масивния гараж със застроена площ от 30 кв.м в УПИ IV-129, кв. 12 по плана на с. С., както
и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстнационния съд, с което В.А. е
осъден да премахне барбекю /лятна кухня или стая за гости/, изградено от бетонови основи,
със стени от тухлена зидария и покрив от дървена конструкция в УПИ III-151 по плана на с.
С.. В останалата част решението на Окръжен съд – Благоевград е било допуснато до
касационна проверка по същество.
С Решение № 115 от 30.10.2020 г., постановено по гр.д. № 3769/2019 г. по описа на
ВКС, I Г.О., въззивното решение е отменено: 1) в частите, с която е потвърдено решението
на първоинстационния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Х.М.
срещу В.А. и Р.А. по реда на чл. 109 от ЗС иск за премахване на масивния гараж със
1
застроена площ от 30 кв.м. в УПИ IV-129, кв. 12 по плана на с. С., 2) в частта, с която
решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това В.А. и Р.А. са осъдени по
реда на чл. 109 от ЗС по предявения от Х.М. иск да премахнат дървения покрив и навеса от
метални профили с пластмасови платна върху масивния гараж със застроена площ от 30
кв.м. в УПИ IV-129, кв. 12 по плана на с. С., 3) както и в частта, с която е потвърдено
решението на първоинстанционния съд, с което по реда на чл. 109 от ЗС по предявения от
Х.М. иск В.А. е осъден да премахне масивния гараж с четири гаражни клетки /жилищната
сграда в строеж/, със застроена площ от 80 кв.м, заедно с изградения дувар /зид/ на
граничната регулационна линия на УПИ IV-129, кв. 12 по плана на с. С. с УПИ III-151, кв. 12
по плана на с. С., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния
съд.
В мотивите на решението на касационната инстанция са били дадени указания за
назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на следните въпроси,
касаещи претенцията за премахване на незаконен строеж – масивен гараж със застроена
площ от 30 кв.м, с дървен покрив и навес от метални профили с пластмасови платна,
построен в УПИ IV-129, кв. 12 по плана на с. С., а именно: гаражът построен ли е в частта,
разпределена за ползване на ответниците или част от него попада в част, определена за общо
ползване, респективно разпределена за ползване на ищцата, както и дали част от гаража или
навеса навлиза в определена за общо ползване, респективно разпределена за ползване на
ищцата М., част от дворното място, да бъде изчертана на скица тази част, както и да се
установи дали поставянето на улуци би имало за последица преустановяване стичането на
вода при дъжд и снеговалеж. Също така в мотивите на решението на ВКС са дадени
указания и за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на
следните въпроси, касаещи претенцията за премахване на масивния гараж с четири гаражни
клетки /жилищна сграда в строеж/, със застроена площ от 80 кв.м, заедно с изградения дувар
/зид/ на граничната регулационна линия на УПИ IV-129, кв. 12 по плана на с. С. с УПИ III-
151, кв. 12 по плана на с. С., а именно: каква част от постройката е достатъчно да бъде
премахната, за да бъде преустановено навлизането й в съседния УПИ IV-129, както и да
бъде преустановено състоянието, което пречи на Х.М. да упражнява в пълен обем правото
си на собственост върху 1/2 идеална част от съседния УПИ IV-129 според твърденията в
исковата молба.
От посоченото дотук се установява, че предмет на въззивната проверка /повторната
въззивна проверка/ е онази част на решението, постановено от Районен съд – Гоце Делчев,
касаеща предявените искове по чл. 109 от ЗС относно премахването на гараж със застроена
площ от 30 кв.м. в УПИ IV-129, кв. 12 по плана на с. С., заедно с изградения върху него
дървен покрив и навеса от метални профили с пластмасови платна и относно премахването
на масивния гараж с четири гаражни клетки /жилищната сграда в строеж/, със застроена
площ от 80 кв.м, заедно с изградения дувар /зид/ на граничната регулационна линия на УПИ
IV-129, кв. 12 по плана на с. С. с УПИ III-151, кв. 12 по плана на с. С..
В изпълнение на указанията на касационната инстанция в хода на настоящото
въззивно производство е допусната съдебно-техническа експертиза, като вещите лица, за
които липсват данни да са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото, са дали
подробни и мотивирани отговор на поставените им въпроси. Други доказателства пред
въззивния съд не са събирани, нито е направено искане от страните за ангажиране на такива.
