Решение по дело №1255/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х. М. Х., [държава], с посочен в жалбата адрес: [населено място], [жк], действащ със знанието и съгласието на З. И. С. А., в качеството ѝ на майка и законен представител, срещу Решение № 33 Х/27.05.2025г. на Интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, издадено в нарушение на чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ, във връзка с чл.58, ал.5 от ЗУБ. Твърди се, че при подаването на последващата молба за предоставяне на международна закрила никой не обяснил на молителя на разбираем за него кюрдски език, нито му указал, че е негово задължение да представи писмени доказателства, както и че следва да посочи нови обстоятелства. По този начин от страна на административния орган била нарушена разпоредбата на чл.58, ал.5 от ЗУБ. Указанията за представяне на писмени доказателства били съществено задължение на административния орган, особено предвид факта, че допускането на молбата до разглеждане било обусловено само и единствено от тези доказателства. Последиците от това неизпълнение били изрично предвидени в чл.76в, ал.3 от ЗУБ – директно загубване на правата по чл.29, ал.1, т.3-7 от ЗУБ. На следващо място се твърди, че обжалваното решение било издадено в нарушение на чл.12 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), тъй като изпълнението на задължението по чл.58, ал.5 от ЗУБ, във вр. с чл.76б, ал.1 от ЗУБ, било пряк израз на заложения в текста на разпоредбата от АПК принцип – осигуряване на откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. В случая липсата на информация на разбираем език относно необходимостта от посочване на нови обстоятелства и представянето на нови писмени доказателства в тяхна подкрепа, водели до въвеждане в заблуждение на търсещите закрила лица, които предвид факта, че се намирали на чужда територия, не познавали езика, още по-малко правния ред, представлявали уязвима категория лица. В този смисъл липсата на указания представлявала съществено нарушение, граничещо с административен произвол, което водело до незаконосъобразност на оспореното решение. Жалбоподателят счита, че ако бъде върнат обратно в [държава], ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната си сигурност. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, а преписката да бъде върната за ново разглеждане, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът, Интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (В. Д.), в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез ДАБ при МС, заведенa в РПЦ – [населено място] към ДАБ под рег.№УП-33406/08.07.2024г., Х. М. Х., [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП 33406/08.07.2024г. като Х. (собствено име) Х. (бащино име) М. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, *, * професия, *образование, *, без документи за самоличност.

Под рег.№УП 33406/18.07.2024г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Х. М. Х.. С Решение №11884/14.11.2024г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. М. Х., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ. Административният акт е бил ръчен на адресата му на 27.11.2024г., в присъствието на преводач, като при връчването е присъствала и майката на чужденеца. Решението е било обжалвано и с Решение № 34/03.01.2025г., постановено по адм. д. №1375/2024г. по описа на Административен съд - Хасково, жалбата срещу същото е била отхвърлена. Решението не е оспорено пред ВАС и е влязло в сила на 28.01.2025г.

На 08.05.2025г. от Х. М. Х., действащ със съгласието на майка си З. И. С. А., е била подадена последваща молба за международна закрила с вх. №КП-01-3793/08.05.2025г. (рег.№УП 33406/09.05.2025г.) до П. на ДАБ при МС. Молителят посочил, че е налице промяна в международната обстановка. Заявил също, че е със семейството си в България, баща му има проблеми със здравето и не е в състояние да получи адекватна помощ поради липса на идентичност в България. Във връзка с постановения отказ посочил, че представената информация за положението в [държава] била неточна и невярна. След падането на режима на А., от новото ръководство за кратко време били прокламирани гаранции за спокоен живот и липса на репресии, но към момента това не отговаряло на истината. Посочил, че завръщането му в [държава] не гарантирало по никакъв начин неговата и на семейството му свобода.

На молителя чрез преводач и в присъствието на майка му са връчени и Указания относно процедурата по предварително разглеждане на последващата молба за международна закрила.

С Решение № 33 Х/27.05.2025г., издадено от Интервюиращ орган на ДАБ при МС, на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ не е допусната последваща молба с вх.№КП-01-3793/08.05.2025г. на Х. М. Х. до производство за предоставяне на международна закрила.

В решението е посочено, във връзка с изтъкнатите в молбата здравословни проблеми на бащата на чужденеца, че в преписката са приложени копия на медицински документи – етапна епикриза и два броя амбулаторни листове от декември 2024г. и февруари 2025г., от които било видно, че на баща му са осигурени медицински грижи и е предписано лечение. На следващо място е прието, че в приложената по преписката Справка с вх.№МД-02-262/19.05.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, са изложени данни, сочещи на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава]. Наблюдавала се съществена промяна в политическата и икономическата ситуация там в посока подобрение на условията на живот и безопасност. Следвало да се вземе предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на [държава], които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Налагал се извода, че в страната по произход на молителя не бил наличен въоръжен конфликт, при който насилието да било на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територия.

В обобщение е посочено, че в подадената последваща молба чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, и се налагал извод, че производството за предоставяне на международна закрила не следва да се образува.

На 30.05.2025г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя (в присъствие на неговия представител), който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 05.06.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е обективирано в писмена форма, подписано е от издателя си и изхожда от компетентен орган – В. Д., като е служебно известно на съда от множеството други дела със същия предмет, че същата е определена с нарочна заповед на П. на ДАБ, на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, за интервюиращ орган.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му.