В проведеното открито съдебно заседание пред Окръжен съд – Благоевград страните
не се явяват лично. За тях не се явява и упълномощен процесуален представител. В същото
заседание е изслушана съдебно-техническата експертиза.
Окръжен съд – Благоевград, след като се запозна с материалите по делото, намира
обжалваното решение на Районен съд – Гоце Делчев за валидно и допустимо.
За да се произнесе по съществото на въззивните жалби и по правилоността на
решението, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Производството пред районния съд е инициирано по искова молба, подадена от Х.М.
2
М. против В. С. АГ. и Р. С. АГ.. С пея по реда на чл. 109 от ЗС Х. М. М. е предявила срещу
В. С. АГ. и Р. С. АГ. обективно субективно съединени искове за премахване на незаконен
строеж - масивен гараж със застроена площ от 30 кв.м. с дървен покрив и навес от метални
профили с пластмасови платна, построен в УПИ IV-129, кв.12 по плана на с.С., община Г., а
така също е поискано В. С. АГ. да бъде осъден да прекрати неоснователното действие,
извършено чрез строеж на масивен гараж с четири гаражни клетки, със застроена площ от
около 80 кв.м, ведно с изграден дувар /зид/ на граничната регулационна линия на УПИ IV-
129 и УПИ Ш-151 от кв.12 по плана на с.С. и барбекю, изградено от бетонови основи, със
стени от тухлена зидария и покрив от дървена конструкция в УПИ Ш-151 и да премахне
масивния гараж с четири гаражни клетки, ведно с изградения дувар /зид/, както и
барбекюто.
Ищцата твърди, че притежава правото на собственост върху 1/2 идеална част от УПИ
IV-129, ведно с построената в югоизточната част на имота масивна жилищна сграда,
обособена като самостоятелно жилище с отделен вход, а също и 1/2 идеална част от
стопанска постройка със застроена площ от 53 кв.м. За ответниците признава, че са
собственици на другата 1/2 идеална част от имотите и сочи, че без нейно съгласие
построили гараж с площ от 30 кв.м, който е приспособен като бар за лично ползване, тъй
като в него има изградена камина с висок комин, както и че върху плочата на гаража,
приспособена за тераса, е изградена дървена покривна конструкция с метални профили и е
направено продължение на навеса, покрит с пластмасови платна, от които се стича вода,
която отива към входа на жилищната й сграда. Посочено е още, че предвид височината си
гаражът с навесите, същите засенчват голяма част от имота й, а пушекът от комина и
саждите замърсяват прането й и въздуха.
В исковата молба се поддържа и тезата, че в съседния УПИ Ш-151, собственост на
ответникът В. С. АГ., последният е изградил на граничната регулационна линия масивен
гараж с четири гаражни клетки, ведно с изграден дувар /зид/ по регулационната граница,
като след започването на строителството ищцата разбрала, че ответникът се готви да
надстрои жилищен етаж върху гаражите. Излагат се доводи и за това, че в УПИ III-151 е
изградено барбекю без издадено разрешение за строеж и без одобрени строителни книжа.
Поддържа, че гаражните клетки, ведно с иззиданата над тях стена, й пречат да упражнява
пълноценно правото си на собственост, тъй като предвид височината на сградата е налице
засенчване на голяма част от имота й, а при изграждането на барбекюто не са съобразени
санитарно- хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените
изисквания.
В отговорите на исковата молба ответниците оспорват предявените спрямо тях
претенции.
В частта на предходното съдебно въззивно решение, с която друг въззивен съдебен
състав се е произнесла по претенцията за премахване на комина върху масивния гараж със
застроена площ от 30 кв.м, разположен в УПИ IV-129, кв. 12 по плана на с.С. и по
претенцията за премахване на барбекю - лятна кухня или стая за гости, изградено на
бетонови основи, със стени от тухлена зидария и покрив от дървена конструкция в УПИ Ш-
151 по плана на с.С., осъждайки В. С. АГ. и Р. С. АГ. да премахнат комина и осъждайки В.
С. АГ. да премахне барбекюто, въззивното решение не е допуснато до касационно
обжалване и в тази си част е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС собственик на една вещ може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето вещно
право и произтичащите от него правомощия. Искът по чл. 109 от ЗС /негаторен иск/
предоставя юридическа защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие
и посегателство върху собствеността, което, макар и да не води до отнемане на владението,
пречи на собственика да си служи с вещта пълноценно. С предявяването му се цели
неоснователно въздействие да бъде преустановено и/или да бъдат премахнати вредните
последиците от него. Двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователност на действията или бездействията на ответника по негаторния иск, които са
3
насочени срещу вещ, която е собственост на ищеца и създаването на пречки за собственика
да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Когато действията на
ответника са окажат основателни, искът по чл. 109 от ЗС следва да бъде отхвърлен. Същото
ще бъде и ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. От
изложеното дотук се установява, че за уважаването на негаторен иск е необходимо ищецът
да докаже не само, че е собственик на имота, но и че върху този имот ответникът е
реализирал неоснователно въздействие, което създава за активно легитимираната страна в
процеса пречки да използва собствения й имот, които пречки са по-големи от обикновените.
Преценката за това кои пречки са по-големи от обикновените и поради това са недопустими
е конкретна по всяко отделно дело. Обстоятелството, че едно действие е незаконно, не е
достатъчно основание да се приеме с категоричност, че има засегнати конкретни права.
Нарушението следва да е сериозно и реално да оказва неблагоприятно влияние върху
нормалното ползване на вещта. Понякога, обаче, естеството на извършеното от ответника
нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика на една вещ да упражнява
правата си в пълен обем. Такъв е случаят, когато ответникът осъществява действия в
собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния
в имота, без да има валидно облигационно или вещно право за това, а така също и когато не
са спазени строителните и санитарни изисквания за ползване на два съседни имота. В
горния смисъл са мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г., постановено по
тълкувателно дело № 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС и мотивите към Решение № 92 от
01.12.2017 г., постановено по гр.д. № 4715/2016 г. по описа на II Г.О. на ВКС и Решение №
14 от 28.01.2021 г., постановено по гр. д. № 546/2020 г. по описа на I Г.О. на ВКС.
При всички положения защитата на собствеността по реда на чл. 109 от ЗС следва да
съответства на нарушението. Това означава, че тази защита трябва да се ограничава
единствено до уважаване на искането за преустановяване само на онези действия или
състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца,
без да ги надхвърля. Самият факт на изграждане на незаконна постройка не дава основание
да се иска премахването й, освен ако създаденото състояние нарушава чужди права. В този
смисъл е Решение № 139 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 457/2009 г., I г. о., ГК.
От ангажираните по делото доказателства се установява с категоричност /а и
страните принципно не спорят по този въпрос/, че Х. М. М. е собственик на 1/2 идеална част
от УПИ IV-129 в кв. 12 по плана на с.С., община Г., с площ на имота от 310 кв.м, ведно с
построената в югоизточната част на имота масивна двуетажна жилищна сграда, обособена
като самостоятелно жилище с отделен вход, ведно с 1/2 идеална част от стопанска постройка
със застроена площ от 53 кв.м. Установява се, също така, че ответниците В. С. АГ. и Р. С.
АГ. са собственици на останалата 1/2 идеална част от УПИ IV-129 в кв. 12 по плана на с.С.,
община Г., с площ на имота от 310 кв.м, а ответникът В.А. е собственик на съседния УПИ
III-151 от кв. 12 по плана на селото.
Посредством Решение № 159 от 06.10.1972 г., постановено по гр.д. № 220/1972 г. по
описа на Районен съд – Гоце Делчев, ползването на дворното място, съставляващо парцел
УПИ IV-129 от кв.12 по плана на с.С., е било разпределено между праводателите на
страните по настоящото производство, като за всеки от собствениците е определена част от
имота, която да ползва лично и в същото време е оставено място и за общо ползване. Препис
от това решение е приложен по делото, като страните не са оспорили същото и не са
възразили изрично, че решението вече не се изпълнява поради настъпването на нови
обстоятелства.