Не се констатира при постановяването на процесното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Безспорно е установено, че за жалбоподателя Х. М. Х. има приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на молбата производство за предоставяне на международна закрила в Република България, поради което подадената от него до П. на ДАБ молба с вх.№ КП-01-3793/08.05.2025г. (рег.№УП 33406/09.05.2025г.) се явява „последваща молба“ за предоставяне на международна закрила по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗУБ.

В разпоредбата на чл.76а от ЗУБ е предвидено, че преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2 от същия закон. Според чл.13, ал.2 от ЗУБ, подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III.

Съгласно чл.76б, ал.1 от ЗУБ, в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което: 1. допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила; 2. не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила.

Предвид съдържанието на подадената последваща молба, в нея обективно не са посочени нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на чужденеца или относно държавата му по произход, поради което правилно е приложена процедурата по глава шеста, раздел III от ЗУБ.

Решението е издадено в срока по чл.76б, ал.1, вр. ал.2 от ЗУБ, считано от подаване на последващата молба за международна закрила.

Преценката за наличието на основанието по чл.13, ал.2 от ЗУБ е предоставена на съответния компетентен административен орган, а визираната в жалбата разпоредба на чл.58, ал.5 от ЗУБ, предвиждаща, че на чужденеца, заявил желание да кандидатства за международна закрила, се дават указания относно реда за подаване на молбата, не въвежда задължение за административния орган да указва изрично на подателя какви обстоятелства следва да изложи в последващата си молба за закрила. Законът не вменява на органите на ДАБ задължение при подаване на последваща молба от търсещи закрила лица да им указват, че трябва да представят нови писмени доказателства и да изложат нови обстоятелства. Единствено от подаващия молбата зависи на какво обстоятелство ще обоснове последващата си молба за закрила.

В тази връзка неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че при постановяване на решението административният орган е нарушил законовите изисквания, въведени с чл.58, ал.5 от ЗУБ, както и че е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствени правила. От една страна, непознаването от подателя на молбата на относимата към производството по предоставяне на закрила нормативна уредба не води до нарушаване на негови процесуални права, а от друга – дори и в съдебното производство по оспорване на решението чужденецът не представя нови писмени доказателства в подкрепа на последващата си молба, което означава, че резултатът от административното производство би бил същия, дори и в случай, че изрично му е било указано необходимостта от представянето на такива.

Неоснователно е и твърдението в жалбата, че поради непредоставянето на разбираем за чужденеца език на информация, решението е издадено в нарушение на принципите за достъпност, публичност и прозрачност, предвидени в чл.12 от АПК. Липсата на информация относно необходимостта от посочване на нови обстоятелства и представянето на нови писмени доказателства в тяхна подкрепа, не може да се определи като въвеждане в заблуждение, доколкото въпрос на лична преценка на търсещото закрила лице е на какви обстоятелства ще се позове, за да поиска повторно международна закрила, след като такава вече му е била отказана с влязъл в сила акт. Преценката дали посочените обстоятелства са нови, дали са такива от съществено значение за личното положение на молителя, или са от съществено значение относно държавата му по произход, е в правомощията на административния орган.

В процесния случай оспорващият е вписал в молбата си, че е налице промяна в международната обстановка, като е коментирал, че представената информация за положението в [държава] е неточна и невярна, като завръщането му в [държава] не гарантирало по никакъв начин неговата и на семейството му свобода, но не е посочил конкретно от фактическа страна какви са тези обстоятелства. Ето защо правилно органът е приел, че Х. М. Х. не се е позовал на нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Изложените в последващата молба твърдения не могат да се приемат за такива от съществено значение за положението на жалбоподателя и за общото положение в [държава].

В проверяваното решение административният орган е извършил и нова преценка относно положението в [държава] след падането на режима на Б. А., въз основа на обективираната в Справка вх.МД-02-262/19.05.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ информация относно актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава], в която се съдържат данни относно състоянието на сигурността в страната. Събраните от административния орган доказателства в производството по последващата молба, преценени спрямо тези, събрани в производството по първоначално подадената молба за закрила, също не сочат наличие на нови обстоятелства, които да рефлектират съществено върху индивидуалното положение на молителя, нито обосновават съществена промяна в обстановката в страната му по произход до степен, че те да доведат до предоставяне на международна закрила.

Във връзка с изтъкнатите в молбата здравословни проблеми на бащата на чужденеца, правилно административният орган е приел, че от приложените копия на медицински документи е видно, че на баща му са осигурени медицински грижи и е предписано лечение.

Изводът, до който е достигнал административният орган след извършения анализ на информацията в справката – че не са налице обстоятелства, налагащи допускане на последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила, се споделя изцяло от настоящата инстанция.

При липса на конкретни твърдения в молбата относно обстоятелствата, поради които подателят й се страхува за живота си ако се върне в държавата си на произход, и липса на представени нови доказателства, общото твърдение за влошаване на положението му в [държава] не се установява от обективираната в справката информация за актуалното положение в тази страна. Правилно от интервюиращия орган е прието, че не са спазени изискванията за допустимост на последващата молба за закрила, респ. правилно същата не е допусната за разглеждане по същество.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Х. М. Х., [държава], с посочен в жалбата адрес: [населено място], [жк], действащ със знанието и съгласието на З. И. С. А., в качеството ѝ на майка и законен представител, срещу Решение № 33 Х/27.05.2025г. на Интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

Решението не подлежи на касационно обжалване.