Относно предявения иск по чл. 109 от ЗС, касаещ масивния гараж със застроена
площ от 30 кв.м. в УПИ IV-129, кв. 12 по плана на с. С. и дървения покрив и навеса от
метални профили с пластмасови платна върху тях, Окръжен съд – Благоевград намира
следното:
В хода на съдебното следствие пред районния съд е допусната и изслушана съдебно-
техническа експертиза. Според обстоятелствената част и заключението на същата гаражът
от 30 кв.м е долепен до жилищната сграда на ответниците, изграден е с размери 6.00 метра
4
дължина, колкото е дължината и на жилищната сграда, широчина от 4.20 метра към улицата
/запад/ и 4.40 метра към двора /изток/, като при тези размери реалната застроената площ
възлиза на около 25.80 кв.м. Според вещото лице от към улицата /от запад/ гаражът има
голям вход за моторно превозно средство, като вратата е метална подвижна щора. Отделно
от това има и отделен вход за хора по причина, че през гаража се осъществява достъпът до
входа на жилищната сграда на ответниците. Посочено е, че гаражът е масивен, с бетонова
основа, бетонови колони и трегери /греди/, като стените са тухлени, с дебелина 0.25 см.
Гаражът е с височина 3.20 метра до стената на жилищната сграда и 3.70 метра в южна
посока поради денивелация на терена, като височината на гаража произтича и е съобразена
с височината на първия жилищен етаж, а първата плоча е на височината на втория жилищен
етаж. Върху плочата на гаража вместо трискатен покрив, както е било по одобрен
архитектурен проект, е обособена тераса, на която се излиза от втория жилищен етаж на
ответниците. Част от тази тераса е покрита с дървен навес с широчина 2.10 метра, който
навес е продължен по цялата широчина на гаража с метален навес с покрив от поликарбонат.
На равнището на тази тераса от изток, откъм страната на къщата на ищцата, също е
изградена допълнителна тераса, на която се излиза от втория жилищен етаж. Тази тераса
също е покрита с дървен навес. Между двете тераси /на ответниците и на ищцата/ от
страната на ответниците е изградена тухлена стена с дебелина 0.15 см., която отделя
видимостта между терасите. Гаражът е построен на основание одобрен на 19.03.2010 г. от
главния архитект на община Г. архитектурен проект, съответно разрешение за строеж №
31/23.03.2100 г. До гаража има дървена порта за вход и подход към двора на съсобствения
поземлен имот и стопанската постройка /обор/ за общо ползване. До тази постройка на
калкан присъства каменна стена и основите на бивша жилищна сграда, построена в УПИ IV-
151 на регулационната линия с УПИ IV-129, която е разрушена напълно.
От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели се установява, че
ответниците са свалили керемидите от навеса на гаража, сложили са полиетилен и метална
конструкция и при дъжда водата се стича до къщата на Х.М.. В този смисъл са показанията
на свидетеля и В.Х.. От показанията на свидетелите А.П. и М.П. също се установява, че от
навеса над гаража водата се стича пред врата на ищцата.
Изводите на вещото лице, изготвило първата съдебно-техническа експретиза,
касаещи разположението на гаража от 30 кв.м, а така също и изградения върху него навес, се
потвърждават изцяло и от изслушаната пред настоящата съдебна инстанция допълнителна
съдебно-техническа експертиза, в чието изготвяне са участвали двама експерти - В. Г. Юр.
/геодезист/ и Хр. Ив. Г. /специалист по промишлено и гражданско строителство/. При
изготвяне на тази допълнителна експертиза обаче, вещите лица са отразили, включително и
чрез нарочно изготвена от тях скица, каква част от общия съсобствен недвижим имот
ищцата и ответниците имат право да ползват съгласно Решение № 159 от 06.10.1972 г.,
постановено по гр.д. №220/1972 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, посредством
което решение, както бе посочено по-горе, е разпределено ползването на дворното място.
Според експертите гаражът, построен от ответниците в УПИ IV-129, попада изцяло в
границите на площта, отредена за ползване от Р.А. и В.А.. В тази връзка е конретизирано, че
целият този гараж, постройката над гаража и навеса не навлизат в отредената за общо
ползване площ и в определената за ползване от Х.М. площ от съсобственото дворно място,
като дори от стената на гаража до крайната граница на ползване /от юг/ остават свободни
още около 0.40 м. Вещите лица сочат, че към момента на посещение на имота има
монтирани улуци и водосточни тръби за отвеждане на дъждовната вода от постройката над
гаража, както и улук на козирката на гаража, откъм южната фасада. Изразяват становище, че
технически е възможно да се монтират улуци и водосточни тръби върху навеса над гаража
от метална конструкция и поликарбонатни плоскости, като по този начин ще се отвежда
дъждовната вода до нивото на терена, а от там, посредством PVC тръби Ф100, може да се
отведе в канализацията на прилежащата улица.
Както бе посочено и по-горе, защита по чл. 109 от ЗС трябва да се ограничава
единствено до уважаване на искане за преустановяване само на онези действия или
състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца,
без да ги надхвърля. В тази връзка следва да се има предвид, че строеж, извършен само от
5
единия съсобственик в съсобствения имот, без да е надлежно учредено право на строеж и
без да е давано съгласие за построяването от другия съсобственик, принципно може да бъде
определен като неоснователно действие, което създава пречки на другия съсобственик да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, ако се намира в част от
дворното място, определена за общо ползване за всички съсобственици. Подобно действие
ще е неоснователно и кагато ползването на дворното място не е било разпределено. Това е
така, понеже съсобственикът не е длъжен да търпи построеното, ако не желае неговото
запазване, защото така се ограничава правото му да ползва целия поземлен имот според
обема от правата си в съсобствеността. Безспорно, на основание правилото, разписано в чл.
92 от ЗС, този съсобственик ще придобие право на собственост върху съответната идеална
част от построеното без негово съгласие, но в подобна хипотеза той би бил длъжен да
заплати на построилия сградата съсобственик припадащата се на дела му в съсобствеността
част от разноските за построяването. Когато, обаче, съсобственикът, неучаствал в
строителството, не желае запазването на постройката, може да иска нейното премахване. В
случай че ползването на дворното място е разпределено между съсобствениците
/включително по силата на съдебно решение, постановено по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС,
какъвто е настоящият случай/ и строежът е изграден в частта, определена за ползване на
извършилия го съсобственик, другият съсобственик не може да иска премахването му по
реда на чл. 109 от ЗС, освен ако установи, че строежът му пречи да упражнява в пълен обем
правата си върху разпределената му за ползване част от дворното място, или върху
притежавана в индивидуална собственост или разпределена му за ползване сграда.
От доказателствата по делото /и най-вече от допълнителната съдебно-техническа
експертиза/ се установява по категоричен начин, че процесният гараж, построен от
ответниците в УПИ IV-129, попада изцяло в границите на площта, отредена за тяхно
ползване посредством Решение № 159 от 06.10.1972 г. Също така става ясно, че водата,
която се стича от навесите и пада пред имота на ищцата, може да бъде отведена с улуци и
водосточни тръби. Само за пълнота трябва да се посочи, че по делото липсват други
доказателства, от които да се установява, че въпросният гараж създава пречки на Х.М., по-
големи от посочените по-горе. От значение е и фактът, че от експертизите става ясно, че на
равнището тераса, обособена върху гаража, от изток, откъм страната на къщата на ищцата,
също е изградена допълнителна тераса, на която се излиза от втория жилищен етаж, като
плочата на тази тераса е стъпила върху гаража на ответниците. Според експертите тази
тераса е покрита с дървен навес и между двете тераси /на ответниците и на ищцата/ е
изградена тухлена стена с дебелина 0.15 см. Това идва да покаже, че ищцата също се е
възползвала по някакъв начин от въпросния гараж, понеже допълнително построената от нея
тераса също е стъпила върху плочата на гаража.
Предвид изложеното, налага се извод, че масивният гараж със застроена площ от 30
кв.м. в УПИ IV-129, кв. 12 по плана на с. С. и изграденият върху него дървен покрив и
навеса от метални профили с пластмасови платна не следва да бъдат премахвани, тъй като
не създават по-големи пречки от обичайните на Х.М., а доколкото такива пречки
съществуват, те могат да бъдат преодолени по друг начин /чрез поставяне на улуци и
водосточни тръби/, а не чрез цялостното им премахване. При евентуално непоставяне на
улуци и водосточни тръби Х.М. има възможност да защити правата си по съответния ред,
като поиска от съда собствениците на гаража да бъдат осъдени да предприемат съответните
действия, с които да се преустановят предполагаеми бъдещи нарушения.
Относно предявения иск по чл. 109 от ЗС, касаещ масивния гараж с четири
гаражни клетки /жилищната сграда в строеж/, със застроена площ от 80 кв.м, заедно с
изградения дувар /зид/ на граничната регулационна линия на. УПИ IV-129 в кв.12 и УПИ III-
151 в кв.12 по плана на селото С., Окръжен съд – Благоевград намира следното:
По настоящото дело е представена като писмено доказателство Декларация рег. № 74
от 23.04.2015 г., нотариално заверена от О.Б. - кмета на село С., с която Х.М., ЕГН
********** /с предишна фамилия М./ дава съгласие на В.А. да построи жилищна постройка
и гараж на границата на УПИ IV-129 в кв.12 и УПИ III-151 в кв.12 по плана на селото С..
6
От приложеното по настоящото производство НОХД № 752 ОТ 2016 г. по описа на
Районен съд – Гоце Делчев става ясно, че е одобрено между прокуратурата и подсъдимия
Балдев споразумение, с което О.Б. се признава за виновен в това, че на 23.04.2015 г. в с С.,
област Благоевград, като длъжностно лице „кметски наместник“ на с. С., в кръга на
службата си е съставил официален документ – заверил нотариално с рег. № 74 от 23.04.2015
г. декларация, с която се дава съгласие на В. С. АГ. да построи жилищна постройка и гараж
на границата на двата парцела, като с нотариалната заверка са удостоверени неверни
обстоятелства, а именно, че пред него се е явило лицето Х.М. М. /сега с фамилия М./ и е
подписала декларацията, като деянието е извършено от подсъдимия с цел декларацията да
бъде използвана пред общинската администрация – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. От
така одобреното споразумение безспорно се установява, че Декларация рег. № 74 от
23.04.2015 г. не е надлежно съставена, поради което същата не следва да бъде зачитана като
доказателство, удостоверяващо предоставено от ищцата М. на ответника В.А. право да
построи жилищна сграда и гараж на границата на двата съседни имота.
Като писмено доказателство е приложена и справка – удостоверение от Нотариус
В.Б., от която е видно, че на 21.04.2015 г. Х.М. М. /сега с фамилия М./, ЕГН ********** е
подписала декларацията, с която е позволила на В.А. да построи гараж на границата на
двата имота. Няма данни по делото тази декларация да е опорочена откъм форма или
процедура по издаване.
От изготвените съдебно-технически експертизи /пред първа и пред настоящата
инстанция/ се установява, че на границата на УПИ IV-129 в кв.12 и УПИ III-151 в кв.12 по
плана на селото С. е започнат, но не е незавършен, строеж на жилищна сграда, с размери
15.20 метра северна дължина, 14.15 метра южна дължина, 6.13 метра широчина към улицата
от запад и начупена източна страна, като при тези размери застроената площ на сградата на
този етап е 89 кв.м. Пояснено е, че сградата се изгражда с четири помещения на първия
етаж, върху ивични бетонови основи с дебелина от 0.25 метра към южната страна на обекта
и вътрешните преградни стени, като над бетоновата основа стените са тухлени с дебелина от
0.25 метра. Западната и източната къси стени представляват стари каменни зидове от суха
каменна зидария с дебелина от 0.40 метра, като те са надзидани с каменна зидария до
височината на първата плоча, а до източната каменна стена, до височина от 1.00 метър, е
изградена бетонова стена. Северната стена на строежа е стъпила на стар каменен зид, на
който от страната на сградите също е изграден бетонов пояс с височина от 1.00 метър, а над
пояса е тухлена стена с дебелина 0.25см. Върху стените има стоманобетонови пояси и греди,
а на всички напречни стени и по ъглите на сградата има стоманобетонови колони. Изградена
е и първата стоманобетонова плоча над първия етаж, която е с еркери от запад и юг, което
според експретите показва, че втория етаж ще бъде с по-голяма застроена площ.
Помещенията на първия /приземен/ етаж не са затворени от юг и се създава впечатление, че
строежа се състои от четири гаражни клетки, но вещите лица поясняват, че на три от тези
помещения са изградени ивични бетонови фундаменти с дебелина от 0.25 метра и височина
от 0.20 метра, върху които предстои да се строят затварящи ги стени. Три от помещенията
/без източното/ са свързани по между си с вътрешни врати, а във второто помещение са
изградени бетонови стълби за втория етаж. Над първата плоча е започнато изграждането на
северната стена на втория жилищен етаж, която е изградена до височина от 1.00 метър и на
2/3 от дължината в посока запад-изток.
В експертизите е посочено още, че строителството на жилищната сграда, е
стартирало с издаване на скица-виза № 175 от 23.03.2015 г. Вещите лица сочат, че от
прегледа на скицата-виза е видно, че петното за застрояване на сградата е разположено на
улично регулационната линия от запад, като на петното не са поставени размери, но са
записани отстоянията на бъдещата сграда до дворищно регулационните линии, които са по
3.00 метра към страничните УПИ 1V-129 от север и УПИ II-166 от юг и 5.00 м. към УПИ 1-
150.
В допълнителната съдебно-техническа експертиза, изслушана пред настоящия
въззивен съдебен състав, е отразено, че недовършената жилищна сграда, изградена от В.А.,
навлиза в границите на парцел УПИ IV-129 с площ от 53 кв.м, като размера на навлизането е
7
3.53 метра. От тази площ 26 кв.м попадат в границите на територията, определена за
ползване от Х.М., а останалите 27 кв.м. попадат в границите на площта, определена за
ползване от Р.А. и В.А.и. /Имат се предвид площите, разделени за ползване между
съсобствениците с Решение № 159 от 06.10.1972 г., постановено по гр. дело № 220/1972 г.
по описа Районен съд – Гоце Делчев./ Вещите лица заявяват, че жилищната сграда е
разположена в двата урегулирани поземлени имота - УПИ IV-129, кв. 12 и УПИ III-151, кв.
12 и че от общо застроена площ от 89 кв.м в УПИ IV-129 е разположена площ от 53 кв.м.
(15.10мх3.53м), а в УПИ III-151 - площ от 36 кв.м. Сочат още, че за да се предотврати
навлизането на сградата в съседния УПИ IV-129, от нея трябва да се премахнат 53 кв.м
застроена площ. Експертите изразяват становище, според, което съгласно нормата на чл. 31,
ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за разполагане на сградите на основното застрояване, при ниско жилищно
застрояване, отстоянието от сградата до страничната регулационна граница би следвало да
бъде минимум 3.00 метра и при това положение, за да се осигури това отстояние,
необходимо е да се премахне цялата изградена до този етап сграда с площ от 89 кв.м.
От изложеното дотук се установява по категоричен начин В.А. е започнал
изграждането не на гараж, а на жилищна постройка /от която първият етаж е построен и е
започнало изграждането на втория/, като същата е със застроена площ от 89 кв.м, от които
53.кв.м навлизат в имота, който е съсобствен на М., В. С. АГ. и Р. С. АГ.. С категоричност
се установява и че ищцата пред първа инстанция - Х.М., не е давала съгласие на В.А. за
постояване на регулационната граница на жилищна сграда с гараж, а единствено на гараж.
Както вече бе пояснена, с предявяването на негаторен иск се цели неоснователно
въздействие, което се упражнява срещу имота на активно легитимирана в процеса страна, да
бъде преустановено и/или да бъдат премахнати вредните последици от него. Понеже
правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети
лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху имот на другиго, а
собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се
извършва без негово съгласие, всяко пряко въздействие върху имота на собственика, без
негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие,
представлява пречка за собственика да упражнява правото си. До нарушаване правото на
собственика да ползва пълноценно имота си се стига и когато действията на ответника са в
нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в
закона единствено с цел осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните
имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено
населено място.
Предвид изложеното, безспорно се установява, че онази част от жилищната сграда,
построена от В.А., която навлиза с 53 кв.м в УПИ IV-129, кв. 12 по плана на село С., следва
да бъде премахната, тъй като с нея се накърнява правото на Х.М. да полза съсобствения й
недвижим имот. Действително, 26 кв.м от тези 53 кв.м попадат в отредената на Х.М. част за
ползване от УПИ IV-129, кв. 12 и те безусловно накърняват правата й на собственик.
Останалите 27 кв.м попадат в частта, отредена за ползване на братята В. С. АГ. и Р. С. АГ..
В същото време, обаче, трябва да се има предвид, че УПИ IV-129 е с площ от едва 310 кв.м,
част от която площ се ползва от ищцата, част от нея се ползва от ответницита, а и има и
част, отредена за общо ползване. В този урегулиран поземлен имот се намира и жилищната,
в която Х.В. живее. Предвид тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че
изграждането на останалите 27 кв.м от жилищна постройка на два етажа, разположени също
в съсобствения на страните по делото имот и намиращи се в непосредствена близост до
жилището на ищцата и до отредената й територия за ползване, значително би затруднило
Х.М. да ползва недвижимите си вещи, включително и поради засенчване на имотите й,
каквото твърдение е наведено с поправената искова молба.
По сходни съображения въззивният съд приема, че пречи на ищцата и следва да бъде
премахната и останалата част от жилищната сграда, попадаща в УПИ III-151, кв. 12. Както
вече бе посочено, ищцата е дала разрешение на ответника да построи единствено гаража на
границата на двата имота. Това означава, че за изградането на такава постройка не е било
необходимо спазването на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗУТ. Разрешение за построяване
8
на жилищна сграда на границата на двата имота, обаче, не е давано. С изграждането на
жилищна сграда, вместо гараж, ответникът В.А. и излязъл извън предоставените му
правомощия. В настоящия случай жилищната сграда /със застроена площ от 89 кв.м и с
втори жилищен етаж/ значително надхвърля представите за гараж. От значение е и това, че
според заключението на вещите лица помещенията на първия /приземен/ етаж не са
затворени от юг и се създава впечатление, че строежа се състои от четири гаражни клетки.
Експертите, обаче, поясняват, че на три от тези помещения са изградени ивични бетонови
фундаменти с дебелина от 0.25 метра и височина от 0.20 метра, върху които предстои да се
строят затварящи ги стени, което означава, че всъщност предназначението им не е за гаражи.
Само за пълнота може да се отбележи, че Х.М. не е давала разрешение и за
изграждане на зид /дувар/ по граничната регулационна линия на двата съседни имота.
Всичко изложено дотук налага извод, че Решение № 2587 от 31.07.2018 г. по гр.д. №
1389/2017 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев следа да бъде потвърдено в частта, с
която е отхвърлен искът по чл. 109 от ЗС, предявен от Х. М. М., ЕГН ********** срещу В.
С. АГ., ЕГН ********** и Р. С. АГ., ЕГН ********** за премахване на масивния гараж със
застроена площ от 30 кв. м. в УПИ IV-129 в квартал 12 по плана на **********, ведно с
изградения върху гаража дървения покрив и навеса от метални профили с пластмасови
платна. Решение № 2587 от 31.07.2018 г. по гр.д. № 1389/2017 г. по описа на Районен съд –
Гоце Делчев следва да бъде потвърдено в частта, с която е уважен искът по чл. 109 от ЗС,
предявен от Х. М. М., ЕГН **********, срещу В. С. АГ., ЕГН ********** за премахване на
масивния гараж с четири гаражни клетки /жилищната сграда в строеж/, със застроена площ
от 80 кв. м. /по заключението на съдебно-техничеса експретиза със застроена площ от 89
кв.м/, заедно с изградения дувар /зид/ на граничната регулационна линия на УПИ IV-129 в
квартал 12 по плана на **********, с УПИ III-151 в квартал 12 по плана на **********, и на
барбекюто /лятната кухня или стаята за гости/, изградено от бетонови основи, със стени от
тухлена зидария и покрив от дървена конструкция, в УПИ III-151 в квартал 12 по плана на с.
С., общ. Г., област Благоевград.
Предвид изхода на производството пред настоящата въззивна инстанция /всяка от
въззивните жалби се явява неоснователна, поради което решението на първоинстанционния
съд в частта, което е предмет на разглеждане по настоящото дело, трябва да бъде
потвърдена/, никоя от страните не дължи разноски на насрещната. Поради тези съображения
страните не си дължат разноски и по касационното производство, а така също и в
производството по предходното разглеждане на делото пред окръжния съд.
Мотивира от изложеното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2587 от 31.07.2018 г. по гр.д. № 1389/2017 г. по описа
на Районен съд – Гоце Делчев в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният
от Х. М. М., ЕГН ********** срещу В.С. А., ЕГН ********** и Р. С. АГ., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване на масивния гараж със застроена площ
от 30 кв.м в УПИ IV- 129 в кв.12 по плана на с.С., община Г. и за премахване на изградения
върху него дървен покрив и навеса от метални профили с пластмасови платна, както и в
частта, с която по предявения от Х. М. М., ЕГН ********** иск с првано основание чл. 109
от ЗС В. С. АГ., ЕГН ********** е осъден да премахне масивния гараж с четири гаражни
клетки /жилищната сграда в строеж/, със застроена площ от 80 кв.м /с площ от 89 кв.м
съгласно заключението на съдебно-техническите експертизи/, заедно с изградения дувар
/зид/ на граничната регулационна линия на УПИ IV-129 в кв.12 по плана на с. С., община Г.,
област Благоевград и УПИ III-151 в кв. 12 по плана на с. С., община Г., област Благоевград.
Решението на въззивния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок, който срок тече за всяка от страните от
връчването ѝ на препис от решението.
9
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10